№ 1989
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20254430104727 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод на предявен от И. Ц. П. ЕГН
********** с постоянен адрес в село ***, община Плевен срещу „Креди Йес“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от
Вл. Инджов искове с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,
ал.1, т.9, т.10 и т.20 ЗПК за прогласяване за недействителен сключения между
страните Договор за заем № 268406 от 20.11.2024 г, тъй като посоченият в
договора ГПР не съответства на действителния годишен процент на разходите
и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите; в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 ЗПК за прогласяване на нищожна
клаузата от Договор за заем № 268406 от 20.11.2024 г., предвиждаща
заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение като
неравноправна и като противоречаща на добрите нрави и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 218,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по процесния договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че на 20.11.2024 г. между
ищцата и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем № 268406,
по силата, на който на ищцата е отпуснат заем в размер на 1000 лева, с размер
на погасителната вноска от 110,60 лева, платима до 20 число на месеца с дата
на първо плащане 20.12.2024 г. и последно такова -20.10.2025 г. Сочи се, че
месечният лихвен процент бил 3.330 %. Твърди се, че съгласно чл. 3 от
Договора, след като месечният лихвен процент е в размер на 3.330 %, то
годишният лихвен процент бил 39,96 %, който лихвен процент бил за целия
1
срок на договора. Излага се, че ГПР е изчислен при вземане предвид на
следните допускания: Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви
допълнителни плащания (лихви, такси, комисионни, застрахователни премии
и др.), които не са посочени в Договора за заем при неговото сключване, дори
те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител
на Заемодателя; Заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по настоящия Договор; Паричният заем се предоставя и
ще бъде валиден за срока, уговорен в настоящия Договор;Паричният заем се
погасява от Заемателя с плащания, съобразно погасителния план към
договора; При изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които
Заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия
Договор за паричен заем. Излага се, че съгласно чл. 6 от Договора страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на
условията на чл. 10 ал. 2 т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още
едно от посочените по - долу обезпечения, по избор на Заемателя:Ипотека
върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; Особен залог
върху движимото имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите
условия;Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;Ценна
книга, издадена в полза на Заемодателя. Сочи се, че съгласно чл. 8 от Договора
с подписването му Заемателят декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 от настоящия
договор в тридневен от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия
към договора за заем, то дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1022.32
лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план
към настоящия договор за заем. Твърди, че в при непредставяне на
обезпечение задължението задължението по договора ще бъде в общ размер
на 2233.00 лв. Излага, че съгласно чл. 10 от Договора заемателят може да се
възползва от правото си по чл. 29 от Закона за потребителския кредит и
съгласно чл. 8 ал. 4 от Общите условия на договора за заем, в случай, че
размерът на заема е равен на или по - голям от 400 лв., без да дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от
сключения Договор за паричен заем в срок 14 дни, считано от датата на
сключване на договора. Сочи, че при упражняване валидно право на отказ от
сключения договор за заем, заемателят следва да върне на заемодателя
главницата и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване
на сумата по договора до датата на връщане на главницата, без неоправдано
забавяне и съгласно останалите условия за отказ, посочени в чл. 8 ал. 4 от ОУ
към договора за заем. Твърди, че съгласно чл. 8 ал. 4 от Общите условия,
публикувани на интернет страницата на ответното дружество, лихвата се
изчислява на базата на уговорения в Договора лихвен процент. Сочи се, че
съгласно погасителния план - Приложение №1 към Договора погасителната
вноска е в размер на 110.06 лв., като не се уточнявало каква част представлява
главница и каква възнаградителна лихва. Излага се, че размерът на вноската за
неустойка е 92.94 лв. Твърди се, че нито в договора, нито в погасителния план
е уточнен общият размер на възнаградителната лихва, както и съотношението
2
на вноската за лихва в рамките на общия размер на погасителната вноска, за
да може кредитополучателят да прецени икономическата тежест при
сключване на договора. Излага се, че ищцата е заплатила сума в размер на
1218 лева. Сочи се, че същата има качеството на потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за
потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, поради което за нея е приложим ЗПК. Излага се, че
съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът за
потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че : съгласно чл. 11, т. 10
от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; че
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит; че съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Счита се, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от
ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, поради следните причини:1/ Нарушение
на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, поради липса на лихвен процент по кредита. Излага
се, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК императивно е уреден съществен
елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, а именно:
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 9: лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; В
разпоредбата на § 1 т. 4 от ДР към ЗПК е дадена легална дефиниция на
понятието „лихвен процент по кредита“, а именно - „лихвеният процент,
изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на
годишна основа към сумата на усвоения кредит.“ Сочи се, че в настоящия
3
случай от съдържанието на клаузите по договора се извежда, че лихвеният
процент е фиксиран за целия период на договора, но процентното изражение
на лихвата е посочено на месечна база, което счита, че е нарушение на чл. 11
ал. 1 т. 9 ЗПК, доколкото никъде в договора не е посочен лихвен процент,
изчислен на годишна база по смисъла на § 1 т. 4 от ДР към ЗПК. Твърди, че
уговореният месечен лихвен процент не съответства на императивните
изисквания на закона, поради което не може да се приеме, че е налице лихвен
процент по кредита; 2/ Нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, поради липса на
конкретика относно това кои разходи са включени в него неточно и посочване
на ГПР, тъй като: 2.1.в договора не е посочено кои разходи се включват при
формиране на ГПР, което от своя страна води до неяснота за потребителя
относно неговия размер. Сочи, че практиката на съдилищата приема, че когато
договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това
поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да
разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Сочи, че
посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Твърди, че целта на цитираната
разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Счита, че поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Излага, че всяка неточност в посочването на размера на разходите
поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Твърди, че посочването в договора за кредит на по-
нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора; 2.2/. Неправилно посочване на ГПР в Договора,
поради невключването на неустойката за непредоставяне на обезпечение при
изчисляване размера на ГПР. Сочи, че клаузата на чл. 6 от договора във връзка
с чл. 10, ал. 2 т. 1 от ОУ възлага в тежест на ищцата да предостави на
ответника обезпечение, като не е конкретизиран срокът за това, под формата
на поръчителство на едно или повече физически лица и допълнително, по
избор ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. Излага, че
прочитът на съдържанието на посочените клаузи и съпоставянето им с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Твърди, че
4
изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя,
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1 000 лева).
Сочи, че именно поради това не само правно, но и житейски необосновано е
да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да
осигури изискуемото обезпечение, тоест поставяйки изначално изисквания, за
които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се
обогати. Излага и, че кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към
договорната лихва, дължима по кредита, и към ГПР, като стремежът му е по
този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното
приема, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в
годишния процент на разходите. Твърди, че в съответствие с чл.19, ал.1 от
ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. Излага, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на
ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Счита, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Сочи, че
бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Твърди, че невключването на подобна клауза (клаузата за неустойка) в ГПР
означава, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото на
практика не е посочен верният ГПР в чл. 3 от Договора. Излага и, че подобна
неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната
лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е
посочена като такава, което означава, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11,
т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Поради
изложеното приема, че само на това основание договорът за кредит е
нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК;3. не е
посочен лихвен процент на ден, което е нарушение на императивното
изискване на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, според което договорът за потребителски
кредит, какъвто несъмнено е настоящият, се изготвя на разбираем език и
съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден. Сочи се, че съгласно чл. 10 от
Договора е предвидена възможност за кредитополучателя да се откаже от него
при наличието на установените в Договора предпоставки. Твърди, че в
договора не е упоменато конкретното изражение на лихвения процент на ден,
5
в случай че потребителят упражни правото си на отказ от договора. Излага, че
в разпоредбата на чл. 29 ал. 1 ЗПК е предвидено правото на потребителя да се
откаже от сключения договор за потребителски кредит, без да дължи
обезщетение или неустойки и без да посочва причина за това, при спазване на
срока, реда и условията за упражняване на това потестативно право, посочени
в чл. 29 ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, който въвежда
императива, заложен в чл. 10, пар. 2, б. "п" от Директива (ЕС) 2008/48,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент
на ден. Твърди, че според чл. 29 ал. 5 ЗПК, за да породи отказът на
потребителя от договора за кредит целените правни последици, е необходимо,
освен спазване на реда и срока за упражняване на това потестативно право по
чл. 29 ал. 1-3 ЗПК, да е осъществено условието по ал. 4 на същия член - да е
върната на кредитора не само главницата, но и да е заплатена лихвата,
дължима за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата
на връщане на главницата, което следва да се направи не по-късно от 30
календарни дни, считано от изпращане на уведомлението до кредитора за
упражняване на правото на отказ. Счита, че с предоставяната по чл. 11 ал. 1 т.
20 ЗПК информация в договора относно размера на дължимия лихвен процент
на ден се цели да се обезпечи възможността на потребителя, който е в
положението на по-слабата страна (спрямо търговеца) от гледна точка на
информираност, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен
процент на ден х главница х брой дни), която лихва следва да заплати за
периода от усвояването до връщането на главницата, за да може да упражни
надлежно правото си на отказ от договора за кредит, което включва и
изпълнение на условието на чл. 29 ал. 4 ЗПК - връщане не само на главницата,
но и заплащане на лихва за периода на ползването и. Твърди, че с правилото на
чл. 11 ал. 1 т. 20, предл. последно ЗПК (посочване на лихвения процент на
ден) се гарантира реалното упражняване на правото на потребителя на отказ
от договора без да са налице негативни последици от това за него.Поради
изложеното счит, че изпълнението на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК
се явява особено съществено за правата на потребителя и неизпълнението му
води до санкционирането му, съобразно правилото на чл. 22 ЗПК, а именно -
нищожност на договора. Твърди, че в настоящия случай, съдържанието на чл.
10 от Договора, е регламентирано правото на отказ от договора, в който е
възпроизведена бланкетно уредената в чл. 29 ЗПК възможност за отказ от
договора, но липсва съществения реквизит по чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК. Излага, че
в случая, видно от съдържанието на чл. 10 от Договора е посочено, че „При
упражняване валидно право на отказ от сключения договор за заем,
заемателят връща на заемодателя главницата и заплаща лихвата, начислена за
периода от датата на усвояване на сумата по договора до датата на връщане на
главницата, без неоправдано забавяне и съгласно останалите условия за отказ,
посочени в чл. 8 ал. 4 от Общите условия към договора за заем.”. Сочи, че
6
съгласно чл. 8 ал. 4 от Общите условия, публикувани на интернет страницата
на ответното дружество, достъпна на www.crediyes.bg, “ лихвата се изчислява
на базата на уговорения в Договора лихвен процент. “. В случай, че съдът
отхвърли главния иск то моли да разгледа и уважи предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание по чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл.
143 ал. 2 т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията на евентуалност - чл. 26
ал. 1 предл. 3 ЗЗД, за прогласяване на недействителна клаузата съдържаща се в
чл. чл. 8 във вр. чл. 6 от Договора. Счита, че изискването за предоставяне на
обезпечение чрез поръчител/и и допълнително ипотека, особен залог, банкова
гаранция или ценна книга по избор /чл. 10, ал. 1 от Общите условия на
Договора, към която препраща чл. 6 от Договора/, съдържа множество
изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които -
предвид броя им и липсата на срок, в който да се предоставят, на практика
правят задължението неизпълнимо. За потребителя се създава значително
затруднение да се снабди с банкова гаранция или поръчители/гаранти, тъй
като за учредяването на банковата гаранция се изисква набавяне на
документи, одобрение и пр., т. е. все действия, за които са нужни
технологично време и чуждо съдействие, същото важи и за осигуряването на
гаранти, които да отговарят на всички изисквания на Заемодателя. Твърди, че
при това положение и имайки предвид изначалното предвиждане на
неустойката да се кумулира към погасителните вноски при непредоставяне на
обезпечение /гаранция/, следва извод, че тя води единствено до скрито
оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите и функции.
Излага, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди
за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника,
съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като
съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Сочи, че
включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се
явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба
за заемодателя. Твърди, че клаузата за дължимостта и в чл. 8 е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, за което съдът следва да следи
служебно. Излага, че преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Сочи, че
освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката
може да изпълнява и наказателна функция. Твърди, че така, както е уговорена,
неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Излага, че задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Сочи,
чеРазмерът на предвидената неустойка надвишава 100 % от заетата сума т. е.
7
изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез
гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би
дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за
неустойка в значителен размер - сума, почти толкова голяма, колкото
главницата по кредита. Твърди, че по този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако
не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава. Счита, че целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Сочи, че задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане
на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския
кредит. Моли съда да уважи предявения иск с правно основание чл. 55 ал. 1
предл. 1 ЗЗД, който е предявен в условията на кумулативно съединяване само
с главния иск по чл. 22 във вр. чл. 11 ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, но
не и с евентуалния иск за нищожност на неустоечната клауза. Твърди, че
съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Излага, че чистата стойност на
кредита възлиза на 1000 лв. (главница), а ищцата е погасила към момента на
предявяване на иска сума в общ размер на 1 218 лева, поради което ако
договорът за кредит бъде обявен за нищожен, то ищцата е надплатила 218
лева, поради което моли съда да уважи предявения иск. Претендира
присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, вр. ал. 2 от Закона за
адвокатурата, за което развива подробни съображения.
В проведеното по делото о.с.з ищцата не се явява и не се представлява.В
нарочна писмена защита, процесуалния представител на ищцата моли съда да
уважи предявения иск като основателен и доказан и да й присъди разнсоки.
В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ. Не отрича
факта, че между страните е сключен процесния договор за заем с изрично и
ясно посочени параметри по договор в чл.2 от същия. Сочи, че към момента на
сключване па договора ищеца е издал в полза на „Креди Иес" ООД ценна
книга и не е предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал.
2, т. 1 от Общите условия към договора за заем, поради което му е начислена
неустойка, посочена в Погасителния план. Излага, че неразделна част от
договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с
които заемателят също се е запознал и съгласил, за което свидетелствалж
положеният подпис на всяка ш страниците, а за изричното му съгласие с тях-
чл. 12 от договора за заем. Твърди, че заемателят е запознат с активния
погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно от
положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена. Поради
изложеното счита, че процесният договор за заем е валидно сключен.Навежда
доводи, че заемателят лично е участвал и е влияел на формирането на заема
със заемодателя „Креди Йес" ООД, запознал се е изрично и е подписал
договора за заем и всички приложения към него, както и документите,
8
свързани с отпускането му, а така също и е получил заемната сума от
заемодателя. Твърди, че ищцата е заплатила сума в размер на 1 218.66 лева,
разнесена и осчетоводена, с които са погасени: главница в размер на 500,66
лева; лихва в размер на 159,70 лева; неустойка в размер на 557,64 лева и
наказателна лихва в размер на 0,66 лева. Поради изложеното оспорва размера
на исковата претенция, като сочи, че същият размер е посочен на чл 19, ал. 4
от ЗПК, ГПР. Сочи, че съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР по заема е в размер
на 48,262 % и предоставения на ищецът СЕФ - част III., който го прави в
рамките предвиден в закона Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3
т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът на
неустойката, която по своята същност представлява разход, който
потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение по договора за заем. Оспорва изнесените от
ищеца твърдения относно наведените твърдения за нарушаване на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в разпоредбата на чл.3, т.5 от
Договора е посочен конкретен размер на ГПР, който е посочен и в
предоставения на ищеца СЕФ - в част III Разходи по кредита т.2. Счита, че
съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.З, т.1 от ЗПК при изчисление на ГПР не
следва да бъде включен размерът на неустойката, която по своята същност
съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради
неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора
за заем, посочено в чл. 6 от същия. Навежда доводи, че неустойката се дължи
само ако потребителят не изпълни условията за обезпечаване на договора за
заем, посочени в самия текст на договора, както и в общите условия към него.
Счита и за неоснователни възраженията на ищеца, отнасящи се до
разпоредбата на чл.8 от договора за паричен заем. Излага, че условията на
клаузата на чл. 8 от договора за заем са индивидуални уговорени и това е
станало с прякото влияние на потребителя И. Ц. П., особено имайки в предвид
и факта, че е можел да предостави гарант, който отговаря на условията
посочени 8 ОУ и след сключването на договора и по този начин да не дължи
заплащане на неустойка. Твърди, че с договорения точно определен размер на
неустойката в чл. 8, потребителят И. Ц. П. е преценил икономическите
последици за себе си, ако се наложи да заплати тази неустойка, както и в
последствие е предприел действия по заплащането й. Сочи, че условията
уговорени в чл. 8 от процесния договор са абсолютно ясни и разбираеми
съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Твърди, че конкретния размер
на неустойката за неизпълнение е индивидуално определен в договора и не
може да се приема за бланкетна клауза, тъй като е индивидуално договорена
между страните по договора за заем, чрез която същите постигат
споразумение за дължимост на неустойка при непредоставяне на гарант,
отговарящ на ОУ. Излага, че процесната неустойка се дължи в нейния пълен
размер още от момента на настъпване на основанието за нейното начисляване,
която обаче има особен начин на заплащане, който е уговорен между страните
предварително, още в момента на постигане на съгласие за наличието на
неустойката и нейния размер. Навежда доводи, че периодичният начин на
плащането й не е основание да се счита, че същата е лихва или пък, че има
9
характер на обезщетение за забавено изпълнение. Сочи и, че законната лихва
за забава е уредена в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и има обезщетителна функция за
вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.
Излага и, че обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правото си|
произтичащо от забавата. Твърди, че при конкретната преценка за нищожност
на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства във всеки отделен случай, а не
само тези посочени в ТР №1/2009 на ОСТК. Счита, че неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Твърди, че неизпълнението на задължението на ищецът за предложеното и
обещано от него надлежно обезпечение, са обстоятелства, които в своята
съвкупност са релевантни при осъществявано ма дължимата съгласно чл. 145,
ал. 1 от ЗЗП преценка, че клаузата за неустойка не е неравноправна,
независимо как е уговорена - индивидуално или не. Поради изложеното моли
съда да отхвърли предявения иск. Оспорва искането на проц. представител на
ищеца за присъждане на разноски, за което развива подробни съображения.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.В
нарочна писмена молба, депозирана преди о.с.з. процесуалният представител
на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да не п рисъжда
разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор от 20.11.2024
г. се установява, че между страните е бил сключен договор за паричен заем
№268406, по който ответникът е предоставил на ищцата сума в размер на
1000,00 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 20,10,2025 г. с
плащането на 11 месечни погасителни вноски. Уговорен е месечен лихвен
процент от 3.330%, а ГПР е посочен на 48,262%. В чл.6 от договора страните
са постигнали съгласие за обезпечаването му с гарант, отговарящ на
определени условия, и още едно обезпечение по негов избор, в тридневен
срок, а в чл.8 е предвидена неустойка от 1022,32 лева при непредставяне на
обезпечението в 3-дневен срок от сключването, която е разсрочена с
месечните погасителни вноски.
От Погасителния план към процесния Договор е видно, че неустойката по
чл.8 е била начислена при подписване на съглашението и разсрочена за
плащане с погасителните вноски, в размер на по 92,94 лева към всяка
периодична вноска.
Видно е от представената п о делото Разписка, че ищецът е изпълнил
задължението си към ответника да му предостави в заем сумата от 1000 лева.
Страните не спорят, а и се установява от преводните нареждания, че
ответницата е заплатила на ищеца сума в размер на 1218,66 лева по процесния
договор.
10
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че
между „Креди йес“ ООД като заемодател и И. Ц. П. като заемател, е
възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в
размер от 1000,00 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4
от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи /арг. чл.23 от ЗПК/. Съгласно чл.8 от договора, при
непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на
кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка, определена в
размер на 1022,32 лева. Разпоредбата на чл.6 от договора, възлага в тежест за
заемателя да осигури гарант, отговарящ на определени условия, и още едно
обезпечение по негов избор, в тридневен срок. Прочитът на съдържанието на
клаузите на чл.6 и чл.8 от договора и съпоставянето им с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които клаузата на чл.6 от договора възвежда за потребителя са
на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството,
че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
11
възможност да осигури гарант, който да отговаря на многобройните,
кумулативно поставени изисквания към него, и още едно обезпечение по
избор. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно,
кредиторът не включва неустойката към ГПР – чл.3.3. ал.5 от договора.
Съгласно чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на
ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“ Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,262%, но от съдържанието на
договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи
се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе
коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата
е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при
формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в
тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството,
12
че ако това обстоятелство му бе известно /чрез изначалното му включване в
разходите по кредита/, то той би могъл да направи информиран избор дали да
сключи договора. Всичко това поставя потребителя в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в
директно противоречие с чл.3, ал.1 и чл.4 от Директива 93/13/ ЕИО.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. С оглед приетите по-горе постановки и
доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие
между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него
компоненти, то следва да се приеме, че Договор за паричен заем
№873346/14,08,2020 г., сключен между страните, е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, вр.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че процесният договор за кредит е
недействителен, се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
Доколкото се уважава главният иск, то не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на иска, предявен при
условията на евентуалност, с оглед на което и съдът не дължи произнасяне по
същия.
Недействителността на процесния договор за заем води до това, че
заемателят по договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но
не и лихва и други разходи /чл.23 от ЗПК/. От представената от ответника
справка безспорно се установява, че общо платената от ищеца сума по
договора възлиза на 1218,66 лева.
13
Следователно недължимо платената сума възлиза на 218,66 лева, в който
размер предявеният от ищцата против „Креди йес“ ООД осъдителен иск по
чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за
предявената сума от 218,00 лева.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски за държавна
такса в размер на 155,00 лева.
В рамките на настоящото производство, на ищцата са предоставени
правни услуги от адв.А. Д. от САК, като съобразно Договор за правна защита
и съдействие /л.16 от делото, на гърба /, е договорено възнаграждение при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като в списък по чл.80
от ГПК се претендира адв.възнаграждение в размер на 1590,65 лева. По
отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на
адв.Д., съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно
изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени
дела C‑427/16 и C‑428/16 /постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд/, установените размери на минималните
адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.
Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат,
директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по
дело C‑438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 от ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.1 от постановеното
решение чл.101, §1 от ДФЕС вр. член 4, §3 от ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и, че член 101, параграф 2 от ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед посочените
по-горе принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа
14
сложност на делото и обстоятелството, че по настоящото производство е
проведено само едно открито съдебно заседание, съдът счита, че на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв.Д. следва да се определи
едно общо възнаграждение в общ размер на 600,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Ц. П. ЕГН
********** с постоянен адрес в село ***, община *** срещу „КРЕДИ ЙЕС“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
***, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.26,
ал.1 от ЗЗД вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за паричен
заем №268406/20.11.2024 г., сключен между страните, е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК вр.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц. П. ЕГН ********** с
постоянен адрес в село ***, община ***, сумата от 218,00 лева, съставляваща
заплатена без основание сума по Договор за паричен заем №268406/20.11.2024
г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
30.07.2025 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Ц. П. ЕГН ********** с постоянен адрес в село ***, община
***, сторените деловодни разноски за държавна такса в размер на 155,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
„КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.А. Д., личен №**********, от
АК София, сумата от 600,00 лева - адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15