Решение по КНАХД №2049/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от нейния управител - инж. Й. В., подадена чрез пълномощник - юрисконсулт В. П., срещу Решение № 853/10.07.2025 г., постановено по АНД № 1854/2025 г. на Районен съд – Варна.

В касационната жалба се релевира оплакване за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Решаващият съдебен орган е тълкувал неправилно относимите правни норми. Касаторът счита за погрешна правната теза на ВРС за липса на възможност по издаване на електронни фишове за извършени административни нарушения по чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ , позовавайки се на чл. 46, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Твърди се съществуването на принципната постановка, че „точният смисъл на разпоредбите невинаги е буквалният смисъл“. Волята на законодателя според касационния жалбоподател се извежда от внесен в Народното събрание законопроект по изменение на чл. 189ж от ЗДвП и подхода по обединяване на четири законопроекта в един общ такъв. Като допълнителен довод се изтъква правомощието на АПИ да осъществява контрол върху заплащане на пътна такса по чл. 10 от Закона за пътищата /ЗП/. Отправеното искане към касационния съд е за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание касаторът не се представлява

Ответникът по касационната жалба – „И П “ ЕООД, не се представлява в съдебно заседание, но депозира чрез пълномощник писмен отговор на касационна жалба по делото и писмени бележки , с позиция за нейна неоснователност. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в производството пред предходната съдебна инстанция, подадена е при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на проверка за обоснованост и законосъобразност пред ВРС е електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложена имуществена санкция от 2 500 лв. на „И П " ЕООД на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 24.02.2022 г., в 11:28 ч., в община Аксаково, с устройство № 10081 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство, собственост на нарушителя - влекач „Ивеко Стралис“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19 000, с брой оси 2, категория Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, се движи по път А-2, км 418 + 126, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол-декларация или закупена маршрутна карта.

На 24.02.2022 г. бил съставен електронен фиш /ЕФ/, връчен по надлежния ред на 07.04.2025 г., видно от представеното известие за доставяне.

За да отмени обжалвания ЕФ, решаващият съд е преценил, че за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП към датата на неговото извършване не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Процедурата, уредена в чл. 189е от ЗДвП, обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но само когато за нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение. Въззивният съд е посочил, че едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В заключение ВРС е счел, че като е нарушил реда за установяване и санкциониране на нарушението, административнонаказващият орган е издал изцяло незаконосъобразен акт.

Касационната инстанция счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. При неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Лишено от основателност е оплакването на касатора за неправилна преценка на районния съд относно невъзможност по издаване на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗдвП към датата на извършване на нарушението. Според настоящата редакция на чл. 189ж от ЗДвП , приета с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

През 2022 г. тази правна норма е била с различна редакция: „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.“

Приложената от наказващия орган административнонаказателна разпоредба - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е съществувала към датата на извършване на нарушението, тъй като е приета от Народното събрание със ЗИДЗДвП, обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., но същата не фигурира в съдържанието на предходната редакция на чл. 189ж от същия нормативен акт.

Тази правна норма /чл. 189ж от ЗдвП/ е от процесуалноправно естество, тъй като дава регламентация на реда по установяване на адм. нарушения и по налагане на наказания. Следователно това правило е част от процедура по ангажиране на административно наказателната отговорност на правните субекти, а съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗНА при ангажиране на юридическа отговорност /наказателна, административна , дисциплинарна/ е недопустимо разширително тълкуване, т.е. разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл. В случая според точния смисъл на чл. 189ж от ЗДвП, в неговата редакция към датата на извършване на нарушението, редът за неговото установяване е чрез съставяне на АУАН и впоследствие НП, а не чрез издаване на ЕФ, както с право сочи въззивния съд. Действащата редакция на чл. 189ж от ЗДвП, на която се позовава жалбоподателят, няма обратно действие. Подходът на касатора в конкретното административнонаказателно производство сочи на извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ. В тази връзка постановеният краен правен резултат от РС - Варна е правилен.

На следващо място , на ответника по касация е било повдигнато административнонаказателно обвинение за движение на негово ППС по платена пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса.

Правната регулация на данъците за превозните средства, таксите за изминат участък и таксите за ползване на инфраструктура, налагани на превозните средства се съдържа в Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.

Транспонирайки тази директива, българският законодател е приел е Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, а съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата.

Съгласно член 9а от Директивата държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Директивата е акт, който обвързва по отношение постигането на даден резултат от държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат /чл. 288 от ДФЕС/.

Конкретната административнонаказателна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП свидетелства за желание на българския законодател по постигане на зададените от цитирания общностен акт цели. Новелата на санкционната разпоредба гласи, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лева.

Следователно съблюдаването на ефективност, съразмерност и възпиращ ефект според националния законодател се постигат с фиксиран размер на санкцията, т.е. без предвиден минимален и максимален размер на същата, но според решение на СЕС по дело С-61/23 член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

Според същото решение по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.39).

Съдът на Европейския съюз е последователен в това си разбиране видно от неговите съдебни актове. С Решение от 9 февруари 2012г., Urban, С-210/10, ЕU:C:2012:64, точка 41 СЕС е постановил, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. В т. 50 на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep той е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Така правна теза е потвърдена и в Решение на СЕС от 4 октомври 2018г. по дело Dooel Uvoz, С-384/17, EU:C:2018:810. В точка 61 от това решение е посочено , че от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016г., Pоpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т.45).

Следователно въвеждането на ниво българска правна система на наказания с фиксиран размер противоречи на изискването за съразмерност по чл. 9а от Директивата и при подобно противоречие българският съд не следва да приложи националната правна норма. В контекста на изложеното отменяйки издадения ЕФ, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото допустимото искане на касационния ответник за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН , които разноски представляват платено в брой адв. възнаграждение от 650 лв. по сключен договор за правна защита / л. 26-27 от делото/ .

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл. 221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 853/10.07.2025 г., постановено по АНД № 1854/2025 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „И. П.“ ЕООД с [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], сумата от 650 /шестстотин и петдесет / лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.