№ 2141
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100511656 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20136576 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д. №
38464/2020 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, е отхвърлен предявеният от П.
З. П. иск срещу „БАНКА ДСК“ АД, с правно основание чл.439 ГПК вр. с
чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника по изпълнителен лист от 09.09.2010 г., издаден по гр. д.
№ 40420/2010 г. на СРС, IГО, 32 състав, сумата от 11 877, 72 лв. – главница и
5 888, 85 лв. – лихва за периода 15.05.2008 г. – 11.08.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2010 г. до изплащане на
вземането, на недоказан и неоснователен. Ищецът е осъден да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, сумата от 450 лв.,
представляваща разноски по делото. Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на ответника – „ОТП Ф.Б.“ ЕАД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца П. З. П., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Решаващият се е позовал на поискани от
ответника изпълнителни действия с молби от 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018
г., без да съобрази обстоятелството, че тези молби са подадени при наличие
на предпоставките на чл.433, т.8 ГПК. На 31.05.2011 г. е подадена молба за
образуване на изпълнителното производство с посочени способи за
принудително изпълнение. Към 31.05.2013 г. е настъпило прекратяване на
изпълнителното производство поради 2-годишно бездействие на взискателя.
Поддържа, че след прекратяване на изпълнителното дело са
1
незаконосъобразни и не могат да спрат изтичането на давностният срок. За
прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание не
е необходимо постановяването на изричен акт от съдебния изпълнител. Моли
съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „БАНКА ДСК“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. От
материалите в изпълнителното дело е установено, че за периода 20.12.2011 г.
– 12.04.2013 г. са удържани суми от трудовото възнаграждение на длъжника,
за което са били направени отбелязвания върху изпълнителния лист.
Постъпването на суми въз основа на наложения запор представлява плащане
от трети задължени лица прекъсва давността, съгласно ТР № 2/26.06.2015 г.,
т.10. Извършените и поискали след това изпълнителни действия за през
период, който е по – кратък от 2 години. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от третото лице – помагач „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. В проведеното
открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Ищецът
твърди, че на 09.09.2010 г. спрямо него е издаден изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 40420/2010 г. по описа на СРС, 32 състав за сумата от 11 877, 72 лв. –
главница и 5 888, 85 лв. – мораторна лихва. Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20118410403658 по
описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС. Твърди,
че за период, по – дълъг от 5 години, не са били извършени никакви
изпълнителни действия, поради което задължението му е погасено по
давност. Последното изпълнително действие по искане на взискателя е било
посочено при образуване на изпълнителното дело. С оглед на това съдебният
изпълнител е следвало да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433,
т.8 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 11 887, 72 лв. –
главница и 5 888, 85 лв. – лихва за забава за периода 15.05.2008 г. – 11.08.2010
г., за които е издаден горепосочения изпълнителен лист, като погасени по
давност. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че
процесните вземания не са погасени по давност. На 31.05.2011 г. е образувано
изпълнително дело№ 20118410403658 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на
КЧСИ, с район на действие СГС срещу ищеца, въз основа на издаден
изпълнителен лист, на основание влязла в сила заповед за незабавно
изпълнение, срещу която длъжникът не е депозирал възражение в срок. По
силата на договор за покупко – продажба на вземания от 16.08.2012 г.,
сключен между ответника и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД последният е придобил
2
вземането на ответника към ищеца и го е уведомил на 16.08.2012 г. за
извършената цесия, въз основа на упълномощаване от цедента. На 14.01.2014
г. цесионерът е конституиран като взискател по делото. С оглед на това счита,
че предявеният спрямо него иск е недопустим. Не участва по изпълнителното
дело като взискател и няма качеството кредитор на ищеца. В условията на
евентуалност счита, че предявеният иск е и неоснователен. Твърди, че в хода
на изпълнителното производство са предприемани изпълнителни действия,
поради което изпълнителното производство не е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
На 09.09.2010 г. е издаден изпълнителен лист от СРС по ч. гр. д. №
40420/2010 г. по описа на СРС, с който П.З. П. е осъден да заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД сумата от 11 877, 72 лв. – главница, 5 888, 85 лв. – лихва от
15.05.2008 г. до 11.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.08.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 355, 33
лв. – разноски по делото и сумата от 605, 33 лв. – адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 31.05.2011 г. на ЧСИ Н.М., въз основа на молба
от „ДСК“ ЕАД и на основание горепосочения изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 20118410403658 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841
КЧСИ с район на действие СГС. Предложеното изпълнително действие е опис
на движимите вещи на длъжника. В молбата е отправено волеизявление от
взискателя за възлагане извършването на действия от съдебния изпълнител по
чл.18 ЗЧСИ.
На 09.06.2011 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение.
С разпореждане от 01.09.2011 г. ЧСИ Н.М. е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от неговия работодател „3
С СОТ“ АД.
На 01.09.2011 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника.
За периода 20.12.2011 г. - 12.04.2013 г. ежемесечно са постъпвали
суми от трудовото възнаграждение на длъжника.
На 10.04.2014 г. е наложен запор върху вземането за трудово
възнагрождение на длъжника, дължимо от неговия работодател „О.Г. 7“
ЕООД.
На 10.04.2014 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника.
С постановление от 14.01.2014 г. на ЧСИ Н.М. на основание чл.429,
ал.1 ГПК като взискател в изпълнителното поризводство е конституиран
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД срещу длъжника П. З. П..
На 10.04.2014 г. е изпратено съобщение до длъжника, с което е
уведомен за конституирания взискател по делото
С молба от 20.11.2015 г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е отправил искане до ЧСИ
Н.М. да извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.
На 31.08.2017 г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е отправил искане към ЧСИ Н.М.
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С разпореждане от 04.07.2019 г. на ЧСИ Н.М. е насрочен опис на
движимите вещи на длъжника, като е постановено изпращането на призовка
за принудително изпълнение до длъжника.
3
По делото е представен договор за покупко – продажба на вземания
(цесия), сключен на 16.08.2012 г., между „БАНКА ДСК“ ЕАД – цедент и
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД - цесионер, по силата на който са прехвърлени вземания на
цедента в полза на цесионера. Страните не спорят, че сред прехвърлените
вземания са и процесните.
„Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила „ОТП Ф.Б.“ ЕАД да уведоми
всички длъжници (кредитополучатели, съдлъжници и поръчители), по
вземанията по кредити от портфолиото на РЦ София- запад и РЦ София –
изток, необезпечени с ипотеки, които банката е цедирала с горепосочения
договор
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Макар, че процесните вземания са прехвърлени от ответника в полза
на третото лице – помагач, наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност (решение № 60282 от
19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда
на чл.290 ГПК). Отделно от това следва да се отбележи за изчерпателност, че
не се установи изпълнителното производство да е прекратено спрямо
първоначалния взискател – „Банка ДСК“ АД след конституиране като
взискател на цесионера „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. Това налага изводът, че
първоначалният взискател продължава да участва като такъв в
изпълнителното производство. Ето защо следва да се приеме, че за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иска спрямо кредитора, в чиято
полза е издаден изпълнителния титул. Новият кредитор участва по делото
като трето лице – помагач, поради което и на основание чл.223, ал.1 ГПК,
постановеното решение ще има установително действие в отношенията на
третото лице и насрещната страна.
В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за
установяване в отношенията между страните, че ищеца не дължи на
ответника исковата сума.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по
исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз
основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на
длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези
съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за
4
факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на
ВКС, ТК, I ТО). Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен
процес чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК се дава право на длъжника да
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно
значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и
правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези,
които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение
(определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК,
ІV ГО).
В случая ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили
след постановяване на влязлата в сила заповед за изпълнение.
Страните не са изложили оплаквания относно приложения от
решаващия съд срок на погасителната давност – 5 години за главницата,
поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън рамките на
въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
В на 09.09.2010 г. е издаден изпълнителният лист въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.447 ГПК. Заповедта за изпълнение е влязла в сила след изтичане на
двуседмичния срок за депозиране на възражение срещу нея. Същата е връчена
на 09.06.2011 г., поради което заповедта е влязла в сила 24.06.2011 г. От този
момент е започнал да тече давностният срок.
Поначало първоначално приетите тълкувателни решения, респ.
ППВС имат обратно действие, доколкото даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила. Още от този момент
тълкуваната норма е имала съдържанието, разяснено в тълкувателните актове.
В конкретния случай обаче с цитираното тълкувателно решение е прието, че
ППВС № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила. С последното е разяснено,
че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
ППВС № 3/18.11.1980 година е прието при действието на ЗУС (отм.),
обнародван В ДВ бр. 23/19.03.1972 година. На основание чл.59 ЗУС (отм.)
тълкувателните постановления са задължителни за съдилищата и особените
юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които
подлежат на съдебен надзор. ЗУС (отм.) отменен със ЗСВ (отм.), обнародван в
ДВ бр. 59/22.07.1994 година. На основание чл.84, ал.1, т.2 ЗСВ (отм.) общото
събраните на съответната колегия на ВКС може да постановява тълкувателни
решения по приложението на закона при неправилна или противоречива
съдебна практика, като на основание чл.86, ал.2 от същия закон тези решения
са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. В
действащия ЗСВ - чл.130, ал.2, също е предвидено, че тълкувателните
решения и тълкувателни постановления са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление,
както и за всички органи, които издават административни актове
Съгласно разясненията, дадени с решение 170 от 17.09.2018 г. по гр.
д. № 2382/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
5
2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. Разяснено е, че при постановяването на нов
тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в
начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и
същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно
задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от
съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все
още не е действащ. С оглед на това последващите тълкувателни решения
нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В
този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои
от две части. Настоящият съдебен състав възприема изцяло разрешенията,
дадени с посоченото решение на ВКС. С него не се променя тълкувателното
решение на ВКС, а е разгледан въпросът относно действието във времето на
последващо тълкувателно решение, с което е обявено за загубило сила
тълкувателно ППВС, което до момента на постановяване на тълкувателното
решение е било задължително за съдилищата и правните субекти са
съобразявали поведението си приложимите задължителни разяснения на
закона.
В разглеждания случай към момента на приемане на ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на
09.05.2012 г. изпълнителен лист, е било висящо и не е прекратено по силата
на закона.
Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното дело е прекратено на
31.05.2013 г.
В нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е регламентирано, че
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015
г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
В случая се установи, че въз основа на поисканото от взискателя
изпълнително действие – запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,
ежемесечно са постъпвали суми от работодателя на длъжника за периода
20.12.2011 г. – 12.04.2013 г. съгласно цитираното тълкувателно решение при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Ето защо
6
неоснователен се явява довода на жалбоподателя, че на 31.05.2013 г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК.
Поисканите от взискателя и извършени от ЧСИ Н.М. изпълнителни
действия са през периоди, по – кратки от 2 години, поради което
изпълнителното производство не е прекратено на посоченото основание.
Следва да се съобрази обстоятелството, че с оглед разясненията, дадени с
ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Ето защо новият давностен срок започва да тече от момента на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая преди изтичане на давностния срок взискателят е
предприемал изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността –
депозирана молба на 20.11.2015 г.за извършване на опис на движимите вещи,
находящи се в дома на длъжника; депозиране на 31.08.2017 г. на молба от
взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Давността е прекъсната и разпореждане от 04.07.2019 г. на ЧСИ
Н.М., с което, в рамките на възлагането по чл.18 ЗЧСИ е насрочен опис на
движимите вещи на длъжника.
По изложените съображения въззивният съд счита, че вземанията на
кредитора, за които е издаден процесният изпълнителен лист от 09.09.2010 г.
не са погасени по давност към момента на провеждане на устните състезания
в настоящото производство.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК
на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 100 лв. –
7
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20136576 от 10.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 38464/2020 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав..
ОСЪЖДА П. З. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
„******* в******* и съдебен адрес гр. София ,ул. „******* – адв. Н.К., да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******,
сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******.
Решението подлежи обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8