Р Е Ш Е Н
И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 10.07.2019
г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти юни, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина
Петрова и в присъствието на Бонка Василева – прокурор в ОП – Кърджали, като разгледа
докладваното от съдия Божкова
административно дело № 183/ 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на В.Ш.Ш. от ***, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален
представител. Искът е предявен срещу Областна дирекция на вътрешните работи
(ОДМВР) - Кърджали, с цена
на иска, в размер на 300,00 лева, представляващи
обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди,
изразяващи се в направени от него разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение по а.н.д. № 177/2019 г. по описа на Районен
съд – Кърджали. В ИМ се посочва, че с решение от
01.04.2019 г. по а.н.д. № 177/ 2019 г. на РС – Кърджали е бил отменен електронен фиш, серия *** ***, издаден
от ОДМВР – Кърджали. Решението на РС – Кърджали не е оспорено и е влязло в
сила.
Претендира деловодни разноски и по настоящото дело. В съдебно заседание,
редовно призован, ищецът не се явява. Процесуалният му представител по
пълномощие поддържа исковата молба и излага съображения в тази насока.
Ответникът по иска –
Областна дирекция на вътрешните работи – Кърджали, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали дава заключение, че исковата претенция е основателна, тъй като са
налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
След обсъждане на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Не се спори между
страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено
към настоящото дело, а.н.д. № 177/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали,
че с Решение № 105/01.04.2019 г. по посоченото дело Районният съд е отменил
електронен фиш, издаден срещу ищеца. Решението по това дело не е обжалвано. От
приложените към а.н.д. № 177/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали
разписки се установява, че съобщенията за изготвянето са връчени на страните на
02.04.2019 г. Четиринадесет дневния срок за оспорване е изтекъл на 17.04.2019
г. и решението е влязло в законна
сила.
В кориците на а.н.д.№
177/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали (общо 30 листа, съгласно щемпел,
че делото е прономеровано, прошнуровано и подпечатано
с печата на РС - Кърджали) не се съдържа пълномощно, с което В.Ш. упълномощава адв. Д. да го представлява по административнонаказателно
дело, образувано по негова жалба, против ЕФ, серия *** №***, както и Договор за правна защита и съдействие, в
който да е уговорено и реално изплатено възнаграждение за процесуално
представителство по посоченото дело, нито друг документ, който да установява
заплатено адвокатско възнаграждение по това дело.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима поради
твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменен по
съдебен ред като незаконосъобразен ЕФ. Искът е допустим за разглеждане в
производството пред АдмС – Кърджали, по реда на глава
ХІ от АПК (чл.203 и сл.), като предявен пред съда по седалището на ищеца.
Правилно е посочен и ответника – ОДМВР – Кърджали.
При преценка
основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира
отговорност по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като
незаконен административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи,
които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения
незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи
изцяло върху ищеца.
Видно от ТР №
1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. електронният фиш се приравнява на
наказателно постановление по отношение на правното му действие. Поради тази
смислова и функционална аналогия, предвид липсата на съществена разлика между
двата акта, за целите на настоящото производство съдът не намира причина на
правните субекти, санкционирани с ЕФ да се откаже защитата, която правния ред
предоставя на онези, санкционирани с НП. В заключение, издаването на ЕФ е
резултат на санкционна административна дейност.
В мотивите към т.1 от
ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС и ОСС от І и ІІ
колегия на ВАС е прието, че издаването на наказателни постановления и съответно
налагането на административни наказания за извършени административни нарушения,
е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и
в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание
на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на административна правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност,
а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите, от която подлежат на обезщетение
по чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна(административна) функция в рамките на държавната
власт. Следователно, съществува първата предпоставка за предявяване на иска по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен ЕФ.
По отношение на
заявените имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, АдмС – Кърджали взе предвид, че в производството пред
районния съд, при разглеждане на жалби срещу ЕФ и наказателни постановления по
реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК,
когато ЕФ/ наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в
полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата. В Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ВАС и ОСС на ГК на
ВКС е посочено, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, а доколкото искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” В
този смисъл, това Тълкувателно постановление изрично квалифицира иска за
обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма
процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на ЕФ/ НП и
защото същият, с това правно основание, се определя като подсъден на настоящия
съд като административен.
В настоящия случай не
е приложен Договор за правна защита и съдействие, нито по някакъв друг начин е
доказано реалното заплащане на адвокатски хонорар по а.н.д. № 177/ 2019 г. на
РС – Кърджали. Следователно, не съществува третият кумулативно изискуем елемент
от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – причинени вреди, поради което
исковата молба е недоказана и неоснователна. От изложеното следва, че тя трябва
да се отхвърли.
Ето защо и на основание чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковата молба на В.Ш.Ш. от ***, с цена на иска 300.00 лв., срещу ОД на МВР –
Кърджали, като неоснователна и недоказана.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: