Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 260059
Гр.Кубрат, 10.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на единадесети май, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Великова
при секретаря Вера
Димова като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 504 по описа на РСКт за 2020 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство с
правно основание чл. 49 вр. с чл.52 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата К.А.М., ЕГН
********** *** чрез пълномощник адв.К.К.от АК–Разград твърди, че работи като пекар във фирма на
ЕТ „Хризантема – Ю. С. И.“ в гр. Кубрат. На 15.09.2020 г., както всяка сутрин
тръгнала за работа с велосипеда си и наближавайки работното си място, около
04:00 часа, едно безстопанствено куче, черно на цвят, се спуснало към нея, в
резултат на което се отклонила в посока към аптека „Марешки“
по ул. „Цар Освободител“, но кучето продължило да лае и бяга след нея. В този
момент към нея се спуснало още едно куче, светло кафяво на цвят с дълга козина,
което се нахвърлило върху нея и я съборило от велосипеда, с който се
придвижвала. След като паднала, върху нея се нахвърлили двете бездомни кучета,
които я нахапали по различни части на тялото. От силните викове за помощ и
кучешки лай случаен минувач и работници от закусвалнята на „Наркооп“
я спасили, след което подали сигнал на телефон 112. Пристигнал екип на ЦСМП,
който я откарал в спешния център в град Кубрат, където ѝ била оказана
първа помощ, след което била насочена за консултация с хирург и приета същия
ден в Хирургично отделение на МБАЛ „Кубрат“ ЕООД гр. Кубрат. Изписана била на
17.09.2020 г. с продължаващо домашно лечение. На 18.09.2020 г. била прегледана
от съдебен лекар, който описал установените при
прегледа находки в СМУ № 99/18.09.2020 г. Като твърди, че непосредствено
след инцидента лицето ѝ кървяло, усещала болки по цялото тяло, изпаднала
в силен шок, била в състояние на дезориентация и силен уплах;
че в резултат от падането от велосипеда е диагностицирана
с диагноза S06 Контузио капитис/Комоцио церебри; в продължение на
две седмици имала силно главоболие, чувствала се отпаднала с усещане за
световъртеж при всяко движение, че и към датата на подаване на настоящата е
неспокойна, стресирана и емоционално нестабилна, моли съда да постанови
решение, с което да осъди О.К. да ѝ заплати сумата 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на телесните увреждания и псхически
стрес от инцидента на 15.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане.
Ответникът О.К. ***, представлявана от кмет А.Н.
чрез Адвокатско дружество „Стефанова, М., Стефанов“ чрез адв.
Н. М. *** депозира писмен отговор, с който заявява, че предявените искове са
допустими, но неоснователни и недоказани по размер. Оспорва обстоятелствата
изложени в исковата молба, размера на претендираното
обезщетение като прекомерно завишен, както и факта, че е била нападната от
бездомни кучета. Твърди, че в района няма бездомни кучета, а общината стриктно
изпълнява разпоредбите на Закона за защита на животни. В изпълнение на цитирания
закон и Наредба № 22 за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на О.К. ответната страна е изготвила Програма за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета на територията на О.К. за периода 2016 –
2020 год., като ежегодно Общинският съвет приема отчет за изпълнението ѝ,
като за 2019 г. били обработени 76 безстопанствени кучета. За целта О.К. имала
сключени договори със специализирани организации, като последният такъв под №
69/05.06.2019 г. за възлагане дейностите по тази програма е сключен със
Сдружение „Германо-българска помощ за животните“ с
първоначален срок до 31.12.2019 г., впоследствие удължен с още една година – до
31.12.2020 г. Наред с това в Общината е назначен и „Общ работник в дейност
Контрол по наредбите на Общинския съвет“, на пряко подчинение на заместник
кмета и с основно задължение да следи за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на общината и за изпълнение на
програмата на общината в тази връзка. Ето защо твърди, че не е налице
бездействие от страна на общината и нейните служители при изпълнение на техните
законови задължения. Освен това заявява, че липсва и друг елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане – претърпяни
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на служителите на ответника.
Поради това моли съда да отхвърли така предявените искове – главен и акцесорен – като неоснователни и недоказани.
По молба на
ответника в производството е привлечено да участва като трето лице помагач
– С. „Г.п.з.ж.“*** (СГБПЖ). Последното
чрез процесуалния си представител заявява становище, че исковете са допустими,
но неоснователни поради което ги оспорват по основание и размер. Оспорват
твърдението, че именно кучетата са съборили ищцата от колелото и са я нахапали.
Заявяват, че дори и да се приеме, че тя
е срещнала кучета, то те не са били агресивни и не са били
безстопанствени. Твърдят, че Сдружение „Германо-българска
помощ за животните“ гр. Русе има сключен договор с О.К. по силата на който
същото изпълнява възложените в чл. 1 от контракта дейности, но не и за всички
дейности по Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета
на територията на О.К. за периода 2016 – 2020 г. След получаване на препис от
исковата молба в общината и уведомяването на сдружението, представители на
последното и служител на общината извършили проверка на 02.11.2020 г. и на 05.11.2020
г., на които не са открити безстопанствени животни. Молят за отхвърляне на
исковете. Алтернативно ако съдът приеме, че е налице непозволено увреждане, да
присъди обезщетение в по-нисък от претендирания с
исковата молба размер.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Ищцата работи като
пекар във търговски обект, намиращ се в центъра на гр. Кубрат, стопанисван от
ЕТ „Хризантема – Ю.С.И.“. Предвид спецификата на работата ѝ, обичайно
както всеки работен ден, така и на 15.09.2020 г. К.А.М. тръгнала около 04:00
часа с колелото си към работното място. Наближавайки към пекарната,
към нея се спуснало едно черно куче, поради което тя продължила по ул. „Цар
Освободител“ към аптека „Марешки“, но кучето
продължило да лае и бяга след нея. Изведнъж към нея се спуснало и едно
светлокафяво куче с дълга козина, което се нахвърлило върху нея и я съборило от
велосипеда. Когато паднала на земята, и двете кучета започнали да я хапят по
различни части на тялото. К.А.М. започнала да вика за помощ, като на виковете
се отзовали случаен минувач и колеги от пекарната на
„Наркооп“ , които подали и сигнал на тел. 112. Лицето
ѝ кървяло, изпитвала силни болки по цялото тяло и изпаднала в силен шок.
Пристигнал екип на
ЦСМП, филиал Кубрат, който откарал пострадалата за оказване на първа помощ, след
което тя била приета в Хирургично отделение на МБАЛ – Кубрат. Изписана била на
17.09.2020 г., като продължила домашно лечение до 23.09.2020 г.
На 18.09.2020 г.
посетила съдебен лекар, който я освидетелствал и издал приложеното по делото
Съдебно-медицинско удостоверение № 99/2020 г., в което описал обективните
находки: хематоми и кръвонасядания, рани, охлузвания
и драскотини по главата, лява седалищна област и крайниците. Описаните
увреждания са причинени от твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и
предмет/и, могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава
освидетелстваната и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалата.
От заключението на
вещото лице д-р Д.В., изготвено по писмени данни, се установява, че на 15.09.2020
г. К.А.М. е получила следните увреждания: хематоми и кръвонасядания,
рани, охлузвания и драскотини по главата, лява седалищна област и крайниците и
клинични данни за сътресение на мозъка. Проведен курс от пет апликации на противобясна ваксина. По своята медико-биологична
характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалата. Механизмът на травмите сочи:
удар/и и натиск; въздействие на зъби/нокти на куче/та: – динамично – в дясна
челна област; по дясна орбита и подочие; дясна лакътна област; лявото седалище; дясно бедро;над вътрешния
десен глезен; – комбинирано статично и динамично (вероятно опит за захапване)
– по гръбната
страна на дясна подбедрица. Не може категорично да се
определи причината за травмата в дясна странична повърхност на теменна област,
но тя е резултат от удар с/върху твърд
тъп предмет. Вероятно след загубата на равновесие от велосипеда е последвало
падане на терена към ляво, от където могат да са получени охлузването по гърба
на пръстите на лява ръка, кръвонасядането на лява лакътна област и лявото коляно. В съвкупност уврежданията –
по локализация и морфологичен вид добре отговарят да са причинени при
приземяване на терена, както и от динамични статични въздействия на кучешки
зъби/нокти, удари и натиск в описаните анатомични области. Оздравителния период
за видимите наранявания е около две седмици.
По искане на
ответника, при условията на чл. 201 ГПК, е допусната нова СМЕ, при изготвянето
на която е извършен и преглед на пострадалата. От заключението на тази
експертиза се установява, че К.А.М. е получила следните травматични увреждания:
кръвонасядане в дясна теменна област на главата.
Рана, охлузване и одрасквания над дясна вежда. Хематом и одраскване на
клепачите на дясно око. Охлузване в подочието на
дясно око. Кръвонасядания, одрасквания и охлузвания
на двете лакътни стави. Охлузвания на четвърти и пети
пръст на дясната ръка. Хематом и охлузване в лява седалищна област. Хематом на
дясно бедро. Хематом на дясна подбедрица, охлузвания
и одраскване. Кръвонасядане на лява колянна става. Сътресение на мозъка, без обективна
неврологична находка. Описаните травматични увреждания са получени от
действието на твърди тъпи, тъпоръбести и ръбести предмети и могат да бъдат получени при
инцидент на 15.09.2020 г. Уврежданията в областта на главата отговарят да са
получени от терена при падане от малка височина. Установените увреждания в
областта на горните крайници и ляв долен крайник също могат да са получени при
падане от малка височина.
Описаният комплекс
от увреждания със специфичен вид в областта на дясна подбедрица
и лява седалищна област добре отговарят да бъдат получени от действието на
кучешки зъби през дрехи. Описаните увреждания в областта на дясна очница могат да бъдат получени от действието на кучешки
зъби.
Останалите травматични
увреждания са с неспецифичен вид, но не може да се изключи същите да са получени от действието на
кучешки зъби/нокти през дрехи или от падане от малка височина. При тези данни
описаните травматични увреждания покриват критериите на медико-биологичната
характеристика разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. При тези данни обичайният възстановителен период за увреждания, като
получените от К.А.М. е около 2-4 седмици, в зависимост от индивидуалните
особености.
Описаните
увреждания в областта на главата добре отговарят да са получени от терена при
падане от малка височина (от велосипед). При падане с удар на главата в терена
може да бъде получено сътресение на мозъка, за което има данни по делото.
Съдът възприема
изцяло заключенията и на двете съдебномедицински експертизи, като обосновани и
компетентно извършени.
По инициатива на
страните са събрани и гласни доказателства. От показанията на св.С.С.– съжителстващ на семейни начала с ищцата се установява,
че К. е изживяла голям стрес от случилото се, като две-три седмици след
изписването ѝ продължавала да изживява случката на 15.09.2020 г.
Придружавал я сутрин до работното ѝ място, а след инцидента се страхувала
много, когато види куче.
От показанията на
св.Ю.А., служител в О.К. се установява, че същият се занимава с бездомните
кучета на територията на общината. След в общината като постъпи жалба или устно
оплакване от жител, той извършвал проверка и сигнализирал Сдружение „Германо-българска помощ за животните“ гр. Русе. От там
пристигал служител и той съдействал за намирането на безстопанствените животни
и залавянето им. За инцидента с ищцата разбрал след като пристигнал служителят
от сдружението. Твърди, че много жители в общината – града и селата – пускали свободно
домашните си кучета и така се увеличавала популацията на бездомните животни.
От показанията на
св.И.Р., работник поддръжка в Сдружение „Германо-българска
помощ за животните“ гр. Русе, се установява, че след като от общината сигнализират
за бездомни кучета, той пристигал в гр. Кубрат и св.А. показвал района, за
който е подаден сигнала за агресивни безстопанствени животни. Залавяли ги,
транспортирали ги до гр. Русе за кастрация, чипиране
и поставяне на ушна марка, след което отново ги връщали на мястото, от където
са взети.
Така изложените факти по делото съдът
установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на
страните, показанията на свидетелите, както и приетите писмени доказателства и
изслушаната съдебно-медицинска експертизи.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите излагат факти и
обстоятелства, които са възприели лично и които кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля Сабриев за претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на ухапването на кучетата.
Показанията му са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с приложената медицинска документация – фиш за спешна помощ, епикриза от ХО на „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД гр. Кубрат, СМУ и
заключенията на изготвените СМЕ-зи.
Установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и
обективна отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
Според чл.
49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
за разлика от деликтната отговорност за лични виновни
действия по чл.
45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)правоотношение
по възлагане на работа, 2)осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина), 3)вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45,
ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото
изводът за наличието ѝ не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Когато се твърди,
че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на деликвента трябва да е предписано
нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно
бездействието на служители на общината, то трябва да има правна норма, която да
ги задължава да извършват дейност по превенция за изолиране на безстопанствени
кучета.
Съгласно нормите
на чл. 50, т. 2 вр. чл. 49; чл. 40, ал. 1, ал. 3 и
ал. 4; чл. 41, ал. 1– ал.3; чл. 47, ал. 1 и ал. 3 и чл. 48 от Закона за защита
на животните (ЗЗЖ) като задължения на длъжностни лица (служители на общината)
са възложени действия за предотвратяване агресивното поведение на
безстопанствените кучета, за настаняване на безстопанствените животни в приюти
и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни.
Общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета
чрез залавянето им, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти (чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ). В чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ
изрично е предвидено, че кучетата са
под надзора и грижите на общината, което означава, че чрез взетите от тях мерки
същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо
от вида на тези мерки. Следователно, бездействието на тези длъжностни лица по
изпълнение на възложените им със закон задължения е противоправно.
Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме
без да положи необходимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение. Това поведение не би било противоправно
само при ангажирани доказателства от ответника, че предписаното от закона
действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди. В случая
са представени три протокола (л.164 –л.166 от делото), за извършени проверки в
периода 30.06–13.07.2020 г., от които е видно, че при две от тях са уловени
кучета с оглед кастрацията и обезпаразитяването им,
но те са явно недостатъчни, поради което се налага извода, че е налице противоправно поведение. В подкрепа на този извод на съда е
и уведомителното писмо изпратено от кмета на общината до СГБПЖ, след получаване
на препис от исковата молба. В това писмо се посочва за „множество постъпили
сигнали от граждани за увеличаващата се популация от кучетата на територията на
целия град“. При това положение ищецът е освободен от тежестта да доказва, че
при извършването на съответните действия не е положена дължимата грижа –
взетите мерки не са достатъчни (не отговарят на действителния финансов и
човешки ресурс на общината) или не са изпълнени надлежно (така в Решение №
488/07.02.2012г. на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 899/2010г.). Обстоятелството, че в изпълнение на
нормативното задължение по ЗЗЖ, общината е възложила осъществяването на тази
дейност на СГБПЖ, не я освобождава от отговорност. Съгласно т. 3 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС на НРБ, когато по договор между две
предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването
на която настъпят вреди, причинени от работници или служители на
предприятието-изпълнител, отговорността за вредите по чл. 49 от ЗЗД се понася от това предприятие, което осъществява
контрол и ръководство върху тези работници. В разглежданият случай общината има
право да осъществява контрол на извършените от изпълнителя дейности. Работата
се извършва в интерес на общината, доколкото същата е задължена по силата на
закона да осъществява улавянето и изолирането на скитащите безстопанствени
кучета. Освен това за реализиране отговорността по чл. 49 от ЗЗД е ирелевантно за
увреденото лице кой е причинителят на вредата. Достатъчно е да се установи, че
за нея отговаря възложителят на работата. Фактът, че общинските органи са
предприели мерки и програми за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета, не е достатъчен за отпадане на отговорността. След като две агресивни
кучета са нападнали човек се налага извод, че тези мерки не са били ефикасни и
ефективни.
Безспорно се
установи и другия подлежащ на доказване от ищеца факт, а именно настъпването на
вреди от ухапване от безстопанствени кучета. Този извод на съда се подкрепя от съвкупната
преценка на събраните по делото гласни доказателства и медицинската документация.
От представеното СМУ № 99/2020 г., се установява категорично, че при извършения
на 18.09.2020 г. преглед на ищцата са установени хематоми и кръвонасядания,
рани, охлузвания и драскотини по главата, лява седалищна област и крайниците,
които могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава
освидетелстваната, т. е. от ухапване от кучета. Материалната доказателствена сила на удостоверените в цитираното
удостоверение обстоятелства досежно констатираните телесни
увреждания към момента на прегледа не е оспорена. Изготвените въз основа на
същото две независими СМЕ сочат единно и безпротиворечиво,
че уврежданията със специфичен вид в областта на дясна подбедрица
и лява седалищна област добре отговарят да са получени от действието на кучешки
зъби през дрехи, а уврежданията в областта на дясна очница
също могат да бъдат получени от действието на кучешки зъби. Съвкупният анализ
на медицинските документи и на гласните доказателства налагат еднозначен извод
за доказаност на твърденията на ищцата относно
механизма на увреждане.
Обстоятелството,
че кучето е било безстопанствено не подлежи на доказване от ищеца, а тежестта
да докаже обратното тежи върху ответника, тъй като липсата на стопанин е
отрицателен факт и не подлежи на доказване от този, който го твърди. Обратният
положителен факт – че кучето е имало стопанин, следва да се докаже по реда на
пълното и главно доказване от ответната страна. В случая по делото се
установи, че ищцата е бил нападната на обществено място (на улицата) и там не е
имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучетата, още повече в
този ранен час около 04:00 часа, което е индиция, че
те са безстопанствени.
Така въз основа на
обективните находки констатирани при освидетелстването на ищцата и отразени в съдебно-медицинското
удостоверение, преценени съвкупно с останалите доказателства, се установява
несъмнената причина за уврежданията – хематоми и охлузвания от ухапване от кучета
в областта на дясната подбедрица, лява седалищна
област и дясна очница. Нещо повече, ищцата е
претърпяла и други телесни увреждания, които макар да са резултат от падането
ѝ на земята, отново са причинени от нападението на кучетата. По делото се
установи причиняването на неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдания. Налице е и причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на общинските служители и причинените вреди. Описаното по-горе
бездействие на длъжностни лица при ответника се явява непосредствена причина за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед изложеното
съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание.
Анализирайки
установените обективни обстоятелства в конкретния казус – ухапването на ищцата
от бездомни кучета, за които е законово вменено задължение на О.К. да се грижи,
когато се намират на територията на общината, причинените болки и страдания на
ищцата, наложили лечението ѝ в ХО, предизвиканите стрес и уплаха,
продължителността и степента на претърпените болки и страдания, продължаващия и
към момента страх и дискомфорт при среща с куче, съдът
оценява нанесените неимуществени вреди и ги остойностява в размер на общо
5 000.00 лева.
Предвид изложеното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 5 000.00 лв. обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от ухапването, ведно със законната лихва, считано от датата на увредата – 15.09.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане.
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца се дължат
разноски по съразмерност, съответно на уважената част от иска. Същите се
констатираха от съда в размер на 200 лв. – платена държавна такса, 500 лв. –
заплатен адвокатски хонорар и 270 лв. – възнаграждение за СМЕ, от които по
съразмерност с уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 970 лв.
Доколкото при образуване на делото ищцата е заплатила следващата се
държавна такса, то ответникът не следва да заплаща такава по сметка на съда.
Мотивиран така, Кубратският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. с чл.45 от ЗЗД, О.К.
***, представлявана от кмет А.Н. да
заплати на К.А.М., ЕГН ********** *** сумата 5 000.00 лева (пет хиляди лева, нула стот.),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени ѝ в резултат от ухапвания на безстопанствени кучета
на 15.09.2020 г. на територията на О.К. ведно със законната лихва за забава,
считано от 15.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата 970.00 лева
(деветстотин и седемдесет лева, нула стот.) – сторени
разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд –Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – С.
„Г.п.з.ж.“***.
Председател: /П/ Ал. Великова