Определение по дело №4291/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

            Номер   3745             Година   16.10.2019             Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       ХII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети октомври                                                                                   Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4291 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано въз основа на определение № 3371/10.06.2019 г. по гр.д. № 8390/2018 г. на Р. районен съд, с което същото дело е прекратено и изпратено по местна подсъдност на Старозагорския районен съд.

 

След като се запозна с делото, Старозагорският районен съд намери, че същото не му е местно подсъдно, поради което следва да го прекрати и повдигне спор за подсъдността му пред съда по чл. 122, изр. 2 ГПК, а мотивите за този правен извод са следните:

 

Изпратеното по подсъдност гр.д. № 8390/2018 г. на Р. районен съд е образувано по искова молба на П.Г.М., с която против ответника Д. е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за 500 лева неплатена й част от задатък в двоен размер за неизпълнение на ответника на сключен между страните договор от 22.12.2017 г. за продажба на трапезни столове и маса, по който ищцата му платила капаро от 500 лева за доставка на посочената маса, която ответникът не й доставил и в допълнително определен срок. Поради това същата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за плащане в двоен размер на платеният от нея задатък по договора или сумата от 1000 лева, за разглеждане на което е било образувано приложеното ч.гр.д. № 4638 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, в течение на което ответникът й платил 500 лева и подал възражение срещу издадената заповед, поради което ищцата е предявила иска си по чл. 422 ГПК за съществуване на неплатената й част от 500 лева от същия задатък по тази заповед. За да приеме, че това дело не му е местно подсъдно и го изпрати за разглеждане на Старозагорския районен съд, сезираният с него Р. районен съд е приел, че направеният с отговора на пълномощника на ответника отвод за местната му неподсъдност е допустим и основателен с оглед общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, тъй като седалището на ответника е в С..

 

Общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК обаче определя надлежния съд само ако липсва особена такава, която да я дерогира, а случаят не е такъв. При него ищцата има качеството на „потребител“, защото е физическо лице, което придобива стоки по сключения с ответния търговец горепосочен договор за продажбата им, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а и самият договор за продажба им, по който е страна, е с потребителски характер, защото, според нормата на §1к, изр. 1 от ДР на ЗЗП, за него се прилагат и разпоредбите на чл. 103б и чл. 103в ЗЗП (§13, т. 1 от ДР на ЗЗП). А след като ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то предявеният от нея по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на процесното вземане за неплатената й от ответника част от претендирания от същата в двоен размер задатък по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за неизпълнението на същия договор, е иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК (в този смисъл и Опр. 95-2010-II т.о., Опр. 211-2017-II т.о., т. 6 от мотивите на ТР 1-2015-ОСТК). При това положение местно компетентния съд да разгледа този й иск по делото следва да се определи не според общата норма на чл. 105 ГПК, а според особената/специална такава на чл. 113 ГПК, според която, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, а не по седалището на ответника (чл. 113 ГПК).       

 

В случая ищцата има от 04.10.1999 г. настоящ адрес ***, видно от изисканата от съда служебно справка за адреса й в НБД „Население“ (л. 6). При това положение местно компетентен да разгледа и реши предявеният от нея иск по делото е само Р. районен съд, защото в неговият съдебен район е настоящия й адрес (чл. 113 ГПК). Поради това неправилно същият е приел за основателно възражението на ответника по чл. 119, ал. 4 ГПК за местна неподсъдност на делото и го е изпратил за разглеждане на Старозагорския районен съд, който очевидно не е местно компетентен да го разгледа с оглед особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК (Опр. 95-201-II т.о.). Възникналият между тези районни съдилища спор за местната подсъдност на това дело, следва да се разреши от Старозагорският окръжен съд, защото в неговият съдебен район се намира последният отказал да го разгледа Старозагорски районен съд (чл. 122, изр. 2 ГПК). Поради това то следва да се изпрати на Старозагорския окръжен съд, като преди това се прекрати и повдигне спор за подсъдността му.

   

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело номер 4291 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд и ПОВДИГА СПОР за местната му подсъдност между Старозагорски районен съд и Р. районен съд, КАТО ГО ИЗПРАЩА за разрешаването му на Старозагорския окръжен съд.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.  

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: