№ 3095
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100509579 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 9788 от 23.05.2024 г. по гр.д. № 50724/2023 г. Софийски
районен съд, 63 състав признал за установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че А. С. Д., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 2 336.96 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж.к. *********, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл., сумата 264.12 лева –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 25.04.2023 г., и сумата 55.56 лева – главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
24372/2023 г. на СРС – 09.05.2023 г., до окончателното плащане, като
отхвърлил иска за сумата от 10.71 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г.
1
Съобразно изхода на спора и чл. 78 ГПК са разпределени разноските за
исковото и за заповедното производство. Решението е постановено при
участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника А. С. Д.,
който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за
неправилност - неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. Районният съд неправилно приел, че от ищеца е доказано
наличие на облигационно правоотношение между него и ответника. По делото
нямало безспорни и категорични доказателства за притежанието на вещно
право на имота от ответника. От буквалното, граматическото и логическото
тълкуване на „посочените разпоредби“ следвало, че задължението за
заплащане на топлинната енергия се свързва с притежанието на правомощие
за ползването на имота, където се доставя енергията. Затова при
съществуването на вещно право на ползване относно топлоснабдявания имот,
неговият титуляр - потребител бил задължен за плащане на доставяна
топлинна енергия, а не формалният собственик. Позовава се на Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно
което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобивало качеството
клиент на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора
дължало цената на доставената топлинна енергия. Така в настоящата хипотеза,
независимо от притежанието на собствеността и вещното право на ползване
било видно, че подадена молба-декларация представлявала такъв договор
между подалото я лице и топлопреносното предприятие и то дължало сумата
за доставената енергия. Съдът неправилно приел за дължими суми за лихви,
след като ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване
на сумите в сайта дружеството или по друг начин, респективно не установил
изпадането в забава на ответника, като в жалбата се цитират клаузи от ОУ на
договора от 2014 г. Нямало никакво основание за присъждане и на сумите за
2
дялово разпределение в полза на ищеца. В тежест на ищцовото дружество
било да докаже при условията на пълно доказване, че задължение на
ответника е да заплаща в полза на дружеството възнаграждение за услугата
дялово разпределение. Трябвало да се докаже основанието за това
задължение, както и че същото е в рамките на процесния период, а също и
датата, на която възнаграждението следвало да бъде платено. От страна на
ищеца не били ангажирани доказателства, от които да се установят при
условията на пълно доказване всички тези предпоставки, поради което този
иск също бил неоснователен. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не
взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в
жалбата е правилно в обжалваните части по следните съображения:
Неоснователни са доводите в жалбата по делото да не било доказано
наличие на валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия за битови нужди.
3
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и в един местен
всекидневник, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от
§ 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
4
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на
писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие.
В случая, видно от приетия и неоспорен договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
08.12.1987 г., на същата дата Ц.К.Х. е придобила собствеността върху имот на
адрес: гр. София, „Г. Измирлиев“, комплекс „********* Видно от приетото
удостоверение за идентичност на адреси от 30.03.2012 г. на ГИС-София, стар
адрес ж.к. „********* и ж.к. „********* са идентични с настоящ
административен адрес ж.к. „*********, с входове от А до К. Същевременно
от приетото удостоверение за наследници на Ц.К.Х., ЕГН **********, се
установява, че същата е починала на 29.10.2014 г. и е оставила за свой
единствен наследник по закон ответника А. С. Д..
Въз основа на тези доказателства се установява по безспорен начин, че в
исковия период м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г. ответникът е бил собственик на
процесния имот. Ответникът нито е направил конкретни възражения, нито е
ангажирал доказателства, от които да се установи прехвърляне на правото на
5
собственост или учредяване на вещно право на ползване върху имота в полза
на трето лице преди процесния период. Противно на твърдяното в жалбата, по
делото няма представена молба-декларация за откриване на партида за имота,
а в приетите общи фактури като титуляр на партидата е посочен именно
ответникът. Не е било спорно и се установява че сградата, в която се намира
имотът, е топлоснабдена. По делото са представени в заверен препис и
приложимите в процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила от 12.08.2016 г. Ето защо по делото е установено, че в
процесния период между ищеца и ответника е съществувало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди, със
съдържание по общите условия, като отношенията им в процесния период са
се регулирали от ЗЕ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Като клиент на топлинна енергия за битови нужди,
ответникът дължи цената на доставената в имота му топлинна енергия, като
дължимият размер за процесния период е изрично признат с отговора на
исковата молба.
Неоснователен е и доводът в жалбата във връзка с акцесорния иск за
лихви за забава върху главницата за топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 2 от приложимите към процесния период и сега
действащи Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от ОУ,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2,
т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, отразяваща реалното потребление на база изравнителните
6
сметки. Тълкуването на тези клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД налага извод, че
предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3
не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването
на обща фактура от страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.
Необходимостта от изравняване на действително потребеното
количество топлинна енергия с начисленото за съответния отоплителен сезон
отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. Дотогава кредиторът не може да иска изпълнение.
Следователно задължението за заплащане на стойността на действително
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото
на чл. 84, ал. 1 ЗЗД клиентът изпада в забава, считано от 15 септември на
съответната година, а отправяне на покана не е необходимо. Цитираните в
жалбата клаузи от общите условия от 2014 г. са неотносими за спора.
Неоснователни са и доводите във връзка с дължимостта на главницата за
дялово разпределение.
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ, отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне
на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е
определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, с който се урежда цената за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
В случая ищецът е сключил договор при ОУ с третото лице помагач за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.
139в, ал. 2 ЗЕ, който е приет по делото. С договора по чл. 139в ЗЕ, който се
одобрява от КЕВР, се определя и цената на услугата дялово разпределение по
посочените в ал. 3 на чл. 139в критерии, а цената на услугата се обявява на
интернет страниците на продавача и на търговеца, извършващ дялово
разпределение. Съгласно чл. 22 и чл. 36 от ОУ от 2016 г., клиентите заплащат
на продавача както сумите за потребената топлинна енергия, така и сумите за
7
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец.
Следователно ищецът е доказал основанието да получи сумите за
извършеното дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР с
договора по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач.
Противно на поддържаното в жалбата, от приетото и неоспорено извлечение
от сметки се установява, че главницата за дялово разпределение е начислена
именно за процесния период м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.
Ето защо правилно районният съд е уважил исковете за главница за
топлинна енергия, за лихви за забава върху тази главница и за главница за
дялово разпределение в признатите с отговора техни размери. Доводите в
жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното
производство се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки
извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9788 от 23.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 50724/2023 г. на Софийски районен съд, 63 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че А. С. Д., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, сумата 2 336.96 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж.к. *********, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл., сумата 264.12 лева – обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
25.04.2023 г., и сумата 55.56 лева – главница за услуга дялово разпределение
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
8
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 24372/2023 г. на
СРС – 09.05.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. С. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. *********, ап. 28,
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78 ГПК сумата 80.00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваната част решението по гр.д. № 50724/2023 г. на Софийски
районен съд, 63 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на
ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9