№ 35276
гр. С., 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110155944 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба на адв. М. В. М., Адвокатска колегия П., с
адрес на кантора н съдебен адресат: гр.П., бул.**********, в качеството ми на
пълномощник на А. Г. С., ЕГН:********** с адрес: rp. С., ул.********* и
посочен съдебен адрес срещу “Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Славянска” 29, ет. 7. Съдът констатира, че
исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският
районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.11.2025 г. от 14:25 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба А. Г. С., ЕГН:**********
срещу “Сити Кеш” ООД, с която се иска прогласяването на нищожността
/недействителността по чл. 23 ЗПК/ на договор за потребителски кредит №
856387 от 02.05.2023г. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗІІК, вр.с
чл.11 и чл.19 ал.4 от 3ПК, и в условията на евентуалност да бъде обявена за
нищожна клаузата на чл. 11 от договор за потребителски кредит № 856387 от
02.05.2023г.предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1501.04., на
основание чл. 26, ал. 1 вр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
поради това , че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП
и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
1
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 02.05.2023 г. сключил със „СИТИ КЕШ“ ООД договор за
паричен заем № 856387 за сума в размер на 1200лева като кредитополучателят
се задължава да върне сумата от 1606.96 съгласно условията на договора.
Съгласно Договора ГПР по кредита е в размер на 54.27 %, а ГЛІІ в размер
също на 44.5% , при срок на кредита от 12 вноски. В чл. 5, ал. 1 от договора за
заем било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2.
Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на
определени от кредитора условия. В чл. 11, ал. 1 страните се
договорили, че в случай на непредставяне на
обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер
на 1501.04лв. Твърди, че още със сключване на договора, на ищеца била
начислена неустойка в размер на 1501.04 лв., тъй като не представил в срок
поръчители или друг вид обезпечение, посочени в договора, разпределена на
12 вноски всяка от който добавена към дьлжимата главница и лихва по
Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска
нараства на 259 лева, а общата сума за връщане нараства до 3108 лева. Това е
видно от предоставения погасителен план. На следващо място, твърди, че
процесният договор бил нищожен, за което излага подробни съображения.
Твърди също така, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора е неравноправна и
нищожна. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че
клаузата на чл. 11, ал. 1 е нищожна на посочените основания, Сочи че ищцата
усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 от ЗПК не дължи
изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те
намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Сочи че договорът е
нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от
договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК – договорната лихва,
която не е породила валидни правни последици на основание на нейното
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ , на основание чл.
21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната
неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не бил изпълнил и
изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на
договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Сочи че
договорът е недействителен и поради противоречие с императивни правни
норми на ЗПК. Изтъква, че разписаният в договорът ГПР е неточен и
подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на неустойка
договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи
действителната обща сума за плащане. Излага твърдения, че договорът за заем
е нищожен поради неспазване на предвидената в ЗПК форма, не е написан на
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12. Сочи, че в
договора за заем не се съдържа информация за приложимия ГПР, доколкото
същият е посочен само като процент, но без да са посочени основните данни,
послужили за неговото изчисляване. От друга страна твърди, че е посочен
грешен размер на ГПР, като действителният му размер надвишава
максималния такъв, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, считайки, че при
изчисляването му следва да бъде взета предвид начислената по договора
2
неустойка.Намира че, уговорената неустойка в размер на 1501.04лв. е не
изпълнява обезщетителна функция, доколкото тя надвишава заетата сума от
1200 лв., без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното
задължение, по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението и се начислява като добавък към платежната вноска. Освен
това неустойката била уговорена да се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, което не съставлява основната престация по договорът и че се
престира независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило
неизпълнение, поради което тя е типичен пример за неустойка, която
изначално не притежава обезщетителна функция. Ето защо намира че клаузата
за неустойка е излязла извън присъщите □ функции и като такава противоречи
на добрите нрави. Оспорва и клаузата за възнаградителна лихва като сочи че
неравноправно не е разяснил на потребителя какъв е размерът на дължимата
от него възнаградителна лихва, на което основание разписаната в договора
лихва от 40, 05 % не е породила валидни правни последици на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП. Ето защо намира че са налице пороци по съществени уговорки
в договора за кредит и като такъв намира че същият е недействителен.
Ответникът “Сити Кеш” ООД в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал
отговор, с който счита исковете за неоснователни. Признава, че между
страните е бил сключен договор за кредит, въз основа на който на ищеца е
предоставен заем в размер на 1200 лв. и че заемните средства са предоставени
съобразно условията, посочени в договора. Излага съображения, че в договора
за заем е посочен правилно размера на ГПР и същият е в рамките на
допустимия максимален размер, съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, а именно 54,27 %
и е изчислен по формулата, съгласно Приложение 1. Сочи, че договора за заем
е съобразен с императивните изисквания на чл. 11, т. 10 ЗПК, доколкото
сочената разпоредба не изисква посочване на математическия алгоритъм за
изчисляване на ГПР и не необходимо да се посочват всички разходи, а само
допусканията, използвани при изчислението му. Излага съображения, че
предвидената неустойка не участва при изчисление на ГПР, тъй като нейната
изискуемост настъпва при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя, и от друга страна разходите, които кредитополучателят
дължи при неизпълнение не се включват в ГПР по изричната разпоредба на 19,
ал.3, т. 1 ЗПК. Твърди, че по договора е уговорен фиксиран лихвен процент,
поради което не е необходимо да се посочват условията за прилагане на
различни лихвени проценти. Излага съображения, че клаузите, с които са
уговорени ГПР и лихва са индивидуално уговорени и не са неравноправни.
Сочи, че процесната неустоечна клауза е действителна, доколкото
обезпечението на задължението е съществен елемент при преценка на
кредитния риск и непредставянето на обезпечение води до непропорционално
увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за
събиране на необезпечено вземане. Твърди, че сключването на договора от
страна на потребителя при изначално знание, че няма да предостави
обезпечение, го прави недобросъвестен. Поради изложеното моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Счита че не е налице заобикаляне на
договорните разпоредби, посредством предвиждане на неустоечно
задължение, което се явявало допълнителна печалба. Намира че клаузата за
неустойка не е нищожна. Счита че същата не противоречи на добрите нрави
предвид риска който носи кредиторът при отпускане на кредит. Намира, че
клаузата за договорна лихва не е неравноправна, като същата не отговаря на
критериите предвидени в ЗПП на които трябва да отговаря една клауза за да
3
бъде приета за неравноправна. Намира че при сключването на договора не са
нарушени императивни законови норми. Ето защо счита, че исковете следва
да бъдат отхвърлени.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията
на евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143 ЗЗП .
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване: С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: между страните е сключен от договор за потребителски кредит
№ 856387 от 02.05.2023г. по силата на който са му предоставени в собственост
заемни средства в размер на 1200 лв., които следва да бъдат върнати на 12
месечни вноски, както и, че в договора е предвидено задължение за заемателя
да предостави обезпечение, неизпълнението на което се санкционира с
неустойка в размер на 1501.04 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да
са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК,
нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1
и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в негова тежест е докаже, че
неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор
за паричен заем № 856387 от 02.05.2023г. противоречи на закона поради
нарушение на императивни норми на закона, заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже,
че неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена в
Договор за паричен заем № 856387 от 02.05.2023г. е индивидуално уговорена,
както и че е равноправна.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице - Ю. Н. която да отговори на въпросите -
1. Какъв е общият ГПР по процесния договор с включена неустойка за
непредоставяне на обезпечение?
2. Какъв е максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК към датата на
сключване на договора?
3. Надвишава ли ГПР на договора към момента на сключването на
процесния договор размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и колко пъти?
4
4. Има ли погасени суми по кредита, в какъв размер, на кои дати?;
5. За какви задължения е правил съотнасяния ищецът на извършените от
ответника плащания?
6. Какъв е размерът на останалите дължими суми с оглед на горните
плащания с подробна разбивка за главница, договорна лихва, неустойка и
други видове задължения;
7. Какъв е размерът на ГЛП към датата на сключване на процесния
договор и колко пъти уговореният ГЛП надвишава този размер?,
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер 300 лева,
платими от ищеца в 1- седмичен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю. Н., който да се призове след представяне
на доказателства за внасяне на депозита.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната
спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от
внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно
заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда
указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на
ищеца и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5