МОТИВИ от 15.10.2019 г. по НОХД №
319/2019
г. на РС-А.
Производството е
образувано по повод постъпил
обвинителен акт на
Районна прокуратура-гр.А. срещу Е.М. З.: роден на *** г. в с. Р., с адрес ***,
български гражданин, основно образование, неженен, общ работник в
строителството, осъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл.354А, ал.3, т.1, предл.1 от НК за това, че на 12.09.2019 г., около 17:30 часа, в гр. А., обл. Б., ул. „***“ в близост
до оградата на бившето логопедично училище, без надлежно разрешително съгласно
чл.73 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и
ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/,
вр. Приложение № 1 от Списък 1 на растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а
именно – коноп /канабис, марихуана/, с общо тегло 7.140 грама, представляващо
два обекта: обект № 1- коноп с тегло 1.081 грама, със съдържание на активно
вещество тетрахидроканабинол – 8.40% и обект № 2 – коноп с тегло 6.329 грама,
със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол – 0.75%, на обща
стойност 42.84 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998
г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Представителят на
Районна прокуратура- гр.А., редовно уведомена, пледира за осъдителна присъда,
като развива доводи относно правната квалификация на деянието по чл.354А, ал.3, т.1, предл.1 от НК.
Акцентира върху предходните осъждания на подсъдимия. Представя доказателства –
постановление от 11.05.2016 г. на прокурор от РП-А. за прекратяване на
досъдебно производство, образувано за престъпление по чл.354А, ал.3 от НК, като
счита, че подсъдимият вече веднъж се е възползвал от привилегията в закона –
неговото деяние е счетено за несъставомерно с оглед приложението на чл.9, ал.2
от НК. Според прокурора няма основание да се прави втори компромис на
подсъдимия, въпреки че не се отрича доброто му процесуално поведение. Не е
съгласен, че подсъдимият работи, като счита, че показанията на неговата *** не
следва да се кредитират и следва това обстоятелство да се установи чрез трудов
договор. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление по чл.354А, ал.3 от НК.
В съдебно
заседание подсъдимият се явява лично и със защитника си адв. Е.Т. от БАК, като
производството по делото е преминало при условията на съкратено съдебното
следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.
В депозирания в срок отговор и в съдебно заседание от защитата се развиват
съображения за неправилно приложение на материалния наказателен закон от
прокурора, като се твърди, че се касае за осъществено престъпно деяние с правилна
правна квалификация по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т.1 от НК. Навеждат се
доводи, че се касае за типичен „маловажен случай”, т. к. стойността на
държаното наркотично вещество е твърде ниска, а с действията си очевидно
подсъдимият не е засегнал ничие чуждо здраве, тъй като марихуаната е за лично
ползване. Представят се писмени доказателства и се цитира многобройна практика
на ВКС във връзка с искането за приложение на ал.5 на чл. 354а от НК. Излагат
се доводи за ниската лична обществена опасност на подсъдимия и добрите му
характеристични данни. Защитата атакува изводите на прокурора за липсата на
предпоставки за приложение на нормата на чл. 354а,ал.5 от НК с твърдения, че е
недопустимо да се позовава само на предишни осъждания на подсъдимия. Твърди се,
че съда следва да отчете факта, че се касае за т. н. ”мека дрога” от една
страна , а от друга количеството на това наркотично вещество е такова, че не
застрашава живота и здравето на хората. От вида и количеството на наркотичното
вещество следва да се прави извод, че то се държи единствено и само за лични
нужди и употреба. Защитата развива и доводи за добрите характеристични данни на
подсъдимия, като цитира константна практика на ВКС във връзка с искането за
преквалификация на престъпното деяние, осъществено от подсъдимия. Твърди се, че
е драстично за това количество марихуана, подсъдимият, който е млад човек и с добри
характеристични данни, да бъде изолиран от обществото чрез затвор. Настоява се
за постановяване на присъда, като се приложи закона за по-леко наказуемото
престъпление.
Подсъдимият признава фактическите
обстоятелства по реда чл.371, т.2 от НПК и изразява се съжаление за стореното, като също желае да му бъде
наложена глоба.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА намира следното:
Подсъдимият Е.М. З. е роден на ***
г. в с. Р., с адрес ***, български гражданин, основно образование, неженен, общ
работник в строителството, осъждан, ЕГН **********.
Съгласно справката за съдимост З.
е осъждан три пъти. По НОХД № 135/2007 г. на БОС със споразумение, влязло
в сила на 18.06.2007 г., за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342,
ал.1 от НК му е наложено наказание от една година и шест месеца „лишаване от
свобода“, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок
и по НОХД № 4521/2009 г. на РС-Б., със споразумение, влязло в сила на
04.01.2010 г., за престъпление по 198, ал.1 от НК му е наложено наказание от осем
месеца „лишаване от свобода“, вкл. на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в
изпълнение наказанието по НОХД № 135/2007 г. на БОС. Наказанията са изтърпени
на 25.12.2011 г. По НОХД № 64/2015 г. на РС-А., със споразумение, влязло в сила
12.02.2015 г., за престъпление по чл.198, ал.1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, изтърпяно на 16.11.2015 г. Към
момента на извършване на деянието сроковете за реабилитация по чл.88а от НК не
са изтекли по посочените осъждания.
На 12.09.2019 г. служителите на
РУ-А. – А.Т. и С.М., изпълнявали служебните си задължения на територията
обслужвана от РУ А.. Около 17, 30 часа същия ден на ул. *** в близост до
оградата на бившето логопедично училище в гр. А. спрели за проверка подсъдимия З.,
за който имали оперативни данни, че е криминално проявен. При извършване на
проверката подсъдимият признал, че държи в джоба си трева – канабис /марихуана/.
От десния си джоб на панталона извадил и предал прозрачен клипс плик с размери
около 4Х8 см и розово-червена полиетиленова торбичка с неправилна форма,
съдържащи суха зелена листна маса. Бил съставен протокол за доброволно
предаване, в който подсъдимият вписал, че се касае за марихуана за лична
употреба.
Извършен бил оглед на веществени
доказателства и назначена физикохимична експертиза. Според експерта, изготвил
заключението, касае се до коноп /канабис, марихуана/, с общо тегло 7.140 грама,
представляващо два обекта: обект № 1- коноп с тегло 1.081 грама, със съдържание
на активно вещество тетрахидроканабинол – 8.40% и обект № 2 – коноп с тегло
6.329 грама, със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол – 0.75%, на
обща стойност 42.84 лева, представляващо вещество с висока степен на риск
според Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, издадена въз основа на чл.3, ал.2 от ЗКНВП. От него
могат да бъдат изготвени от 18, 5 до 37 саморъчно направени цигари. Конопът и активният му компонент
тетрахидроканабинол са поставени под контрол в Списък I - Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични съгласно чл.3, ал.2 от ЗКНВП.
Общата стойност на наркотичното
вещество е 42.84 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Описаната фактическа обстановка
се потвърждава от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните
по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля А.Т., отразени
в протокол за разпит на ДП; протокол за оглед ВД, фотоалбум, протокол за
доброволно предаване; протокол за извършена химическа експертиза; справка за
съдимост на подсъдимия; приемателно-предавателен протокол.
С деянието си подсъдимият е осъществил
състава на престъпление по престъпление по чл.354А ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК – на 12.09.2019 г., около 17:30 часа, в гр. А., обл. Б., ул. „***“ в близост
до оградата на бившето логопедично училище, без надлежно разрешително съгласно
чл.73 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и
ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/,
вр. Приложение № 1 от Списък 1 на растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а
именно – коноп /канабис, марихуана/, с общо тегло 7.140 грама, представляващо
два обекта: обект № 1- коноп с тегло 1.081 грама, със съдържание на активно
вещество тетрахидроканабинол – 8.40% и обект № 2 – коноп с тегло 6.329 грама,
със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол – 0.75%, на обща
стойност 42.84 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998
г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, настоящата инстанция определи случаят като маловажен, поради което приложи закон за по-леко
наказуемото престъпление, признавайки
за виновен подсъдимия за престъпление по чл.354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК,
като го оправда по повдигнатото обвинение по ал.3.
От обективна страна деянието е извършено
чрез действие - подсъдимият
е държал високорискови наркотични вещества, поставени под контрол в Списък I -
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични съгласно чл.3, ал.2 от ЗКНВП, за което не е имал
надлежно разрешително, като с оглед ниската му стойност от 42, 84 лева, неголямото количество от
7.140 грама, изключително ниското процентно съдържание на активното вещество в
по-голямата част от наркотичното
вещество – 0,75 %, факта, че е за лична употреба и характеристичните данни на
подсъдимия, случаят следва да се определи като маловажен по смисъла на чл.93,
т.9 от НК.
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието виновно, при форма на вина «пряк умисъл» по смисъла на
чл.11, ал.2 предл.1 от НК – несъмнено е съзнавал рисковия характер на
веществото и наличието на забрана за неговото държане, но е целял именно
настъпването на престъпния резултат. От събраните по делото доказателства,
включително данните относно личността на подсъдимия, става ясно, че същият е разбирал свойството и значението
на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.
По основния спор относно правната
квалификация, настоящата инстанция намира, че правилната
квалификация на осъщественото от подсъдимия З. престъпление е по чл.354а, ал. 5
вр. с ал.3 от НК, като не се съгласява с правните доводи на прокурора в
противната насока. Константната практика на ВКС и на инстанционните съдилища в
страната, вкл. Апелативен съд – Б. - Решение № 178 от 08.12.2017 г. по ВНОХД № 197/2017 г., Окръжен
съд – Б. – Решение от 26.07.2019 г. по ВНОХД № 653/2019 г., Решение №
132 от 09.08.2019 г. по ВНАХД № 732/2019 г., сочи, че при преценка за
наличието на „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, следва на
внимателна оценка и анализ да се подложат от една страна размера, количеството
и стойността на предмета на престъплението, а от друга да се преценят
обществената опасност на деянието и вредните последици. Съвкупният анализ на
изложеното следва да доведе до извод за такава незначителност на вредните
последици, че деянието да се определи като представляващо такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. За да се прецени дали деянието е „маловажен случай „следва
да се изследват и всички смекчаващи вината обстоятелства, които да се съпоставят
с размера на вредните последици - в този смисъл ТР№23/81 г. на ОСНК. Преценката
дали едно престъпно деяние представлява „маловажен случай“ се извършва винаги
на основата на фактически данни по конкретния казус, относими към начина на
осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение
за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното - Решение
№ 19/2008 г. на 2-ро н.о.на ВКС, Решение
№ 306/2009 г. на 3-то н.о.на ВКС. В настоящият случай количеството марихуана
/коноп, канабис/ е твърде малко - 7.140 грама, представляващо два обекта: обект № 1- коноп
с тегло 1.081 грама, със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол –
8.40% и обект № 2 – коноп с тегло 6.329 грама, със съдържание на активно
вещество тетрахидроканабинол – 0.75%. Става въпрос при това за високорисково наркотично вещество с изключително ниско съдържание на основното вещество по отношение на втория и по-голям
обект с тегло 6.329 грама - 0,75 %. Стойността на
наркотичното вещество е незначителна – 42, 84 лева, многократно по-ниска от
установения размер на минималната месечна работна заплата за страната. Количеството
и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката
за маловажност на случая, като същевременно със също толкова съществена роля за
тази преценка е обстоятелството, че се касае до държане на високо рисково
наркотично вещество за лична употреба. Подсъдимият е заявил, че е за
лична употреба, подкрепено от доказателствата по делото, а
последното сочи на неголяма степен на засягане на провнозащитения обект -
обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. Установените
по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят
върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
Подсъдимият е млад работоспособен човек и независимо от предишните му осъждания
не е с висока степен на обществена опасност, като събраните доказателства сочат
на добри характеристични данни. В тази връзка следва да се кредитират
показанията на свидетелката Р. Х. – негова ***. От тях безспорно се установява,
че подсъдимият е трудово активен, като при това работи тежка работа – общ
работник в строителството. Живее на квартира със своята ***, като средствата за
заплащане на квартирата през годините осигурява именно той с трудовата си
дейност. Не може да се приеме възражението на прокурора, че след като няма
представен трудов договор, то следователно подсъдимият не работи. Вида и
характера на трудовата му дейност е такава, че не винаги предполага трудов
договор – обстоятелство, което не следва да се тълкува във вреда на подсъдимия,
доколкото други държавни органи са призвани да следят за спазване на правилата
на КТ. Независимо от предишните му осъждания, други данни за негови
противообществени прояви липсват, с изключение на случая по чл.9, ал.2 от НК
през 2016 г., което само потвърждава с оглед вида и ниските количества на
наркотичното вещество у подсъдимия и при този случай, че все се касае до
марихуана за лично ползване, т.е. още едно потвърждение на обстоятелството, че
подсъдимият употребява марихуана. Позитивната съдимост от миналото при това
е с такава давност, т.е. толкова е отдалечена във времето, че не следва да играе
отрицателна роля за оценката, свързана с квалификацията. В тази връзка съдът категорично не приема аргументите на прокурора, че след
като подсъдимият е осъждан, то случаят не може да се преквалифицира на
маловажен. Подобен аргумент, ако се приеме за основателен, то означава да се
изключи априори приложението по чл.93, т.9 от НК за всички лица с позитивна
съдимост, а не това е бил замисълът на законодателя според настоящия състав.
Ако подсъдимият беше неосъждан, то релевантен пред настоящия състав би бил
въпроса не с приложението на чл.355А, ал.5 от НК, а с приложението на чл.9,
ал.2 от НК за малозначителност на деянието, доколкото вида на наркотичното
вещество – марихуана, с изключително ниско процентно съдържание на активното
вещество, на незначителната стойност от едва 42, 84 лева, биха обосновали извод
в тази посока. Безспорно е по делото, че сам пред полицейските
служители, спрели го за проверка, подсъдимият си признава, че държи в панталона
си наркотично вещество, а при това е изразил съжаление за извършеното в съдебно
заседание, като чистосърдечно заявява, че марихуаната е за лична употреба, т.е.
очевидно се касае до лице, което употребява марихуана. Очевиден в казуса е
моралния аспект, който настоящият състав не може да игнорира, доколкото и той е
част от критериите по чл.93, т.9 от НК. В класификацията на Световната здравна организация (СЗО) разстройствата,
причинени от употребата на психоактивни вещества като алкохол и наркотици са признати болестни състояния и
са получили код 6С4. Касае се до особено уязвима
група от хора, при това все в млада и работоспособна възраст, които се нуждаят
не просто от подкрепа на близките, но също така от социална съпричастност и
разбиране към проблема и най-вече специфични условия и лечение, каквито все още
не се предоставят пълноценно и с необходимия обхват на територията на страната.
Моралният аспект следователно не може да бъде избегнат, тъй като подсъдимият се
явява един от тези хора, като ако бъдат приети аргументите на прокурора,
независимо от ниското количество и стойност на марихуаната; независимо, че същата
е за негова лична употреба; независимо, че деянието, за което е осъждан
последно, е с давност повече от четири и половина години, а останалите две – около
и повече от десет; независимо, че същият се опитва да продължи живота си като адекватен
член на обществото, работейки тежката работа в строителството и помагайки на вече
не толкова младата си *** си; независимо че престъплението е разкрито от
органите на МВР с неговото изключително съдействие, доколкото сам лично признава
и предава марихуаната; независимо, че в нито един момент не се опитва да
лансира различна версия, а чистосърдечно признава стореното, подсъдимият ще
бъде изпратен в затвор, а не на лечение, т.е. ще бъде наказан за състояние,
граничещо с болестното такова. Следователно, съвкупната преценка на
обстоятелствата, свързани с конкретното деяние и с личността на дееца, както и
на моралната му укоримост - марихуаната е за лична употреба, безспорно сочи на
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид - Решение № 34/08.04.2015 г. на 3-то н.о. на ВКС, Решение №306/2009
г. на 3-то н.о. на ВКС.
Поради изложените съображения, престъплението
следва да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 354а, ал.5
от НК, в каквато насока е напровеното от защитата искане. Правилното приложение
на материалния наказателен закон - прилагане на закона за по-леко наказуемото
престъпление налага признава на подсъдимия З. за виновен за престъпление по
чл.354А, ал.5 вр. ал.3 от НК и оправдаването му по повдигнатото обвинение по
ал.3 на чл.354А от НК.
От субективна страна деянието е осъществено с форма
на вина пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал всички елементи от обективната
страна на деянието и едновременно с това е искал и пряко е целял настъпването
на общественоопасните последици.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Предвид наличието на основания за прилагане на
закон за по-леко наказуемото престъпление по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК на
подсъдимия З. следва да се наложи наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева в
рамките на законовия максимум. По отношение на подсъдимия З. е неприложима
разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, предвид преквалификацията на
осъщественото от него престъпно деяние в такава по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3 от НК, тъй като процесното престъпление е осъществено след като подсъдимият е
осъждан по предходни присъди по НОХД № 135/2007 г. на БОС, НОХД № 4521/2009 г. на РС-Б. и НОХД №
64/2015 г. на РС-А., по които все още не е реабилитиран. Именно обаче с оглед
генералната превенция на закона и личната такава се определя максимален размер от
1 000 /хиляда/ лева на предвиденото в материалната норма на чл.354а, ал.5 от НК
наказание „Глоба“.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСВА И РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото на осн. чл.189,ал.3 от НПК
в тежест на подсъдимия З. следва да се възложат направените по делото разноски.
На основание чл.354а, ал.6
от НК процесното наркотично вещество следва да бъде отнето в полза на
държавата за унищожаване, след влизане в сила на присъдата.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ.................................