№ 53
гр. Кюстендил, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500374 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл.258 ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №
262902/31.05.2022 г. от главен юрисконсулт Д.М., в качеството й на
процесуален представител на директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 1,
насочена против Решение № 260069 от 11.05.2022 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 295/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт районният съд осъжда Главна
Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати на К. Б. С. сумите, както
следва: 1626,61 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия
период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., от която за периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г. в размер на 470,10 лева, за календарната 2018 г. в размер на
577,49 лева и за календарната 2019 г. в размер на 579.02 лева, ведно със
законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба
/10.02.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение за забавено плащане върху главницата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в общ
размер на 225.92 лева, както и сумата от 500 лева, представляваща сторените
от ищеца разноски по водене на делото за платеното адвокатско
възнаграждение на процесуалният му представител. Осъжда Главна Дирекция
"Гранична полиция" при МВР да заплати по сметка на Районен съд
1
Кюстендил сумата от 298.06 лева, от която съобразно уважената част от
исковата претенция държавна такса в размер на 115,06 лева, формирана като
сбора на държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно:
65,06 лв. по иска за главницата и 50 лв. по този за мораторната лихва, и 183
лева, представляваща платеното за сметка на бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за
неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и
необоснованост. Твърди, че в обжалваното решение КнРС не бил обсъдил
всички възражения и доводи, изложени в писмения отговор и писмените
бележки по делото.
Приема за противоречащ на материалния закон извода на КнРС, че няма
правна логика държавните и други служители в системата на МВР да се
третират по-неблагоприятно от работниците и служителите извън тази
система. Подчертава, че спрямо статута на ищеца, който е държавен служител
– полицейски орган в Гранична полиция към МВР, е приложима специалната
правна уредба на ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови
нормативи актове, в частност Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., респ.
спорният въпрос дали на ищеца следва да се заплати извънреден труд чрез
преизчисляване като положеният от него нощен труд се умножи с
коефициент, следвало да се разреши съобразно тези нормативни актове.
Излага съображения в подкрепа на твърдението си, че уредбата за
полагането на нощен труд от работещите в МВР – ГДГП е изчерпателно
регламентирана в ЗМВР, с оглед на което е недопустимо субсидиарното
приложение на НСОРЗ.
Възразява като неправилен срещу извода на районния съд, че спрямо
процесното правоотношение е приложима субсидиарно разпоредбата на чл. 9,
ал. 1 от НСОРЗ, доколкото специалния подзаконов нормативен акт - Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г., не уреждала хипотези на превръщане на
отработени нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното
време чрез умножаване на първите със съответен коефициент. Изтъква, че
нормата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ не е приложима за заплащане на
възнаграждения на държавни служители по ЗМВР, като самата наредба в
цялост се прилагала за уреждане на трудови правоотношения, каквото не е
процесното. Подчертава, че предвидената в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР специална
закрила по КТ за държавните служители, полагащи труд от 22,00 до 6,00 часа,
е за права, които не са свързани със заплащане на нощния труд.
Възразява срещу доводите на районния съд, който за да приеме, че
НСОРЗ е приложима към казуса, се е позовал на наличието на празнота в
правото. Акцентира, че в случая не е налице такава празнота в правната
уредба, а е налице уредба в специален закон, с която не е признато право на
държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработени
нощни часове труд с умножаването им с коефициент по чл. 9 от НСОРЗ,
каквото право същата наредба давала на работещите по трудови
правоотношения, уредени в КТ. Твърди, че лишаването на държавните
служители от правото на тази трансформация се компенсирало с други
предвидени в ЗМВР права и привилегии. по продължителен платен годишен
отпуск, по - висок размер на обезщетенията при пенсиониране и др.В
подкрепа на това становище се сочи решение от 24.02.2022 г. на ЕС по дело
С-262/20, в което е разгледана възможността продължителността на
работното време на нощния труд на работещите в публичния сектор, като
полицаи и пожарникари да е по - кратка от предвидената за тях нормална
продължителност, на труда през деня, изискващо преценка за наличие на
други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време,
заплащане на обезщетение или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
2
Подчертава, че дори да са приложими разпоредбите на чл. 9, ал. 2 вр. ал.
1 от НСОРЗ, в случая липсвали предпоставките за прилагането им към
процесното правоотношение на ищеца, тъй като нощната продължителност на
неговото работно време не била по-малка от тази на дневното (в чл. 179, ал. 1
ЗМВР било предвидено нощните смени на служителите да са от 22 ч. до 6 ч.,
в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се определят дневно и нощно работно време с
еднаква 8 часова продължителност) и неговият труд не се отчитал въз основа
на заработено по трудови норми, за да се определи размера на трудовото
възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ. За сравнение изтъква, че правната
уредба по КТ допускала продължителност на нощния труд 7 часа, което и
обусловило приемане на уредбата в НСОРЗ, за да бъде приравнен той като
продължителност на дневния труд от 8 часа. Сочи съдебна практика,
обективирана в съдебни решения по сходни казуси, която не била взета
предвид и коментирана от решаващия състав.
Приема за неправилни изводите на КнРС, че непълнотата в нормативната
уредба била преодоляна с приемането на чл. 187, ал. 4 /ДВ бр. 60 от
07.07.2020 г. в сила от 11.07.2020 г./, която възпроизвеждала текста на чл. 9
ал. 2 от НСОРЗ за процесния исков период, като районният съд приел, че до
влизане в сила на тази разпоредба, приложима е нормата на чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ. Счита, че този извод противоречи на разпоредбите на чл. 179, ал. 1
ЗМВР, чл. 187, ал. 4 ЗМВР и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г.
Алтернативно и придържайки се към изложеното в депозирания писмен
отговор на исковата молба и писмената защита, твърди, че исковата
претенция търсена като допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд не следва да се възприема безусловно като извънреден труд.
В съответствие с горните съображения въззивникът счита, че текстовете
на чл.20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държавата членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е свързана е с допустима от
закона цел и е съизмерима с тази цел. Характерът на изпълняваната работа
според жалбоподателя предполага и съразмерност на законодателната уредба,
предвиждаща полагането на 8 - часов нощен труд от тях.
С оглед обстоятелството, че нощната продължителност на работното време
на ищеца не е по - малка от дневното, се изключва възможност за прилагане
правилото на чл.9, а.2 в. с чл.1 от НСОРЗ.
В решението на КнРС въззивникът открива противоречия, с оглед
виждането му, че да се съобрази отработената норма за всеки отчетен период
и едва след това да се преценява дали преобразуваните нощни часове
формират извънреден труд или тези часове допълват неотработената норма, а
при постановяване на решението съдът изцяло се позовал на направено в с.з.
изменение на иска, при което преобразуваните нощни часове изцяло са
възприети и претендирани като извънреден труд (допълнително устно
уточнено от вещото лице в с.з.). Смята че съдът следвало да се позове на
заключението по приетата и неоспорена ССЕ и да съобрази обстоятелството,
че преобразувания нощен труд не се явява извънреден по смисъла на чл. 143,
ал. 1 КТ, както и разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от ЗДСл, доколкото
положените нощни часове не са извън установеното работно време на ищеца
и не са положени по изрично разпореждане на работодателя. Подчертава, че
ищецът работи на сменен режим, при сумарно отчитане на работното време, с
преизчислени нощни часове като част от това работно време, като в случая
следвало да бъдат взети предвид и определените му почивки за установения
тримесечен период на отчитане на работното време.
3
В условията на евентуалност поддържа искане за отмяна на решението,в
частта относно присъдената сума за дължимо трудово възнаграждение над
1562.28 лв. - допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
приравнен на дневен по време на дежурства, за исковия период от
01.01.2017г. до 31.12.2019г., от която за календарната 2017г. в размер на
470.10 лв, за календарната 2018 - 577.49 лв, а за календарната 2019 - 514.69
лв. Твърди, че когато ищецът е отработил напълно тримесечната си норма,
тогава преобразуваните нощни часове щели да се отчетат като извънреден
труд и се дължало допълнително възнаграждение равно на броя часове,
надвишаващи нормата за периода, а в противния случай – при по голяма
норма за периода, в сравнение с отработените от него часове,
преобразуваните нощни часове допълвали неизпълнената норма, респ. не
било налице извънреден труд.Сочи се съдебна практика - решения с №, както
следва: 901800 от 19.04.2022г. по гр.д.№582/2020г., решение №901755 от
19.04.2020г., 901793 от 19.04.2022г., решение №903670 по гр.д.№438/2020г. ,
решение №47 от 04.03.2020г. по гр.д.№23/2020г., решение №405/04.11.2019г.
постановени от Окръжните съдилища в Русе и Благоевград.
Като несъответни респ. неприложими с оглед на конкретните
обстоятелства е определен извода на съда относно приложимост на
разпоредбата на чл.187 ЗМВР ( ДВ бр.60 от 07.07.2020г. в сила от
11.07.2020г.).Доколкото според чл.179, ал.1 ЗМВР държавните служители
полагат труд през нощта за времето от 22.00ч. до 6.00ч., т.е 8 часа, а според
чл.187, ал.4 ЗМВР, при сумиране на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1, в съответствие с
което е и Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. чл.21, ал.3 от която сочи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, съгласно чл.187 ,ал.4 ЗМВР.
Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове, както и изменение на решението в частта за присъдените
разноски.Алтернативно се прави искане за изменение на решението и
постановяване на друго, с което главният иск бъде уважен до размер от
1562.28 лв. за извънреден труд, получен чрез приравняване на нощния труд
към дневен съобразно отработените тримесечни норми на ищеца.Като
пропуск в решението се сочи, несъобразяване с приета и оспорено по делото
счетоводна експертиза, доколкото преобразувания нощен труд не се явява
извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, какъвто е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време, и разпоредбата на чл.50а, ал.1 от
ЗДСЛ като изрично е отбелязано, че положените нощни часове не са извън
установеното работно време, при работа на смени, при които работното време
се отчита сумирано, а преизчислените нощни часове са част от работното му
време.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК и разноски съобразно отхвърлената част от иска
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна К. Б. С. чрез пълномощника му адв. Десислава З.,
с който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба и изложените в нея
твърдения като неоснователни и се излага становище, че
първоинстанционното решение не страда от твърдените във въззивната жалба
пороци, а е валиден, допустим и правилен съдебен акт, постановено при
4
правилно приложение на материалния закон и обосновано след задълбочен
анализ на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност.
В отговор на доводите в жалбата се твърди обоснован и задълбочен анализ
на доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване на приложими правни норми, каквито са чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
чл.187, ал.9 ЗМВР както и действалата през исковия период Наредба №8121з-
776-29.07.2016г, за реда за организация и разпределение на работното време,
за неговото отчитане, за компенсация на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, време за отдих и
почивки на държавните служители в Министерство на вътрешните работи,
издадена от Министъра на вътрешните работи (Обн.ДВ бр.60 /02.08.2016г. в
сила от 02.08.2016г. отм бр.3 от 10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., решение
№16766 на ВАС на РБ - бр.4 от 14.01.2020г.). Акцентът от тази наредба е
досежно текста на чл.3, ал.3 от Наредбата според който за държавните
служители от МВР е възможно полагане на труд за времето между 22.00ч. и
06.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа, между
всеки 24 часов период, а в чл.31 - че отработеното време между 22.00ч. и
06.00ч. се отчита по протокол, като се сочат лицата, които го изготвят
,сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.Този
нормативен акт не предвижда възможност за трансформиране на нощния
труд в дневен - за разлика от чл.31, ал.1 от Наредба №8121з407 от
11.08.2014г. отм Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., предвиждащи, че при
сумарно отчитане на работното време, общият брой часове положен труд
между 22.00ч. и 06.00чч. за отчетния период се умножава по 0.143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.Ответникът по жалбата е в пълно съгласие по приложимостта на
нормата на чл.188, ал.2 МВР, препращаща към КТ, предвид специалната
закрита на полагащите нощен труд. Отсъствието на специална норма според
ответника по жалбата обосновава прилагане на правилото на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ. Като сериозен аргумент в подкрепа на този извод е посоченото
съществуващото законодателно решение засягащо неслужители на МВР,
виждането, че различно решение за служителите на МВР би било израз на
нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл.6 от
Конституцията на Република България - чл.14 ЕКЗПЧОС( решение № 311 от
08.01.2019г. на ВКС по гр.д.№1144/2018г., ІV г.о).Тези решения са добре
обосновани предвид естеството на извършваната дейност - свързана с по -
големи разходи на умствена и физическа енергия, в необичайно за
биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се
полага(решение №14 от 27.03.2012г. по гр.д.№405/2011г., ІV г.о, ТК на
ВКС).С оглед приетия за установен факт, че отработените от ищеца часове на
смяна и съответно за отчетния период от 3 месеца, надхвърлят определената
норма часове се обосновава дължимост на сумите, определени със съдебно -
счетоводна експертиза, в допълнение към което е и факта, че по принцип в
този случай е било платено допълнително възнаграждение за извънреден
труд.Приложимостта на общите законови норми следва както е посочил и
районният съд от действието на разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР.В
обжалвания съдебен акт според ищцовата страна се съдържа отговор на
всички доводи от противната страна.Липсващо разпореждане за такова
плащане в Наредбата от 2106г. при установено такова считано от 10.07.2020г.
се сочи като индиция за това, че не съществува обективен и разумен критерий
за липсата на решение за плащане за предходен период.Предвид
категоричната практика на СЕС забраняващи разлика в третирането, израз на
която е решение от 06.10.2021г.,Sumal, C-882/19, EU C 2021 800 и решение на
СГС, което не е посочено. се твърди дължимост на сумите, доказани със
заключение за вещо лица, въз основа на изчисления за периода 01.01.2017г.-
31.12.2017г., 01.01.2018г. - 31.12о.2018г., и от 01.01.2019г. до
5
31.12.2019г.Приложимите величини за определяне на коефициента, въз
основа на който се преизчислява работното време са определени както следва
8 часа, установения за подневно отчитане работното време. По отношение на
втората величина се приема, че за работещите на 8, 12 и 24 часови смени в
системата на МВР, работното време се изчислява сумирано за тримесечен
период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22.00ч. и
06.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24 - часов период.( чл.187, ал.3 ЗМВР).Предвид факта, че нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5 - дневна работна
седмица е до 7 часа, а нормалната продължителност на работното време 8
часа то коефициент 1.143 е определен като точно приложимия при
приравняване на отработени нощни часове.Във връзка с доводите относно
размера на дължимия хонорар се сочи, че изплатеният такъв в размер на 500
лева, е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, с оглед броя на
предявените искове, събрания обем доказателствен материал, действията по
изготвяне на искова молба, съдържаща множество изчисления, предприети
действия по назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, изменение на
исковата претенция, отговора по направени възражения от ответника,
изготвяне на писмена защита по делото, индиция за една ефективна защита
довело до постановяване на решение за основателност на претенциите, в
пълна степен удовлетворяване на исковите вземания. Претендират се
разноски.
Кюстендилският окръжен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о). В настоящото производство няма спор между
страните, относно съществуващата трудово- правна връзка, в изпълнение на
която ответникът по жалбата -ищец в първоинстанционното производство е
полагал труд в структурна единица на Гранична полиция, работейки на
смени.Доколкото в жалбата се съдържат възражения досежно фактическите
обстоятелства на които се основава първоинстанционното решение, то те не
са свързани с приетите въз основа на съдебно - счетоводна експертиза за
доказани следните обстоятелства: през периода 01.01.2017г. до 31.12.2019г., е
дължима сума допълнително възнаграждение за положен нощен труд
приравнен на дневен, от която за 2017г.- 470.10 лв., за 2018г.- 577.49 лв., за
2019г.- 514.69 лв, ведно със законната лихва върху главницата, от момента на
подаване на исковата молба в съда 01.02.2020г. до окончателното изплащане
,както и обезщетение за забавено плащане в общ размер на 225.92 лв ( в
жалбата липсват възражения по дължимите мораторни лихви)..По повод
възраженията в жалбата следва да се отбележи, че посочените, като дължими
суми са изцяло в съответствие с установените от експерта, който е направил
проверка относно отработеното от ищеца време, нормата за съответния
период и подлежащата на допълнително заплащане сума.В с.з. когато
заключението е представено, е направено уточнение за дължимата сума за
6
2017г. е направено уточнение ,че общата сума за 2017г. е 433.47 лв., тъй като
са включени 40 часа, приравнени са 6 часа по 6.105 лв-, обща сума 36.63 лв. и
лихви 10.32 лв. и едобева лихва 106.00 лв., за да се формира сума 539.47
лв.Дължимата 2019г. сума е определена поради приспаднати 8 часа за 64.33
лв, които са добавени.Доколкото става ясно от мотивите на заключението в
дължимата сума 2019г. са изключени 8 часа, извънреден труд, които покриват
нормата за месеца.Съдът не намира основание за включването им при
изчисляване на дължимото възнаграждение.Предвид обстоятелството, че в
жалбата не е преповторено възражение за погясяване на вземането поради
изтекла давност, съдът не счита за необходимо да излага съображения в тази
посока.
Становището на настоящия съдебен състав по поставения във въззивната
жалба въпрос, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд са приложими разпоредбите на Кодекса на труда / КТ/ и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ – в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при
превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е
положително. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно 13
трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179,
ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до
6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона –
Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1
ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. /.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. 2. Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.,
отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС
на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време
между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, 14
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт липсва правило
7
за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния 9
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период/. Същевременно съгласно нормата на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между
6 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите
на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумирано изчисляване на работното време. Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент е 1,143. Прилаганате на посоченото
законодателно решение, в разглеждания казус намира основание в
разпоредбата на чл.5 от ГПК ,според която съдът разглежда и решава делата
според точния смисъл на законите, , а когато те са непълни, неясни или
противоречиви - според общия им разум.При липса на закон - съдът основава
решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Липсата на
изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Съдът има предвид, че когато законодателят се служи със
забрани то това става с изрично разпореждане. Не може да се приеме
становището на въззивника, че през процесния период приложимия
коефициент е 1. Приложението на този коефициент би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Възражението, че чл.
9 от НСОРЗ не може да се приложи, защото продължителност на нощното
работно време на ищеца не е 7 часа, а е 8, е неоснователно. На основание чл.
6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на ограничения на
правата или привилегии, основани на лично и обществено положение и
гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласения във
вътрешното ни законодателство, така и в пряко приложими международни
актове, принцип на осигуряване равенство на хората при упражняването на
предоставените им от законите права и равни възможности за участие в
обществения и социалния живот, решаващият състав приема, че няма
основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР
да се поставят в по-неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, наети по неслужебни, трудови правоотношения. Правото на
работниците и служителите на заплащане, съответстващо на положения труд
е основен принцип, провъзгласен в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на
Република България който изисква минимално трудово възнаграждение и
заплащане, съответстващо на извършената работа. Съществуващата празнота
в правото е отстранена с изменение на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, обн. ДВ, бр. 60 от
8
07.07.2020 г., където изрично е прието, че: при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната 10 продължителност на работното време през нощта.В
подкрепа на извода за дължимост на допълнително възнаграждение може да
се посочи решение от 24.02.2022 г. на Съда на Европейския съюз, по
преюдициално запитване по дело С-262/2020 г. С цитираното решение на
СЕС е прието, че в светлината на членове 20 и 31 от Хартата на основните
права на ЕС, Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
някои работници от публичния сектор, и в частност държавните служители в
МВР, включително полицаите и пожарникарите, за които нормалната 16
продължителност на нощния труд може да достига осем часа, да нямат право
да ползват по-благоприятния общ правен режим, приложим за работниците
от частния сектор, при който нормалната продължителност на нощния труд е
определена на седем часа. Според § 69 от решението националното право
видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и
пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд,
от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. Съгласно
тълкуването на СЕС чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС
допускат определената в законодателството на държавата членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т. е. свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.Според мотивите на посочения
съдебен акт -ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта
на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза.Също така в т.72 от решението е посочено, че запитващата
юрисдикция следва да определи каква категория работници ползва общия
правен режим по член 140 от Кодекса на труда и каква друга категория е
изключена от обхвата му. Ще трябва по-нататък да се провери дали
националният законодател е решил да изключи тази втора категория предвид
в частност обективните характеристики на функциите, които изпълняват
работниците от нея.Предвид спецификата на изпълняваната работа,
въпросните определени категории служители, наети в правоохранителни
органи е допустимо нормалната продължителност на положение нощен труд
да надхвърля 7 часа, то това в никакъв случай не означава, че в тези случаи на
въпросните наети лица не се дължи плащане на извънреден труд респ. за
преработеното време, при работа на смени.. Не е установено по делото
обективен и разумен критерий за разликата в третирането на полагащите
нощен труд по трудово правоотношение и тези по служебно
правоотношение.Не се сочат обстоятелва от кръга на визираните в т.78 от 17
коментираното решение - допускаща държавите членки да вземат предвид
бюджетни съображения успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес.При недоказаност на
обективен и разумен критерий за разликата в третирането - в това число
доводи от бюджетен характер, социален,политически и демографски,искът не
може да бъде отхвърлен. Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. Работодателят може да
9
установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно
или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца –
чл. 142, ал. 2 КТ. Както вече бе посочено по-горе, работното време на
държавните служители в МВР, работещи на 8, 12 или 24 часови смени, се
изчислява 11 11 сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР.
Сумираното изчисляване на работното време форма на отчитане на работното
време, при която установената нормална продължителност на работното
време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен.При сумирано изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за
работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
(седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се
компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин
балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на
отчитане.Тогава когато не е осигурена почивка се дължи допълнително
заплащане.В разглеждания случай по делото е доказано вкл. и след прилагане
на споменатия коефициент на труд над предвидената норма, той отговаря на
определението за извънреден труд, съдържащо се в закона и подлежи на
заплащане.Не е спорно, че за положения от ищеца нощен труд е начислено и
платено възнаграждение през процесния период, но за тази част от нощния
труд, която след превръщането на нощните часове в дневни се явява
извънреден труд, на същия се дължи възнаграждение на отделно
основание.Предоставените привилегии - като по- висок размер на
допълнителното възнаграждение за прослужено време, продължителността за
предвиния платен годишен отпуск, обезщетения при прекратяване на
служебното правоотношение, по - благоприятен режим за пенсиониране,
сочат на бюджетно решение и законодателна воля, насочени към справедливо
овъзмаздяване на служителите от тази категория за свършената работа, при
което изключването на преобразуването на нощния труд в дневен, при
законово задължение за плащане на извънредния труд не може да бъде
обосновано.Спор относно удостоверяването на свършената работа в
протоколи по делото няма.
Предвид изложеното, въззивният съд намери, че първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, относно присъдената сума за 2019г. за
сумата над посочената, като дължима за 2019г в заключенето на вещото лице
- 514.69 лв, и да се потвърди, като правилно и законосъобразно, в останалата
част.
Въззиваемата страна претендира заплащане на 480.00 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение. Направеното от въззивника възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, поради обстоятелството, че претендираното възнаграждение
не надхвърля минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и не са
налице предпоставки за допълнителното му намаляване.С оглед частично
уважаване на жалбата на въззивника се следва възнаграждение в размер на
463.30 лв.
На въззивника е дължимо юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, съгласно чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.269 ГПК, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260069 от 11.05.2022 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 295/2020 г. по описа на същия съд, в обжалваната част,
в която Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР ,със седалище и адрес
на управление гр.***, бул."***"№ *** е осъдена да заплати на К. Б. С., ЕГН
********** от гр.Кюстендил, ул."***"№2, ап.***, като част от сбора 1626.61
лв, дължимо допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравен
на дневен по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017г. до
31.12.2019г., сумата над 514.69 лева до 579.02 лв, като дължимо
възнаграждение за календарната 2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаване на исковата молба -10.02.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от К. Б. С., ЕГН
********** от гр.Кюстендил, ул."***"№2, ап.*** срещу Главна дирекция
"Гранична полиция" при МВР ,със седалище и адрес на управление гр.***,
бул."***"№ *** иск с правно основание чл.178,ал.1 т.3 вр. с чл.187 т.9 от
ЗМВР за сумата над 514.69 лева до 577.49 лева, като дължимо
възнаграждение за календарната 2019г., ведно със законната лихва, върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 10.02.2020г. до
кончателното изплащане на задължението , като част от сбора над 1562.28
лева до 1626.61, дължимо допълнително възнаграждение, за положен нощен
труд, приравнен на дневен по време на дежурства, за исковия период
01.01.2017г. до 31.12.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260069 от 11.05.2022 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 295/2020 г. по описа на същия съд, в обжалваната част,
в която Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР ,със седалище и адрес
на управление гр.***, бул."***"№ *** е осъдена да заплати на К. Б. С., ЕГН
********** от гр.Кюстендил, ул."***"№2, ап.***, като част от сбора 1626.61
лв, дължимо допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
приравен на дневен по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017г.
до 31.12.2019г., от която за периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. - 470.10 лв,
за календарната 2018г. - 577.49 лева, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба -
10.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение за забавено плащане върху главницата по чл.86, ал.1 ЗЗД в общ
размер 225.92 лв.
ОСЪЖДА К. Б. С., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул."***"№2,
ап.*** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ГД"Гранична полиция" при
МВР гр.***, бул."***"№ *** разноски за производството, в размер на 100.00
лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР ,със седалище и
адрес на управление гр.***, бул."***"№ *** да заплати на К. Б. С., ЕГН
********** от гр.Кюстендил, ул."***"№2, ап.*** разноски за въззивното
производство възлизащи на 463.30 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12