РЕШЕНИЕ
№ 23118
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110171700 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 345 ТЗ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД твърди, че между него и ответницата са Е.
А.М. Х. сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, както следва: 1. Договор за
мобилни услуги от дата 14.03.2022 г. с предпочетен мобилен номер ** от 14.03.2022 г.
Уговорен е краен срок на действие на договора - 14.03.2024 г. 2. Приложение към договор за
мобилни услуги от 14.03.2022 г. и към него договор за лизинг от 14.03.2022 г. Съгласно
приложението за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план (със
стандартна месечна абонаментна такса 30,99 лв. с вкл. ДДС), а на клиента е предоставен
мобилен телефонен апарат NOKIA G20 64GB Dual White. Предоставянето на устройството
било уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ с абонаментния план е 304,76 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание
чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и
три месечни лизингови вноски в размер на 9,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те
да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера. 3. Застрахователна полица № ** по застраховка на устройство
“Смартфон Протект” с месечна застрахователна премия в размер на 6,99 лв. Били
натрупани задължения за месечни абонаментни такси и мобилни услуги от ответницата за
периода 18.02.2022 г. до 17.06.2022 г. в размер на 151,46 лв., което довело до предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги от 14.03.2022 г. Поради прекратяването на
1
договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги на основание чл.
12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор дължимите лизингови
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство NOKIA G20 64GB Dual White в
размер от 199,80 лв. са обявени за предсрочно изискуеми. Ответникът не е заплатил 19 бр.
лизингови вноски на обща стойност 189,81 лв., дължими за периода от месец 07/2022 г. до
месец 2/2024 г. , нито е върнал мобилното устройство на лизингодателя, поради което е
дължима и допълнителната сума в размер 9,99 лв. по чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг.
Прекратяването на договорите довело до начисляване на неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 289,05 лв., изчислена съобразно уговорените правила в т. 11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги и формирана както следва: 234,35 лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 14.03.2022 г. за номер
********** от които 97,82 лв. представляваща стойността 3 месечни абонаментни такси и
136,53 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство и 54,70 лв. за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер **, представляваща
стойността на 3 месечни абонамента. За събиране на тези вземания. ищецът депозирал на
19.03.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 15984/2024 г., СРС, 161 с-в, по което на 24.05.2024 г.
била издадена заповед за изпълнение № 15340. Заповедта била връчена на длъжницата по
реда на чл. 47 ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви установителен иск за
вземанията, което се изпълнявало с подадената искова молба. Моли съда да признае за
установено по отношение на ответника съществуването на сочените вземания за месечни
абонаментни такси и потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски и
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги ведно със
законната лихва върху процесните суми от 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземанията. Претендира разноски и в условията на евентуалност в случай че искът бъде
отхвърлен и насрещната страна е направила искане за присъждане за разноски моли да бъдат
присъдени такива в минимален размер.
Ответникът Е. А. Х. не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото във връзка с доводите на страните по
чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С молба от 15.12.2025 г. ищецът иска постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че молбата е неоснователна, тъй като не е налице кумулативното наличие на
всички положителни предпоставки и липсата на всички отрицателни предпоставки,
визирани в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
С този иск ищецът цели да бъде съдебно потвърдено съществуването и изискуемостта
на вземането за главница (ведно със законна лихва) от общо от 151,46 лв., включваща цена на
предоставени мобилни услуги и месечен абонамент, за периода 18.02.2022 г. до 17.06.2022 г.
по договор за мобилни услуги от 14.03.2022 г. с предпочетен мобилен номер **.
Договорът и допълнителните споразумения са представени по делото.
2
От гореописаните писмени доказателства е видно, че ответницата е сключил писмен
договор с ищеца при общи условия за ползване на далекосъобщителни услуги за процесния
мобилен номер. Към момента на издаването на фактурите и предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги поради неизпълнение на ответницата, между ищеца и ответника
е съществувало валидно материално правоотношение. По делото доказателства за реално
доставени и ползвани далекосъобщителни услуги в исковия период няма, но са дължими
абонаментните вноски, от по 30,99 лв. мес. Така, за 4 месеца дължимата сума е
4х30,99=123,96 лв.
Искът за главница следва бъде уважен в размер от 123,96 лв., ведно със законната
лихва, считано от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение 19.03.2024
г. до окончателното изплащане, като за разликата над 123,96 лв. до пълния предявен размер
от 151,46 лв. бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ
Ищецът претендира призванането на дължимостта на сумата от 199,80 лв. лизингови
вноски за периода 01.07.2022 г.-28.02.2024 г., като неизплатен остатък от лизингови вноски
по договор за лизинг, сключен на 14.02.2022 г., след предсрочното прекратяване на договора
за предоставяне на мобилни услуги.
По делото ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е установила да е върнал
на лизингодателя устройството NOKIA G20 64GB Dual White, след като е преустановила
плащанията за телекомуникационни услуги. Съгласно чл. 345, ал. 1 ТЗ лизингополучателят
има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, както и задължението да
върне вещта след изтичане срока на договора. Съгласно чл. 236 ЗЗД, приложим също при
лизинга, ако след изтичане срока на договора или при прекратяването му, ползването
продължи, лизингополучателят дължи най-малкото лизинговата вноска.
Следва да се има предвид, че в процесния договор за лизинг е предвидено, че
лизингополучателят има правото да придобие собствеността върху вещта след като е
заплатил всички дължими за целия срок на действие на договора лизингови вноски, както и
всички дължими към датата на придобиване на собствеността парични задължения по
договора за мобилни усулги. В договора за лизинг е предвидено и заплащането на
допълнителна сума от 9,99 лв., в случай че ответницата предприеме действия по
изкупуването на устройството с подписването на отделен договор, различен от договора за
лизинг. Ако лизингополучателят не желае да упражни правото си на изкупуване, следва да
върне вещта. Ако не върне вещта или я е върнал, но не в добър търговски вид, дължи
неустойка от 9,99 лв. Следователно може да се направи изводът, че процесният договор за
лизинг не е прикрит договор за продажба на изплащане, а е договор за финансов лизинг. Но
и финансовият лизинг е вид лизинг и лизингови вноски се дължат заради ползването на
вещта. А вещта – мобилният апарат – се ползва, като се получават далекосъобщителни
услуги, поради което, след като е преустановена услугата, няма основание да се претендират
вноски по договора. Неравноправна и съответно нищожна (като неуговорена индивидуално)
3
клауза би била тази, която принуждава потребителя да заплаща възнаграждение за
неполучена услуга – чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП.
Ето защо искът за заплащане на лизингови вноски за период след прекратяване на
договора следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
Ищецът претендира признаването на неустойка въз основа на сключения договор за
мобилни услуги, съгласно който неустойка се дължи при предсрочно прекратяване на
договора по вина или по инициатива на потребителя, както и на неустойка при невръщане
на устройство.
В договора е посочено, че първата неустойка се дължи в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, но
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти, както и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок
на договора между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на
плана, в който са били предвидени отстъпки. Неустойката е предвидена в индивидуалния
договор за мобилни услуги. Договорите са с бланков, типов характер и очевидно не са
уговорени индивидуално в отношенията между потребителя и търговеца.
Така уговорена неустойката се явява неравноправна клауза по см. на ЗЗП, тъй като
съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП е във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, тъй като само на едната страна по договора –
търговеца – е предоставено правото да претендира неустойка при разваляне на договора по
вина на другата, но няма реципрочно уговорено право на неустойка за потребителя.
Неравноправната клауза следва да се приравни на нищожна при липсата на данни за
индивидуално уговаряне. Тъй като договорът може да се прилага и без тази нищожна
акцесорна клауза, то самият договор не е нищожен (чл. 146, ал. 4 ЗЗП).
Съдът намира за неравноправна и уговорката за неустойка при прекратяване на
договора по вина на потребителя, обезщетяваща вредите на търговеца от невръщане на
устройството. Преди всичко, за да бъде спазено изискването на чл. 147 ЗЗП клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, е нужно за потребителя да е ясно какъв е точният размер на неустойката отнапред. В
индивидуалния договор е посочена общата лизингова цена с абонаментен план и стандартна
цена и така потребителят знае размера на разликата, но неустойката се формира не в твърд
процент от тази разлика, а от размера на отстъпките, съответстващ на оставащия срок на
договора, т.е. на срока след развалянето на договора. Потребителят обаче не знае
предварително и е в неизвестност за това кога точно договорът ще бъде и е в
действителност прекратен от търговеца. Така втори е въпросът, че дори и неустойка за 3
месечен максимален период след прекратяване на договора на практика представлява
възнаграждение за непредоставена услуга.
4
Неравноправната клауза следва да се приравни на нищожна при липсата на данни за
индивидуално уговаряне.
Следователно исковете за неустойка следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищецът е
направил разноски.
В заповедното дело разноските на ищеца са общо 505 лв., а в исковото – 25 лв. за
държавна такса и 480 лв. адвокатски хонорар, общо сумата от 505 лв. Съобразно уважената
част от исковете иск на ищеца следва да се присъдят разноски от по 97,76 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 15.12.2025 г. на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, против Е. А. Х., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 123,96 лева, дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за период от 18.02.2022 г. до 17.06.2022 г. за
ползване на месечен абонамент за тел. № **********, ведно със законна лихва от 19.03.2024
г. до изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена на 24.05 г. по ч.гр.д. № 15984/2024 г., СРС 161 с-в, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 123,96 лв. до пълния предявен размер от 151,46 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, против Е. А.
Х., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 425у ал. 1 ГПК вр. чл. 345 ТЗ и чл. 415
ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
199,80 лева, незаплатени лизингови вноски за период от 01.07.2022 г. до 28.02.2024 г. по
договор за лизинг от 14.03.2022 г. с предоставен апарат Nokia G20 64 GB Dual White, и
сумата от 289,05 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно
със законна лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането
ОСЪЖДА Е. А. Х., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 97,76 лв., разноски по делото, и сумата
от 97,76 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 15984/2024 г., СРС, 161 с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6