Решение по дело №1061/2024 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по жалба на А. С. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], община „Марица“, област Пловдив, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-6207-000050 от 09.04.2024г. на ВПД Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с която на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А. С. К. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна като излага съображения в тази посока. В съдебно заседание поддържа жалбата като изрично посочва, че не е използвал наркотични вещества. Претендира отмяната на оспорения акт, не претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата намира жалбата за неоснователна и иска обжалваната заповед да се остави в сила.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от акта и в срок, следователно е допустима.

Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства: АУАН Серия GА№ 939496 се установи, че А. С. К. с [ЕГН] на 09.04.2024г., около 08:16 часа, в община Марица, на път Трети клас № 565, на Републикански път III-565, 4 км, между [населено място] и [населено място] управлява лек автомобил Деу Матиз с рег. № [рег. номер], негова собственост, като извършва следното нарушение: водачът управлява след употребата на наркотични вещества или техните аналози, изпробван с DREGER Drug Test 5000 с фабричен номер ARMD 0126, който отчита положителен резултат – амфетамини. Пробата е номер 40. Посочено е, че водачът е участник в ПТП с пострадали хора.

Посочено е, че виновно е нарушена нормата на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Към административната преписка са представени протоколи относно извършени проверки на DREGER Drug Test.

В хода на съдебното производство в писмо с вх. № 15661 от 01.10.2024г. на Районна прокуратура Пловдив е посочено, че досъдебното производство № 43/2024г. по описа на РУ Труд е спряно с постановление на наблюдаващия прокурор от 10.09.2024г. Приложено е Постановление за спиране на наказателното производство № 1350/2024г. от 10.09.2024г. на прокурор при Районна прокуратура-Пловдив.

С писмо с вх. № 20725 от 12.12.2024г. на разследващ полицай в Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОДМВР-Пловдив е представено копие от Съдебна химико-токсикологична експертиза по ДП 43/2024г. по описа на С“РПТ“-ОДМВР-Пловдив с рег. № И-10725 от 20.11.2024г.

В същата е посочено, че са взети проби кръв и урина от лицето А. С. К. с [ЕГН]. Установените резултати са следните: Алкохол не се открива; отрицателен за амфетамин, метамфетамин , екстази, кокаин, тетрахидроканабинол/метаболити, метадон, опиати, барабитурати, бензодиазепини и трициклични антидепресанти.

Резултатът е: идентифицира се парацетамол и метаболити на метамизол.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В конкретния случай изрично е посочено, че издадената заповед е за нарушението по предложение второ. В чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, изрично е посочено, че мярката се прилага когато е налице управление на моторно превозно след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Тази разпоредба, тълкувана съвместно с общата забрана на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, обосновава приложимостта на принудителната мярка.

В случая, от доказателствата събрани в хода на съдебното производство, безспорно се установи липсата на съставомерност на нарушението, което да обосновава налагането на принудителната административна мярка. Жалбоподателят изцяло обори фактите, удостоверени от контролните органи. Следователно оспорената заповед, макар и издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и необоснована, поради което следва да бъде отменена.

Не са претендирани разноски от жалбоподателя и Съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-6207-000050 от 09.04.2024 г. на ВПД Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с която, на основание чл. 171 т.2а,б.“б“ от Закона за движение по пътищата, на А. С. К. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Решението е окончателно.