РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Велико Търново, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110100480 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1
от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че ищецът Р. Р. в качеството на
физическо лице е собственик на идеални части от недвижими имоти, описани в исковата
молба, намиращи се в ***** Ищецът заявява ,че до 23.02.2023г. партидата за услугите на
ответното дружеството се водела на името на представляваното от ищеца дружество **** ,
като на посочената дата ищецът подал молба за промяна на партидата, която да се води на
негово име като физическо лице. Ищецът заявява, че получил на 15.06.2023г. покана за
доброволно плащане, съгласно която ответникът го поканил да заплати сумата 15 984,83лв.
за периода 26.11.2021г.-31.03.2023г. Ищецът заявява, че в обектите му няма потребление на
такова количество вода. Ищецът сочи, че подал възражение и поискал да се извърши
допълнително проверка, но вместо това, на 11.07.2023г. било спряно водоподаването в
процесните обекти. Ищецът заявява, че на същата дата заплатил на ответното дружество
сумата 16 706,16лв. за посочените в исковата молба отчетни периоди. Ищецът сочи, че му
бил представен КП от 22.12.2022г., с който било констатирано, че водомера работи
нормално, но пломбите са лепени допълнително. Ищецът заявява, че установил, че във
фактура №********** от 28.02.2023г. за отчетен период 26.11.2021г.-24.02.2023г. са
начислени 4900 куб м вода, вместо показанията на водомера 2050 куб.м вода. Ищецът счита,
че разликата над 2050 куб. м вода е платил без основание. Ищецът отправя искане за
осъждане на ответника да му заплати сумата 8701,05 лв., представляваща платена без
основание сума за 2850 куб. м вода, неправилно начислени по фактура № №********** от
28.02.2023г. за отчетен период 26.11.2021г.-24.02.2023г. за обект №1 и обект №2-Марно поле,
с абонатен номер 9161407, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на предявения
иск. Посочва, че на 22.12.2022г. комисия извършила проверка на място и констатирала, че
водомерът работи нормално, но пломбите са лепени допълнително и водомера е с монтирана
тефлонова лента, от което преценили, че има намеса и промяна в показанията на водомера,
за което е съставен протокол и въз основа на него издали фактура, в която са начислени
1
служебно 2850 куб.м вода. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения по делото нотариален а****, ищецът Р. Б. Р. е собственик на
недвижими имоти, намиращи се в г****, представляващи офиси на две нива, подробно
описани в нотариалния акт, които обекти са водоснабдени.
До 23.02.2023г. партидата за услугите на ответното дружество се води на „****, чийто
управител е ищеца, като е с абонатен номер ***, а след тази дата, партидата се води на
името на ищеца Р. Б. Р. като физическо лице, а абонатния номер е ***
По делото е представена покана за доброволно плащане, от ответното дружество до
ищеца, за сумата 15984,83лв. за консумирана питейна вода за периода 26.11.2021г.-
31.03.2023г. по три броя фактури. Срещу поканата за доброволно плащане ищецът подал
възражение до ответното дружество.
По делото са представени касови бележки за заплащане по фактури за отчетен
период 26.11.2021г.-30.05.2023г. на обща стойност 16 706,16лв.
По делото е представен констативен протокол от 22.12.2022г. за извършена проверка в
процесните обекти на ищеца от служители на ответното дружество, в който КП е отразено
,че водомерът е с показания 8618 куб.м, като при проверката работи нормално. В протокола
е отразено, че пломбите на водомера са лепени допълнително, по което проверяващите са
достигнали до извод за промяна на показанията на водомера от собственика на обекта.
Представен е констативни протоколи от 11.07.2023г. за спиране и възстановяване на
водоподаването в обекта.
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
***
Представена е справка за консумация на абонат за период 2019г.-2024г, за процесните
обекти.
По делото е представено извлечение от електронен карнет за месеците 09, 10 и
11.2022г. за отчитане но потреблението на вода в процесния обект.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М И Е, И В
И, Н В Н, Б С И, Й. А. И. и Г. П. Л.. Свидетелят Е разпитан каза, че изготвил възражение
срещу поканата за доброволно плащане, изпратена до ищеца от ответното дружество, с
която се претендират суми за служебно начислени кубици вода. С възражението било
направено искане да се извърши метрологична проверка на водомера, което не било
извършено. Свидетелят заяви, че на 11.07.2023г било спряно водоподаването в обектите на
ищеца,като от страна на ответното дружество им било казано ,че след като платят сумите по
фактурите, ще бъде пуснато отново водоподаването. Междувременно на свидетеля бил
връчен препис от констативен протокол от декември 2022г.. След заплащане на сумите по
фактурите водоподаването било възстановено. Свидетелят И, разпитан каза, че работи в
2
ищцовото дружество на длъжност „строителен техник“ . Свидетелят заяви, че водомерът се
намира в приземен етаж, за който той има ключове. Служители на ВиК нямали достъп до
водомера, а отчитането ставало след като се разбирали със свидетеля да им отвори. Около 6-
8 месеца служителите на ВиК не били търсили свидетеля да им отвори, за да отчетат
показанията на водомера. В деня преди 22.12.2022г. го потърсили и на следващия ден той им
осигурил достъп. След това се подписал на документ съставен от тях, че е присъствал на
проверката. Не са му връчвали екземпляр от този документ. Казали, че водомерът е
манипулиран и била нарушена цялостта му. Свидетелката Н, която е служител на ответното
дружество, разпитана каза, че от месец май 2022г. консумацията на вода в процесните
обекти значително се завишила, като на 29.11.2022г.били отчетени показания 11 000 куб.м.,
което било констатирано от инкасатора. По-късно, когато отиват на проверка в обекта по
искане на собственика, показанията били 8600 куб.м. и липсвали пломби на водомера.
Според свидетелката е имало теч в помещенията, след водомера. Свидетелят И, който е
служител на ответното дружество на длъжност „инспектор реализация“, разпитан каза, че е
бил на проверката от 22.12.2022г. и е съставил констативния протокол. За свидетел по
протокола се подписал човекът, който им отключил обекта. Водомерът бил разположен в
горния ъгъл на една от стените в помещението и при проверката показанията му били около
8000 куб.м.Установили, че пломбите на водомера са лепени. Проверката извършили само
визуално, не са използвали уреди и не са демонтирали водомера. Свидетелят И., разпитан
каза, че за процения период е отчитал потреблението на вода в процесните обекти в гр.****.
Водомерът се намирал в подземие, което било отключвано от лицето И И, с когото
предварително инкасаторът се уговарял. През 2022г отчитането ставало на таблети, където
нанасял показанията на водомера. Свидетелят заяви, че отчитал реалното потребление в
обекта, като няма спомен да е извършвал служебно начисления. През пролетта на 2022г му
направило впечатление, че консумацията на вода нараства значително и казал това на
човека, който му отключва обекта. Показанията на водомера били около 11300 кубика, а след
5-6 месеца установили показания около 8500 кубика. Свидетелят каза, че присъствал на
проверката от 22.12.2022г, когато установили, че пломбите на водомера били срязани и
лепени. Впоследствие разбрал, че в обекта имало течове. Свидетелят Л., разпитан каза, че
работи в ответното дружество като механик. Есента на 2024г ходил в процесния обект, за да
сменят водомера. Водомерът бил монтиран на тавана на помещението, с часовниковия
механизъм надолу, като при този монтаж водомерът не отчита реалното потребление.
Свидетелят дал устни указания на представителя на ищцовото дружество как следва
правилно да бъде монтиран водомера.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че издадената от ответното дружество фактура №**********/28.02.2023г. е за
период 26.11.2021г.-24.02.2023г. и е с главница 14960,39лв. и лихва 495,88лв. На 11.07.2023г.
по фактурата е платена сумата общо 15456,27лв. Вещото лице е посочило, че средната цена
на 1 кубик вода за целия период 26.11.2021г.-24.02.2023г. е в размер на 3,053лв. с ДДС.
Левовата равностойност на 2850 куб.м вода при единична цена от 3,053 лв./куб.м се равнява
на сумата общо 8701,05лв.
3
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че в момента на огледа вещото лице е констатирало, че водомерът има само една
пломба, като липсва втората пломба. Към момента на огледа извършен от вещото лице
показанията на водомера са 10318 куб.м, а към момента на принудителното спиране от
11.07.2023г. са 9376 куб.м. За периода 26.11.2021г.-24.02.2023г. потреблението е 2050 куб.м
и служебно начислени 2850 куб.м. Вещото лице е посочило ,че не й е представен документ
за преминала последна метрологична проверка на процесния водомер. Според вещото лице е
необходимо да се извърши експертиза на водомера по реда на ЗИ. В съдебно заседание
вещото лице каза, че водомерът не следва да бъде поставен надолу, но когато тя е била на
оглед в обекта водомерът бил монтиран правилно, като старият възел бил демонтиран.
Вещото лице заяви, че при огледа тя не е констатирала ленти, лепила по водомера, което е
посочено в констативния протокол от 2022г. Вещото лице заяви, че не е констатирала теч
или следи от теч по време на огледа.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен по следните
съображения:
По делото не е спорно, че имотът, в който се намират обектите на ищеца е
водоснабден, като ищецът е собственик на обектите, за който е открита партида с абонатен
номер №9161407, поради което същият има качеството потребител на ВиК услуги,
доставяни от ответното дружество по смисъла на пар 1 ал.1 т.2 б «а» от ДР на ЗРВКУ.
Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. договорните отношения във връзка с доставка и
получаване на ВиК услуги се осъществяват при публично известни Общи условия, като не е
спорно, че ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите са част от договорното
правоотношение между страните.
Съгласно чл.32 от Наредба №4 за условията и реда на присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено от
монтираните водомери.
Съгласно чл.11 ал.5 от Наредба №4, поддържането и ремонтът на индивидуалните
водомери са задължение на потребителите, като съгласно чл.33 ал.2 от Наредбата, при
констатирана повреда представителят на оператора дава на потребителя предписание и срок
за отстраняване на повредата на водомера. След отстраняване на повредата потребителят
уведомява оператора и осигурява достъп до водомера съобразно общите условия или
договора за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра.
Съгласно чл.26 ал.2 от ОУ, при повреждане на индивидуален водомер на потребителя,
операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за
съответния период от предходната година за срока на предписанието, по чл.20 от Общите
условия, като след изтичането му ВиК операторът таксува потребителя по реда на чл.25 ал.8
4
от ОУ. При липса на данни за средномесечния разход за съответния период от предходната
година, по изключение ВиК операторът начислява за срока на предписанието по чл.20 от
ОУ потреблението по реда на чл.25 ал.8 от ОУ.
Съгласно чл.49 от ОУ, при отказ на потребителя , установен с протокола по чл.24 ал.4
от ОУ да осигури достъп на длъжностното лице на ВиК оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропусквателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1m/s, за периода до предишен реален отчет,
но не по-дълъг от шест месеца. В чл.24 ал.4 от ОУ е посочено, че при отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера или неосигуряване на
достъп повече от една година по реда на чл.23 ал.6 и чл.24 ал.3, длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. След съставяне на протокола
ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49 от ОУ.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен
начин, че ищецът е потребил цялото количеството вода, което е заплатено по процесната
фактура. Видно от доказателствата и заключението на съдебно-техническата експертиза,
реално потребеното количество вода за порцесния период е 2050 кубика, като разликата до
4900 кубика , а именно 2850 кубика са служебно начислени кубици вода. Ответникът ,чиято
е доказателствената тежест не установи по безспорен начин ,че е било налице основание за
прилагане на корекционна процедура и начисляване на количество вода, съгласно
разпоредбата на чл.26 ал.2 от ОУ. Не се установи по безспорен начин, че водомерът в обекта
на ищеца е бил повреден ,както и от кой момент е повредата, в какво се изразява. В
констативния протокол от 22.12.2022г е посочено, че водомерът към момента на проверката
работи нормално. Не се установи също така, ответникът да е уведомил по надлежен ред
потребителя за подмяна на водомера. Свидетелят И., който е отчитал потреблението на вода
в обектите за процесния период заяви, че му направило впечатление, че от определен
момент се повишава значително консумацията на вода, но казал това устно само на човека,
който му отключва обектите. Не са изготвени писмени предписания към потребителя от
страна на ВиК оператора. Съдът счита, че за да възникне основание за ангажиране на
отговорността на потребителя е необходимо повредата да е била констатирана по безспорен
начин и да бъде надлежно уведомен абоната за задължението за подмяна на водомера и
причината за това. Показанията на разпитаните свидетели не доказват възникване на
основание за надлежно провеждане на корекционна процедура. Не се установи дали
повишеното потребление е било в резултат на теч и къде е бил този теч. Не се установи дали
след демонтирането водомера е бил проверен и дали е установена повреда в него. Напротив
вещото лице по СТЕ е посочило, че е необходимо да се извърши експертиза на водомера по
реда на ЗИ. Не се установи и как е определен размера на служебно начислените кубици
вода, като ответникът посочи приложимата норма, на каква база е определен размера куб.м
и дали същите са правилно определени. В заключението вещото лице е е посочило
разпоредбата на чл.49 от ОУ, но съдът намира ,че не се установи основание за прилагане на
5
корекционна процедура по тази разпоредба. По делото няма наведении твърдения от страна
на ответника, че абонатът не му е осигурил достъп до обектите, за да отчита показанията на
водомера. Инкасаторът, отчитал обекта заяви ,че предварително се уговорял със служител на
ищеца, който му отварял помещението за да отчете водомера. Освен това предпоставка за
прилагане на разпоредбата на чл.49 от ОУ е да е бил изготвен протокол по чл.24 ал.4 от ОУ,
който да удостоверява отказа на потребителя да осигури достъп на служител на ВиК
оператора, а в случая не се твърди да е съставян такъв протокол. Ответникът не доказа по
безспорен начин размера на служебно начислените кубици вода, както и периода, за който са
потребени. Разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД регламентира виновен характер на договорната
отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане на потреблението на вода, да се иска заплащане на
количество вода, което не е доставено и надлежно отчетено в обекта на потребление. Ето
защо съдът приема, че за ответника не е било налице основание да претендира от ищеца
заплащане на количество вода и ВиК услуги, които не се установи да са реално доставени и
потребени в имота, а именно в количество 2850 куб.м, за отчетен период 26.11.2021г.-
24.02.2023г., поради което не се дължи заплащането им.
Съгласно чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го
върне.
По делото не е спорно, че ищецът е заплатил процесната фактура, в която са
включени служебно начислените кубици вода- 2850 кубика. Същите са за служебно
начислено количество вода, което не се установи да е потребено в обекта на ищеца. Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза тяхната стойност е общо 8701,05лв.
Ответникът не установи наличие на основание за начисляване на служебно количество вода
по процесната фактура, заплатена от ищеца. Представените справки са документи изходящи
от ответника и не обвързват ищеца сами по себе си, тъй като не се ползват с материална
доказателствена сила, а са частни документи. Ответникът не ангажира безспорни
доказателства за възникване на основание за провеждане на корекционна процедура, при
която е начислил служебно количество вода. При това положение и след като ответникът не
доказа наличие на основание за начисляване на посочените във фактурата служебно
начислени количества вода, които е претендирал от ищеца и които ищецът е заплатил, то
следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца заплатената от него стойност на 2850
куб.м вода в размер на 8701,05лв. , като платени без основание и искът по чл.55 ал.1 т.1 от
ЗЗД следва да се уважи в претендирания размер от 8701,05лв.
С оглед основателност на иска за главница от 8701,05лв, основателна е и акцесорната
претенция за лихва за забава, считано от подаване на исковата молба/05.02.2024г./ до
окончателното изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер
на 348,05лв. за държавна такса, 900лв. за възнаграждения за вещи лица, 40лв. за депозит на
възнаграждение за свидетели при призоваване и 1170лв. за адвокатско възнаграждение.
6
Ответникът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не
следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******************* ДА ЗАПЛАТИ на Р. Б. Р. с ЕГН **********, с
адрес ****** лично и като управител на „*****, сумата 8701,05 лв. /осем хиляди
седемстотин и един лева и пет стотинки/, представляваща платена без основание сума за
служебно начислени 2850 куб.м вода по фактура №**********/28.02.2023г. за отчетен
период 26.11.2021г.-24.02.2023г. за обекти с абонатен номер *****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба/05.02.2024г./ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „****** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Б. Р. с ЕГН **********, с адрес ******
сумата от общо 2458,05 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и осем лева и пет стотинки/,
представляваща направени от ищеца разноски по делото за държавна такса, възнаграждения
за вещи лица и свидетели при призоваване, и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7