Решение по адм. дело №1021/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.192, ал.2 от ЗКН.

Производството по делото е образувано по жалба на В. А. Ч. от [населено място] против разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.192, ал.1, т.2, букви „а“ и „б“ от ЗКН, издадена от Ръководителя на РИОКН – Велико Търново в ГД „ИОКН“ при Министерство на културата. Поддържа се, че разполеждането е нищожно, доколкото е подписано от лице, което се представя за ръководител на РИОКН, без да е ясно кога и как е овластен за това. Освен това според жалбоподателката става въпрос за изземване на компетентност, доколкото не е издадено от инспектор, както предвижда разпоредбата на чл1.5, ал.2 от ЗКН. Извън посоченото оплакване за нищожност, поддържа се, че разпореждането е издадено в наруяшение на изискванията на чл.26, 35 и 36 от АПК, доколкото жалбоподателката не е била уведомена за началото на производството и не е имала възможност да представи своето становище и съответните доказателства. Сочените в разпореждането срещи и разговори лично с нея не са се провеждали. От друга страна авторът на разпореждане не е изпълнил изискванията служебно да събере съответните писмени и други доказателства, които да са релевантни за случая. Не е съобразено и писмото на НИНКН, според което дейностите, които са планирани да бъдат извършени, не подлежат на съгласувателна процедура. Твърди се най – сетне и материалната незаконосъобразност на разпореждането, като в това отношение се сочи, че планираният от нея ремонт е авариен и текущ и засяга единствено част от фасадата на втория етаж на притежаваната от нея сграда и той не променя архитектурните и/или художествените и характеристики. От друга страна имотът не представлява недвижима културна ценност по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от ЗКН. Същият е част от Историческо селище Велико Търново и попада в границите на групова културна ценност, но още през 2023 година е бил уведомен ИКН за планирания ремонт и реставрация при запазване на декоративните елементи на фасадата на втория етаж. Съответно, с писмо от 27.09.2023 година НИКН я е уведомил, че това намерение не противоречи на зоните в историческото селище., като тези ремонтни дейности не подлежат на съгласуване по реда на ЗКН. Същото бил посочил и главния архитект на общината във Велико Търново. Поддържа се и несъответствие със законовата цел, доколкото извършеният ремонт представлява изпълнение на задълженията на жалбоподателката. В представената по делото писмена защита на процесуалния и представител извън тези оплакания се конкретизира, като се сочи, че фасадата на втория етаж, на която са извършени аварийно текущи работи, не представлява културна ценност сам по себе си, а и жалбоподателката добросъвестно е заявила пред НИКН инвестиционното си намерение, което не е надхвърлено по никакъв начин, доколкото не става въпрос за единична културна ценност. Поддържат се и оплакванията за нищожност и нарушаване на административно – производствените правила. Моли се за отмяната на принудителната административна мярка и за присъждане на сторените от тази страна разноски.

Ответникът, Ръководителят на Регионалният инспекторат за опазване на културно наследство, район за планиране – Велико Търново /РИОКН – В.Търново/, отрича основателността на жалбата. Извън аргументите, изложени в открито съдебно заседание, подробни аргументи излага в представената по делото писмена защита на процесуалния си представител. В нея са развити подборни съображения както за функционалната, така и за териториалната му компетентност да издава акт /разпореждане/ от вида на оспореното. Намира за неоснователни оплакванията за неспазването на чл.26, 35 и 35 от АПК, като поддържа, че в случая водещ е принципа за бързо предприемане на мерките по опазване на обществения интерес. Няма изискване за съставяне на процесуални документи, като въпреки посоченото след издаването на ПАМ ответникът е предприел действия за защита на важни обществени отношения. Набляга се на ролята на констативния протокол, който съдържа изчерпателна информация за случая. Обосновава се неприложимостта на чл.34, ал.1 – 3 от АПК с наличието на хипотезата на ар.4 от този кодекс. В писмената защита се критикуват изводите на ВЛ по основната и допълнителната експертизи, допуснати от съда, първата по инициатива на жалбоподателя, а втората по изрично настояване и искане на ответника, като се обосновава материално-правната законосъобразност на мярката. Сочи се и общото спазване на принципа по чл.6 от АПК. Претендират се сторените от тази страна разноски.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства поотделно и съвкупно, приема за установено от фактическа страна следното:

С писмо, входящ на НИНКН №9400-9612 от 24.08.2023 година жалбоподателката Ч. се е обърнала към НИНКН за указания по отношение на планирания от нея текущ авариен ремонт и реставрация на втория етаж на притежаваната от нея сграда в имот с №10447.511.14 по КККР на Велико Търново.

С писмо, изходящ № 9400-9612/27.09.2023 година директорът на НИНКН отговаря, че съобразно данните от съхраняван в И. Н. публичен регистър на недвижимите културни ценности в поземлен [имот номер] по КККР на Велико Търново /в който се намира процесният обект/ няма обекти, които да притежават статут на недвижими културни ценности по разума на чл.59, ал.4 и чл.65 от ЗКН. Посочено е, че имотът попада в границите на групова недвижима културна ценност „Архитектурно строителна зона „Христо Ботев“ – „Хаджи Димитър“, част от Историческо селище Велико Търново“, обявено с протокол №4/07.06.1999 година на /вече несъществуващия/ НСОПК, като групов паметник на културата с категория „национално значение“. С протокол №3 от 10.04.2000 година от заседание на НСОПК са определени и режимите за опазване на груповите културни паметници /по тогавашната терминология/. Посочено е, че с инвестиционно намерение „ремонт и реставрация, като се запазят декоративните елементи“ на фасадата на втория етаж на къщата на жалбоподателката /на [улица]/ не се променя външния вид на строежа /покривни линии, габарити на сградата във вертикално отношение, фасади/ и то не противоречи на общите изисквания за всички зони на територията на въпросното „Историческо селище“. Указано е в писмото, че на основание чл.83, ал.1, т.2 от ЗКН при инвестиционни намерения с които се променят външния вид на строежите, същите подлежат на съгласуване по реда на ЗКН.

На 28.11.2024 година жалбоподателката подава три заявления до Община Велико Търново, съответно с номера, както следва: №94ВВ-1124-1, №94ВВ-1124-2 и №94ВВ-1124-3. В първото заявление е посочено, че във връзка с извършван текущ ремонт на фасадата на втория етаж от къщата и на [улица] във връзка с получено становище на ОДМВР – Велико Търново и писмо №9400-9612/27.09.2023 г. на НИНКН моли за разрешение за извършване на текущ ремонт на този обект, който ще се състои в очукване на съществуващата мазилка и възстановяването и във вид, отговарящ на архитектурния ансамбъл в района, като конструкцията не се засяга, изграждане на защитна козирка пред сградата, поставяне на външна изолация, шпакловка. С второто заявление жалбоподателката, във връзка с въпросните СМР иска от кмета разрешение да постави скеле, като декларира и каква площ ще ползва. С третото си заявление жалбоподателката иска във връзка с извършвания ремонт разрешение за временна организация за безопасността на движението на въпросния адрес, като сочи и кой ще постави съответните пътни знаци.

Във връзка с първото и заявление главният архитект на Община Велико Търново с писмо №94ВВ-1124-1#1от 09.12.2024 година отговаря, че според чл.151, ал.1 от ЗУТ и предвид писмото на НИНКН разрешава извършването на текущ ремонт,представляващ ремонт и реставрация на фасадата на втория жилищен етаж при запазване на декоративните елементи. Посочено е, че за този строеж не се изисква разрешение за строеж.

Във връзка с второто заявление, директорът на дирекция „ИКУТИМС“ при общината уведомява Ч., че може да ползва площадка /общинска площ/ с размери 8/1,20 метра при конкретно посочени условия.

На 17.12.2024 година е изготвено писмо до жалбоподателката с копие до директора на НИНКН относно предоставяне на документи във връзка с проверка на ГДИОКН относно сградата, намираща се в имота с идентификатор №10447.511.14 по КККР на Велико Търново. Поискано е в тридневен срок, считано от връчването на въпросното писмо да се представи съгласувателно становище от Министерство на културана, нотариален акт, договор с изпълнителя за СМР, протоколи и прочие документи, касаещи строителните работи, изпълнени по процесния обект. От съдържанието на самото писмо е видно, че същото е връчено на Ч. на 23.12.2023 година /лист 15 от делото/.

Видно е от писмо на Директора на НИНКН, адресирано до Министерство на културата, касаещо предоставянето на информация за статута и режимите на опазване на процесната сграда, че според данните от съхранявания в И. Н. публичен регистър на недвижимите културни ценности, съдържащ всички актове до влизането в сила на ЗКН за статута на обекти като недвижими паметници на културата, в имота с описания идентификатор на [улица], няма обекти със статут на единични културни ценности, като имотът попада в границите на групова културна ценност „Архитектурно строителна зона „Христо Ботев“ – „Хаджи Димитър“, част от Историческо селище Велико Търново“, обявено с протокол №4/07.06.1999 година на НСОПК, като групов паметник на културата с категория „национално значение“. Посочено е и, че в НИНКН се съхранява досие на сградата с индекс ВТ -1141-666-VIII. Според писмото поставянето на топлоизолация на сградата води до промяна на външния и вид и проектната документация подлежи на съгласуване по чл.83, ал.1, т.2 от ЗКН.

От представената справка на Агенция по вписванията се констатира, че сградата, която е обект на разпореденото чрез оспореното разпореждане за прилагане на ПАМ, е собственост на жалбоподателката.

На 23.12.2024 година главният директор на ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“ изпраща до жалбоподателката писмо, изходящ номер 33-00-1116, в което е посочено, че на основание чл.192, ал.1 от ЗКН е извършена проверка на място и по документи на обекта, многократно описан по-горе, който попада на територията на груповата културна ценност - „Архитектурно строителна зона „Христо Ботев“ – „Хаджи Димитър“, част от Историческо селище Велико Търново“. Посочено е, че в резултат на проверка и с цел предотвратяване и преустановяване на административно нарушения по чл.83, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗКН, което се наказва по чл.200, ал.1 от ЗКН, следва да се приложи ПАМ, на основание чл.192, ал.1, т.2, буква „а“ от закона. Посочено е, че писмото следва да се счита за уведомление по чл.26, ал.1 от АПК, като на основание чл.34, ал.1и 3 от АПК, като в седемдневен срок, считано от получаването, се дава възможност на лицето да се запознае с документите и да изрази становище и представи доказателства. Няма данни за това кога и дали въпросното писмо е връчено на жалбоподателката, като в жалбата се поддържа, че връчването е станало едновременно със самият оспорен акт.

От представеният протокол №3 от проведеното на 10.04.200 година заседание на НСОПК се установява, че с решение по т.2 се приемат „Предписанията за опазване на групов паметник на културата „Историческо селище Велико Търново“ с корекции съобразно направените в процеса на обсъждане коментари /които са в смисъл, че следва да се допуска частични изменения на ЗРП и на други планове съобразно ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ, Наредба %, които да са придружени със силуетни планове и характерни разрези./. Въпросните предписания не са представени по делото.

Според режима за опазване на утвърдените от МК групови паметници на културата, към „Историческото селище Велико Търново“ са поставени 10 общи изисквания /листове 156 и 157 от делото/, като към зоната, в която се намира процесният обект са поставени допълнителни изисквания към характера и начина на застрояване, устройството на територията, регулацията /улична и дворищна по терминологията на ЗТСУ/ и към новото строителство.

Представен е и съставен post factum /на 10.02.2025 година според достоверната дата, вписана на щемпела на МК/ констативен протокол от прилагащият мярката административен орган, описващ констатациите, извършени при проверката, продължила според самият протокол от 13.12.2024 година до 04.02.2025 година.

От заповед №РД 14-890 от 15.10.2022 година на Министъра на културата се установява, че Г. Ш., подписала процесната заповед в качеството и на ръководител на РИОКН - Велико Търново, е преназначена на тази длъжност. Според представената длъжностна характеристика /лист 430 -432/, в преките задължения на този ръководител влизат ръководенето на контрола по спазване на изискванията на ЗКН, ръководенето и координирането на възложени проверки за спазване на изискванията на ЗКН и на издадените въз основа на същия актове, свързани с териториално устройствената защита, контролиране, ръководене и координиране на изготвянето и налагането на принудителни административни мерки по чл.192 от ЗКН и АПК и спазването на сроковете по тях, както и налагането на такива мерки /т.8 от раздела Преки задължения/. Според представените Вътрешни правила за дейността на ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“, утвърдени със заповед №РД09-604 от 20.08.2020 година, проверките по чл.192, ал.1 от ЗКН се извършват на място и по документи, или само по документи, като приключват със съставянето на констативен протокол. Извършват се от двама или трима инспектори, като продължителността е до три дни, а по преценка на главния директор, проверката може да се извърши и само от един инспектор. В чл.16 от тези Правила са описани хронологията и времетраенето на проверките, както и условията за прилагането на разписаните срокове, в чл. 17 са описани критериите планирането и за възлагането им, а в чл.18 са посочени хронологично осъществяваните функции, които в съвкупността си разписват процедурата по проверяване.

Както впрочем се отбеляза по-горе, съдът допусна изслушването на съдебно техническа експертиза, като изводите на ВЛ, които нямат характер на правни такива, следва да се обсъдят, доколкото са безпристрастни. Според ВЛ състоянието на фасадата на процесната сграда в началото на ремотна е задоволително, без значителни промени и увреждания, като последвалите боядисвания /очевидно фасадата е била пребоядисвана/ несъществено са променили облика на същата. Оригиналната фасада е закрита с екструдиран полистирол, като поради ниският профил на пластичните декоративни елементи, те също за закрити. Посоченото е било необходимо според ВЛ с цел избягване на топлинните мостове и достигане на енергийна ефективност. Видът на СМР е описан подробно, като според ВЛ така изпълнените работи не засягат конструкцията на сградата, не се премахват и преместват съществуващи зидове и не се правят отвори в такива зидове, не се променя предназначението на помещенията и натоварването. При ремонта на фасадата не се променят параметрите и като цяло се възстановяват пластичните декоративни елементи по нея.ВЛ е посочило и установения от другите доказателства факт, че в Община Велико Търново е образувана преписка за процедиране на проектна документация и разрешаване на строителството с оглед текущия ремонт, като е съгласуван проект за ВОБД /безопасност на движението/ във връзка със строителните работи. При разпита в открито заседание ВЛ допълва, че при поставянето на екструдираният полистирол е всъщонст поставяне на топлоизолационен пакет, като до известна степен това променя външността на сградата, но няма дефиниция на понятието „външен вид“. Всъщност променена е текстурата на повърхността, доколкото е невъзможно при днешните условия да се използват старите варови, варопясъчни и прочие мазилки. Важни за облика са размерите, фасадата, пропорциите, детайлите, декоративните елементи и други незначителни неща, като ремонтът е адекватен и е изпълнен на високо ниво, а промяната е незначителна с оглед запазените пропорции на фасадата на сградата.

Според изводите на ВЛ по допусната по изричното настояване на ответника допълнителна СТЕ, които нямат правен характер, при извършеният от него сравнителен анализ на предоставената фотодокументация е констатирано, че преди ремонта фасадата се състои от подробно описани специфични архитектурни елементи, като труд е определим първоначалния цвят на сградата. Съответно, след ремонта на фасадата на сградата е налице изцяло копиране на архитектурните детайли по фасадата на сградата преди ремонта, добавен е корниз между първия и втория етаж, върху който стъпват пиластрите, който като членение е характерен за сгради, строени в същия времеви период, като по мнение на това ВЛ корнизът е по-скоро премахнат при ремонта на първия етаж. Повторението е изпълнено със стиропор с полимерно покритие, по фасадните плоскости е положен стиропор, копираните архитектурни елементи са боядисани в було, а фасадната плоскост в бежова цветова гама.

Няма доказателства за автентичността на цвета преди ремонта, а от снимковият материал не може да се потвърди дали през годините на експлоатация фасадата не е била пребоядисвана многократно и дали е възможно съвпадение на положеният понастоящем цвят с първоначално положеният такъв, доколкото архивните снимки на сградата са черно-бели.

ВЛ аргументира, че е било необходимо съгласувателният орган с цел изясняване на инвестиционното намерение да изиска от възложителя допълнителна информация, с оглед практиката на НИНКН освен фотодокументация да се съобразява и количествено стойностна сметка, представена от възложителя, като в случая никакви стъпки не са предприети с оглед изясняването на обхвата на инвестиционното намерение.

ВЛ сочи най - сетне, че извършените в процесният случай СМР на вторият етаж на въпросната сграда не променят в отрицателен аспект обективното състояние и възприятието на фасадата на този етаж от гледна точка на естетическата, художествената и функционалната и същност.

При така констатираното се налагат следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.

От съдържанието на самият оспорен акт се установява, че същият е връчен на оспорващата на 23.12.2024 година /лист 13 от делото, съдържащ съответната разписка/. Жалбата е подадена на 30.12.2024 година, като е спазен срока по чл.149 от АПК. Що се касае до процесуалната легитимация, то следва само да се отбележи, че оспорващата е адресат на принудителната административна мярка, като разпоредените с нея последици ас неблагоприятни за нея.

 

Обратно на поддържаното от жалбоподателката съдът намира разпореждането за налагане на ПАМ за издадено от компетентен по степен, материя и територия административен орган, който разполага с процесуално правомощие да налага мерки като въпросната.

Разпоредбата на чл.192, ал.1, т.2, буква „а“ и „б“ от ЗКН /посочени от ответника в оспорената заповед/ предвижда, че при упражняването на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях. Съответно, алинея втора от този член предвижда, че Прилагането на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите.

Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗКН „Инспекторатът осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове, свързани с териториално-устройствена защита на недвижимите културни ценности“. Двете норми овластяват инспекторите към Инспектората, да реализират контролните правомощия по териториално-устройствена защита, както е в случая. Разпоредбата на чл.16, ал.6 от ЗКН отпраща към Устройствения правилник на Министерството на културата за структурата, функциите и числеността в централното управление и регионалните инспекторати. Според разпоредбата на чл.23, ал.1, т.8 от този нормативен акт Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" извършва проверки на място или по документи и прилага предвидените в ЗКН принудителни административни мерки. Според ал.3, т.2 от този нормативен акт „Регионалните инспекторати се създават във всеки един от регионите за планиране от ниво 2 по смисъла на Закона за регионалното развитие със седалища съответно в [населено място] – за Северен централен район.“. Предвид посочената нормативна уредба, следва да се приеме, че инспекторите при Инспектората към министерството на културата имат правомощия да налагат принудителни административни мерки като процесната, като териториалната компетентност на инспекторите към регионалният инспекторат в [населено място] се простира на територията, посочена в разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от ЗРР, към който закон нормата на чл.23, ал.3 от Устройствения правилник на Министерството на културата за структурата, функциите и числеността в централното управление и регионалните инспекторати отпраща. Неоснователно е оплакването, че ръководителят на регионалния инспекторат във Велико Търново няма правомощие да налага такава административна мярка, доколкото - видно от представената длъжностна характеристика, извън задълженията за контролиране и ръководене и координиране изготвянето и налагането на принудителни мерки, ръководителят на това териториално звено има правомощие да налага такива мерки /т.8 от представената длъжностна характеристика/.

Изискването за съвместно проверяване при осъществяването на контролна дейност, поставено в разпоредбите на чл.15,16 и 18 от приетите въз основа на разпоредбата на чл.5, ал.2 на Устройствения правилник вътрешни правила за дейността на ГДИОКН /Устройствения правилник за лаконичност/ следва да се преценява на плоскостта на спазването на административно-производствените правила при издаването на процесното разпореждане, а не на плоскостта на компетентността на издалия това разпореждане орган.

Разпореждането е формално законосъобразно, доколкото е съставено в писмен вид, съдържа адресат, наименования на органа и на акта, който този орган издава, релевантните според този орган факти и обстоятелства, които следва да се подведат /субсумират/ под счетеното от този орган за приложимо към проявлението им право.

Съдът обаче преценява, че при издаването на разпореждането са нарушени административно-производствените правила, което съставлява порок на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Основателно е в това отношение оплакването на жалбоподателката за неспазване на изискванията на чл.26 и чл.35 от АПК, като съдът преценява, че не са спазени и изискванията на чл.34, ал.1-3 от АПК.

От съдържанието на самото разпореждане е видно, че същото е съставено и едновременно връчено на датата 23.12.2024 година.

Както искането за предоставяне на документи, което впрочем не е изготвено от водещият производството орган, а от главният директор на ГДИОКН /лист 14 от делото/, така и писмото на този същият орган, което би следвало да има ролята на акт, с който се започва производството по издаване на ПАМ, са издадени на същата дата, като пред съда не са представени доказателства за връчването на писмото, според чието съдържание се учредява въпросното административно производство.

Впрочем в същото писмо, с което се цели да се установи спазването на императива на чл.26, ал.1 от АПК, изрично е посочено, че на основание чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК в седемдневен срок от съобщаването, се предоставя на адресата му възможност да се запознае с документите по делото и преписката в ГД ИОКН.

При това положение съдът намира, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.1 и ал.2 от АПК, които са субсидиарно приложими в случая, доколкото в специален закон не е предвидено друго, нито по преписката се установява,че всички доказателства са предоставени само и единствено от страна на засегнатото от разпореждането лице. Началото на производството не е поставено от органа, който с оглед издателя на оспореният акт и предвид констативната част на последния, е бил компетентен да го учреди, като извън горното, установява се от преписката, че за учредяването му не е бил уведомен бъдещият адресат на акта, нито е спазен срока, посочен в разпоредбата на чл.26, ал.1, предложение първо от АПК.

От друга страна съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.34, ал.1 и 3 от АПК в приложимата им в случая редакция, доколкото не е налице и изискването на ал.4, която условно дерогира прилагането им.

Не е спорно, а и не се опровергава от ответника обстоятелството, че на жалбоподателката не е предоставена възможност да преглежда документите по преписката, както и да си прави бележки, респ. да изрази своето становище по събраните доказателства и да направи писмени искания и възражения във връзка с производството, като същата не е негов инициатор.

В самият акт са вписани мотиви /съгласно дерогационното изискване на чл.34, ал.4 от АПК/, като буквално е посочено следното: „За да се спре дейността, която създава опасност или уврежда недвижимото културно историческо наследство на [населено място], ПАМ по настоящето разпореждане се налагат на основание чл.34, ал.4 от АПК, без прилагане на чл.34, ал.1,2 и 3, за да се защитят важни обществени интереси, свързани с опазването на културното наследство. Такива интереси са налице, предвид важността на територията с културно – историческо наследство със статут на групова културна ценност – Архитектурно-строителна зона „Главна улица – „Христо Ботев“ – „Хаджи Димитър“, част от „Историческо селище Велико Търново“- групова недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Извършването на несъгласувани строително ремонтни дейности носи реална опасност за причиняване на невъзстановими загуби за културното наследство на Република България“.

Въпросните мотиви са ирелевантни към прилагането на процесуалния институт на чл.34, ал. 4 от АПК. Това правило е изключение от основополагащ правен принцип и следва да се тълкува и прилага стриктно и ограничително и само предвид целта, която преследва /виж например решение № 209 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6630/2012 г., VII о./.

Цитирането на част от правна норма не може да играе ролята на мотиви за прилагането на тази ограничителна процесуална разпоредба. От друга страна посочването на предварително изпълними последици от разпореждането и цитирането на целта, която се преследва чрез издаването на самия оспорен административния акт, не представлява мотивиране на отрицанието на правото на страна в административно производство, гарантирано и от чл.41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да изрази своето становище по събраните доказателства и да направи писмени искания и възражения. Най – сетне, към момента на издаването на акта не е установена сочената неблагоприятна последица в тези мотиви, а именно причиняване на невъзстановими загуби на културното наследство. Всъщност така изразеното във въпросните мотиви е в логическо противоречие с разпореденото в т.2 от процесният акт – премахване на несъгласуваните намеси, с което премахване се цели според издателя му възстановяване на фасадата на процесната сграда.

Извън посоченото по-горе и независимо от него съдът констатира и, че не са спазени изискванията на разпоредбите на чл.15, 16 и 18 от задължителните за ответника Вътрешни правила за дейността на ГДИОКН. Действително, същите са издадени въз основа на чл.5 от Устройствения правилник и нямат нормативен характер, но спазването им от гледна точка на Министъра на културата, гарантира обективност и безпристрастност при провеждането на процедурите от страна на административните органи, които са част от персоналния състав на ГДИОКН. В случая проверката не е извършена от поне двама инспектори /липсват данни от Главния инспектор за извършена преценка за извършване на еднолична проверка/, липсва изготвен констативен протокол, релевантен към разпореждането /налице е издаден впоследствие такъв/ и прочие.

Съдът преценява и, че разпореждането противоречи на приложимия материален закон – порок по смисъла на чл.149, т.4 от АПК.

За да обоснове прилагането на мерките по чл.192, ал.1, т.2, букви „а“ и „б“ от ЗКН, ответникът е приел, че не е спазено императивното изискване на чл.83, ал.1, т.2, буква „г“ от ЗКН. Според тази разпоредба „Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго: искания и документация за извършване на външни текущи и аварийни ремонти, при които се променят архитектурните и/или художествените характеристики на строежите;“.

В случая с оглед изразеното от ВЛ Л., според заключението на което параметрите на сградата не са променени, като са възстановени пластичните елементи на сградата и с оглед констатираният характер на извършените по фасадата на втория етаж строителни работи, следва да се приеме, че намесата в защитената територия, в която се намира обекта, който е част от групова културна ценност, представлява текущ ремонт по смисъла на §5, т. 43 от ДР на ЗУТ.

Принципно при това положение би следвало такава намеса да се съгласува по реда на чл.84, ал.2 от ЗКН, като това обаче е задължително единствено в следните случаи, които хипотезата на чл.83, ал.1, т.2 , буква „г“ от ЗКН очертава изчерпателно, а именно: въпросната намеса да води до промяна на архитектурни или художествени или архитектурни и художествени характеристики на съответният строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

С оглед липсата на дефиниция на понятието художествена характеристика /както впрочем липсва такава дефиниция за понятието архитектурна характеристика/ и относимостта му към извършените от жалбоподателката строителни работи, съдът следва да съобрази от една страна общопризнатото му съдържание, извлечено от тълкуването на съдържателният аспект на думата, като от друга страна съдържанието и смисъла на израза следва да се съобразят с оглед заключенията на ВЛ в кредитираната и относима част.

Думата /прилагателното/ „художествен“ от гледна точка на общоприетото тълкуване, съдържащо се в тълкувателните речници, е синоним на изразите живописен, красив, хубав, артистичен и описва явление, вещ, събитие и прочие, които имат общоприета висока естетическа стойност.

ВЛ Л. в открито заседание сочи, че обликът на фасадата е частично променен, като обаче промяната касае текстурата на повърхността предвид осъвремените материали за строителство, като обликът на фасадата е максимално запазен, а сградата е в много добро състояние. Добавя, че корнизът, който не се установява на снимките от 2012 година /лист 260 от делото, представляващи приложение към заключението на това ВЛ/ би следвало логически и стилово да има. Поставянето му обаче влияе положително на естетиката на сградата.

Според ВЛ по допълнителната съдебно - техническа експертиза, като резултат текущият ремонт изяло възпроизвежда архитектурните детайли на сградата, като е добавен въпросният корниз, който по-скоро е бил премахнат при ремонта на първия етаж /следи от който ремонт впрочем ясно личат от приложеният към двете експертизи снимков материал/. Това ВЛ в отговор на изрично поставеният му първи въпрос дава отговор, че с извършените строително – монтажни работи по вторият етаж не се променя в отрицателен аспект обективното състояние и възприятието на фасадата на втория етаж от гледна точка на естетическата, художествена и функционална същност.

При тези изводи на вещите лица, а и предвид нормалното /фактически обоснованото/ човешко възприятие на фасадата на сградата преди и след ремонта и съпоставката на естетическото и въздействие преди и след въпросната намеса, съдът намира, че не е налице промяна в художествената характеристика на въпросната фасада на втория етаж на сградата. Налице е единствено изменено възприятие на фасадата, като след ремонта нейното естетическо /художествено/ въздействие е променено положително. Дори и да се приеме в разрез с логиката и опитните правила, че поставянето на корниз межда двата етажа представлява някаква промяна в художественият облик на сградата, това не оправдава прилагането на двете принудителни мерки в посочения в разпореждането обхват при съобразяване на проявлението на принципа на пропорционалност, визиран в разпоредбите на чл.6, ал.2 и 3 и от АПК.

Подобен е подходът на съда досежно изясняване на съдържанието на понятието „архитектурен“ по смисъла на чл.83, ал.1, т.2, буква „г“ от ЗКН.

Думата /прилагателното/ „архитектурен“ от гледна точка на общоприетото тълкуване, съдържащо се в тълкувателните речници, има значението на вид строителен стил, като от друга страна коренът и произлиза от съществителното „архитектура“, която дума обозначава науката и изкуството за проектиране, изграждане и художествено оформяне на строителни обекти.

Следва в това отношение и предвид принципа на предвидимост да се съобрази и авторитетното мнение на Директора на НИНКН, дадено в писмото от 27.09.2023 година, според което няма промяна във външния вид на съответният строеж, а следователно и в архитектурните му параметри, когато не се променят покривните линии, габарити на сградата във вертикално отношение, фасадите.

Според ВЛ по допълнителната СТЕ, фасадата след ремонта буквално повтаря архитектурните детайли от преди намесата, като изцяло е запазена архитектурната характеристика на сградата. ВЛ Л. в открито заседание заключава, че промяната в хоризонталния размер на сградата е незначителна /около 2%/, като пропорциите на фасадата са запазени. Запазен е целият облик на сградата, т.е. липсва промяна на архитектурния стил, характерен за сградите по тази улица, който е квалифициран от това ВЛ като „провинциален барок“. Що се касае до „новоизградения корниз“, то следва да се отчете мнението на и на двете ВЛ, което е в смисъл, че в рамките на въпросната улица /строежите по която са част от обсъжданата групова културна ценност/ такива корнизи са характерни за членението на сградите по етажи. В крайна сметка, дори и в разрез с правилата на формалната логика да се приеме, че става въпрос за „новоизграден“ корниз, и в този случай съдът намира, че двете принудителни мерки в посочения в разпореждането обхват грубо противоречат на принципа на пропорционалност, визиран в разпоредбите на чл.6 от АПК.

Жалбата е основателна.

Разноски: При този изход на спора на жалбоподателката се следват разноски за държавна такса в размер от 10 лева / 5,11 евро към настоящият момент/, разноски за експертиза в размер от 300 лева/153,39 евро към настоящият момент/ и ефективно заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева /511,29 евро към настоящият момент/. Разноските следва да се поемат от Министерството на културата по аргумент от разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.192, ал.1, т.2, букви „а“ и „б“ от ЗКН, издадена от Ръководителя на РИОКН – Велико Търново в ГД „ИОКН“ при Министерство на културата от 23.12.2024 година.

ОСЪЖДА Министерството на културата да заплати на В. А. Ч. от [населено място], [ЕГН], разноски в размер от общо 669,79 евро /шестстотин шестдесет и девет евро и 79 евроцента/.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.