Р Е Ш
Е Н И Е
№........., град Шумен, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното съдебно
заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Росица Цветкова
при участието на секретаря Св. Атанасова
като разгледа докладваното от административния съдия
Р. Цветкова адм. д. №367 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, образувано по жалба на И.М.К., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адвокат Г. С. от ШАК, против Решение №2153-27-47/16.07.2021
г. на Директора на ТП на НОИ град Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане №Ц2113-27-743#10/18.06.2021 г., издадено от Ръководител по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ град Шумен, с което му е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като се иска неговата отмяна от съда и връщане на
преписката на административния орган със задължителни указания за извършване на
по-нататъшни действия по отпускане на пенсията. Поддържа се, че
административният орган неоснователно не е приел отбиването на наборна военна
служба в периода 10.10.1972 г. – 01.12.1974 г. като действителен осигурителен
стаж. При зачитане на същия са налице условията по чл.68 ал.3 от КСО, поради
което жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното решение, да върне
преписката на органа при дадени указания по приложение на закона, както и да му
присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Директор на ТП на НОИ град Шумен,
редовно призован, не изпраща представител и не представя писмено становище по
жалбата.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална допустимост.
Производството пред административния орган е започнало по
повод заявление вх. №Ц2113-27-743/11.08.2020 г., с което жалбоподателят е
направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.68 ал.1-3 от КСО. В хода на проверката административното
производство е било спряно с Разпореждане №Ц2113-27-743 от 01.12.2020 г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ град Шумен, с оглед
установяване на осигурителен стаж за периода 14.09.2018 г. – 11.08.2020 г.,
през който жалбоподателят се е осигурявал в качеството си на земеделски стопанин.
Тази проверка е приключила и резултатът е бил обективиран в КП
№КВ-5-27-00920626/13.05.2021 г. Установено е, че в посочения период
жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност, тъй като не е бил на
територията на Р България. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след
извършена проверка на представените документи, извършване на справка за
осигурителен стаж и съобразно констатациите в КП №КВ-5-27-00920626/13.05.2021
г., е приело, че жалбоподателят към датата на подаване на заявлението
има навършени 66 години 06 месеца 15 дни, като е зачетен придобит общ осигурителен
стаж от трета категория труд с продължителност 16 г. 00 м. 06 дни. Прието е, че
периодът 14.09.2018 г. – 11.08.2020 г. не се зачита за осигурителен стаж, тъй
като лицето се счита за неосигурено по смисъла на КСО и няма основание за
възникване на осигуряване по чл.10 от КСО, с оглед заличаване на данните в
Регистъра на осигурените лица – влезли в законна сила на 03.06.2021 г.
Пенсионният орган също е приел, че действителният осигурителен стаж е 13
години 10 месеца и 14 дни, като не е зачетен за такъв периода на наборната
военна служба от 2 години 01 месеца и 22 дни - в периода 10.10.1972 г. – 01.12.1974
г.
При тези констатации длъжностното лице е приело,
че жалбоподателят не отговаря на условията за пенсиониране по реда на
чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж към
датата на подаване на заявлението по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, поради
което с Разпореждане от 18.06.2021 г. ръководителят по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ град Шумен е възобновил административното производство по
заявлението на жалбоподателя и е отказал на жалбоподателя отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
Недоволен от процесното Разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред
горестоящия административен орган - Директор на ТП на НОИ град Шумен с жалба
вх.№1012-27-67/09.07.2021 г. С оглед твърденията и доводите в жалбата, които са
насочени към неправилно незачитане на наборната военна служба като действителен
осигурителен стаж, както и приложените доказателства по пенсионната преписка,
Директорът на ТП на НОИ град Шумен се е произнесъл с оспореното в настоящото
производство Решение №2153-27-47/16.07.2021 г., с което е отхвърлил жалбата
срещу разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
град Шумен като неоснователна. В тази насока Директорът на ТП на НОИ град Шумен е приел, че осигурителният стаж
в обжалваното Разпореждане правилно е определен, тъй като периодът на отбиване
на редовната военна служба от 2 години 01 месеца и 22 дни се явява осигурителен
стаж, но по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО във вр. с чл.68 ал.3 от КСО не
е действителен осигурителен стаж. Формиран е крайният извод, че жалбоподателят
няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68
ал.3 от КСО, тъй като има изискуемата навършена възраст към датата на подаване
на заявлението, а именно 66 г. 06 м. и 15 дни, но няма 15 години действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, при установен такъв 13
години 10 месеца и 14 дни.
Към доказателствата по делото е приложена
цялата административна преписка, съдържаща пенсионното досие на жалбоподателя.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма
между страните. Спорът е по приложение на материалния закон и в частност периодът
на отбитата наборна военна служба следва ли да бъде зачетен като действителен
осигурителен стаж по смисъла на чл.68 ал.3 от КСО.
Съдът приема, че оспореният административен
акт – Решението на директора на ТП на НОИ град Шумен, е постановен от
материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на
основание чл.90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98
ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ град
Шумен. Не са налице съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Съдът намира, че оспорения административен
акт е постановен в противоречие с материалния закон, поради следните
съображения:
Съгласно чл.68 ал.3 от КСО в действащата сега, както и към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия редакция, в случай че лицата
нямат право на пенсия по ал.1
и 2, до 31 декември 2016 г.
те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца
за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Няма спор, но се установява и от доказателствата по делото, че към
датата на подаване на заявлението за пенсиониране - 11.08.2020 г., жалбоподателят
И.М.К. е навършил 66 г. 06 м. и 15 д. Следователно жалбоподателят към подаване
на заявлението е навършил изискуемата възраст.
В мотивите на разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия е
посочено, че лицето не притежава 15 години действителен осигурителен стаж, тъй
като времето на наборна военна служба – 2 години 01 месеца и 22 дни не следва
да бъде зачетено като действителен осигурителен стаж. Със същите мотиви от
страна на Директора на ТП на НОИ град Шумен е отхвърлена и жалбата срещу
процесното разпореждане.
Настоящият съдебен състав намира решението на директора на ТП на НОИ
град Шумен, с което е потвърдено Разпореждането за отказ да бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя при
условията на чл.68 ал.3 от КСО, за незаконосъобразно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон – чл.68 ал.3 от КСО във връзка с чл.81 от
отменения ППЗП и §9 ал.1 от ДР на КСО.
Както бе посочено по-горе, както към момента на подаване на заявлението,
така и към момента на разглеждане и решаване на заявлението, жалбоподателят е
навършил изискуемата възраст. Жалбоподателят има зачетен общ
осигурителен стаж с продължителност 16
г. 00 м. 06 дни. От така зачетения осигурителен стаж, само 13 г. 10 м. 14 дни е
признат от пенсионните органи за действителен осигурителен стаж по смисъла на
чл.68 ал.3 от КСО.
В настоящото производство релевантният въпрос по делото се свежда до
това следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж, стажът от 2
години 01 месеца и 22 дни - наборна военна служба в периода от 10.10.1972 г. до
01.12.1974 г. В разпоредбата на чл.9
ал.7 от КСО изрично е казано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се
внасят осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет. В този смисъл категорична е и нормата на чл.44 ал.1 от НПОС, която
признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна
служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Относима
към спора е и разпоредбата на чл.81 от отменения ППЗП, съгласно която,
изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория.
След като стажът е положен при действието на цитирания текст, той следва да
бъде признат с оглед нормата на §9 ал.1 от КСО, тъй като се касае за трудов
стаж, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна
служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно
основание. Разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
република България (отм.) изрично признава на служещите редовната военна служба
във Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба.
Специалната разпоредба на чл.9 ал.7 от КСО изисква внасяне на осигурителни
вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и
лицето да е било задължително осигурено и за посочените в §1 ал.1 т.12 от ДР на
КСО и други осигурителни рискове. Със създаването на новата т.12 от ал.1 на §1 от
ДР на КСО не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и
осигурителен стаж. В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС, шесто
отделение, по постановените по идентични казуси решения - Решение №806 от
17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. №11816/2012 г., Решение №28 от 3.01.2013 г. на
ВАС по адм. д. №9460/2012 г., Решение №4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д.
№1961/2016 г., Решение №7647 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм.д. №4023/2017 г.,
Решение №9471/17.07.2017 г на ВАС по адм.д. №7470/2016 г., Решение
№11681/03.10.2018 г. на ВАС по адм.д. №10591/2017 г. и др.
При това положение и при признаването на периода
на наборна военна служба от 02 г. 01 м. 22 дни, то действителният осигурителен стаж
на жалбоподателя надвишава 15 години, а не както е посочено в оспореното
решение - 13 години 10 месеца 14 дни, и с оглед навършената възраст – 66 години
06 месеца 15 дни, същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл.68 ал.3 КСО. Това се установява и от приложената по
делото справка от 08.10.2021 г. от ответната страна. Като са приели обратното,
органите на ТП на НОИ град Шумен са постановили незаконосъобразни
административни актове, постановени в противоречие с материалноправните разпоредби
на закона и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по
чл.146 т.4 и т.5 от АПК и като такива следва да бъдат отменени. Доколкото
естеството на спора не позволява разрешаването му по същество от съда, то на
основание чл.173 ал.2 АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния
орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№Ц2113-27-743/11.08.2020 г. по описа
на ТП на НОИ град Шумен, при съблюдаване на дадените с настоящо решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода
на спора и направеното своевременно искане, ведно с приложен списък на
направените разноски, на жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски. Видно от приложения Договор за правна защита и съдействие е
договорено възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00 лв., което е
внесено изцяло в брой. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500.00
лв. Следователно договореното и заплатено изцяло в брой възнаграждение за един
адвокат е под минималния установен размер. На основание чл.143 ал.1 от АПК ТП
на НОИ град Шумен следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя И.К.
направените по делото разноски в размер на 400.00 лева, представляващи
възнаграждение за ползвания от него адвокат.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-27-47/16.07.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ град Шумен, с което е отхвърлена жалбата на И.М.К.,
с ЕГН **********,***, против Разпореждане №Ц2113-27-743#10/18.06.2021 г.,
издадено от Ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ град Шумен, с
което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68 ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ град Шумен да заплати на И.М.К., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 400.00 /четиристотин лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: