Разпореждане по адм. дело №2733/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО). Делото е образувано по жалба, подадена от адв. А. В. П., като пълномощник на Л. И. Т., [ЕГН], с адрес в гр. Асеновград, срещу Решение № 2153-15-175 от 06.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба срещу Разпореждане № ********** по протокол № 2140-15-859/19.09.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с относимите разпоредби на КСО. Навеждат се доводи, че административният орган е тълкувал неправилно нормите на чл. 69 и чл. 696 КСО, като е приел, че жалбоподателката като военнослужеща следва да се пенсионира единствено по реда на чл. 69 КСО, без да отчете, че тя притежава необходимия осигурителен стаж при условията на първа категория труд и навършената възраст по чл. 696 КСО. Твърди се, че нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е приложена неправилно, тъй като ограничава възможността за упражняване на правото на пенсия по чл. 696 КСО, което противоречи на закона и следва да бъде дерогирано на основание чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

Излага се, че към датата на подаване на заявлението – 14.07.2023 г., на Т. е признат осигурителен стаж в общ размер 43 години, 5 месеца и 21 дни, от които 16 години, 2 месеца и 21 дни като военнослужещ при условията на първа категория труд. Навършена е и възраст 51 години, 2 месеца и 28 дни, която отговаря на изискването по чл. 696, ал. 1 КСО за 2025 г. Посочено е, че органът е счел, че жалбоподателката няма навършената възраст по чл. 69, ал. 1 КСО – 54 години и 4 месеца за 2025 г., поради което е отказал отпускането на пенсия. Този извод се оспорва като неправилен, тъй като законът не забранява паралелното приложение на чл. 69 и чл. 696 КСО и следва да се приложи по-благоприятната правна норма.

Поддържа се, че жалбоподателката изпълнява всички кумулативни предпоставки на чл. 696 КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което отказът на пенсионния орган е издаден в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се направените по делото разноски. Приложени са договор за правна помощ и пълномощно.

Съгласно чл. 120, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за производствата по глава седма от кодекса осигурените лица и пенсионерите не дължат държавна такса. Поради това жалбоподателката следва да представи доказателства, че има качеството на осигурено лице по смисъла на КСО или да внесе държавна такса в размер на 10 (десет) лева по банковата сметка на Административен съд – Пловдив.

След извършена служебна проверка съдът констатира, че жалбата е нередовна по смисъла на чл. 158, ал. 1, във връзка с чл. 151, т. 3 от АПК, тъй като не са представени доказателства за платена държавна такса или за освобождаване от такава по силата на закона.

С оглед на изложеното съдът

Р А З П О Р Е Д И :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на Л. И. Т., подадена чрез пълномощника ѝ адв. А. В. П., срещу Решение № 2153-15-175 от 06.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив.

УКАЗВА на Л. И. Т., в 7-дневен срок от съобщаването на настоящото разпореждане, с писмена молба до съда да отстрани констатираните нередовности, като:

• представи доказателства, че има качеството „осигурено лице“ или „пенсионер“ по смисъла на КСО; или
• внесе държавна такса в размер на 10 (десет) лева по банковата сметка на Административен съд – Пловдив и представи копие от платежния документ в канцеларията на съда в същия срок за прилагане по делото.

УКАЗВА, че при неизпълнение на горните указания в указания срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.