РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Перник, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500390 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 413/29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 4731/2024 г., Районен съд -
Перник е осъдил О. О. M., ЕГН:**********, адрес: *** да заплати на В. И. П., ЕГН:
**********, адрес: *** сумата в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка, притеснение и страх, както и
сумата от 30 лв. /тридесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
вследствие настъпило на 28.04.2024 г. около 15.30 в гр. Перник, ул. „***“ срещу бл. *** ПТП
между лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. № *** и лек автомобил „Мерцедес С320“ с рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху главницата от 29.04.2024 г. - датата на ПТП до
датата на изплащането на вземането, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за
разликата до целия претендиран размер от 6000 лв.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от В. И. П., чрез адв. И. В.
от АК-***, с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение в неговата
отхвърлителна част. Сочи акта на първата инстанция в атакуваната му част за неправилен,
необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Намира, че правилно районният съд е приел за установено, че ищцата е била с предпазен
колан по време на произшествието, но неправилно е заключил, че по делото не се установява
същата да е изпаднала в безсъзнателно състояние, като се релевират доводи в тази насока. В
продължение се навеждат твърдения, че съдът не е обсъдил и другите посочени основания
за претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. На следващо място
уваженият размер на обезщетението от 2000 лева се сочи за занижен с оглед претърпените
болки, характер и степен на увреждане, като допълва, че необезщетени остават
претърпените от ищцата страдания и психически травми, които са дали отражение на личния
1
и семейния й живот. В допълнение се сочи, че цялостната тенденция на законодателната
политика е за повишаване на наказанията на водачите на МПС по отношение на превишена
скорост, шофиране в нетрезво състояние и бягство от ПТП именно заради зачестилите
случаи на безотговорно поведение на водачите. Въз основа на изложените съображения се
моли съда за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част, като се постанови ново,
с което предявената искова претенция да бъде уважена изцяло. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната
страна – О. О. И., чрез адв. Г. Б. от АК-***, с който същата се оспорва изцяло като
неоснователна. Твърди се, че същата не съдържа никакви доказателства, оборващи изводите
в постановеното решение, а само интерпретации на събраните в хода на производството
доказателства. Сочи се, че твърденията на въззивника са голословни и не кореспондират с
реалната обстановка и наличния доказателствен материал. Излага подробни съображения
като твърди, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника. Допълва, че изхождайки от доказателствата по делото и
приложените документи е напълно неоснователно твърдението на ищцата, че за неопределен
период от време е била в безсъзнание. Намира определеният размер на обезщетението за
справедлив и отбелязва, че обезщетението представлява парично благо, като неговата
обезщетителна функция има за цел пострадалият да бъде морално удовлетворен в следствие
на претърпените болки и страдания, а не се цели неговото обогатяване. Въз основа на
изложените аргументи за правилност и законосъобразност на атакуваното решение се моли
същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неговата неправилност съдът намира следното:
Производството пред ПРС е образувано по предявен от В. И. П., ЕГН:********** иск
с правно основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД за осъждане на ответницата О. О. И.,
ЕГН:********** да й заплати обезщетение за нанесените неимуществени вреди, изразяващи
се в болка, страдание, притеснение и страх вследствие настъпило на 29.04.2024 г. около
15.30 в гр. ***, ул. „***“ срещу бл. *** ПТП между лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. №
*** и лек автомобил „Мерцедес С320“ с рег. № ***, за страха за живота и състоянието на
дъщеря й A.A. и внука й С.С.К., както и причинените от сблъсъка с автомобила, управляван
от ответницата охлузване в лявата челна област на главата й, причинило й болка, мозъчно
сътресение с пълно безсъзнание, представляващо разстройство на здравето, временно
опасно за живота на ищцата В. И. П., ЕГН:**********, с адрес: ***, в размер на 6000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 30,00 лв., представляващи заплатена такса за
преглед пред съдебен лекар, както и да заплати дължимата се законова лихва върху
присъдените суми от датата на ПТП, до датата на изплащането на вземането.
В исковата молба ищцата твърди, че на 28.04.2024 г. към 15.30 ч., лек автомобил марка
„Фиат Седичи" с рег. номер ***, управляван от ответницата О. О. И., навлязъл в лентата за
насрещно движение на ул. „***" и се блъснал челно в управляваният от А.Б.А. лек
2
автомобил марка „Мерцедес С 320" с регистрационен номер ***, в който пътували и
малолетния й син и ицщата В. И. П.. Последната била с поставен предпазен колан, като в
резултат на ПТП си ударила главата в предното стъкло. Веднага след удара автомобилът
преустановил движението си, намиращите се наблизо хора се отзовали и започнали да
помагат. Отворили вратите на автомобила, махнали коланите на жените и ги свалили от
автомобила. При слизането ищцата била неадекватна. В момента, в който се осъзнала, чула
писъците на внука си, който бил на задната седалка, а дъщеря й не реагирала по никакъв
начин. Ответницата спряла управлявания от нея автомобил, погледнала и продължила
движението си, като напуснала мястото на ПТП. Една от свидетелките е позвънила на
телефон 112 и е дала номера на избягалото МПС. Ищцата била откарана заедно с дъщеря си
А. и внука си С. с линейка за преглед в МБАЛ ***, където дежурният лекар издал документ
за консултация с невролог във връзка с удара в главата и болките в шията. От удара в главата
изпитвала главоболие, а още на прегледа било установено насиняване и леко охлузване в
челната област. На 29.04.2024 г. получила силно главоболие, стягане и болки в шийната
област, като започнала да губи равновесие, трудно се придвижвала и не можела да
изпълнява ежедневните си ангажименти. Кръвното й налягане се било покачило, като
отпреди била хипертоник и диабетик. Извършен й бил преглед от невролог, който й изписал
„Стралта“ и „Ноотропил“, като е поставила диагноза „множество повърхностни травми на
главата“. На 30.04.2024 г. посетила съдебен лекар за констатиране на състоянието си, тъй
като продължавала да чувства болки, световъртежи и гадене. Съдебният лекар констатирал
главоболие, болка в областта на шията, охлузване в лява челна област на главата. В
продължение на няколко месеца след ПТП изпитвала страх и притеснение, което споделяла с
приятелката си.
В срока по чл.131 ГПК от ответницата чрез пълномощника адв. Б. от АК-*** е
депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията като недоказана и
неоснователна. Оспорва ищцата да е претърпяла имуществени или неимуществени вреди
вследствие процесното ПТП, а при условията на евентуалност навежда възражение за
завишен размер на претендираното обезщетение и за съпричиняване по см. на чл.51 ал.2
ЗЗД, като поддържа, че ищцата е била без поставен предпазен колан.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е
доказана по основание, като е приел за установено, че на процесната дата и място е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фиат Седичи" с рег. номер ***, управляван от
ответницата О. О. И., който навлязъл в лентата за насрещно движение на ул. „***" в *** и се
блъснал челно в лек автомобил марка „Мерцедес С 320" с регистрационен номер ***, в
който ищцата била пасажер, вследствие на което на последната било причинено главоболие,
болки във врата, охлузване в лява челна област на главата. Приел е за недоказано след
настъпване на ПТП ищцата да е изпаднала в безсъзнателно състояние за няколко минути,
като, съобразявайки изложеното в свидетелските показания на св. Т. Г. Д., че водача и
пасажера в лек автомобил марка „Мерцедес С 320" с регистрационен номер *** са били с
предпазен колан, поради което и е отхвърлил възражението за съпричиняване като
неоснователно. Приел е, че при съобразяване чл.52 ЗЗД справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 2000 лв., до който размер искът е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания размер от 6000 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Претенцията в размер на 30 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди /заплатена такса за съдебен лекар/ РС-Перник е уважил
изцяло. Срещу решението, в частта му, в която е отхвърлен искът по чл.45 вр. чл.52 ЗЗД за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер до предявения размер от 6000
лв., е депозирана въвзивна жалба от ищцата В. П. чрез пълномощника – адв. И. В. от АК-
***. В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулирания въз основа на
нея петитум обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
3
осъждане на ответницата да заплати на ищцата обезщетение за неимуществените вреди,
изразяващи се в охлузване в лявата челна област, болка, притеснение и страх, които виновно
й е причинила вследствие на пътния инцидент от 28.04.2024 г. За да бъде реализирана
деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативни
предпоставки, а именно -виновно противоправно поведение от страна на ответника,
вследствие на което да е настъпила вреда за претендиращия обезщетяването й, същата да е
причинена виновно, като е необходимо и наличието на причинна връзка между действията и
бездействията на причинителя и настъпилия резултат - увреждането. Вредата, която е
настъпила, следва да е пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.
Вината в гражданския процес се разглежда като проява на психичното отношение на дееца
към противоправно извършеното от него деяние и вредоносните му последици. Съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Тежестта да обори
цитираната презумпция е на този, който оспорва, че има вина за настъпване на вредоносните
последици, в случая на ответника.
Фактът на настъпилото ПТП не е спорен между страните. Същият се установява и от
представените и неоспорени пред РС-Перник писмени документи и от свидетелските
показания на разпитаните свидетели. Така от представения пред първоинстанционното дело
констативен протокол за ПТП № *** г. съставен от св. М.П.С. -служител на ОДМВР-Перник,
се установява, че на същата дата, в 15,30 ч., е посетил ПТП, настъпило в ***, на ул. „***“
при бл.***, при което МПС 1, а именно - лек автомобил марка „Фиат Седичи" с рег. номер
***, управляван от ответницата О. О. И., при движението си навлязъл в лентата за насрещно
движение и реализирал ПТП с правомерно движещото се срещу него МПС 2- лек автомобил
марка „Мерцедес С 320" с регистрационен номер ***. Видно е от разпита на св. М.П.С.,
мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към МВР-Перник, че на 28.04.2024 г. по
указания на дежурния на тел.112 е посетил местопроизшествието. Ответницата, която била
виновен водач, била напуснала ПТП, но била установена и се върнала на мястото.
Констативният протокол за ПТП бил съставен в присъствието на ответницата, като същият
не е оспорен в срока по чл.133 ГПК и е подписан от нея за участник 1. След като протоколът
за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на
ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието,
разположението и размерите на препятствието на пътя и на щетите по автомобила. По
отношение на възприетите от съставителя факти, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 от ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти,
които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
Ответницата е подписала процесния констативен протокол с така описания механизъм, което
съдът е длъжен да прецени като извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт.
Същият се установява и от показанията на св. Т. Д.- очевидец на случилото се, която
свидетелства, че управляваният от ответницата автомобил се движел много бързо, не спрял
на пешеходна пътека, като преминал в другото платно и се ударил в насрещно движещото се
МПС, в което била ищцата, поради което и съдът намира, че е доказан механизмът на
процесното ПТП, така, както е описан от ищцата в исковата молба. Горното налага извод за
липса на надлежно проведено от ответницата насрещно оборване на презумпцията, което
обуславя виновността й за настъпване на инцидента с автомобила, в който е била ищцата.
Причинените на ищцата вследствие на ПТП увреждания се установяват от
представеното пред районния съд СМУ № ***, което представлява официален
удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, и от което се установява, че
вследствие на ПТП на ищцата са причинени главоболие, болка в областта на шията и
охлузване на лява челна област на главата. Представени са 2 бр. амбулаторни листа от
4
преглед на пациент №№*** и ***, от които се установява, че на 28.04.2025 г. на ищцата е
бил извършен медицински преглед в МБАЛ ***, при който е констатирано наличие на
насиняване и охлузване в лява челна област, гадене без повръщане, като след консултация с
невролог на 29.04.2025 г. на ищцата е назначена терапия със „Стралта“ и „Ноотропил“ с
посочена дозировка. Поддържаните от ответницата доводи за обстоятелството, че в
съставения констативен протокол за ПТП № *** г. не били отразени данни за пострадали
лица, а представеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** бил съставен
на 28.05.2024 г., един месец след събитието, са неоснователни с оглед възможността по чл. 3
ал.2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 година за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към ГФ същият да бъде съставен в едномесечен срок от
настъпване на ПТП. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели Т. Д. и
А.С. се установява, че непосредствено след ПТП ищцата е била в автомобила с поставен
предпазен колан, като отначало не била много активна, а впоследствие лежала у дома си с
подутина на челото, силно притеснена. Изпитвала болки в главата и шията, продължили
значителен период от време, като била депресирана и притеснена както за дъщеря си, така и
за внука си и за начина, по който ще им се отрази процесното ПТП.
Във връзка с това неоснователно се явява въведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредата от ищцата, тъй като същата била без поставен предпазен колан.
Св. Д. е категорична в своите показания, че жените, които били в колата, били с поставен
предпазен колан, а притеклите се минувачи започнали да им свалят предпазните колани, за
да ги видят как са. Тъй като
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, трябва да е направен
въз основа на доказан при условията на пълно и главно доказване в процеса принос, а не да е
предполагаем, като следва да бъде доказано по безспорен начин, че с конкретни действия
или бездействия пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване, а тежестта на доказване е на ответната
страна, то следва да се приеме,че възражението за съпричиняване е недоказано. При така
изяснената фактическа обстановка съдът намира, че по делото не е установено
съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
При това положение искът с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се явява доказан по
основание.
С настоящата искова молба за ангажиране на гражданската отговорност на ответника
се претендира репарация на настъпили неимуществени вреди освен от физическите
/телесните/ увреждания и болки от тях на пострадалия, така и страдания от настъпилия
психически дискомфорт на ищеца в резултат на процесния инцидент, свързан с нарушаване
и ограничаване на възможността за нормалния ежедневен начин на живот, поддържан до
процесния случай. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от въведения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост,
по приложението на който материално правен въпрос е налице обилна съдебна практика на
ВКС. Налице е съдебна практика на ВКС и по отношение на съдържанието на понятието
справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, като с решение по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, Трето
ГО, съдържащо разяснения с указателен характер по приложението на посочения обществен
критерий за справедливост се приема, че неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
5
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост следва да
включва в най-пълна степен обезщетяването на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, при съобразяване на събраните доказателства от значение за реално претърпените
от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/.
В настоящия случай въззивният съд намира, че така приетите за установени вреди,
изразяващи се в главоболие, гадене, болка в областта на шията и охлузване на лява челна
област на главата, се подкрепя от представеното пред районния съд СМУ и показанията на
разпитаните свидетели. Не се установява от свидетелските показания или приложената
медицинска документация вследствие на ПТП ищцата да е изпаднала в пълно безсъзнание.
В резултат на причинените на ищцата вследствие процесното ПТП телесни увреждания
СМУ сочи, че ищцата е изпитала болка. В случая от разпитаната св. С., имаща преки
впечатления от състоянието на пострадалата, се установява възприетите по данни на
пострадалата изпитани болки и страдания, като в период от два – три месеца ищцата била
под впечатлението на случилото се и то й се отразило негативно в психологически аспект-
психоемоционално напрежение и тревожност. От друга страна, с оглед социално
икономическите условия за живот в страната към момента на настъпване на ПТП /МРЗ е в
размер на 933 лв. за 2024 г./, същите се явяват в посока завишаване на определения размер
на обезщетението. С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че следва на ищцата
да се присъди обезщетение в размер от 3000 лева, което при прилагане на критерия по чл. 52
ЗЗД настоящата инстанция намира да репарира причинените на ищеца описани по-горе
неимуществени вреди от деликта. Въззивната жалба като частично основателна ще се уважи,
чрез отмяна на обжалваното решение в частта над присъдения размер от 2000 лева до 3000
лева, ведно със законната лихва от датата на деликта, а в останалата част до претендирания
размер от 6000 лева ще се потвърди.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
По разноските:
Въззивникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски във
въззивното производство, каквито се дължат на основание чл. 273 вр. чл.78 ал.1 ГПК с оглед
уважената част от иска в размер на 540,85 лв. за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
На въззиваемия се следват разноски в размер на 600 лв. за платено адвокатско
възнаграждение от общо 1200 лв., като възражението за неговата прекомерност съдът
намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Пред първата инстанция на ищцата се следват разноски в размер на 683,51 лв., като
следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 225,56 лв. На ответницата се
следват разноски в размер на 597,01 лв., поради което решението на районния съд за
разликата над тази сума до присъдения размер от 800 лв. следва да бъде отменено.
При връщане на делото на РС-Перник следва да се извърши преценка относно
необходимостта от провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК досежно фамилното
име на ответницата, уточнено в о.с.з. на 27.03.2025 г. от пълномощника на ищцата като „И.“
и датата, от която се претендира законна лихва върху присъденото обезщетение, посочена
като 29.04.2024 г., доколкото такава се претендира от датата на ПТП, което е настъпило на
28.04.2024 г.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 413/29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 4731/2024 г., по описа на
Районен съд - Перник в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. И. П., ЕГН:
**********, адрес: *** против О. О. И., ЕГН:**********, адрес: *** иск по чл. 45 ЗЗД вр.
чл.52 ЗЗД за сумата над размера от 2000 лева до 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на 28.04.2024 г. около 15.30 в ***,
ул. „***“ срещу бл. *** ПТП между лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. № *** и лек
автомобил „Мерцедес С320“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от
28.04.2024 г. - датата на ПТП, до датата на изплащането на вземането, както и в частта, в
която В. И. П., ЕГН:**********, е осъдена да заплати на О. О. И., ЕГН:********** разноски
за разликата над 597,01 лева до 800 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. О. И., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на В. И. П., ЕГН: **********, на
основание чл. 45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД още сумата от 1000 лева или общо сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
главоболие, гадене, болка в областта на шията и охлузване на лява челна област на главата,
вследствие на настъпило на 28.04.2024 г. около 15.30 в ***, ул. „***“ срещу бл. *** ПТП
между лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. № *** и лек автомобил „Мерцедес С320“ с рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху главницата от 28.04.2024 г. –датата на ПТП, до
датата на изплащането на вземането, както и направените за въззивната инстанция разноски
в размер на 540,85 лв. и разноски за първата инстанция в размер на още 225,56 лв.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ О. О. И., ЕГН:********** разноски в
размер на 600 лв. за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 413/29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 4731/2024 г. по описа
на Районен съд - Перник в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. И. П., ЕГН:
********** против О. О. И., ЕГН:**********, на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за
сумата над размера от 3000 лева до претендирания общ размер от 6 000 лева,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
главоболие, гадене, болка в областта на шията и охлузване на лява челна област на главата,
вследствие на настъпило на 28.04.2024 г. около 15.30 в ***, ул. „***“ срещу бл. *** ПТП
между лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. № *** и лек автомобил „Мерцедес С320“ с рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху главницата от 28.04.2024 г. до датата на
изплащането на вземането.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ВРЪЩА делото на РС-Перник за извършване на преценка относно необходимостта от
провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280 ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8