ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260075/09.02.2021
гр. Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно гр. дело №
55/2021г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е възивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби и на двете страни по спора
по гр.д. № 277/2020г. на Окръжен съд - Добрич, по което е постановено
обжалваното пред настоящата инстанция решение № 260069/10.11.2020г.
Ищецът Х.А.М., ЕГН **********, чрез процесуален
представител обжалва същото в частта, в която е отхвърлен предявения от него против
Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за горницата над
присъдените 50 000 лева, представляващи дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен
срок на образувано наказателно производство по сл.д. № 1/1991г., понастоящем
преобразувано в ДП № ІІ-048/1999г. на Военно окръжна прокуратура – София до
предявения размер от 120 000 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната му част, постановено в противоречие с
материалния закон, в частност с установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за
остойностяване на неимуществените вреди от нарушението на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС и
при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички
наведени от страната доводи относно справедливия размер на следващото се
обезщетение, не е отчел установените в константната практика на ЕСПЧ критерии
за обезщетяване на вредите, а вместо това се е позовал на невлезли в сила
решения на националния съд. Излагат се подробни аргументи по съществото на
спора и размера на претендираното обезщетение. Иска се от настоящата инстанция
да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт и уважи
предявения иск в пълния му размер, ведно с присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна – Прокуратурата на РБ обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която исковата претенция е уважена.
Излага оплаквания за неправилност решението в тази му част, оспорвайки изводите
на съда за доказаност на предпоставките по см. на чл.2б ЗОДОВ, а в условията на
евентуалност счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно и не кореспондира на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Поддържа наведените в първоинстанционното производство възражения за
недопустимост на иска за периода преди 15.12.2012г. – датата на влизане в сила
на разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ, както и по съществото на спора. Иска се отмяна
на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявения иск като
неоснователен, евентуално присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор само срещу подадената от
Прокуратурата на РБ въззивна жалба, в който ищецът Х.М. изразява становище за
нейната неоснователност.
Така депозираните жалби са процесуално
допустими – депозирани са от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Същите следва да бъдат насрочени за
разглеждане в о.с.з.
Представеното с въззивната жалба на Х.М. писмено доказателство –
справка-извлечение от Евростат относно минималната работна заплата за страната
и в Румъния за 2011 и за периода 2016-2020г. следва да се приеме като относимо
към приложението на материалния закон и правните правните доводи на страна
доказателство.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА като доказателство справка-извлечение от Евростат относно
минималната работна заплата за страната и в Румъния за 2011г. и за периода
2016-2020г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з.
на 14.04.2021г. от 9:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.