№ 70867
гр. София, 04.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20221110127916 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ... за издаване на заповед за изпълнение против ИВ. КР.
В. ЕГН ********** за вземания в размер на 1100,00 лева главница по Договор за кредит №
**********/16.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2022 г. до изплащане
на вземането, 37,06 лева договорна лихва за периода 16.03.2020 г. до 15.04.2020 г., 147,51
такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявлението за
кредит, сумата 1 127,28 лева (хиляда сто двадесет и седем лева и 28 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 18.05.2020 г. до 20.05.2022 г. и 44,00 лева,
разходи за просрочени задължения.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна лихва за
забава, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради противоречие със
закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за
изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая се претендират
вземания по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Видно от т.13.2, б. „а“ от ОУ на кредитора последният има право да начислява
неустойка (която определя с термина наказателна лихва) в тежест на кредитополучателя при
просрочие на плащанията. Тази лихва се съизмерява със законната лихва върху
неизплатената, но падежирала сума, за периода на просрочие. В настоящия случай,
търсената неустойка е в размер на 1127.28 лева за периода 18.05.2020г. – 20.05.2022г. и
надхвърля в пъти законната лихва, поради което съдът я намира за недължима, тъй като
начисляването й в такъв размер не е предвидено по договор.
Претендираната такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит увеличава
размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация като договорната.
Тази такса противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от това
противоречие е предвидена изрично в чл.19, ал.5 ЗПК- клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4, се считат за нищожни, което обосновава извод за липса на валидно
1
възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочената
такса. Така уговорената допълнителна услуга е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 21.04.
2016 г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Извън това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно предприети
действия по повод предоставянето на допълнителната услуга за експресно разглеждане на
заявлението. Изложеното води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи,
които реално не са извършени, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на
заявителя за сметка на длъжника. Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие
и с добрите нрави.
Задължението за заплащане на всички разноски, свързани със събирането на дълга се
поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на
падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената
обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова
за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение
на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното
неизпълнение. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, на която се позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това
следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също
действие. Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът ще има право да получи
нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни законови
норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни
договорни клаузи) задължение на длъжника за сочената такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №106799/27.05.2022 г. на ... против ИВ. КР. В. с ЕГН
********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземане за такса за допълнителна услуга за експресно
разглеждане в размер на 147,51 лева и 44,00 лева за разходи за просрочени задължения по
договор за кредит и неустойка е в размер на 1127.28 лева за периода 18.05.2020г. –
20.05.2022г.
Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на пълномощника на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3