Решение по дело №70/2024 на Административен съд - Кюстендил

Н. Д.. П., [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица], офис 104 – адвокат Д.Т. оспорва уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2021г. изх.№02-100-6500/2225 от 30.05.2023г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Изложени са съображения за нищожност, поради липса на компетентност на издателя и за незаконосъобразност на акта, поради немотивираност на същия и нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Н. Д. П. е подал заявление за подпомагане с УИН 10/070621/75686 по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020. Заявени са 12 бр. парцели с площ 31.21 ха, от които са одобрени такива с обща площ 28.86 ха.

След извършени задължителни административни проверки и проверки на място зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ издал оспореното УП изх.№ 02-100-6500/2225 от 30.05.2023г., с което е приел от заявената площ установена с площ 19.22 ха, наддекларирана – 9.64 ха, респ. санкционирана – 19.22 ха, не е оторизирана сума за подпомагане; наложена е санкция за наддеклариране в размер на 31 439.52 лв. /срав.таблица на л.21/.

По делото са събрани доказателства за опожаряване на част от [имот номер]-364-1-1 в размер на 3.79 ха /срав. сл.бележка рег.№725700-521/20.08.2021г. та РСПБЗН – Кюстендил/ и заповед №РД09-788/05.08.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, забраняваща на земеделските стопани /собственици или ползватели на правно основание/ извършването на косене на тревата, машинно почистване /мулчиране/, вкл. и почистването на храсти през периода 05.08.2021г. – 20.08.2021г. вкл.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на УП на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената заповед №ОЗ-РД/3088/22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ във вр.с чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената от закона писмена форма. С оглед съдържанието на заповедта и по специално І, т.1 във вр.с разпоредбата на чл.1, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. и чл.1, т.28 от Наредба №5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съдът приема че същата е издадена от оправомощен орган, поради което не страда от порок, който да обуславя нищожността й.

Съдът счита, че при постановяването на УП е нарушена императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт следва задължително да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Мотивите представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Органът не е посочил фактическите основания за упражненото право на отказ от оторизация по посоченото по-горе направление, на наложената санкция, както и нормативните разпоредби, в които тези права са предвидени.

Изводът на съда за допуснато съществено нарушение, свързано с формата на УП се обосновава след проверка на съдържанието му, включително на таблиците с №1 и 2 – приложения към него, ведно с обясненията към тях. Единствено съществува яснота за мярката, във връзка с чието изпълнение е издаден оспорения акт - мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020. След това органът се е задоволил да направи само общи констатации за изчисляване на оторизираната сума чрез И. – 0 лв.; за приложение на процедурата по чл.37 от ЗПЗП за извършване на проверки, без конкретизация дали в случая са проведени административна и/или проверка на място, както и за сравнителен анализ на събраните данни с информацията във външните регистри по чл.30 от ЗПЗП. Източниците на сравнителни данни не са уточнени и не могат да бъдат установени при справка с чл.30 от ЗПЗП, която е обща нормативна разпоредба. Липсват изложени фактически основания, с които органът свързва постановения отказ за оторизация, прихващането и наложената санкция. Механичното възпроизвеждане и изброяване на множество основания, които могат да послужат за намаление, недопустимост и санкция по заявеното направление въобще не могат да бъдат отнесени към фактически основания на органа за постановените отказ и санкциониране. В оспореното УП или в някой от документите, предхождащи издаването му липсват каквито и да е съображения на административния орган, обосноваващи извършения отказ, прихващане и налагане на санкция за бъдещ период, по отношение на кои площи е налице несъответствие, кое от посочените основания в Наредба №4/24.02.2015г. е относимо в случая. Всичко това обуславят извода на съда за пълна липса на мотиви на оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.

Недопустимо е едва в съдебното производство чрез съответните доказателствени средства да се установяват съществените фактически основания за недопустимост на заявените за подпомагане площи, и да се допълва волята на административния орган. Съдът извършва преценка за материалната законосъобразност на УП само в пределите зададени от органа, а след като такива липсват се прегражда възможността за анализ и преценка на фактите по спора.

Предвид гореизложеното съдът намира УП за неправилно, постановено при доказани отменителни основания по чл.146, т.2 от АПК – неспазване на установената форма – нарушение, което е от категорията на съществените, доколкото препятства и преценката на съда за съответствието на акта с материалния закон и материална законосъобразност. Съдът ще отмени УП и ще върне преписката за ново произнасяне с излагане от административния орган на конкретни мотиви от фактическа и правна страна по отношение на отказа за подпомагане по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, извършено евентуално прихващане и налагане на санкция.

С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 1 110лв., от които 10 лв. – заплатена държавна такса и 1 100 лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът не счита адвокатското възнаграждение за завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото и проявеното процесуално поведение на пълномощника в проведените съдебни заседания.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2021г. изх.№02-100-6500/2225 от 30.05.2023г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

ВРЪЩА преписката на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявлението на Н. Д. П., [ЕГН] от [населено място], [улица]по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, при спазване на задължителните указания на съда по прилагането и тълкуването на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес [населено място], [улица]да заплати на Н. Д. П., [ЕГН] от [населено място], [улица]съдебни разноски в размер на 1 110 лв. /хиляда сто и десет/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.