№ 256
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502206 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 9217/23 г. К. Х.. С решение
по делото, основано на разпоредбите на чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД № 3628/18.06.24 г. СГС е
присъдил в нейна полза обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.,
ведно със законната лихва от 03.08.23 г., а за разликата до заявените 30 000 лв. и лихви
за предходен момент исковете са отхвърлени.
Въззивничката оспорва правилността на решението в отхвърлителната му част.
Счита, че определеният паричен еквивалент на вредите подценява интензивността и
продължителността на същите, а съдът, като е определил обезщетение за забавено
плащане, е присъдил такова за забава на застрахователя, без да съобрази, че той
отговаря за вредите на деликвента в пълен размер и поради това дължи обезщетение за
забава от момента на сезирането му с искане за обезщетяване. Затова дължимите
лихви са от 03.05.23 г.
Въззиваемото дружество ЗАД ОЗК Застраховане АД оспорва претенциите.
Твърди, че присъденото обезщетение е съразмерно на претърпените от ищцата вреди и
увеличаването на сумата би довело до неоснователно обогатяване. Отделно счита, че
забавеното произнасяне на застрахователя се дължи на некомплектоване на преписката
с документи, следващи да се набавят от ползващото се от застраховката лице. Поради
това пледира за оставяне на жалбата без уважение.
При проверка САС установи, че е сезиран с допустима въззивна жалба,
насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение. На проверка подлежи
правилността на решението с оглед съдържащите се в жалбата доводи за
неправилност.
Въз основа твърденията на страните и наличните по делото доказателства, САС
прави следните изводи.
1
Частичното влизане на решението в сила (не е обжалвана осъдителната му
част) обосновава липса на спор между страните за наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на застрахователното събитие, наличие
на елементите на деликтното поведение от страна на водача на застрахованото МПС с
оглед функционалното естество на отговорността на застрахователя спрямо тази на
шофьора на застрахованото МПС.
На изследване подлежи обстоятелството доказаната като намираща се в пряка
причинна връзка с катастрофата травма на ищцата дали е обезщетена с оглед критерия
за справедливост или е подценена.
По делото е приета медицинска експертиза, осъществена от вещо лице д-р
ортопед-травматолог Т. Д.. Според лекаря сериозен е бил интензитетът на болките в
първите 7-8 дни след травмата и в рамките на около 2 седмици след началото на
раздвижването на ръката след срастване на счупените кости. Умерени болки е имало
през следващите 2 месеца и същите постепенно са отзвучавали. От счупването на
дясната гривнена става има остатъчни последици – зарастване на костите на криво,
поради което обемът от движения с тази ръка е намален с 18 %. В областта на китката
пострадалата ръка е удебелена (с 2 см. по-широка е обиколката на тази китка в
сравнение с китката на другата ръка).
При съизмеряване на вредите на ищцата, за които няма доказателства, че са
били с по-големи в обем или интензивност от възприетите от вещото лице
Счупването е било на лявата ръка, която се предполага, че е неактивна (най-
малкото няма твърдение, че ищцата е левичар). Лечението е било консервативно,
относително краткотрайно (едномесечна имобилизация). Раздвижването е било в
лечебни условия, което е предпоставка за съкращаване на възстановителния период
след сваляне на имобилизационната превръзка. Налице е срастване на увредената кост,
макар и с малък остатъчен козметичен дефект.
Ищцата не навежда доводи и доказателства за това как установените 18 градуса
намален обем движение се отразява на функционирането на ръката. Не обосновава, че
трудовата й дейност е свързана с ползването на специфични умения на ръцете или
други причини, които да обосноват по-тежки затруднения от тези от битово естество
докато е била с обездвижена ръка.
Засягането на горен крайник не е изисквало спазване на постелен режим и
чужда помощ. Травмата е получена през пролетта, след приключване на снежния
период, поради което излизането с обездвижена ръка не е криело допълнителен риск
за статиката на ищцата.
С оглед на горното настоящият състав се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд, че обезщетение в размер на 5 000 лв. е справедлив паричен
еквивалент за понесените от ищцата неимуществени вреди.
Относно лихвата настоящият състав споделя виждането на въззивника, че
застрахователят дължи лихви като обезщетение за забава съгласно изричната уредба
дадена в разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 от Кодекса за застраховането КЗ във връзка с
чл. 429, ал.2, т.2 КЗ. Тъй като отговорността на застрахователя е функционална, лихва
се дължи от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите
е най-ранна. На собствено основание застрахователят може да претендира платеното
от този момент до изпадането му в забава на основание собственото му поведение от
деликвента, тъй като отговорността за тази забава е негова.
Предвид горното постановеното решение следва да се отмени в
2
отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва
върху главницата за времето от 03.05.23 г. до 03.08.23 г. и искът с правно основание
чл. 86 ЗЗД следва да се уважи в тази негова част. В останалата отхвърлителна част,
като правилно, постановеното решение следва да се потвърди.
С оглед изводите на съда за частична основателност на въззивната жалба
ищцата следва да заплати на ответника съразмерни разноски за въззивния процес в
размер на 2000 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3628/18.06.24 г., постановено по гр.д 9217/23 г. по описа
на СГС в частта, с която съдът е отхвърлил иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забавено парично плащане на главница в размер на 5
000 лв. за периода 03.05.23 г. - 03.08.23 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвълрителна част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПС К. Д. Х. да заплати на ЗАД ОЗК
Застраховане АД разноски за въззивното производство в размер на 2000 (две хиляди)
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3