Решение по дело №3120/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 241
Дата: 25 февруари 2022 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20213100503120
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. В., 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Марияна Ив. И.а
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100503120 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивни жалби, както следва:
1/ въззивна жалба вх. № 282499/08.04.2021г. и вх. № 283114/13.04.2021г. на АНГ. Д.
Б. и М. Д. ХР. срещу Решение № 261342 от 20.11.2020г. по гр.д. № 4991/2019г. по описа на
ВРС, XIV-ти състав, поправено с Решение с № 260662 от 25.02.2021г. и с Решение № 262608
от 12.10.2021г., с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна
делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в ***, представляващ Поземлен имот с
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 947 кв.м. и при граници имоти с ид.: ***
между съсобствениците и при квоти за всеки от тях, както следва:
145.83/947 кв.м. ид.ч. – за Г. Б. К. с ЕГН **********;
145.83/947 кв.м. ид.ч. – за ЕМ. Б. К. с ЕГН **********;
163.84/947 кв.м. ид.ч. – за АНГ. Д. Б. с ЕГН **********;
163.84/947 кв.м. ид.ч. – за М. Д. ХР. с ЕГН ********** и
327.67/947 кв.м. ид.ч. – за ЕМ. Т. ИВ. с ЕГН **********, последните трима като
правоприемници на основание чл. 227 от ГПК на ответницата A. E. Б.а с ЕГН
**********, п. на ***г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, в частта по определените за всеки от съделителите квоти в съсобствеността.
При определяне на отделни квоти на правоприемниците на ответницата A. Б.а, съдът не е
1
приложил правилно нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗН, както не е съобразил и съдебната практика
по приложението й /ТР № 3/30.12.1994г. по гр.д. № 3/94г. на ОСГК/. Наследниците от
четвърти ред наследяват равни квоти, на лично основание като наследници по закон. В този
случай не се прилага правото на заместване и съобразно принципа за равенство на
наследниците от един и същи ред, всеки получава равен дял, а низходящите не разделят дела
на своя възходящ. В този смисъл на наследниците на ответниците следва да се определят
равни квоти. Наред с това е допусната грешка при изчисляване квотите на страните. При
изчисляване квотите на ищците не е съобразена намалената площ на имота вследствие
отчуждаване на част от същия, а това намаление е съобразено при определяне на квотите
само на ответниците. Така, преди намаляване на площта на имота, ищците били
собственици на по 145.83 кв.м. ид.ч. от имота. След отчуждаването и намаляването на
площта на имота, собствеността им останала непроменена, а намалената площ е съобразена
единствено при определяне квотите на наследниците на ответницата. Отправили искане в
тази връзка за постановяване на решение, с което определените квоти в обжалваното
решение да се отменят и вместо тях се определят правилно квотите в съсобствеността
съразмерно на актуалната площ на имота.
2/ въззивна жалба вх. № 300641/21.10.2021г. на ЕМ. Т. ИВ. срещу Решение №
261342 от 20.11.2020г. по гр.д. № 4991/2019г. по описа на ВРС, XIV-ти състав, поправено с
Решение с № 260662 от 25.02.2021г. и с Решение № 262608 от 12.10.2021г., с което на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба на съсобствен
недвижим имот, находящ се в ***, представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по
КККР, при вече описаните квоти.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, в частта по
определяне на квотите на съделителите поради допусната математическа неточност при
изчисляването им в ущърб на ответниците. Съдържа доводи, че делбеният имот е бил с
площ от 1120 кв.м. От площта му били отчуждени 173 кв.м. за изграждане на път. Към
настоящия момент имотът е с площ от 947 кв.м. Преди отнемането на част от имота, ищците
били собственици на 291.66 кв.м. ид.ч. от целия, а ответницата – на 828.34 кв.м. ид.ч. от
целия. След отнемането, останалата площ на имота е 947 кв.м. При определяне на квотите,
при които е допусната делбата на ищците са определени квоти без отчитане на намалената
площ, а на ответниците е определена квота общо от 655.35 кв.м. ид.ч. Тази квота е
несъответна на правата им, доколкото отнетата част от площта на имота е приспадната само
от собствеността на ответницата. Отнетата част следва да се изчисли съразмерно с правата
на всички съделители, поради което отправил искане за коригиране на тази неточност и
определяне на коректни квоти за всички съделители.
Отговори на жалбите не са депозирани от другите страни.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
2
недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Г. Б. К. и ЕМ. Б. К.
срещу A. E. Б.а конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и
извършване делба на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ Поземлен имот с
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 947 кв.м. и при граници имоти с ид.: ***.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: страните са
съсобственици на описания имот, като ищците придобили 291.66 кв.м. ид.ч. от правото на
собственост на основание договор за дарение по НА № 133/2007г. Ответницата от своя
страна придобила 2/3 ид.ч. от правото на собственост на основание алеаторен договор,
оформен с НА № 66/1987г., както и 81.67 кв.м. ид.ч. е придобила на основание договор за
покупко продажба, обективиран в НА № 5/2003г. Страните не могат да постигнат съгласие
за доброволно прекратяване на съсобствеността, поради което отправили искане за
постановяване на решение, с което се допусне делба при установените квоти за всяка от
страните.
В отговор на исковата молба, A. Б.а посочила, че иска е допустим, но доколкото
съсобственият имот попада в селищно образование на м. „***“, то при извършване на
делбата следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗУТ. С оглед площта на имота
и изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗУТ изразила становище за недопустимост на делбата в
случая и отправила искане за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото актове за собственост се установява, че на основание договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка A. Б.а
придобила 2/3 ид.ч. от лозе, цялото от 1120 кв.м., находящо се в землището на ***,
представляващ имот № 2312 по плана на 21 подрайон, при граници: държавно място, И. В.,
н-ци на С. С. и Т. Т. срещу поето задължение да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителя В. А. С..
С договор за покупко продажба по НА № 5/30.10.2003г. A. Б.а придобила правото на
собственост върху 81.67 кв.м. от място, цялото с площ от 1120 кв.м., представляващо имот
№ 1839А, идентичен с имот пл. № 2312 по плана на ж.к. Б., при граници: път, имот № 1839,
2386 от продавача А. С. С..
С договор за дарение по НА № 133/11.11.2008г. ищците Е. и Г.К.и придобили при
равни квоти 291.66 кв.м. ид.ч. от ПИ 1839А с площ от 1120 кв.м. в кв. 38 по плана на ж.к. Б.,
одобрен със зап. № Г-170/15.09.1993г. при граници: ПИ №№ 3176, 1837 и път от дарителите
Б. Т. К. и Д. Г. К.а.
В хода на делото, на ***г. ответницата A. E. Б.а починала, като на основание чл. 227
от ГПК по делото са конституирани първите й братовчеди АНГ. Д. Б. и М. Д. ХР.
3
/низходящи на починалия й чичо Д. Б./ и ЕМ. Т. ИВ. /низходящ на починалия й вуйчо Т. С./.
В съдебно заседание, страните заявили, че няма спор по квотите в съсобствеността, а
конституираните правоприемници на ответницата заявили, че не претендират делба между
тримата наследници. Изразили позиция, че делбата следва да се извърши с ищеца, като
тримата ответници желаят да получат полагащата им се част в общ дял.
Съобразно Скица на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изп. директор на АГКК делбеният имот се намира в гр.
В., м. „***“ № 117, а площта му е 947 кв.мв урбанизирана територия и предназначение „за
друг обществен обект, комплекс“. Отговаря на № 1829А по предходен план, а актуалните му
граници са: имоти с ид. 234, 1851, 1838 и 741.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Предмет на делба е поземлен имот, с идентификатор *** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в урбанизирана
територия, с предназначение „за друг обществен обект, комплекс“ в гр. В., м. „***“ № 117, с
площ 947 кв.м. и граници: имоти с ид. 234, 1851, 1838 и 741.
Няма спор между страните, че недвижимият имот е описаният, както и че всеки от
тях е носител на установените по делото права, на доказаните основания и в установения
обем. На основание описаните придобивни сделки ищците се легитимират понастоящем
като собственици на 291.66/1120 кв.м. ид.ч. при равни квоти за всеки, а ответницата, в
лицето на правоприемниците й по закон – общо на 828.34/1120 кв.м. Съразмерно с
актуалната площ на общия имот, правата в общността намират следния израз: 205.16/947
кв.м. за ищците, при равни квоти за всеки и 741.84/947 кв.м. за ответницата, в лицето на
правоприемниците й, общо за всички съобразно качеството им на правоприемници на
починалата в хода на делото страна и изрично заявеното желание от тяхна страна да получат
общ дял. Делбата следва да се допусне при така установените квоти за съделителите.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта по определените квоти.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261342 от 20.11.2020г. по гр.д. № 4991/2019г. по описа на
ВРС, XIV-ти състав, поправено с Решение с № 260662 от 25.02.2021г. и с Решение № 262608
от 12.10.2021г., с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна
4
делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в ***, представляващ Поземлен имот с
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 947 кв.м. и при граници имоти с ид.: *** В
ЧАСТТА МУ, с която са определени квоти за всеки от съсобствениците, както следва:
145.83/947 кв.м. ид.ч. – за Г. Б. К. с ЕГН **********;
145.83/947 кв.м. ид.ч. – за ЕМ. Б. К. с ЕГН **********;
163.84/947 кв.м. ид.ч. – за АНГ. Д. Б. с ЕГН **********;
163.84/947 кв.м. ид.ч. – за М. Д. ХР. с ЕГН ********** и
327.67/947 кв.м. ид.ч. – за ЕМ. Т. ИВ. с ЕГН **********, последните трима като
правоприемници на основание чл. 227 от ГПК на ответницата A. E. Б.а с ЕГН
**********, п. на ***г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС да се извърши съдебна делба на
съсобствен недвижим имот, находящ се в ***, представляващ Поземлен имот с
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 947 кв.м. и при граници имоти с ид.: ***
между съсобствениците и при квоти за всеки от тях, както следва:
102.58/947 кв.м. ид.ч. – за Г. Б. К. с ЕГН **********;
102.58/947 кв.м. ид.ч. – за ЕМ. Б. К. с ЕГН **********;
741.84/947 кв.м. ид.ч. – за A. E. Б.а с ЕГН **********, починала в хода делото на
***г., в лицето на правоприемниците й по реда на чл. 227 от ГПК АНГ. Д. Б. с ЕГН
**********, М. Д. ХР. с ЕГН ********** и ЕМ. Т. ИВ. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5