Р Е Ш Е Н И Е
№ /15.11.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ първи състав
На двадесет и осми октомври 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Жоржета Христова
като разгледа докладваното от председателя на състава в.гр.д.№290 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по ЖАЛБА на ищеца „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Б..” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Петър Стойчев
Стоев СРЕЩУ Решение №417/17.07.2019г. постановено по
гр.дело № 2261/2018г. но описа на ТРС, с което са били отхвърлени предявените
против С.Р.Х. с ЕГН ********** ***,
установителни искове за съществуване на вземания за сумата от 664.04
лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
0000115/27.10.2016г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК
*********, Договор за допълнителни услуги от 27.10.2016г. и Договор за
поръчителство от 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
03.09.2018год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в
размер на 133.96 лв. за периода от 27.10.2016г. до 04.10.2017г., както и
обезщетение за забава в размер на 24.22 лв. за периода от 28.11.2016г. до
04.10.2017, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 818/17.09.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1573/2018г. по описа на РСТ,
като неоснователни,на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 79, във вр. с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД; ОТХВЪРЛИЛ е предявеният от
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Б..” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, против С.Р.Х. с ЕГН ********** *** иск за сумата от
214.43 лв., представляваща главница по договор за допълнителни услуги към
договор за кредит № 0000115/27.10.2016 година, като неоснователен; Присъдил е
направените по делото разноски от ответника в размер на 450 лв., на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Счита постановеното решение
за необосновано и неправилно -поради неправилно прилагане на материалния закон
(ЗПК), молят съда да отмени изцяло обжалваното Решение №417/17.07.2019 г. по
гр.д.№2261/2019 на PC-Търговище, респ. в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
неоснователен искът за признаване за установено да дължимостта на остатъчната
главница по договора за потребителски кредит, като вместо това постанови
решение, с което да уважи предявените искове, ведно с разноските пред двете
инстанции.
В съдебно заседание не се
явява представител на въззивника, депозирана е молба с която жалбата се
пъддържа.
В срока и по реда на чл.263
от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия. В съдебно заседание се явава
адв.Моллова, която оспорва жалбата. Претендира разноски в размере на 100 лв. за
настоящата инстанция..
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима и частично основателна.
Предявените искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК и
чл.146, ал.1 от ЗЗД за съществуване на парични вземания за сумата: 664, 04лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
0000115/27.10.2016г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК
*********, Договор за допълнителни услуги от 27.10.2016г. и Договор за
поръчителство от 27.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от
03.09.2018год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в
размер на 133,96лв. за периода от 27.10.2016г. до 04.10.2017г., както и
обезщетение за забава в размер на 24,22лв. за периода от 28.11.2016г. до
04.10.2017г., за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение,
издадена по реда на чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. Поради дадените указания, ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземането му от ответника. Претендира разноски в заповедното и в
настоящото производство.
По реда на
чл.214, ал.1 от ГПК, ищецът е намалил размера на предявеният иск за
установяване на вземането за главница по договор за кредит от 878.47 лв., на 664.04 лв., като за останалата част от
главницата, в размер на 214.43 лв., претендирана по договор за допълнителни
услуги, премина от установителен към осъдителен иск.
С писмен отговор по чл.131,
ал.1 от ГПК ответникът, оспорва предявените искове. На първо място твърди, че е
погасил напълно и в брой задължението си по кредита. Плащането е извършено от
него на два пъти в офиса на кредитора, като служителите са го уверили, че
всички задължения по договора са погасени. На следващо място излага твърдения,
че договора за поръчителство не е подписван от него, негов подпис носи
единствено договора за кредит, по който е погасил задължението си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
По силата на договор за
потребителски кредит№ 0000115/27.10.2016 г., сключен между длъжника-ответник и
„ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК 20349590, е
видно, че ответникът е получил от посочения кредитор заем в размер на
1 000 лв., с размер на месечна погасителна вноска от 102,45 лв., със срок
от 12 месеца. Първата вноска по кредита е на 27.11.2016 г., а последната на
27.10.2017 г. Годишният лихвен процент е фиксиран на 39,96%, обща сума за
погасяване в размер на 1 229,40 лв. и ГПР 48,16%, както и еднократна такса
за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5% върху
главницата. При подписване на договора, сумата е усвоена, като е приложена и
разписка от ответника за получените от него 1 000 лв., на 27.10.2016 г. ,
като същият се съгласил на допълнителна услуга, изразяваща се в заплащане на
възнаграждение на поръчител по кредита, изразяващи се във финансиране,
разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата от 1 284 лв.,
представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, със
срок на изплащане 12 месеца, вноска от 107 лв. и обща сума от 1 284 лв.,
дължими от длъжника. Кредиторът поканил поръчителя и последният му заплатил 1 822.22
лв. Последният е извършил плащането, с платежно нареждане от 05.10.2017г.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е
включил възнаграждението за поръчителя(което е възнаграждение по самия договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК) в общата сума,
дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите
от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите,
са нищожни. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, а
поръчителство може да съществува само за действително задължение-чл.138, ал.2
от ЗЗД.Още повече, същото е в противоречие и с добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като възнаграждението на поръчителя от 1 284 лв.
далеч надвишава получената в заем сума от 1 000 лв., а и кредиторът е
собственик на дружеството-поръчител.
При тези обстоятелства, на
осн.чл.74 от ЗЗД ответникът дължи връщане само на чистата главница в размер на 664.04
лв . лв., до който размер следва да се приеме, че ищеца е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор. Ето защо решението, в тази му част следва да бъде
отменено, като се признае за установено, че сумата е дължима.
Останалите претенции са
неоснователни, обуславящо потвърждение на решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му отхвърлителна част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските: ищецът е
представил доказателства за направени разноски в заповедното производство,
първата инстанция и настоящата инстанция общо в размер на 300 лв/36.44лв.; 125
лв.; 38.56 лв.; 100 лв./. ответникът е представил доказателства за заплатени
разноски в размер на 550 лв. за двете инстанции. Съобразно изхода на делото на
ищеца са дължими разноски в размер на 192 лв., а на ответника в размер на 197
лв., поради което следва да се
Въз основа на изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №417/17.07.2019г. постановено по гр.дело №
2261/2018г. но описа на ТРС, В ЧАСТТА МУ, в която съдът е отхвърлил
предявения от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Б..” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев,
против С.Р.Х. с ЕГН ********** ***,
установителен иск за съществуване на вземания за сумата от 664.04 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №
0000115/27.10.2016г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК
*********, Договор за допълнителни услуги от 27.10.2016г. и Договор за
поръчителство от 27.10.2016 г., за която суми се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 818/17.09.2018г., постановена по ч.гр.д.№
1573/2018г. по описа на РСТ, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.Х. с ЕГН ********** ***, че дължи на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Б..” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев сумата от 664.04 лв., представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № 0000115/27.10.2016г., сключен между длъжника и „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********.
ОТМЕНЯ Решение №417/17.07.2019г. постановено по гр.дело № 2261/2018г. но описа
на ТРС, В ЧАСТТА МУ, в която съдът е осъдил „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Б..”
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С.Р.Х. с ЕГН ********** направените по делото разноски САМО за разликата над
5 лв./пет лева/ до присъдения размер от 450 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №417/17.07.2019г. постановено по гр.дело №
2261/2018г. по описа на ТРС в останалите му обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.