Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 26 април,
2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 16.03.2022 г. /шестнадесети март, две
хиляди двадесет и втора година/, в състав:
Районен съдия:
ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 200 по описа за 2021
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:,
чрез процесуалния представител юрисконсулт В.В., е предявил срещу
ответника М.М.И., ЕГН: **********,***, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 10 000 лева
главница по Договор за банков кредит
№ 328-98 /11.06.2013 г., 3241.20 лева договорна лихва, начислена за
периода 15.07.2013 г. -12.06.2019 г., 6065,17 лева наказателна лихва, начислена
за периода от 15.07.2013 г. до 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК -
25.10.2019 г., до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
28.10.2019 г. по ч. гр.д. № 1883 по описа на РС- Лом за 2019 г. Претендират се
и разноски, направени от ищеца в заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че между
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, в качеството й на кредитор и М.М.И., като кредитополучател,
е сключен Договор № 328-98 /11.06.2013 г. за банков кредит, по силата на който
от банката е предоставен на кредитополучателя банков кредит в размер на 10000,
00 лева за погасяване на съществуващи
задължения и текущи нужди, с краен срок за погасяване: 11.07.2019 г.
Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 14.06.2013 г. по сметка с IBAN: ***,
открита на името на кредитополучателя в банката. Съгласно Раздел I, т. 4.1 от
договора главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в
размер на действащия тримесечен SOF1BOR плюс фиксирана надбавка в размер на
7,35 пункта или 735 базисни точки, но не по-малко от 8,75%. Съгласно Раздел I,
т. 6 от договора при забава в плащането на част или цяла вноска по главницата
по кредита или при предсрочна изискуемост по реда на р. II, т.29 или т. 30,
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава - наказателна
надбавка от 1 000 (хиляда) базисни точки към договорената лихва по т. 4, която
се начислява на годишна база върху забавената част, респ. цялата главница за
времето до окончателното изплащане на забавените задължения. Кредитът е в
просрочие, считано от 15.07.2013 г. - общо 2292 дни към 23.10.2019 г.,
включително. Кредитът, съобразено с погасителния план към него, е с настъпил
падеж на 13.06.2019 г. На основание чл. 418 от ГПК банката подава заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
извлечение от счетоводните книги. По подаденото заявление е образувано
ч.гр.дело № 1883/2019г. по описа на PC - Лом и в полза на „Първа инвестиционна
банка” АД е издадена заповед за незабавно изпълнение.
Препис от исковата молба
е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не
е постъпил от ответника.
В първото съдебно
заседание, проведено на 16.03.2022 г., ответникът не се е явил, редовно
призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В първото заседание по
делото ищецът чрез пълномощника си юрк. В.В. е направил искане на основание чл.
238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Така
предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е
основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени
доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в
настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен. Представените
писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и размерите на
дължимите плащания.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като спрямо ответника следва
да бъде признато за установено, че дължи на ищеца вземане за сумата от 19 306, 37
лева /деветнадесет хиляди триста и шест лева и тридесет и седем стотинки/, от
които: 10 000 лева /десет хиляди лева/ главница по Договор за банков
кредит № 328-98 /11.06.2013 г., 3241.20
лева /три хиляди двеста четиридесет и един лева
и двадесет стотинки/ договорна лихва, начислена за периода 15.07.2013 г.
-12.06.2019 г., 6065,17 лева /шест хиляди шестдесет и пет лева и седемнадесет
стотинки/ наказателна лихва, начислена за периода от 15.07.2013 г. до
23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
- 25.10.2019 г., до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.10.2019 г. по ч.
гр.д. № 1883 по описа на РС- Лом за 2019 г.
По отношение на разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото
производство разноски.
Разноските надлежно се претендират. В тях се включват внесената държавна такса
в размер на 386,13 лв. и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
направени в заповедното производство или
общо 536,13 лв.
В исковото производство
са сторени разноски 386,12 лв. за довнесена
държавна такса. Претендирано е
юрисконсултско възнаграждение в исковата
молба в размер от 350.00 лв., а в списъка по чл. 80 ГПК се претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв. Юрисконсултското
възнаграждение за исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, към който
препраща чл. 37 ЗПП, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба за защита по дела с материален
интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал. 1. С оглед на това, че делото не е с
особена фактическа сложност, съдът намира, че не следва да приложи цитираната
ал. 2 на чл. 25 от НЗПП. С оглед на материалния интерес по делото следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден размер на чл.
25, ал. 1 от НЗПП, а именно 360,00 лева.
Т.е. разноски по исковото производство се дължат общо в размер на 746,12 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.И., ЕГН: **********,***, дължи на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град,
представлявано от изпълнителните директори Н Х Б и С.А.П., вземане за сумата от 19 306, 37
лева /деветнадесет хиляди триста и шест лева и тридесет и седем стотинки/, от
които: 10 000 лева /десет хиляди лева/ главница по Договор за банков
кредит № 328-98 /11.06.2013 г., 3241.20
лева /три хиляди двеста четиридесет и един лева
и двадесет стотинки/ договорна лихва, начислена за периода 15.07.2013 г.
-12.06.2019 г., 6065,17 лева /шест хиляди шестдесет и пет лева и седемнадесет
стотинки/ наказателна лихва, начислена за периода от 15.07.2013 г. до
23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
- 25.10.2019 г., до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.10.2019 г. по ч.
гр.д. № 1883 по описа на РС- Лом за 2019 г.
ОСЪЖДА М.М.И.,
ЕГН: **********,***, да заплати на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД. с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:, представлявано от
изпълнителните директори Н Х Б и С.А.П.,
направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 746,12 лв. /седемстотин четиридесет и шест
лева и дванадесет стотинки/, от които
386,12 лева за платена държавна такса и 360,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.М.И.,
ЕГН: **********,***, да заплати на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД. с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:, представлявано от
изпълнителните директори Никола Христов Бакалов и С.А.П., направените деловодни разноски по
ч.гр.д. № 1883/2019 г. на ЛРС в размер на общо 536,13 лв. /петстотин тридесет и
шест лева и тринадесет стотинки/, от които 386,13 лв. за платена държавна такса
и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
Ответникът разполага със
защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: