№ 66
гр. Чирпан, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Колев Колев
при участието на секретаря Християна В. Тодорова
като разгледа докладваното от Тихомир Колев Колев Административно
наказателно дело № 20255540200259 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от ЕТ „Ники – Николай Колев –
Стефка Колева“, ЕИК: ********* представлявано от Стефка Петрова Колева, чрез
пълномощник адвокат Пламена Христанова. със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Ц.
Церковски“ № 38 А, ет. 6 против Електронен фиш № **********/13.04.2022 г., издадено от
Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който им е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение на чл. 102.
ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а. ал. 2, т. 3. във връзка с
чл. 179. ал. 36 от Закона за движението по пътищата, с правно основание чл.58д, т.4 във вр. с
чл.59, ал.1 и ал.2 от ЗАНН
Независимо от налагането на това административно наказание, ЕТ „Ники – Николай
Колев – Стефка Колева“, ЕИК: ********* дължало и заплащане на съответната такса по чл.
10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от ЕТ „Ники –
Николай Колев – Стефка Колева“ пътно превозно средство в размер на 133.00 лв.
Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли на
осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съда да постанови решение, с което да отмени Електронен фиш №
**********/13.04.2022 г., изд. от Агенция "Пътна Инфраструктура" при МРРБ и наложената
с него имуществена санкция на дружеството за извършено административно нарушение,
като неправилен, незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Моли да им бъдат присъдени и разноските
за адвокатски хонорар за производството, съгласно договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явяват и не изпращат представител,
но взима писмени становища по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалвания ел. фиш като правилен и целесъобразен. Алтернативно и осн. чл. 63
ал. 2 т. 4 от ЗАНН, моли съда да постанови решение, с което да измени обжалвания акт с
такъв размер на санкция, който да отговаря на принципите на пропорционалност,
1
ефективност и възпиращ ефект. Претендира ю.к. възнаграждение в максимален размер.
Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок.
Установи се по делото, че с Електронен фиш № **********/13.04.2022 г., издаден от
Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а.
ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179. ал. 3б от Закона за движението по пътищата, затова че: “ На
13.04.2022г.. в 07:52 часа. е установено нарушение №
DD4DE4BA890F103FE053021F160ABE75, с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 420 ЛА 4 Х 2 МНА,
регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5,в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 0, в община Чирпан, за движение по път А-1 км
172 +447, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т.
2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20092. представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-1 км 172 +447.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна -
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна
санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.
С ЕФ е указано, че независимо от наложената имуществена санкция наказаното
дружество дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП съобразно
категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 133,00 лева, както и че при
заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 540,00 лв., нарушителят
може да се освободи от административнонаказателна отговорност. Не се спори между
страните, че ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 420 ЛА 4 Х 2 МНА, регистрационен номер *** е
собственост на ЕТ „Ники – Николай Колев – Стефка Колева“, ЕИК: *********
представлявано от Стефка Петрова Колева.
При така установената фактология от правна страна въззивната инстанция приема,
че в случая са налице няколко самостоятелни основания за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен.
На първо място следва да се има предвид, че за вмененото на въззивника нарушение
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ЕФ, доколкото според
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП ЕФ / в редакцията към датата на извършване на
нарушението -13.04.2022 г./ може да се издава само при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
каквото не е процесното по делото нарушение. Поради това заснетото в случая нарушение
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и
2
санкционирано чрез издаване на НП, т. е. по общия ред на ЗАНН, вместо което за него
недопустимо е съставен ЕФ.
На следващо място, съдът приема наличие на противоречие на разпоредбата на чл.
179, ал. 3б ЗДвП на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламенти на Съвета от 17 юни 1999 г относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителният
характер на Директивата и позовавайки се на решението по обединени дела Еиго-Теат и
8рйа1-Оер С-501/2014 на СЕС, съдът счита, че при приемането на националната санкционна
разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на
пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен
размер от 2 500 лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът счита, че следва да посочи, че
единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ
правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба -
чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП - да бъде оставена без приложение, доколкото в
противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр.
първо ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр.
105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ
в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на
текста - обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е
изрично разширен и за нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3б, вкл., което е в подкрепа на
правилността на извода на настоящата инстанция, че към 13.04.2022 г. санкционирането на
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е било
допустимо единствено по общия ред - чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.
Недопустимото му санкциониране с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в
съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за
отмяната на обжалвания пред районния съд ЕФ.
За прецизност следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С-61/23.
Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (наричана по-нататък Директива 1999/62) изисква държавите
членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими
за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, като предприемат
всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на националните разпоредби, а
установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на
пропорционалност, който следва държавите членки да съобразяват, предполага
предвидените санкционни мерки в националното законодателства да не надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
3
директивата цели.
В случая с нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвиден
фиксиран размер на имуществената санкция - 2 500 лева, за извършено нарушение на чл.
102, ал. 2 ЗДвП - неизпълнение на задължението на собственика да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
С Решение от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 Съдът на ЕС приема, че чл. 9а от
Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Тоест санкционната норма на
чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗЛвП. предвиждаща налагане на имуществена
санкция в абсолютен размер - 2 500 лева, на собственик - юридическо лице, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, следва да остане
неприложена като противоречаща на Правото на ЕС.
В т. 49 на Решение от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 Съдът на ЕС е посочено, че
ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции,
и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на
извършеното нарушение. Според СЕС, единственото предвидено в тази система адаптиране
на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно
средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране не отчита
характера и тежестта на извършеното нарушение.
Според легалната дефиниция на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на
предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция,
то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на дружеството-касационен ответник, поради което обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и
следва да бъде изцяло отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл.
4
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство са претендирани разноски- адвокатски хонорар в размер
на 650,00 лева. Същите са дължими, предвид нормата на чл. 63д от ЗАНН и следва да се
присъдят изцяло, с оглед изхода от делото. Възражението за прекомерност на хонорара не е
основателно. В настоящия случай въззивният съд не намира, че така уговореното адвокатско
възнаграждение е в съществено отклонение съобразно обичайните такива, договаряни за
аналогични случаи, като следва да се отбележи, че делото не се отличава с липсваща или
ниска фактическа и правна сложност, защитникът е изготвил обстоятелствена жалба и
няколко писмени становища. В настоящия случай е представен Договор за правна защита от
05.06.2025 г. , в което се съдържа и разписка за извършено плащане в брой. При това
положение и като съобрази установените минимални размери на адвокатските
възнаграждения съдът намира възражението за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение за упълномощения от жалбоподателя процесуален представител за
неоснователно, поради което следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в
пълния претендиран и заплатен размер.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********/13.04.2022 г., издадено от Агенция
"Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който на ЕТ „Ники – Николай Колев – Стефка
Колева“, ЕИК: ********* представлявано от Стефка Петрова Колева, със съдебен адрес: гр.
Велико Търново, ул. „Ц. Церковски“ № 38 А, ет. 6- адвокат Пламена Христанова. е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500, 00 лева за извършено
нарушение на чл. 102. ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а.
ал. 2, т. 3. във връзка с чл. 179. ал. 36 от Закона за движението по пътищата, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Ники
– Николай Колев – Стефка Колева“, ЕИК: ********* представлявано от Стефка Петрова
Колева, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Ц. Церковски“ № 38 А, ет. 6- адвокат
Пламена Христанова. направените по делото разноски в размер на 650,00 лева с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Стара Загора в 14-дневен срок получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5