Присъда по дело №35/2024 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ
към Присъда № 14/ 17.01.2024г.
по НОХД № 35/2024год.
по описа на РС-СИЛИСТРА

Подсъдимият С. Н./ S. N. / е предаден на съд за това, че на 30.12.2023г., извън
населено място, на територията на община С., в землището на с.С., обл.С., между гранични
пирамиди е направил опит да излезе през границата на страната / през границата на
Република България с Република Румъния /, без разрешение на надлежните органи на
властта / служители на ГПУ- Силистра / и не през определените за това места, като деянието
е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини– престъпление по
чл.279, ал.1 във вр.с чл.18, ал.1 от НК.
Съдебното производство, образувано като бързо производство по правилата на
Глава ХХIV НПК, и е проведено при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, тъй като видно
от документацията по делото е, че спрямо подс. Н. е било повдигнато обвинение по реда на
чл.279, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Същият е бил разпитан в качеството на обвиняем
на 30.12.2023г. Разпитът се е провел в присъствието на определения му служебен защитник
и преводач, като по време на този разпит, подс. Н. е заявил изрично, че се признава за
виновен за престъплението, за което е привлечен като обвиняем, не желае да дава обяснения,
съжалява за стореното от него и желае да сключи споразумение с Районна прокуратура – С..
Също така е заявил изрично, че е съгласен наказателното производство, в съдебната фаза, да
бъде разгледано в негово отсъствие по правилата на чл.269 от НПК, което показва, че подс.
Насер е направил изричен отказ да участва по време на съдебното производство, още по
време на воденото ДП срещу него.
От докладваното, преди даване ход на делото, от съдия – докладчика става ясно, че
подсъдимият е напуснал депозирания от него съдебен адрес, на който е следвало да бъде
призован за съдебното производство и към момента се намира в неизвестност. В случая
следва да се има предвид, че подс. Н. е бежанец от С., същият няма нито установено трайно
местоживеене в страната ни, нито постоянна месторабота, на която би могъл да бъде
издирен. Същият разполага само с издаден ЛНЧ и към настоящия момент не е ясно дали
изобщо се намира на територията на страната ни. Фактът, че подс. Н. е заявил още по време
на ДП, че е съгласен съдебната фаза в производството да протече в негово отсъствие,
навежда на довода, че същият изрично е отказал да участва в тази фаза на процеса. Същия е
уведомен още по време на досъдебното производство, че срещу него се води наказателно
производство. При изричен отказ от негова страна, съдът счита, че се налице, към настоящия
момент дори, предпоставките за провеждане на съдебно производство в отсъствието на
подс. Н., съобразно нормата на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, тъй като от една страна неговото
неучастие в съдебната фаза няма да попречи на разкриване на обективната истина, а от
друга - самият подсъдим не е намерен на посочения от него адрес за призоваване, или е
променил същия, без да уведоми съответния орган за това. В този смисъл е и практиката на
Европейския съд, съобразно която при изричен отказ от подсъдимия да участва в съдебната
фаза на процеса, то правната уредба на Европейския съюз дава възможност на страните
членки, в своето национално законодателство, да упражнят правата си, като се визират
текстове за провеждане на съдебно производство в отсъствието на подсъдимия. Държавите
членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде
постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия,
1

да се проведе в негово отсъствие, при условие че заподозреният или обвиняемият е бил
уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване или
след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го
защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата. Настоящия казус е
именно във втората хипотеза от изложеното.
Настоящият съдебен състав счита, че са налице всички условия за провеждане на
съдебно производство в условията на отсъствието на подс. Н., т.е съобразно нормата на
чл.269, ал.3, т.1 от НПК. Едно последващо отлагане на делото би довело, само и единствено,
до протакане на съдебния процес и изразходване на държавни средства и време, от каквото
съдебната система не се нуждае.
Разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за
разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е
надлежно обезпечено, чрез участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил
се и участвал в производството.
Прокурорът поддържа обвинението, намира фактите по случая за установени по
безспорен начин и пледира за постановяване на осъдителна присъда, с отлагане
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години и налагане на
кумулативното наказание глоба на стойност ½ от минималния размер.
Защитникът на подс.Н. изразява съгласие изцяло с позицията на прокурора,
посочвайки, че от фактите по делото може да се направи безспорен и категоричен извод, че
подсъдимия е извършил престъплението в което е бил обвинен от РП- С. Моли съда да
наложи на подс.Н. наказание в минимален размер, като навежда доводи в тази насока.
Съдът, след преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.12.2023 год., около 22:00 часа в ГПУ - С. е постъпила информация, за това, че
се очаква нелегално преминаване на държавната граница, в района на с.С. от група от
превозвани мигранти в автомобил „Крайслер Войаджър“ с peг. № . Предвид на това е било
осигурено взаимодействие със служители от ГПУ - Р.за изграждане на заградителни
мероприятия и извършване на автопатрули в района на с.С., в зоната за отговорност на ГПУ
- Р.
Около 04:00 часа на 30.12.2023 год., посоченият по-горе автомобил е бил засечен да
се движи в направление от гр.С. към гр.Д., в посока с.С. По първоначално получената
информация се е очаквало въпросната група от мигранти да преминат държавната граница в
района на гранична пирамида, които се намират в непосредствена близост до землището на
с.С.
Св.В. В. е подал сигнал към автопатрулите, след което същите пристъпили към
спиране на лек автомобил „Крайслер Войаджър“ с peг. № , след подаване на светлинен и
звуков сигнал. Водачът не се подчинил на разпореждането и променил направлението на
движение, като се отклонил в посока с.С., с висока скорост. Автомобилът е бил последван
от полицейски автомобили. Св.В. В. се отправил със служебен автомобил в същата посока и
в началото на селото забелязал спрял единия от автопатрулите, който е запазил
местопроизшествието. Лек автомобил „Крайслер Войаджър“ с peг. № е претърпял ПТП и от
разговор със служителят, запазил местопроизшествието, св.В. В. установил, че водачът е
напуснал автомобила и се е укрил в близките имоти.
Впоследствие е бил извършен обход на района и ОИМ и водачът е бил установен в
изоставена къща в непосредствена близост до местопроизшествието. След това е била
извършена проверка на автомобила, в който са били установени четиринадесет лица, за
които на по-късен етап е установена самоличността им, чрез намиране на документи за
самоличност у тях и проверка по данните им в система АИС „БДС“ на МВР: Ф. Ф. А. /F. F.
2

A./ роден на 04.01.2000 год. в С. пол-мъж, гражданин на С. с издаден , притежаващ
регистрационна карта издадена от ДАБ с № ; М. М. И. /M. M. I./, роден на 10.02.1984 год., в
С., пол-мъж гражданин на С. с издаден ЛНЧ 0; Р. Х. К. /R. H. K./, роден на 01.01.1985 год. в
С., пол-мъж, гражданин на С. с издаден ЛНЧ ; А. Б. Ю. /A. B. Y./, роден на 15.01.2005 год. в
С., пол-мъж, гражданин на С., с издаден ЛНЧ ; М. А. Ф. /M. A. F./, роден на 01.01.1996 год.,
в С., гражданин на С., с издаден ЛНЧ .; М. А. Т. /M. A. T./ роден на 01.08.1995 год. в С.,
пол-мъж гражданин на С. с издаден ЛНЧ , притежаващ регистрационна карта издадена от
ДАБ с № ; Б. О. М./B. O. M./ роден на 12.04.20008 год. в С пол-мъж, гражданин на С.с
издаден ЛНЧ. притежаващ регистрационна карта издадена от ДАП с №.; А. О. М. А./A. O.
M. A./ роден на 12.01.1994 год. в С., пол-мъж, гражданин на С. с издаден ЛНЧ притежаващ
регистрационна карта издадена от ДАБ с № ; Х. К. Д. /H. K. D./ роден на 03.10.1974 год. в
С., гражданин на С., пол-мъж, с издаден ЛНЧ притежаващ регистрационна карта издадена
от ДАБ с №, А. Ф. Х. Б./А. F. H. B.// роден на 10.10.2002 год. в Сирия, гражданин на Сирия,
пол-мъж, с издаден ЛНЧ . пол-мъж, с издаден ЛНЧ , с регистрационна карта издадена от
ДАБ с № ; Д. О. Х. /D. O. H./ роден на 15.01.1997 год. в С., гражданин на С. пол-мъж, с
издаден ЛНЧ . притежаващ регистрационна карта издадена от ДАБ с № ; Р. А. К. /R. A. K./
роден на 01.04.2006 год. в С. гражданин на С. пол-мъж с издаден ЛНЧ ; А. С. Д. S. D./ роден
на 02.01.2009 год. в С., гражданин на С. - по данни на лицето; С. H./S. N./ роден на
10.02.1998 год. в С., гражданин на С. пол-мъж, с издаден ЛНЧ
Водач на лек автомобил „Крайслер Войаджър“ с peг. № е бил македонския
гражданин Н. М. /N. M./, роден на 23.09.1986 год. в Р. С. М., гражданин на Р. С. М.,
персонален № .
След установяване на самоличността на посочените по-горе лица, всички са били
отведени в сградата на ГПУ - С. и задържани за срок от 24 часа по ЗМВР.
На С. Н. / S. N. / e била издадена регистрационна карта на чужденец от ДАБ и му е
бил извършен обстоен обиск.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.Насер, дадени от него по време
на досъдебното производство, депозираните показания на св.В. В., както и на приетите
писмени доказателства, находящи се в кориците на делото.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият С. Н. е
осъществил състава на престъпление по чл.279, ал.1 във вр.с чл.18, ал.1 от НК, тъй като на
30.12.2023г., извън населено място, на територията на община С., в землището на с.С.,
обл.С., между гранични пирамиди е направил опит да излезе през границата на страната /
през границата на Република България с Република Румъния /, без разрешение на
надлежните органи на властта / служители на ГПУ- Силистра / и не през определените за
това места, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца
причини.
От обективна страна: Обект на престъплението по чл.279, ал.1 от НК са
обществените отношения, свързани с реда на управление. Предмет на престъплението са
именно тези отношения. Изпълнителното деяние по това престъпление представлява
нарушаване на реда на преминаване през границата на страната ни, което следва да бъде без
разрешението на надлежните органи на властта. Изпълнителното деяние, изразяващо се в
„излизане” се явява довършено с факта на преодоляване на наложения контрол и
препятствия, установени от властта за защита на границата и напускане на страната - в
конкретния случай пресичане на сухоземната граница с Румъния не на определените за това
места и не по установения ред. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че подс.Н. е
имал издадена регистрационна карта на чужденец от ДАБ, както и неговите обяснения,
които е дал, в които той не отрича, че се е намирал в лек автомобил „Крайслер Войаджър“ с
peг. № , именно с цел преминаването на границата на Р. България с Р. Румъния. Деянието е
3

останало във фазата на опита, като е прекратено поради независещи от волята на подс.Н.
причини, тъй като същия непосредствено преди да довърши деянието си е бил заловен от
органите на ГПУ-С.
Безспорно установено от фактическа страна е обстоятелството, че подсъдимия Н. е
извършил фактически действия по преминаване на държавната граница, като не е имал
разрешение от надлежните органи на властта, които осъществяват гранично пропускателен
контрол, нито ги е извършил през определените за това места.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване
през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти.
Подсъдимия е предприел действия по преминаване на държавната граница без да притежава
необходимите документи, разрешаващи му да излезе от Република България. По този начин
безспорно е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница. Осъщественото от подсъдимия деяние е в изпълнителна форма без разрешение на
органи на властта, в хипотеза на излизане от страната, като извършването на деянието е
останало във фазата на опита, тъй като не е налице обективно преминаване на държавната
граница от страна подсъдимия.
Действително съгласно т.2 от Постановление № 8 от 28.06.1971 г. на Пленума на
Върховния съд на Република България, за да е налице опит към престъплението по чл.279 от
НК, е необходимо деецът непосредствено да е започнал преодоляването и на надлежния
контрол за преминаване на границата или установените от властта специални мерки и
препятствия. Именно такива действия се установяват от фактическа страна по процесното
дело. Или, довършено "излизане" през границата по смисъла на чл.279 от НК от обективна
страна е налице само тогава, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата. В конкретния
случай, подсъдимия не е успял да преодолее граничния контрол и излезе от страната ни,
защото е бил задържан при опита си да напусне страната ни от служителите на ГПУ, с оглед
получената оперативна информация за готвеното нелегално преминаване на държавната
граница в района на с.С., обл.С.. Именно поради това са били предприети и необходимите
мерки от органите на ГПУ- С. и ГПУ- Р. за възпрепятстване на това нелегално преминаване
на държавната ни граница.
Нещо повече- в процесния лек автомобил са се намирали 14 чужди граждани, които
са били заловени непосредствено преди да направят опит да преминат нелегално държавната
ни граница. Водача на лекия автомобил е направил опит да се укрие от органите на гранична
полиция, като е изоставил както управлявания от него лек автомобил, така и возещите се в
него чужди граждани, и е побягнал. В следствие на предприетите ОИМ е бил установен в
близост до мястото на извършването на престъплението, укрил се в изоставена къща и
съответно веднага след това задържан. От разпитите на всички 14 чужди граждани, вкл. и от
този на подс.Н. се установява, че тяхното намерение е било да излязат нелегално от нашата
страна и да продължат също така нелегално към Г. За целта са били организирани от други
хора на които са заплатили определена сума пари, за да достигнат целта си, избягвайки
всички разрешения, които е следвало да имат, за да напуснат страната ни и преминавайки не
през определените за това места. Чуждите граждани са се насочили да преминат държавната
ни граница не през определените за това места, които са ГКПП-та, а през гранични
пирамиди, които са се намирали на около 200-300 метра отстояние от мястото, където са
били заловени. Именно техните действия недвусмилено показват, че тяхната цел е била да
излязат нелегално от страната ни, преминавайки не през определените за това места и без
разрешението на надлежните органи, като само навременните действия на органите на
гранична полиция са възпрепятствали осъществяването на техните намерения. Поради
изложеното, по отношение на деянието следва да се приложи нормата на чл.18, ал.1 от НК.
Подсъдимия Н. е направил опит да излезе през границата на страната ни от
4

Република България в Република Румъния, без разрешение на надлежните органи на
властта, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради
което съдът приложи по отношение на извършеното деяние разпоредбата на чл.18, ал.1 от
НК.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Н. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимият документ, удостоверяващ правото му за
излизане от страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
която идва - Република С. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното,
от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и
ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл. 279, ал. 1 от НК – "без разрешение на надлежните
органи на властта", в хипотезата на "излизане" от страната. Деянието е останало във фазата
на опита, предвид на това, че подсъдимият не е успял да премине държавната граница, но е
останало недовършено по независещи от него причини, т.е. поради задържането му от
органите на ГПУ и предприетите от тяхна страна своевременни действия.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване, видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието, тъй
като е съзнавал, че няма документ за преминаването към и на територията на другата
държава, и че от негова страна това преминаване се осъществява при липса на съответно
разрешение от надлежните органи на властта.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е
налице към момента на извършване на деянието, а в случая не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница, а именно в Република
Сирия, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми,
регламентиращи обществените отношения, свързани с реда на управление в страната ни и
ниската правна култура на подс.С. Н., както и желанието му да отиде в друга държава, без
разрешението на надлежните органи на властта.
Разпитан в хода на бързото производство, подс. С. Н. / S. N. / е признал вината си,
декларирал съжаление и разкаяние за извършеното. Същият е бил запознат с разпоредбата
на чл.55, ал.4 от НПК, като изрично е посочил, че отказва да му бъде предоставен писмен
превод и не смята, че му се нарушават правата. Не желае предявяване материалите по
делото. Заявил е, че е съгласен съдебното производство да се разгледа в негово отсъствие.
Смекчаващи отговорността обстоятелства– чисто съдебно минало, оказаното
5

съдействие от страна на подс.Н., тежкото му финансово и социално положение и признаване
на вината от страна на подс.Насер.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – не се констатираха.
Водим от горното и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като съобрази
обществената опасност на подсъдимият Н., която е сравнително ниска и извършеното от
него, подбудите за извършване на престъплението и другите обстоятелства от значение за
индивидуализиране на наказателната и отговорност, както и липсата на такива, които да
препятстват реализирането на тази отговорност, но имайки в предвид многобройните
смекчаващи вината обстоятелства- чистото съдебно минало, изразеното съжаление за
постъпката си, критичното му отношение към извършеното от него, както и
сътрудничеството му във фазата на проверката и досъдебното производство, и това, че дееца
не е личност с висока степен на обществена опасност и неговото тежко финансово и
социално положение, и като взе в предвид липсата на отегчаващи вината обстоятелства, и
имайки в предвид обществената опасност на деянието, извършено от подс.Насер, съдът
определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 / една / година, което
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 / три / години.
Въпреки, че законодателя е предвидил кумулативно с това наказание да бъде
наложено и наказание „глоба“, настоящия съдебен състав счете, че съобразно нормата на
чл.55, ал.3 от НК не следва да налага кумулативно предвиденото наказание „глоба“, предвид
изложеното по-горе. Наказанието формирано извън този случай, и наложено дори в неговия
предвиден от законодателя минимален размер би се оказало несъразмерно тежко спрямо
извършеното от подс.Н. и неговата личност.
И тъй като престъплението е извършено от подс.Н., който към момента на
извършване на деянието е бил неосъждан, видно от приложената и приета като
доказателство по делото справка за съдимост, то съда счете, че с оглед спазване принципа на
нормата на чл.36 от НК, същият следва да не търпи ефективно наказанието, а неговото
изтърпяване да бъде отложено за срок от 3 години.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.2 от НПК разноските за
преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а тези за преводач
в съдебната фаза са за сметка на съда.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.

6

Номер на акта:	14
Дата:	17 януари 2024 г. (в сила от 2 февруари 2024 г.)
Съдия:	Мирослав Стефанов Христов

Дело:	20243420200035
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 януари 2024 г.

Присъда по дело №35/2024 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите