Решение по дело №427/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Н. А. Б. – Арабова от [населено място], [улица], вх.3, ет.1, ап.2 против приложена на 06.02.2024г. в [населено място], комплекс „С.“, срещу МБАЛ „Сърце и мозък“, принудителна административна мярка по смисъла на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП от служител на ОП „Транспорт“ в Община Бургас, с която е разпоредено принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателката, марка “Хонда”, с рег. № [рег. номер], поради паркирането му на платното за движение след пътен знак В27, с което създава пречка за останалите участници в движението.

Жалбоподателката Б.-Арабова оспорва приложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна, необоснована и нищожна. Възразява, че автомобилът не е бил паркиран неправилно и в нарушение на пътни знаци, както и не е създавал опасност и не е пречел на преминаването на останалите участници в движението. Иска се отмяна на мярката и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, както и се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът – инспектор в ОП Транспорт при Община Бургас, издал разпореждането за принудително преместване на автомобила, не се явява, като чрез представляващ го юрисконсулт е депозирал писмено становище, видно от което моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, както присъждане на възнаграждение.

Данните по делото сочат, че на дата 06.02.2024г., в [населено място], лекият автомобил на жалбоподателката Н. Б. - Арабова марка “Хонда”, с рег. № [рег. номер], е бил паркиран в комплекс „С.“, срещу МБАЛ „Сърце и мозък“, като при извършена проверка от служители на общинското предприятие „Транспорт“ е било установено, че автомобилът е паркиран на платното за движение след пътен знак В27, с което създавал пречка за движението на останалите участници в движението. Издадено е разпореждане от служител на Община Бургас, инспектор в общинското предприятие, за принудително преместване на лекия автомобил, за което е съставен протокол от същата дата. От обясненията на жалбоподателката, дадени в съдебно заседание, става ясно, че на процесната дата е постъпил по спешност в болницата близък роднина - баща, откаран до там с линейка, зад която тя е шофирала, но поради липса на свободно паркомясто се е наложило да паркира в процесния участък.

Разпореждането за прилагане на процесната принудителна административна мярка е законосъобразно.

Съгласно посочената разпоредба на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - ….5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението;…...

За приложението на принудителната мярка следва да се установи наличието на една от трите хипотези - дали превозното средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване, дали е създавало опасност за движението или дали е правило невъзможно преминаването на други участници в движението.

В съставения протокол за извършеното принудително преместване на автомобила не е посочено на какво правно основание то е било разпоредено, но въз основа на фактическото описание в съставения за целта протокол, следва да се приеме, че органът е приложил хипотезата на неправилно паркиране, предвид обстоятелството, че се е позовал на зоната на действие на пътен знак В27. За прилагане на принудителна мярка като процесната не е валидно изискването за форма, като мотивите могат да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й, в случая – описани в съставения протокол.

Съдът изиска да се представи схема на процесния участък с означение на находящите се там пътни знаци и разположението на автомобила, като такава беше изпратена по делото, ведно с 2 бр. снимки, като участъкът е наименован Обект: „Временна организация на [улица]в района на МБАЛ „Сърце и мозък“, с дата на изготвяне 20.04.2022г., където с поставен знак „х“ в червен цвят е обозначено разположението на автомобила към момента на неговото принудително преместване.

В съдебно заседание жалбоподателката посочи друго място, където твърди, че е бил паркиран автомобилът, което място съдът означи със знак „х“ в лилав цвят. В представеното от нея в съдебно заседание заявление е посочила, че соченото от нея място на паркиране е извън обхвата на знак В27, тъй като мястото се намира след кръстовище с черен път, поради което действието на знака е било до това кръстовище.

Съдът счете това твърдение за невярно като противоречащо на другите данни по делото и на дадените обяснения в съдебно заседание. Видно от трета, четвърта и пета снимка /л.7,8/, на срещуположния тротоар е разположена сграда, която е видима в цялост в снимките на л.21 и 22, първата от която посочва точното място на паркиране, отбелязано от органа, и стоящият преди това знак, въвеждащ забраната за паркиране, поради което следва да се приеме, че автомобилът е бил паркиран именно пред тази сграда, в посоката за движение, на мястото в схемата отбелязано от органа с „х“ в червен цвят. В съдебно заседание жалбоподателката също посочи, че е паркирала пред триъгълния предупредителен знак за ремонт, който е виден на четвъртата и петата снимка, който знак е разположен на тротоара, по посоката на движение, пред същата тази сграда, което потвърждава мястото за паркиране, посочено от административния орган. Посоченото в съдебно заседание друго място на паркиране не отговаря на тези обективни точки на локализация, като твърдението, че паркирането е извършено след кръстовище с черен път е невярно, тъй като прекъсването на тротоара в посочения от жалбоподателката участък, маркиран с „х“ в лилав цвят, е не поради наличието на черен път, а поради наличието на достъп/вход в имот и едва след този имот е налично кръстовище. Също така, видно от снимки четвърта и пета, зад автомобила не се визуализира наличието на черен път, като тротоарната настилка е непрекъсната.

Съгласно представената схема автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на забранителен пътен знак В 27 - забранени са престоят и паркирането, с допълнителна табела Т 17 – знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркираното превозно средство. Видно от разпоредбата на чл.80, ал.1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. Видно е, че с поставянето на този знак се обезпечава a priori отстраняването на затруднения и пречки за останалите участници в движението, поради което доводът, че автомобилът не е пречел, е без правно значение.

Неоснователно съдът счете възражението, че поради приемането на генералния план за организацията на движението на [населено място], одобрен през м.06.2022г., е била отменена временната организация на движението в процесния участък поради извършващите се там строителни дейности и която временна организация представената схема показва, поради което жалбоподателката счита, че забранителният знак за паркиране не може да произведе действие, респ. неговото действие е отпаднало с приемането на генералния план, който не предвиждал неговото наличие, а оставянето му на място е в резултат на несвоевременното му премахване. Преди всичко следва да се посочи, че е извън предмета на изследване дали пътният знак съответства на предвиждането на генералния план за движение, като възможното му незаконосъобразно поставяне или отпаднало основание за поставянето му, може да бъде оспорено по друг процесуален ред, но не може да бъде предмет на косвен съдебен контрол. Участникът в движението е длъжен да се съобразява с пътните знаци щом те са фактически налични на място.

Неоснователно съдът счете позоваването на чл.50, ал.2, т.3 и т.4 от ППЗДвП, обосновано с доводът, че бащата на жалбоподателката е лице с увреждане. Точка 3 на посочената норма предвижда, че знак В 27 по отношение на престоя не се отнася за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. Процесното МПС е собственост на жалбоподателката и в този смисъл то не обслужва лице с увреждане, а от друга страна е видно, че изключението касае само хипотезата на престой, но не и на паркиране. Точка 4 изключва приложението на знак В27, като посочва, че той не се отнася за пътни превозни средства, превозващи болни до или от здравно заведение, за времето, необходимо за слизане или качване на болния. Хипотезата е неприложима, тъй като жалбоподателката посочва, че нейният близък е бил откаран в болничното заведение с линейка и в този смисъл не е налице слизане или качване на болния от процесния автомобил.

Неоснователен е и доводът за нищожност на разпоредената принудителна административна мярка поради липса на компетентност у издателя й. Собственикът или администрацията, управляваща пътя – конкретна улица в [населено място], е Община Бургас, поради което е определено длъжностно лице от тази администрация за извършване на действия по реда на чл. 171, т.5, б."б" от ЗДвП, като в случая е инспектор в Общинско предприятие Транспорт при Община Бургас, за когото са изпратени доказателства, удостоверяващи неговата материална компетентност за прилагане на тази мярка на административна принуда, като за целта е представена Заповед № 1919/16.07.2018г., с която, на основание чл.44, ал.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.168, ал.1 от с.з., е възложено на служителите на Общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“, да прилагат ПАМ от вида на процесната, поради което материалната компетентност на органа е обоснована.

Настъпилите на процесния ден неблагоприятни събития в семейството на жалбоподателката житейски оправдават нейното поведение, но са ирелевантни за обсъждане в производството по контрола за законосъобразност на административния акт, както и е неприложима в административното правораздаване хипотезата на чл.28 от ЗАНН, на която се позовава страната.

Горните фактически и правни доводи обосновават извода, че разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил е материално законосъобразно, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. Б. – Арабова от [населено място], [улица], вх.3, ет.1, ап.2 против приложена на 06.02.2024г. в [населено място], комплекс „С.“, срещу МБАЛ „Сърце и мозък“, принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" от служител на ОП „Транспорт“ в Община Бургас, с която е разпоредено принудително преместване на лек автомобил марка “Хонда”, с рег. № [рег. номер], като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.