РЕШЕНИЕ
№ 746
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500845 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
„Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас – ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №260016/22.06.22г.,
постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№289/21г., с което са
отхвърлени исковете на въззивника, за установяване по отношение на
ответниците А. В. Б. и Д. К. Д., че съществува вземане за главница, в размер
на 108.06 лева и 24.13 лева – лихва за забава, представляващи неизпълнени
задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер
715878 за периода 08.07.2014г. – 08.06.2017г., за които вземания е издадена
заповед по чл.410 ГПК №535/29.11.2019г. по ч.гр.д.№1164/2019г. на НРС.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът
да бъде уважен. Оспорва изводите на БРС, относно погасяване по давност на
исковата претенция, досежно началния момент на изискуемостта й. Счита, че
съгласно Общите условия, длъжникът изпада в забава след изтичане на 30
дни от датата на фактурата; излага подробни съображения в тази връзка.
1
Въззивникът анализира характеристиките на фактурите като счетоводни
документи и тяхната удостоверителна сила, като с цитиране на съдебна
практика обосновава твърдението си, че изводът на съда, че давността е
започнала да тече от 2104г. е неправилен. Намира че искът следва да бъде
уважен, т.к. от доказателствата по делото е установено, че цялото отчетено и
претендирано количество вода е преминало през измервателното устройство
на ответника.
Въззиваемият - ответник А. В. Б., чрез особен представител адв.
Маркова представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба. Според въззиваемата, съдът не отхвърлил иска поради погасяването
му по давност; същият е изложил съображения, основани на Общите условия
и предвид посоченото в представените фактури, което ги прави неточни и
неясни. В тази връзка въззиваемата страна излага подробни съображения по
всяка от представените фактури.
Според въззиваемата, ищецът не е изпълнил задължението си да
докаже, че съгласно чл.23, ал.1, т.3 от Общите си условия е извършил
отчитане на водомера два пъти годишно. Според въззиваемата, ищецът е
нарушил и чл.21, вр. чл.25, ал.8, т.2 от същите ОУ – излага съображения.
Обосновава и тезата си, че е нарушен и чл.31, ал.1 от ОУ, регламентиращи
отчитането при промяна на цените на услугите. Оспорва позоваването на
въззивника на посочената от него практика като неприложима към казуса.
Въззиваемият - ответник Д. К. Д., чрез особен представител адв.Янев
не представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес
от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно качеството на
ответниците, като наследници на Р. П. Б., на ползуватели на ВиК услуги за
недвижим имот, ***, с водомер №10002631281348/62. Установил е, че
ищецът е издал фактура №**********/26.06.2017г., на стойност 108.06 лева, в
2
която е посочено, че са направени две отчитания на потребената в обекта вода
– за периода 08.07.2014г. – 31.05.2016г. – 32 куб.м., на стойност 57.92 лева без
ДДС; за периода 01.06.2016г. – 08.06.2017г. – 17 куб.м., на стойност 32.13
лева без ДДС, общо 108.06 лева с ДДС. По реда на чл.410 и сл ГПК в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас е издадена Заповед за
изпълнение против ответниците, за сумата от 108.06 лева по посочената
фактура. Въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което
намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че
същото е правилно и законосъобразно. Мотивите на съда и в тази им част
въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: на осн. чл.269 ГПК, произнасянето
на въззиния съд е ограничено до оплакванията, изложени във въззивната
жалба. В настоящия случай, аргументите на въззивника, изложени жалбата не
са относими към изводите на първоинстанционния съд. Макар ответниците да
са направили възражения за погасяване на вземането по давност,
първоинстанционният съд не е изложил аргументи в тази насока; отхвърлил е
иска на друго основание – недоказаност на претенцията.
Въпреки това, доколкото е сезиран с въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, макар в нея да не са изложени съображения,
касаещи заключенията на НРС, въззивният съд намира, че следва да обсъди
оплакванията, касаещи фактурата, на която ищецът основава иска си. Видно
от същата, за целия период – 08.07.2014г. – 08.06.2017г. са направени две
отчитания на потребената в обекта вода – за периода 08.07.2014г. –
31.05.2016г. – 32 куб.м., на стойност 57.92 лева без ДДС; за периода
01.06.2016г. – 08.06.2017г. – 17 куб.м., на стойност 32.13 лева без ДДС, общо
108.06 лева с ДДС. Във фактурата е посочено, че за първия период
показанията са „старо 661, ново 710“; във втория период – показанията са
също „старо 661, ново 710“ т.е. между първото и второто отчитане не е
налице разлика. При тези данни не може да се приеме, че фактурата
3
удостоверява коректно подлежащо на плащане задължение, поради
противоречия в самата нея – при удостоверяване към 31.06.16г. и 08.06.17г.
на едни и същи показания - „старо 661, ново 710“, не е ясно от къде произтича
пак там посочената разлика от 17 куб.м. Ако се твърди, че се касае само за
разлика в цената на предоставените услуги, отново неясна е причината едно и
също количество предоставена питейна вода да се таксува по различен начин
една година по-късно, доколкото към 31.05.2016г. то вече е било отчетено и
таксувано.
Именно тази неяснота в посочените в процесната фактура данни е
мотивирала НРС да приеме, че не е яснота относно претендираното вземане.
Тази неяснота дава основание на БОС да потвърди първоинстанционното
решение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260016/22.06.22г., постановено от
Районен съд Несебър по гр.д.№289/21г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на
осн. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4