Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.02.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:ДОРА М.

                                                           РОСИНА ДОНЧЕВА,

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 598/2018 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С решение № 36 от 06.08.2018 год. по гр. дело № 446/2016 год. Сливнишкият районен съд е отхвърлил предявените от Р.Б.М. и П.М.С. искове за осъждане на ответниците  В.П.С. и Т.С.П. да предадат на ищците владението върху следния недвижим имот: северната част от УПИ XX-977 в кв. 71 по плана на гр. С., представляваща площ от около 3 кв.м., като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците с твърдения, че същото противоречи на закона и събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответниците не вземат становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищците твърдят, че са собственици на УПИ XX-977 в кв. 71 по плана на гр. С., целият с площ 873 кв.м., съгласно н.а. № 186, том III, дело № 601/2001 год. на нотариус с район на действие Сливнишки районен съд. Ответниците са собственици на намиращия се на север УПИ I-971. При извършено измерване с оглед подновяване на оградите било установено, че съществуващата на място ограда между двата имота не съвпада с регулационната граница, а е поставена навътре в имота на ищците, като по този начин ответниците са приобщили площ около 3 кв.м. от имота на ищците и го владеят без основание. Молят съда да осъди ответниците да им предадат владението върху частта с площ около 3 кв.м., находяща се в северната част на собствения на ищците УПИ XX-977 в кв. 71 по плана на гр. С..

В отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете с възражението, че процесната площ представлява част от техния имот - УПИ I-971, целият с площ 860 кв.м., както и че оградата била поставена още през 1975 год. при действието на кадастралния и регулационен план от 1952 год., като оградата била налична към 1985 год., когато ответниците закупили този имот. Сочат, че същата не е местена повече от 40 години и спорове с предишните собственици никога не е имало. Твърдят още, че границата между двата имота е погрешно нанесена в плана, като поставената на място ограда съвпада с вярната имотна граница. Молят съда да отхвърли исковете като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С н.а. № 186, рег. № 1943, дело № 601/2001 год. на нотариус с район на действие Сливнишки районен съд И. Х. и К.С. са дарили на Р.Б.М. и П.М.С. следния недвижим имот: дворно място с площ 873 кв.м., образуващо УПИ XX-977 в кв. 71 по плана на гр. С., при посочени граници и съседи. Представена е и скица на имота изх. № 338/28.07.2011 год. на община С..

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице А. И.от 27.11.2017 год. и допълнителното заключение от 23.01.2018 год. по регулационния план на гр. С. от 1952 год. имотът на ответниците е представлявал парцел XV-1105 в кв. 23, а по сега действащия регулационен план от 1991 год. същият представлява УПИ I-971 в кв. 71. По сега действащия план площта на УПИ ХХ-977 е 864 кв.м. По предходния регулационен план от 1952 год. имотът е бил с площ 809 кв.м., като тази разлика се дължи на неприложена регулация от 1952 год. Регулационната граница между двата парцела по плана от 1991 год. съвпада с имотната граница по кадастралната основа на плана от 1952 год. Оградата не е местена повече от 40 години и местоположението й е показано на комбинирана скица към заключението с червен и черен цвят. Част от оградата откъм улицата с дължина 16,45 м. е полуразрушена. Местоположението на оградата съвпада с регулационната граница между двата имота по плана от 1991 год.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 108 от ЗС.

Предпоставка за уважаването им е ищците да проведат успешно главно доказване, че са собственици на спорната площ на твърдяното основание, а в тежест на ответниците е да докажат, че владеят имота на правно основание.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че към момента на одобряване на плана от 1952 год. имотната граница между двата съседни имота е минавала по линията, показана с червен и черен цвят на комбинираната скица към допълнителното заключение на вещото лице на л. 50 по гр.д. № 446/2016 год. на РС-С., като същата съвпада със сегашната регулационна граница между двата парцела по плана от 1991 год. С регулационния план от 1952 год. за двата съседни имота са отредени парцели XIV-1095 и XV-1105 /границата между двата парцела по този план е показана със зелен цвят/, при което площта около 25,30 кв.м. в югозападната част от имота на ответниците е придадена към парцела на праводателите на ищците – парцел  XIV-1095. Установи се от заключението на вещото лице, че сметките по регулация за така придадената площ не са уредени, поради което при приемането на новия РП от 1991 год. регулационната граница между двата парцела е променена и същата съвпада с първоначалната имотна граница /по кадастралната основа на плана от 1952 год./, както и със съществуващата на място ограда, чието местоположение никога не е променяно и което съвпада с линията, показана с червен и черен цвят на комбинираната скица на л. 50 /разрушена частично в западната половина откъм улицата/. По тази линия преминава и регулационната граница по действащия план. Следователно, по делото не се установи ответниците да владеят каквато и да било част от парцела на ищците, като не се доказа нито да са оградили тази част и да са я приобщили към своя парцел, нито да са я завладели по друг начин. Съществуващата на място ограда съвпада с регулационната граница по действащия план, както и с имотната граница в кадастралната основа на първия план от 1952 год., като никога не е местена, а понастоящем частично е разрушена.

По изложените съображения съдът намира, че предявените ревандикационни искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 36 от 06.08.2018 год. по гр. дело № 446/2016 год. на Сливнишкия районен съд.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                  2.