Н.о.х.д. № 1631 / 2010
год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимия П.В.Д. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че през
периода от 17.06.2006г. – до 19.06.2006г., в гр.Хасково, отнел чужди движими
вещи – а именно парична сума в размер на 2 900 лв., от владението на Я.С.М.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196
ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК.
В съдебно заседание представителят на
РП-Хасково поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за налагане на
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в предвид вида на
диференцираната процедура и наличието на специален минимум. Изминало доста
време от извършване на престъплението и към момента подсъдимия търпял наказание
„лишаване от свобода”. В конкретния случай следвало да се наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година, което било напълно достатъчно.
Настоящото деяние било извършено в съвкупност с деянието, за което подсъдимият
бил осъждан по НОХД №1103/2010г. и което започнал да търпи. С оглед чл.25 ал.1
вр.чл.23 ал.1 от НК следвало да се определи едно общо най-тежко наказание – а
именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 8 месеца, което да се
изтърпи ефективно, при първоначален „строг” режим, в затвор. Следвало да се
приспадне от общото наказание изтърпяната част от наказанието по НОХД
№1103/2010г., считано от 28.01.2011г.
Подсъдимият П.Д. разбира в какво е обвинен, признава се за виновен и е
съгласен с фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт в
производството по съкратено съдебно следствие. Съдът чете определение по чл.372
ал.4 от НПК.
Защитникът на подсъдимия също пледира за
налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Сочи, че в предвид
стойността на предмета на престъплението, пълните самопризнания на подсъдимия, оказаното
съдействие на органите на досъдебното производство и съда наказанието „лишаване
от свобода” следвало да се определи под минимума от 2 години. Следвало да се
извърши кумулация с осъждането на РС-Кърджали и се определи общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 8 месеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема изцяло за установена фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, а именно :
През 2006г. Я.С.М. се занимавала със земеделие. Същата обработвала под аренда 10 дка земя в с.Конуш, област
Хасково, където отглеждала домати. В средата на месец
юни 2006г. М. имала нужда от помощник в
земеделската работа и се обърнала към братовчед си – подсъдимия П.Д. ***. Двамата
се договорили на Д. бъде заплащано по 10 лева
на ден, като М. поемала и издръжката му за времето, през което ще й помага.
На 17.06.2006г. подсъдимият П.Д. отседнал в дома на М.,***. През следващите два дни Д. ходил с М. да работи на
полето. Вечерно време М. го настанявала да спи в хола на жилището, на разгъваем диван.
На 19.06.2006г. - третия ден, сутринта, двамата трябвало да отидат да закупят разсад. М. отишла да събужда П.Д. около 6,00 часа
сутринта и установила, че го няма в стаята. Първоначално не се усъмнила в нищо, но след това проверила за парите, които била оставила в един от фотьойлите в хола и установила, че
липсват. Сумата била в размер на 2 900 лева
и била предназначена за погасяване
на банков кредит към „Прокредит банк".
Тази сума била взета от
подсъдимия П.Д.. Същият станал рано сутринта на 19.06.2006г. и с парите на Я.М.,
в размер на 2 900 лв., напуснал жилището на ул.”Банска” №12, след което ги
изхарчил за лични нужди.
През следващите няколко дни П.Д. се обаждал по мобилния телефон
и постоянно обещавал на М., че ще й върне
парите, но не сторил това. Когато разбрала, че парите й изобщо няма да бъдат върнати от подсъдимия П.Д.,
Я.М. депозирала оплакване в РУП-МВР-Хасково.
Тази фактическа обстановка се
установява безспорно по делото.
Подсъдимият П.Д. е осъждан
нееднократно. Осъжданията му по НОХД №198/2003г., НОХД №632/2003г. и по НОХД №590/2003г.
и трите по описа на РС-Кърджали определят извършената кражба като
такава, осъществена при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 и по двете
букви - б.”а” и „б” от НК. Не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимия П.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.196 ал.1
т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, като през периода от
17.06.2006г. – до 19.06.2006г., в гр.Хасково, отнел чужди движими вещи – а
именно парична сума в размер на 2 900 лв., от владението на Я.С.М. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл –
подъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на престъпния резултат и е искал именно настъпването му.
Подсъдимият е многократно осъждан, с отрицателни
характеристични данни, сочещи на трайни престъпни нагласи и извършване на
престъпни посегателства, водещи до нарушаване, засягане на обществените
отношения свързани с нормално упражняване на правото на собственост.
От друга страна производството по
делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимия Д.
призна вината си и извършеното престъпление. Съдът чете определение по чл.372
ал.4 от НПК. За тези случаи съдът определя наказанието при условията на чл.55
от НК. За престъплението кражба при опасен рецидив чл.196 ал.1 т.1 от НК
предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 до 10 години. В предвид
наличието на специален минимум съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и слезе под минимума от 2 години „лишаване от свобода”. В предвид пълните самопризнания
на подсъдимия още от досъдебното производство, оказаното съдействие на органите
на досъдебното производство и на съда в съдебната фаза на процеса, изразеното
критично отношение, съдът определи наказанието „лишаване от свобода” над
минимума, предвиден в общата част на НК и под средата в интервала 3 месеца – 2
години – а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Наказанието следва
да се изтърпи при първоначален „строг” режим, в затвор.
Съдът констатира, че настоящото
деяние е извършено в съвкупност с деянието, за което подсъдимият е бил осъден
по НОХД №1103/2010г. по описа на РС-Кърджали. Ето защо с оглед чл.25 ал.1
вр.чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание измежду
наложеното с настоящата присъда и това по НОХД №1103/2010г. на РС-Кърджали – а
именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 8 месеца, което да се
изтърпи ефективно и при първоначален „строг” режим, в затвор. Съдът приспадна
изтърпяната част от наказанието по НОХД №1103/2010г. на РС-Кърджали, чието изпълнение
е започнало на 28.01.2011г.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите
на личната и генералната превенция на закона, което ще въздействува
възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите
членове на обществото.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.