ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4427
Стара Загора, 10.11.2025 г.
Административният съд - Стара Загора - II състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ГАЛИНА ДИНКОВА |
като разгледа докладваното от съдията Галина Динкова административно дело № 1121/2025 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В. Г. Г. с адрес: гр.Казанлък, [улица], ап.5, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП № 25-0284-000225 от 03.11.2025г., издадена от Х. Л. Х. - ВПД Началник сектор в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като е направено особено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0284-000225/ 03.11.2025г., на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, на В. Г. Г. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, за срок от 6 месеца. Заповедта е от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка са постановени на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на заповедта не спира изпълнението на приложената административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.
След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0284-000225 от 03.11.2025г., е неоснователно, по следните съображения:
В Закона за движението по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, при допуснато предварително изпълнение на акта по силата на закона, издалият акта орган не е длъжен нито да обосновава, нито да доказва наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, в тежест на молителя е да обоснове правата и интересите, които биха били увредени от предварителното изпълнение на акта, съотв. да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят при изпълнение на обжалвания акт, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.
В случая по никакъв начин нито е обоснована, още по-малко е доказана възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди за адресата на заповедта от предварителното изпълнение на наложената с оспорения акт принудителна административна мярка. Действително, приложената ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, би лишило В. Г. от възможността за известен период от време да се придвижва с притежаваното от него МПС, но това обстоятелство само по себе си не би могло да доведи до фактически и правни последици, свързани с настъпване на значителни или трудно поправими вреди и съотв. да обуслови извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Евентуалните неудобства, които биха настъпили от предварителното изпълнение на приложената с обжалваната заповед ПАМ за В. Г., не сочи на възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди”, които биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Съответно не може да се обоснове извод, че по отношение на жалбоподателя е налице защитен от закона интерес, противопоставим и по-важен от обществения такъв, охраняван с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.
Останалите изложени доводи касаят незаконосъобразността на оспорения акт и са неотносими за преценката на основателността на направеното искане по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК. Не следва да бъдат разглеждани и обсъждани доводите във връзка приложението на чл.60, ал.1 от АПК, тъй като както беше посочено, предварителното изпълнение на заповедта произтича от специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП, а не от разпореждане на органа за допускане на предварителното изпълнение на акта в хипотезата на чл.60, ал.1 от АПК.
С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от В. Г. искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ № 25-0284-000225 от 03.11.2025г., се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Г. Г. с адрес: гр.Казанлък, [улица], ап.5, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП № 25-0284-000225 от 03.11.2025г., издадена от Х. Л. Х. - ВПД Началник сектор в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |