№ 341
гр. Перник, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720201250 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Наказателно постановление №25-1158-002218/11.08.2025г., издадено
от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, на К.
С. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер
20 /двадесет/ лв. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ за това, че при проверка, извършена на
22.07.2025 г., 12.20 часа, в търговски обект – автокъща „*****“ ЕООД,
находяща се на адрес гр. *****, се установило, че на пътищата, отворени за
обществено ползване, допуска превозно средство, което не отговаря на
изискванията на ЗДвП и на издадената въз основа на този закон Наредба №I –
45/2000г. на МВР – нарушение на чл.138, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.30, ал.14,
т.1 и т.2 от Наредба №I – 45/2000г. на МВР.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от К. Д., чрез пълномощник – адв. Г. Т., с която моли издаденото наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и за нарушение, което не е извършил.
Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебно заседание.
Пълномощникът му - адв. Г. Т., излага конкретни аргументи в подкрепа на
доводите за незаконосъобразност, изложени в жалбата, и пледира за отмяна на
обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен. Моли
съдът да се произнесе и относно доказателствата, иззети със съставения
АУАН, приобщени към преписката. Не се претендират разноски.
1
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно
заседание негов представител не е участвал. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвоката и
моли, в случай че жалбата бъде приета за основателна и съдът присъди
разноски, те да бъдат в минимален размер, съгласно НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е основателна.
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя е по чл.138, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.30, ал.14,
т.1 и т.2 от Наредба №I – 45/2000г. на МВР /има се предвид НАРЕДБА № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от министъра на вътрешните работи./
Същото е установено с акт за установяване на административно
нарушение серия GA, №3338297/23.07.2025г., съставен от свид. В. В. в
присъствие на свидетели, установили нарушението - М. М. и М.К. -
служители на ОДМВР – Перник. В съдържанието на АУАН е посочено, че на
22.07.2025 г., 12.20 часа, при извършена проверка в търговски обект –
автокъща „*****“, находаящ се на адрес гр. *****, стопанисван от „*****“
ЕООД с управител К. С. Д., горепосочените служители на ОДМВР – Перник
установили, че дневникът за временни регистрационни табели (голяма
книжка) не е попълван от момента на издаването на временни табели до
датата на проверката (за срок от около една година), както и че при
попълване на данните в пътната книжка са допускани пропуски – не е
попълван номер на рама на ползваното превозно средство.
Въз основа установеното фактическо положение и по данни на лицата,
установили нарушението, свидетелят В. В. образувал срещу управителя на
търговското дружество К. С. Д. административнонаказателно производство
като съставил АУАН серия GA, №3338297/23.07.2025г., за това, че виновно
нарушил разпоредбите на чл.138, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.30, ал.14, т.1 и т.2
от Наредба №I – 45/2000г. на МВР.
Със съставянето на акта като доказателства били иззети: Пътна книжка
с рег. № *****; Разрешение за временно движение, рег. № ****, валидно до
09.08.2025г., Дневник за временни регистрационни табели (*****) и 2 броя
регистрационни табели с номер *****.
Заверени копия от документите съдът е изискал и приел като писмени
доказателства по делото.
При съставяне на акта К. Д. не вписал обяснения и възражения в
съдържанието му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал писмено възражение, рег. №
2
7114/24.07.2025г., в което оспорил самото извършване на нарушението и
вмененото му авторство. Оспорил като незаконосъобразни, нарушаващи
правото му на защита, и действията на актосъставителя по изземване на
регистрационните табели с номер ***** и документите за тях. Направил
искане за прекратяване на административнонаказателното производство.
На 11.08.2025г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, без да вземе отношение по
направеното възражение, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата наложил на К. Д.
административно наказание глоба за посоченото нарушение.
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по
делото, намира, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени, неотстраними нарушения на материалния и
процесуалния закон, съставляващи безусловно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление. Възраженията на жалбоподателя и
пълномощника му в тази насока са основателни.
Съображенията са следните:
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
нарушени изискванията в чл.42, ал.1, т.4 и т. 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН
относно описанието на нарушението и обстоятелства, при които е извършено,
относно приложимия материален закон, правното квалифициране на
нарушението и основанието за административно наказване. Липсва
съответствие между отразените в акта и постановлението фактически
констатации и правните норми, към които те са отнесени.
От съдържанието на АУАН и наказателното постановление се установява,
че при извършената проверка в обекта на търговеца „*****“ ЕООД,
представлявано от управителя К. Д., са установени нередности по водената
документация във връзка с предоставени на дружеството временни табели с
регистрационен номер ***** и издадено за тях разрешение за временно
движение.
Съгласно чл.30, ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ на лице – търговец по
смисъла на Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност
внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят
временни табели с регистрационен номер със срок от три години. Временните
табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на
нерегистрирано в националния регистър на превозните средства моторно
превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до
съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един
търговски обект до друг и до официално обявено изложение.
За временните табели с регистрационен номер се издава разрешение за
временно движение от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР и се
водят определените в чл.30, ал.11 от Наредбата документи - дневник за
3
завеждане на временните табели с регистрационен номер и пътна книжка,
като съгласно ал.13 задължението за водене на тези документи е на лицето по
ал.1, т.е., търговецът, или упълномощено от него лице.
В чл.30, ал.14 от Наредбата е определена информацията, която се отразява
в дневника и пътната книжка, а именно:
в дневника се отразяват всички получени табели, серията и номерата на
документите за временно движение и срокът, за който са издадени; за всеки
номер се отразяват данните за неговото използване: дата и час (от.... до) на
използването, маршрут, цел за използване на табелите, трите имена на водача,
представителя на лицето по ал. 1, данни за марка, модел, номер на рама и цвят
на превозните средства, а
в пътната книжка – дата на ползване на табелите; пореден номер от
дневника; марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното ПС; маршрут и
цел на придвижването; час на излизане и час на връщане; име и фамилия и
подпис на водача; пътната книжка се носи винаги при използване на ПС с
временни табели с регистрационен номер и данните от пътната книжка трябва
да съответстват на данните, записани в дневника.
При така очертаната нормативна рамка пълномощникът на
жалбоподателя с основание поставя въпросите относно това има ли
извършено нарушение, каква е правната му квалификация и кой е негов автор.
Според съдебния състав решението на АНО по тези въпроси е и фактически, и
доказателствено необосновано.
От изложеното в обстоятелствената част на акта и постановлението става
ясно, че при проверката контролните органи са установили нарушения,
свързани с воденото на документите за предоставените на „*****“ ЕООД
временни табели с регистрационен номер (дневник и пътна книжка),
доколкото е посочено, че дневникът не е попълван за период от около година, а
при попълване на пътната книжа при използване на ПС за движение с
временните табели не е попълван номер на рама на ползвания автомобил.
Безспорно, констатациите са верни, предвид приетите по делото заврени
копия – извлечения от двата документа, а и те не се оспорват от
жалбоподателя.
Тези констатации обаче незаконосъобразно са подведени под нормата на
чл.138, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата предвижда, че на пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на
този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове.
Следователно, тази разпоредба, обвързана със съответните изисквания на
чл.30, ал.14 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., може да бъде нарушена
тогава, когато е установено ползване на превозно средство с временни табели
с регистрационен номер по пътищата, отворени за обществено ползване, т.е.,
управление на конкретно МПС /собственост на лицето, на което са
предоставени табелите/, на конкретна дата и от конкретно лице.
Такива факти нито са изложени при очертаване на
административнонаказателното обвинение, нито са доказани.
Освен надлежно попълване на дневника и пътната книжка, при ползване
4
на превозно средство с временни табели с регистрационен номер в чл.30,
ал.16 – 19 от Наредбата са установени и други изисквания, подлежащи на
установяване във всеки конкретен случай.
Фактите, на които се основава търсената административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя се ограничават до констатации за нередовно и
непълно водене на документите по-горе, което не осъществява фактическия
състав на нарушението по чл.138, ал.1 от ЗДвП.
Нещо повече, въз основа на същите констатации необосновано към
отговорност е привлечен жалбоподателят като физическо лице, в качеството
му на законен представител на „*****“ ЕООД. Както се посочи, съгласно
чл.30, ал.13 от Наредбата воденето на дневника за завеждане на табелите и
пътните книжки за временните табели с регистрационни номера е вменено
като задължение на лицето по ал.1 – търговец по смисъла на Търговския
закон, или упълномощени от него лица. В случая това лице е търговското
дружество „*****“ ЕООД, доколкото не са ангажирани доказателства за
налично упълномощаване на други лица.
Изложеното мотивира заключение, че правното предписание в чл.138, ал.1
от ЗДвП, във вр. с чл.30, ал.14 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., е
неотносимо към установените в казуса обстоятелства. Квалификацията на
обвинението не намира обоснованост в изложените факти на нарушението,
доколкото изобщо не се твърди на конкретна дата, конкретно превозно
средство, собственост на „*****“ ЕООД да е ползвано (управлявано) по
пътищата, отворени за обществено ползване, с предоставените на търговеца
временни табели с регистрационен номер ***** при неспазване на изисквания
по чл.30 от Наредбата.
От друга страна, К. Д., като управител на лицето по чл.30, ал.1 от
Наредбата - търговецът „*****“ ЕООД, комуто са предоставени временни
табели с регистрационен номер за осъществяване на търговската му дейност,
не е извършил фактически описаното нарушение, свързано с воденето на
документите за временните табели, тъй като не е негов субект.
Констатираната незаконосъобразност при приложение на материалния
закон е допусната и в акта, и в НП, неотстранима е в рамките на съдебния
контрол по Глава Трета, раздел V от ЗАНН, поради което има за последица
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Нарушенията засягат
императивни реквизити от съдържанието на акта и наказателното
постановление, свързани са с приложението на закона и с индивидуализиране
субекта на отговорност, поради което са съществени и не подлежат на
саниране.
С тях съществено е нарушено и правото на защита на наказания субект,
тъй като е лишен от възможността да разбере за какво нарушение е привлечен
към административнонаказателна отговорност и въз основа на какви факти, за
да проведе ефективна защита. Тези факти следва да са изложени в
обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, а не да се
извличат от доказателства, приложени по административната преписка или
допълнително събрани в съдебното производство.
Основателно е и възражението за допуснато от
административнонаказващия орган нарушение при произнасянето му по чл.57
5
ЗАНН, доколкото в издаденото наказателно постановление не се съдържа
разпореждане с веществените доказателства, съгласно изискването в чл.57,
ал.1, т.11 от ЗАНН.
Пътна книжка с рег. № *****, Разрешение за временно движение, рег.
№****, Дневник за временни регистрационни табели (*****) и 2 броя
регистрационни табели с номер ***** са били иззети и задържани на
основание чл.41 от ЗАНН при констатиране на административното
нарушение, предвид преценката на актосъставителя, че са свързани с
установяването му. Доводите на пълномощника на жалбоподателя за
незаконосъобразност на това действие, основани на разпоредбата на чл.30,
ал.19, предл.1 от Наредбта не се споделят, доколкото същата регламентира
отнемането на временните табели с регистрационен номер при използване не
по установения ред. Отнемането по чл.30, ал.19 о т Наредбата е действие,
различно от изземването и задържането на веществени доказателства по чл.41
от ЗАНН, осъществява се при различни предпоставки и има различни правни
последици.
Независимо от това, АНО, издавайки наказателно постановление е
следвало да се произнесе с акта си по отношение иззетите предмети като
веществени доказателства. Тъй като това не е сторено, съдът, осъществяващ
контрол върху акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН като въззивна инстанция, няма
основание да се произнесе за първи път по този въпрос /арг. от чл.63, ал.4 и
чл.63, ал.7, т.5, вр. чл.57, ал.1, т.11 от ЗАНН/.
Въпреки изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се присъждат
поради незаявена такава претенция.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №25-
1158-002218/11.08.2025г., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Перник,с което на К. С. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. ****** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.138, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.30,
ал.14, т.1 и т.2 от Наредба №I – 45/2000г. на МВР, установено на 22.07.2025г.
в гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6