Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Русе,
12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД РУСЕ, Гражданско отделение, VII-ми граждански състав, в публично
заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря ВАСИЛЕНА ЖЕКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4471
по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 ГПК за съществуването на следните
вземания: 1/ сумата 1826,84 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 99,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част
от сумата, заета по Договор за потребителски кредит № CREX-16454332 от
12.10.2018 г. за закупени стоки /пералня и готварска печка/, първоначално в
размер от 1976 лв., от които се признава, че са платени 149,16 лв. и
застраховка 150,84 лв., или общо 300 лв. 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл.
240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 175,32 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 05.11.2018 г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
05.06.2019 г./падеж на последна погасителна вноска/, 3/ вземане по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата 211,47 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.11.2018 г.
до 14.02.2020 г. датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 872/2020 г. на
РРС. Претендира направените разноски.
Ищцовото
дружество твърди, че по силата на сключен с трето спрямо делото лице „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ договор за цесия от 27.07.2017 г.
и Приложение от 11.01.2019 г. към него е придобило вземане на последния спрямо
ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит № CREX-16454332 от
12.10.2018 г., във връзка, за сумата 1976 лв. главница, представляваща цена на
стоки /пералня Simens и
готварска печка Zanussi/, от
които се признава, че са платени 149,16 лв. и застраховка 150,84 лв., или общо 300
лв. с първоначална вноска по кредита и остатък в размер на 1826,84 лв. Срокът
на Договора е изтекъл на 05.06.2019 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди ответницата да е уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършената цесия с уведомително писмо от 15.01.19 г., получено лично на 28.01.19
г.
Претендираното
право произтича от следните обстоятелства: 1/ възникване на облигационно
правоотношение по силата на сключен договор за цесия, по който ищецът е
придобил вземания с основание и размери, посочени по – горе; 2/ съществуване в
полза на цедентът на вземанията, предмет на договора за цесия, което включва
установяване на обстоятелствата на възникнало правоотношение по Договор за
потребителски кредит № CREX- 16454332 от 12.10.2018 г. между цедентът и
ответницата по делото, настъпване на изискуемостта на вземането за продажната
цена и забава на ответницата за плащане на тази цена; 3/ уведомяване на
длъжника по цедираните вземания за сключения договор за продажба, от който
момент прехвърлянето на вземането има действие спрямо него.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответницата и в указания срок е постъпил
писмен отговор от назначения й особен представител адв. Г.Т., с който оспорва
изцяло предявените искове по основание и размер, с мотиви, че не е настъпила
предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Въз
основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
подадено на 14.02.2020 г. е издадена Заповед № 378 за изпълнение на парично
задължение от 17.02.2020 г. по ч.гр.дело № 872/2020 г. по описа на РРС, в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която е разпоредено длъжникът С.Т.С.
да заплати сумата 1826,84 лв. – главница по предоставен кредит за периода 05.11.20.18 г.-05.06.2019 г., договорна лихва
за периода 05.11.2018 г.-05.06.2019 г. в размер на 175,32 лв. и обезщетение за
забава за периода 06.11.2018 г.-13.02.2020 г. в размер на 211,47 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от
14.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
94,27 лв. – разноски по делото. Вземането е с основание неизплатени суми по
договор за кредит № CREX-16454332/12.10.2018 г., сключен между длъжника и БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, вземането по който е цедирано с
договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1/11.01.2019 г.,
за което длъжникът е уведомен. Исковата молба е депозирана в указания срок за същите вземания и производството се явява допустимо.
Видно
от представения договор за потребителски кредит № CREX-16454332/12.10.2018 г.,
сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и С.Т.С. на
ответницата е отпусната сумата 1976,00 лв., като обща цена за закупуване на
пералня „Сименс“ от 1169,00 лв., готварска печка „Зануси“ от 629,00 лв.,
гаранция за пералнята 108,00 лв. и гаранция за печката 70,00 лв. По договора е
посочено, че ответницата е заплатила първоначална вноска от 300,00 лв., а
общата стойност на плащанията с първоначалната вноска е 2302,16 лв., ГПР е
29,85 %, ГЛП е 26,40 %. От представения по делото сертификат „Закрила на
плащанията плюс“ се установява, че ответницата е застрахована с този вид
застраховка за закупените от нея стоки готварска печка и пералня с обща покупна
цена на стоките 1169 лв.
Съгласно
Рамков договор за прехвърляне на вземанията (цесия) от 27.07.2017 г. между
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
допълнително споразумение № 4 от 11.06.2018 г. е прехвърлено вземането на
кредитодателя в размер на 2018,97 лв. общо дължимо към датата на продажба 11.01.2019
г., от които отпусната главница в размер на 1826,84 лв., остатък от договорна
лихва 175,32 лв., остатък лихва за просрочие 16,81 лв. Продажбата е потвърдена
с писмено потвърждение от 27.07.2017 г. и от 11.01.2019 г.
По
делото е представено уведомително писмо от 15.01.2019 г. до С.Т.С., с което е
уведомена за прехвърляне на задълженията в размер на 2018,97 г. и е отправена
покана да ги погаси. Съобщението е връчено, съгласно известие за доставяне,
лично на ответницата на 28.01.2019 г.
От
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на задължението на ответницата по договор за кредит №
CREX-16454332/12.10.2018 г. възлиза на 1826,84 лв. главница по договора от
05.11.2018 г. до 05.06.2019 г. Договорната (възнаградителна) лихва от
05.11.2018 г. до 05.06.2019 г. възлиза на 175,32 лв. или общо дължимо според
вещото лице задължение към 14.02.2020 г. е в размер на 2002,16 лв. Размерът на
обезщетението за забава, което ответницата дължи в следствие на забавено
плащане по посочения договор за кредит за периода от 06.11.2018 г. до
14.02.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК възлиза на 219,08 лв., като по делото се претендира
за сумата 211,47 лв.
По
делото е изискано и приложено ч.гр.д. 872/2020 г. по описа на РРС.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
Предявените
искове са допустими, а по същество и основателни.
По
отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК.
Претендираното
право произтича от следните обстоятелства: 1./ по сключен договор за
потребителски кредит трето лице е предоставило на ответника сумата от 1826,84 лв. – главница, първоначално в размер
от 1976 лв., от които се признава, че са платени 149,16 лв., а ответникът се е
задължил да я върне на 8 равни месечни вноски от по 250,27 лв.; 2./ настъпване
падежа на вземането; 3./ прехвърляне на вземането с договор за цесия в полза на
ищеца; 4./ уведомяване на ответника – длъжник по правоотношението, за
прехвърлянето на вземането.
В
тежест на ищеца е да докаже посочените по – горе обстоятелства, включени в
пораждащия претендираното право юридически състав, а именно: валидното
правоотношение между третото лице и ответника, по което последния е длъжник;
настъпване падежа на цялото вземане; прехвърляне на вземането по това
правоотношение на ищеца от третото лице; уведомяване на ответника за
прехвърлянето.
В тежест на ответника е при доказване на горните
обстоятелства да докаже плащането.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на 12.10.2018 г. между
ответницата и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ е сключен Договор за потребителски кредит с № CREX-16454332. В случая
размера на задължението предмет на иска за сумата 1826,84 лв. – главница, се установява от заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Приспадат се постъпилите
вноски за погасяването му в размер на 149,16 лв. и застраховка 150,84 лв., или общо 300 лв., с
плащането на които ответницата също е признала задължението си. Съответно, предявеният иск за
главницата с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 99
във вр. чл. 368 от КЗ, следва да бъде уважен изцяло за сумата 1826,84 лв. главница.
От погасителния план инкорпориран в
договора се установява, че падежът на последната вноска за връщане на
главницата по заема е изтекъл на 05.06.2019 г., т.е. преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 14.02.2020 г., поради което неоснователно се
явява възражението на процесуалния представител на ответната страна, че не е
настъпила предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит, каквато
не се твърди да е обявявана с исковата молба, тъй като е изтекъл крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита.
Като законна
последица от уважаване на иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответницата следва да бъде
осъдена да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.02.2020
г., до окончателното й изплащане.
По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
Правото
произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит
третото лице е предоставил на ответника сумата от 1826,84 лв. първоначално в
размер от 1976 лв., от които се признава, че са платени 149,16 лв., а
ответникът се е задължил да я върне заедно с възнаграждението за ползване под
формата на възнаградителна лихва за сумата от 175,32 лв.
В
тежест на ищеца е да докаже посочените по – горе обстоятелства, а именно: 1./
сключване на договора за потребителски кредит, с който между страните е
уговорена възнаградителна лихва за ползване на главницата; 2./ прехвърляне на
вземането с договор за цесия в полза на ищеца, с което да е уговорено, че
прехвърлянето обхваща и възнаградителната лихва освен главницата; 3./
уведомяване на ответника за прехвърлянето.
В тежест на ответника е при доказване на горните
обстоятелства да докаже плащането.
Вече бе отбелязано, че се установява
от събраните по делото доказателства, че на 12.10.2018 г. между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ е сключен Договор за потребителски кредит № CREX- CREX-16454332 от 12.10.2018 г. Съгласно договора се дължи договорна
лихва при годишен лихвен процент в размер на 26,40%, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Това е възнаграждението за кредитора за предоставянето на
известен капитал -парична сума и рискът, който поема да отпуска кредити без
каквото и да било обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога ще
успее да получи парите си обратно. Волята на страните е меродавна, само ако тя
не надвишава най-високия, допустим от чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. С изменението
на Закона за потребителския кредит, в сила от 23.07.2014 год., е въведен
максимален размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по
кредита (включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид), който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което е
около 50%. Видно от приложения към исковата молба договор, определеният в
раздел „Параметри и Условия" от същия годишен процент на разходите 29,85 %
не надвишава императивното ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че останалият дължим за
периода от 05.11.2018 г./падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 05.06.2019 г./падеж на последна погасителна
вноска/, договорена лихва е общо 175,32 лв., респективно предявения иск с
правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за
обезщетение за забава в размер на 211,47
лв. за периода от 06.11.2018 г. до 13.02.2020 г./датата на подаване на
заявлението/.
Правото произтича от следните
обстоятелства: 1./ наличие на парично вземане на третото лице спрямо ответника;
2./ прехвърляне на вземането с договор за цесия в полза на ищеца; 3./ неизпълнение
на паричното задължение, в резултат на което е настъпила забава на ответника;
4./ изтекъл срок от деня на забавата.
В тежест на ищеца е да докаже
посочените по – горе обстоятелства, включени в пораждащия претендираното право
юридически състав. В тежест на
ответника е при доказване на горните обстоятелства да докаже плащането.
В чл. 3 от
условията към процесния договор за паричен заем страните са се договорили, че
при забава на плащане на задълженията на заемателя, по договора за предоставяне
на паричен заем, същият дължи законната лихва върху всяка забавена вноска. В
договора са уговорени датите на всяка от общо 8 равни погасителни вноски по
250,27 лв. всяка, считано от 05.11.2018 г. до 05.06.2019 г.
От
заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответницата не е извършила плащане на остатъка по процесния договор за паричен
заем. Ищцовото дружество претендира лихва за просрочие върху дължимата главница
от 06.11.2018 г. до 14.02.2020 г. в размер на 211,47 лв., която според заключението се дължи в
размер на 219,08 лв. Тъй като е претендирана сумата от 211,47 лв. в този размер искът по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за
забава следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.
По отношение
на разноските:
На основание
чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е доказал заплащането на държавна такса по настоящото дело в
размер на 128,80 лв., внесен депозит за особен представител 300 лв. и внесен
депозит за вещо лице в размер на 200 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
Съдът намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде 300 лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство
възлизат на 928,80 лв. За заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 94,27 лева. Ответницата не е извършила разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК вр. чл. 99 от ЗЗД по отношение на С.Т.С., ЕГН **********,***, че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните
вземания:
1/ сумата 1826,84 лв. –
главница, представляваща вземане по чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по Договор за
потребителски кредит № CREX-16454332 от 12.10.2018 г. за закупени стоки
/пералня и готварска печка/;
2/
сумата 175,32 лв. – вземане по чл.
79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за договорна лихва за периода от
05.11.2018 г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.06.2019
г./падеж на последна погасителна вноска/;
4/
сумата 211,47 лв. – вземане по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 06.11.2018 г. до 13.02.2020
г. датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 872/2020 г. на РРС,
както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.02.2020
г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 872/2020 г. по описа на Русенския районен съд, като
ОСЪЖДА С.Т.С.,
ЕГН **********,***, да заплати
на основание чл. 78, ал.1 ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК
*********, сумата от 928,80 лв.
представляващи съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 94,27 лв. представляващи съдебно
деловодни разноски за заповедното производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/