№ 53138
гр. София, 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110112350 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от „А. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу К. А. И. за следните суми: 200 лева - неплатена главница
по Договор за паричен заем № 4131169 от 28.04.2021г., сключен между длъжника и „И.“;
10,12 лева - договорна лихва, 14,41 лева – мораторна лихва, 89,88 лева - възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и 13,36 лева – такси, изискуеми по повод процеса
на събиране на кредита.
Съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, касателно сумата от
89,88 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 13,36 лева –
такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение на възнаграждението по гаранционна сделка – поръчителство съдът
ще посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество представлява заобикаляне на ограничението на
императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване на кредитора.
С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в частта по отношение на
възнаграждението по гаранционната сделка за поръчителство следва да бъде отхвърлено
1
поради противоречие със закона и добрите нрави.
На следващо място и с аналогични мотиви, съдът счита, че заявлението следва да
бъде отхвърлено и по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени
задължения също се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с него се цели
обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и обезщетяване вредите от забава.
Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да
получи нещо различно от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която
ограничава отговорността на потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
63769 от 08.03.2023г., депозирано от „А. срещу К. А. И., в частта относно следните суми:
сумата от 89,88 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
сумата от 13,36 лева – такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2