РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тринадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно
наказателно дело № 20251880200073 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба подадена от „...“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано
от управителя ..., против електронен фиш серия К № ..., издаден от ОДМВР-
С., с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер от 50 лева.
В жалбата се излага, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон. Иска се от съда да го отмени
изцяло.
Административнонаказващият орган, в съпроводително писмо вх. №
158165 от 07.05.2025 г. и в писмена защита вх. № 4522 от 28.10.2025 г., дава
становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденият електронен
фиш е правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа
страна:
На 14.11.2022 г., преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“, с автоматизирано техническо средство № .., била поставена
на път .., км. .., за контролиране на движението на преминаващите моторни
превозни средства, с посока от гр. С. към гр. С. и от гр. С. към гр. С. За
1
използването на автоматизираното техническо средство № ... бил изготвен
протокол от органите на МВР, видно от който АТСС е използвано на
14.11.2022 г., с начало на работа 14.00 часа и край на работа 16.00 часа, в с. Л.,
общ. С., С. област, на път ..., км. ..., с начало на контролирания участък: път ...,
км. ..., пътен знак Д 11 с. Л. и край на контролирания участък: път..., км. ...,
пътен знак Д 12 с. Л. Било приложено и статично изображение от извършения
видеоконтрол /снимка/, на която бил заснет лек автомобил, марка „...“, модел
„...“, с рег. № ..., съдържаща информация за неговата локация – с. Л., път... км.
..., датата и часа на записа – 14.11.2022 г. от 15.07 часа, установената скорост –
66 км/ч, скоростния лимит – 50 км/ч, с отбелязани GPS координати.
Въз основа на горепосочените данни, ОДМВР София издало Електронен
фиш серия К № ..., с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер от 50 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, които съдът кредитира в цялост: удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № .., издадено от Българския институт по
метрология, протокол от проверка № 125-СГ-ИСИС от 13.10.2022 г.,
ръководство на потребителя за използване на АТСС, тип „ARH CAM S1“,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система,
приложените статични изображения /снимки/, изготвени чрез използването на
АТСС, тип „ARH CAM S1“, удостоверение, издадено на името на В. Я. В., за
преминато успешно обучение за „контрол на пътното движение чрез
използване на технически средства, АИС и РСОД от полицейските органи“,
всички писмени материали, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с електронен
фиш серия К № ..., издаден от ОДМВР- София, както и останалите събрани по
делото писмени доказателства.
Видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №..., издадено от Българския институт по метрология,
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, е със
срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г.
От приложения по делото протокол за проверка № ... от 13.10.2022 г.,
издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Български институт по
метрология е видно, че по отношение на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип „ARH CAM S1“, с автоматизирано техническо средство №
..., е била извършена периодична проверка от 11.10.2022 г. до 13.10.2022 г., при
която е било установено съответствие с одобрения тип. Констатирано е било
също, че грешките не превишават максимално допустимите грешки за типа
средство за измерване, като е установено наличие на всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване.
По делото е приложен и приет протокол за използването на
автоматизираното техническо средство № ..., изготвен от ОДМВР - С., РУ –
2
С., видно от който процесното АТСС е използвано на 14.11.2022 г., с начало на
работа 14.00 часа и край на работа 16.00 часа, в с. Л., общ. С., С. област, на път
..., км. ..., с начало на контролирания участък: път ..., км. ..., пътен знак Д 11 с.
Л. и край на контролирания участък: път ..., км. ..., пътен знак Д 12 с. Л. Видно
от отразеното в протокола, техническото средство е било разположено и
настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания от св. В. В.. Същото е проверено и прието от
полицейски орган при РУ – Своге на 14.11.2022 г.
По делото е приложено статично изображение - снимка № ..., на която е
заснет лек автомобил, марка „...“, с рег. № ..., с локация на запис: с. Л., път ...
км...., датата и часа на записа – 14.11.2022 г. от 15.07 часа, установената
скорост – 66 км/ч, скоростния лимит – 50 км/ч, с отбелязани GPS координати.
Приложени и приети по делото са също ръководство на потребителя за
използване на АТСС, тип „ARH CAM S1“, както и Удостоверение рег. № ... от
01.04.2022 г., издадено на В. Я. В., от което се установява, че последният е
преминал успешно обучение за „контрол на пътното движение чрез
използване на технически средства, АИС и РСОД от полицейските органи“.
Видно от приложено по делото писмо вх. № 4566 от 31.10.2025 г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – София, към
датата на нарушението /14.11.2022 г./, км. 64+500 на републикански път .. /Път
I-1-С.-С. околовръстен път/, се намира на територията на с. Л., общ. С., като е
приложена схема за хоризонтална и вертикална сигнализация.
По делото е разпитан в качеството на свидетел В. Я. В., който посочва,
че на процесната дата е поставил АТСС на път ... в село Л., насочено към гр.
С. Така ориентирано, техническото средство заснема предния регистрационен
номер на идващите от гр. С. автомобили и задния регистрационен номер на
идващите от гр. С. автомобили. Свидетелят сочи също, че процесното
техническо средство е настроено съгласно знаците Д11 и Д12, съответно за
начало и край на населено място с. Л., както и че точното място, на което е
поставено АТСС и отстоянието от него до пътния знак Д11 е отразено в
Протокола за използване на АТСС.
Съдът цени в цялост свидетелските показания на св. В., доколкото
същите са пълни, последователни и в съответствие с останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Досежно процесуалната легитимация на жалбоподателя, съдът счита за
нужно да акцентира, че макар и жалбата да е депозирана от юридическото
лице, посочено като собственик на заснетото МПС, същата е допустима,
независимо че не изхожда от законния представител на дружеството в лично
качество. Това е така, доколкото чл. 59, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че
3
нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е
извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е
нарушител, може да обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок от
връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от
издаването им. Следователно легитимирано да обжалва ЕФ е лицето,
посочено в него като нарушител. Видно от представеното копие на ЕФ, връчен
на санкционираното юридическо лице, като лице, на което е наложена глоба
като вид административно наказание е вписано именно юридическото лице
"..." ЕООД, ЕИК: ..., а не неговият законен представител, поради което
жалбата е допустима като подадена именно от вписаното в ЕФ лице, на което е
наложена глоба /в този смисъл Решение № 8422 от 08.10.2025 г. по к.а.н.д №
1293/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас/.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По силата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи.
В разпоредбите на чл. 189, ал. 5 – ал. 11 ЗДвП е регламентирана
специалната процедура за издаването, обжалването и влизането в сила на
електронния фиш.
В конкретния случай, с електронен фиш серия К № ..., издаден от
ОДМВР- С., който е приложен към административнонаказателната преписка,
е ангажирана административнонаказателната отговорност на Р. Р. К., като
законен представител на „...“ ЕООД, за това, че на 14.11.2022 г. в 15.07 часа, в
с. Л., общ. С., обл. С., на път ...., км. ..., посока от гр. С. към гр. С., при
въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. с пътен знак Д 11 /начало на
населено място/ и отчетен толеранс 3 км./ч., е управлявал моторно превозно
средство, марка „...“, модел „...“, с рег. № ... с превишена скорост от 63 км/ч,
като нарушението е установено и заснето с техническо средство ARH CAM S1
- административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, за което му било
наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер от 50 лева.
Видно от съдържанието на горецитирания електронен фиш, налице са
всички изискуеми от закона реквизити. Посочени са териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, датата,
точен час на извършване на нарушението, мястото, регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът му. Същите данни са инкорпорирани и в
4
приложения като веществено доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал.
15 ЗДвП, снимков материал, изготвен с процесната радарна система.
Същевременно, жалбоподателят е представил екземпляра на
електронния фиш, който му е бил връчен и с който за процесното нарушение
административнонаказателна отговорност е потърсена на "..." ЕООД, като за
нарушение на правилата за скоростта, на дружеството е наложена "Глоба" в
размер на 50, 00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че при издаването на процесния
електронен фиш са допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна.
Разпоредбите на Закона за движението по пътищата, в частност тези,
представляващи част от регулацита на скоростния режим, предвиждат
отговорност единствено за физически лица – водачи на пътни превозни
средства. Изводът се налага, както от вида на наказанието, предвидено в
съответните санкционни норми (включително приложената в случая - чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП), а именно "Глоба", така и от разпоредбата на чл. 188, ал. 2
от ЗДвП, съгласно която: "Когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. ".
В конкретния случай се установяват съществени разминавания между
връчения ЕФ на дружеството-жалбоподател и този, който е приложен към
административнонаказателната преписка. При съпоставка помежду им се
установява, че в представения пред съда от наказващия орган ЕФ е посочено
изрично, че собственик на моторното превозно средство е Р. Р. К. – законен
представител на ..." ЕООД, като са посочени ЕИК на дружеството и ЕГН на
законния представител. Същевременно, от представения от жалбоподателя ЕФ
се установява, че той се отнася до същото нарушение, но с него се
санкционира дружеството "..." ЕООД, като не фигурират имената и ЕГН на
неговия законен представител. При това положение са налице два ЕФ с
един и същи номер, отнасящи се до едно и също нарушение, но
различаващи се по субекта, чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана. Само по себе си съществуването на два
санкционни акта (ЕФ) с един и същ сериен номер, за едно и също нарушение,
но с различно съдържание относно субекта на административнонаказателна
отговорност представлява съществено процесуално нарушение и може да
доведе до единствената законосъобразна последица – отмяна на санкционния
акт.
Необходимо е да се посочи и че предмет на изследване по делото следва
да е именно връченият на жалбоподателя електронен фиш, доколкото именно
с него на жалбоподателя е предявено административнонаказателното
обвинение (това е смисълът на изискуемото от ЗАНН връчване на
санкционния акт) и спрямо него той е реализирал правото си на защита.
Видно от връчения на дружеството и приобщен по делото ЕФ, е че с него е
наложено административно наказание "Глоба" на юридическото лице и
жалбоподател по делото, което е в нарушение на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП,
5
съгласно който законов текст, когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в ЗДвП
наказание се налага на законния представител на юридическото лице,
собственик на моторното превозно средство или на неговия ползвател, но не и
на самото юридическо лице. По аргумент от нормите на чл. 13, вр. с чл. 6, чл.
24 и чл. 26 ЗАНН и Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на Общото
събрание на колегиите на Върховния административен съд, постановено по т.
д. № 5/2013 г., административно наказание "глоба" може да бъде наложено
само на физическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт,
въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение
на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Основната разлика между административното наказание "глоба",
предвидено за физическите лица и имуществената санкция, приложима за
юридическите лица, се свежда до субекта на отговорността. Като е наложил
административно наказание "глоба" на търговско дружество издателят на
фиша е нарушил материалния закон, поради което електронният фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен /в този смисъл
Решение № 36112 от 04.11.2025 г. по канд № 9594/2025 г. на
Административен съд – София град/.
Следва да се отбележи, че с оглед формалния характер на
административнонаказателното производство, институтът на техническа
грешка не намира приложение в него и не е предвиден от законодателя.
Следва да се отбележи, че в специалната процедура по издаване на атакувания
санкционен акт, нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не намира приложение, още
повече че тя касае правомощията единствено на наказващия орган. При
констатация на неправилна индивидуализация на нарушителя, издателят на
фиша е следвало да прекрати производството по същия и да пристъпи към
съставянето на нов фиш, който именно да връчи на нарушителя.
Съдържанието на окончателния правоохранителен акт, такова, каквото е
предявено на нарушителя с връчването на акта, е единственото указание за
това, каква е действителната воля на решаващия орган, как са формирани
неговите изводи по фактите и приложимия закон и дали съответстват на
реално установимата от доказателствения материал фактическа обстановка.
Именно с него се очертават окончателно параметрите на претендираната
отговорност и подбраната спрямо субекта на нарушението санкция, по
отношение на които елементи не съществува правен ред за изменение. По тези
причини и в настоящото производството съдът не разполага с компетентност
да подменя изразеното властническо изявление на наказващия орган досежно
лицето, на което следва да бъде наложено наказание, още по- малко да го
тълкува или извежда от събрания по делото доказателствен материал,
доколкото противното разбиране би представлявало изземване на
компетентност.
Независимо от изложените аргументи за допуснати нарушения в
процедурата по издаване на ЕФ и такива на материалния закон, за пълнота
съдът намира за необходимо да изложи и кратки доводи по установеността на
нарушението.
Установява се от доказателствата по делото, че на посочените в
6
атакувания ЕФ дата, време и място, лек автомобил марка „...“, модел „...“, с
рег. № ..., собственост на "..." ЕООД, ЕИК: ..., се е движил със скорост от 63
км/ч., при максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч,
съответно превишаването на скоростта е с 13 км/ч. Нарушението е установено
с техническо средство ARH CAM S1 – мобилна система за видеонаблюдение,
която е одобрен тип средство за измерване на скоростта, вкл. е преминала
последваща проверка относно нейната годност и техническа изправност.
Видно от съдържанието на ЕФ е, че се съдържа достатъчно ясно описание на
самото нарушение, както и на мястото и времето на извършване. Описаната в
ЕФ фактическа обстановка кореспондира напълно с приложените и
приобщени писмени и гласни доказателства относно време, място и начин на
извършване на нарушението. По делото не се спори, че лекият автомобил е
собственост на дружеството-жалбоподател, което е със законен представител
Румен Радославов Кръстев. Касае се за нарушение, извършено с посочения
автомобил в пътен участък, който се намира в населено място, по отношение
на който е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч, следващо по силата
на закона.
Въпреки тези констатации относно установеността на нарушението,
отговорността на законния представител на дружеството не може да бъде
реализирана поради това, че фишът е издаден и предявен срещу юридическото
лице "Р и А Кръстеви" ЕООД, който порок ведно с констатираното изготвяне
на два електронни фиша, издадени за едно и също нарушение спрямо
различни субекти, са неотстраними нарушения в съдебната фаза на
административнонаказателното производство. Ето защо съдът счита, че
издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв същият следва
да бъде отменен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК, който с разпоредбата на
чл. 144 препраща към чл. 78 от ГПК. С оглед изхода на делото, право на
присъждане на разноски се е породило в полза на жалбоподателя.
Представени са доказателства за строени разноски от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
Административнонаказващият орган е направил своевременно възражение за
прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя, което съдът счита
за неоснователно. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
както и процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя, съдът
счита, че претендираното възнаграждение в размер от 400 лева се явява
съразмерно. С оглед гореизложеното, административнонаказващият орган
следва да бъде осъден на заплати сторените от жалбоподателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № ..., издаден от ОДМВР- С., с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер от 50 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– С., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „...” № ..., ЕИК ...,
представлявана от директора, да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК ...,
представлявано от управителя Р. Р. К., парична сума в размер от 400 лева
(четиристотин лева), представляваща сторени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
8