РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр.
дело № 511 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 285/20.11.2019 г., постановено по гр. дело
№ 1283/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград,
ответникът Т.И.Р. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка от 200 лв. на
непълнолетния си син И. Т. Р., действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Ю.З.Т., както да заплаща и ежемесечна издръжка от 200 лв. на
малолетния си син З. Т. Р., действащ чрез своята майка и законен представител Ю.З.Т.,
считано от 01.11.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжките, като исковете за издръжки за отхвърлени за периода от 23.07.2019 г.
до 31.10.2019 г. поради извършено престиране в натура
и плащане за месец октомври 2019 г. в хода на разглеждане на делото и за
месечни издръжки над сумата от по 200 лв. до пълния предявен размер от по 250 лева.
С решението съдът е отхвърлил изцяло искове с правно
основание чл. 149 от СК.
Със съдебния акт ответникът е осъден да заплати по сметка
на районния съд сумата от 576. 00 лв., представляваща държавна такса по
производството.
Ответникът обжалва решението на районния съд в частта,
в която е исковете са уважени за разликата над 152. 50 лв., съобразно
уточнението пред въззивния съд, с възражения за неправилност.
Въззивникът поддържа, че неправилно решаващият съд е
достигнал до правния извод, че той има възможност да
заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер над сумата от 152. 50
лева.
Въввиваемите не са подали отговор на въззивната
жалба.
Решението в частта, в която исковете са уважени за сумата до 152. 50 лв., както и в отхвърлителната
част, не е обжалвано от страните, поради което в тези части то е влязло в сила
и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 315, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По силата на императивната правна норма, уредена в чл.
143 СК, бащата, въззивник във второинстанционното
съдебно производство, има право и е задължен да полага грижи за нормалното
физическо, психическо и нравствено развитие на малолетното си дете З. и
непълнолетното дете И.. Законодателят ограничава обема на
правното задължение за издръжка на родителя. Член 142, ал. 1 СК установява два
критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка – нуждите
на детето и възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се
освободи от изпълнението на това правно задължение, независимо от доходите,
имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на
издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.
Според задължителна съдебна практика на ВКС нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Усилията, които полага родителят във връзка с
оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размерът на издръжката,
която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
Понастоящем детето И. е на 15 години, а детето З. е на 7 години,
и посещават редовна форма на обучение.
Страните не спорят, че от повече от три години родителите
са във фактическа раздяла, като децата живеят при своята майка.
По делото липсва спор, а и от удостоверение № 51 от
17.09.2019 г., издадено от „ЛКВ Б.“ ЕООД, и показанията на разпитаните
в производството пред районния съд свидетели се установява, че ответникът
работи като международен шофьор и при срещите си с децата им купува всичко,
което им е необходимо. В посоченото удостоверение е отбелязано, че за периода
от месец септември 2018 г. до месец август 2019 г. ответникът е получил нетно
трудово възнаграждение от около 431.34 лв. месечно.
От
договор за наем от 01.01.2019 г. се установява, че
ответникът живее в апартамент в гр. П. при месечна наемна цена от 150 лева.
От уведомително писмо от 16.07.2019 г. от „ЕОС
М.“ ЕООД до
ответника се установява, че същият дължи сумата от общо 6338.08 лв. по договор
за кредит.
Майката на децата дължи издръжка и на още едно
малолетно дете – М. М. Т., роден на *** г., видно от удостоверение
за раждане, издадено от община П..
Няма данни за получаваните от нея доходи от труд, но
съдът приема, че същата е в работоспособна възраст и би могла да реализира
доходи в размер на минималната за страната работна заплата от 610 лв. месечно.
Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният
доход на децата, който да им позволи да задоволяват своите потребности, е в
размер на сумата от 360. 00 лева. За да достигне до този правен извод, съдът
съобрази обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст от
7 до 14 години, което се отглежда при роднини, близки или в приемно семейство,
е в размер на 262. 50 лв., съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД, а за дете от 14 до навършване на пълнолетие на
детето – 300 лв. – според чл. 49, ал. 2, т. 3 ППЗЗкД.
С оглед на факта, че майката е поела грижите за
отглеждането и възпитанието на децата, при определена месечна издръжка на всяко
от тях в размер на 360. 00 лева тя трябва да поеме 160. 00 лв. от необходимата
издръжка. Останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на 200. 00 лв.
трябва да бъде поета от бащата, за който не се установи да изпълнява алиментни задължения към други лица.
С оглед
на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция достигна,
съответства изцяло с правните съждения на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285/20.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 1283/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград в
обжалваната част.
В
останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: