Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. София, 23.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV „Д” състав в закрито заседание на двадесет и трети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия: МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Малоселска гр. д. № 16122/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от Е.Г.А.,
чрез адв. Д.Д., САК, за допълване на Решение № 2768/04.05.2020 г., постановено
по в.гр.дело № 16122/2018 г., СГС, IV Д въззивен
състав.
Твърди се, че с посоченото решение съдът
не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва от датата на
предявяване на иска /03.02.2015 г./ до окончателното изплащане на сумата от
6665,28 лв., надплатена в резултат от едностранното увеличаване на лихвения
процент от страна на „Ю.Б.“ АД за периода 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г.,
каквото искане било заявено с петитума на исковата молба.
Ответникът
по молбата за допълване на решението „Ю.Б.“ АД изразява становище за недопустимост
и неоснователност на молбата за допълване, като счита, че по този ред е
недопустимо да се променя петитума чрез конкретизиране на един от предявените
искове по основание и период. Позовава се на приетия в производството пред СРС
доклад по делото. Счита също така, че искането за законна лихва е недопустимо,
доколкото се претендирала законна лихва върху претенция за лихва.
Съдът като се
запозна с доводите, съдържащи се в молбата, становището на ответника по същата,
приложените по делото документи, намира следното:
Постъпилата
молба е допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, за което е
налице правен интерес да иска допълване на постановеното въззивно решение.
Разгледана по същество, молбата е основателна, като съображенията за това са
следните:
Видно
от съдържанието на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 5386/2015 г.
по описа на СРС, 45 състав, с петитума на същата ищцата в първоинстанционното
производство е отправила до съда искане да присъди и законната лихва върху
претендираната сума в размер на 6669,73 лв., представляваща претенция за
възстановяване на недължимо платени на ответника лихви в периода от 22.03.2011
г. до 22.11.2014 г. Ищцата е посочила, че претендира присъждането на законна
лихва за периода от предявяване на иска /03.02.2015 г./ до окончателното
плащане на сумата.
С решение от 25.05.2018 г., постановено по гр.
д. № 5386/2015 г. по описа на СРС, 45 състав, първоинстанционният съд е уважил
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 6669,73
лв., представляваща недължимо платени от ищцата лихви за периода от 22.03.2011
г. до 22.11.2014 г., като е присъдил като законна последица от уважаването на
иска законната лихва върху вземането от предявяване на иска /03.02.2015 г./ до
окончателното плащане.
С решение № 2768 от 04.05.2020 г., постановено
по гр.д. № 16122/2018 . на СГС, IV Д въззивен състав, обжалваното решение от
25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 5386/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45
състав, е потвърдено в частта, с която „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на Е.Г.А., ЕГН **********
с адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата до 6665,28 лева,
представляваща надплатена сума в резултат от едностранното увеличение на
лихвения процент от банката за период 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г. във връзка
с договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г. Съдът
не се е произнесъл, че потвърждава първоинстанционното решение включително и в
частта относно присъдената законнна лихва върху вземането от предявяването на
иска до окончателното изплащане, в която връзка депозираната молба с искане за
допълване на въззивното решение по реда на чл. 250 ГПК е основателна и следва
да бъде уважена.
Предвид изложеното, неоснователни са съдържащите
се в отговора на постъпилата молба с правно основание чл. 250 ГПК, подаден от „Ю.Б.“
АД, че от страна на ищцата се прави опит по този ред да измени петитума чрез
конкретизиране на един от предявените искове по основание и период. На първо
място, искането за присъждане на законна лихва не е самостоятелен иск, а
представлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска, като единствено
в дискреция на ищеца по същия е да претендира или не присъждането й. В
конкретния случай такова искане се съдържа в исковата молба, с която съдът е
сезиран.
На следващо място, с определение от
07.01.2016 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК в производството пред СРС,
съдържащо проекта за доклад на делото, обявен за окончателен в съдебното
заседание, проведено на 31.03.2016 г., съдът е дал правна квалификация на
исковете, с които е приел, че е сезиран, като е докладвал и заявеното от ищцата
искане за присъждане на законна лихва от предявяване на исковете до
окончателното изплащане на вземанията. В тази връзка съдът намира за
неоснователно и наведеното в този смисъл оплакване от страна на ответника по
делото „Ю.Б.“ АД.
Неоснователен е и доводът на ответника
по молбата, че претенцията на ищцата е за лихви, с оглед което недопустимо било
претендирането и присъждането на законна лихва върху това вземане. Предявеният
иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като претендираната от ищцата
сума съставлява вземане, произтичащо от несонователно обогатяване. В този
смисъл вземането е за главница, а не за лихви, както се сочи в постъпилия
отговор. Върху вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване, на общо
основание се дължи законна лихва за забава от предявяване на иска до
окончателното плащане, каквато в случая е поискана и присъдена с
първоинстанционното решение. Предвид потвърждаването на решението в
коментираната част с въззивния съдебен акт по същество на спора, искането за допълване
на въззивното решение следва да бъде удовлетворено.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
IV Д въззивен състав
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 2768/04.05.2020
г., постановено по в.гр.дело № 16122/2018 г., СГС, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, както следва:
„ОТМЕНЯ
решение
от 25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 5386/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45
състав в частта: 1/ с която е отхвърлен предявеният от Е.Г.А., ЕГН **********
против Ю.Б. АД, ЕИК *******иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 795,54 лева,
представляваща надплатена сума поради валутна разлика между швейцарския франк и
български лев за периода 22.02.2010 г. - 22.11.2014 г. във връзка с договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г.; 2/ с която
предявеният от Е.Г.А., ЕГН ********** против Ю.Б. АД, ЕИК *******иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сума, представляваща надплатена сума в резултат от едностранното
увеличение на лихвения процент от банката за период 22.03.2011 г. – 22.11.2014
г. във връзка с договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007
г. е уважен за разликата над 6665,28 лева до пълния предявен размер от 6669,73
лева, както и в частта за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата Е.Г.А., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на ответника Ю.Б.
АД, ЕИК *******разноски в производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове, за разликата над 0,33 лева до присъдения размер от
953,46 лева /или за сумата от 953,13 лева/,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Ю.Б.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Е.Г.А.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата от
12 795,54 лева, представляваща надплатена сума поради валутна разлика между
швейцарския франк и български лев за периода 22.02.2010 г. - 22.11.2014 г. във
връзка с договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.02.2015 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Е.Г.А., ЕГН ********** с адрес: *** против Ю.Б. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред.
1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума, представляваща
надплатена сума в резултат от едностранното увеличение на лихвения процент от
банката за период 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г. за разликата над 6665,28
лева до пълния предявен размер от 6669,73 лева.
ОСЪЖДА
Ю.Б.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Е.Г.А.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още
3468,92 лева, представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Ю.Б.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Е.Г.А.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата
от 2005,46 лева, представляваща разноски в производството пред СГС, съразмерно
на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА
Е.Г.А.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на Ю.Б. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК
сумата от 0,30 лева, представляваща разноски в производството пред СГС,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 5386/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45
състав в останалата му обжалвана част, с която Ю.Б. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати в полза на Е.Г.А., ЕГН **********
с адрес: *** на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата от 6665,28 лева,
представляваща надплатена сума в резултат от едностранното увеличение на
лихвения процент от банката за период 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г. във връзка
с договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба /03.02.2015 г./ до окончателното
ѝ изплащане.“.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.