Решение по КНАХД №571/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Г. В. Г., [ЕГН] срещу решение № 231 от 17.04.2025 г., постановено по АНД № 160/2025 г. на Районен съд – гр. Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че е нарушен чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, т.к. АПИ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, който министър не е предвиден сред лицата по чл.189, ал.12 от ЗДвП, имащи право да издават наказателни постановления по ЗДвП, съответно да определят други длъжностни лица, които да могат да ги издават. Сочи се, че министърът на регионалното развитие и благоустройството, който освен, че не е предвиден сред лицата по чл.189, ал.12 от ЗДвП, имащи право да издават наказателни постановления по ЗДвП, в случая няма и право да определя други длъжностни лица, които да могат да ги издават.

Правят се твърдения, че Районен съд – Плевен никъде в решението си не обсъжда това основно възражение за липсата на административно-наказателна компетентност на министъра на МРРБ, респективно на началник отдел КРПМ към Д „АРОК“ при АПИ, определен със Заповед №РД-11-1138 от 15.10.2024 г. на председателя на УС на АПИ за издаване на наказателни постановления по ЗДвП. Посочва се, че правомощията по издаване на наказателни постановления следва да са изрично предвидени и е недопустимо те да бъдат извеждани по тълкувателен път. Сочи се, че длъжностните лица на АПИ не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП, а те могат да съставят АУАН по реда на ЗП. Посочва съдебна практика в този смисъл. На следващо място счита, че когато при проверка се установи, че движението на тежко или извънгабаритно ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса, субект на отговорността може да бъде и водачът, като пряк извършител, който управлява тежко или извънгабаритно ППС. Излага аргументи, че мотивите на въззивният съд не почиват на правни възражения, поддържани от негова страна и процесуалния му представител. Иска се отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът – Г. В. Г., редовно призован, се представлява от адв. К. М. от Адвокатска колегия – Бургас, който поддържа изцяло касационната жалба, като подробно развива наведените в нея доводи.

Ответникът – Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, не е подал писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва да бъде оставено в сила Решението на Районен съд – Плевен като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 9058 от 17.12.2024 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложил на Г. В. Г., [ЕГН] от град Бургас, обл. Бургас, [жк], [адрес] глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за извършено нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за движение по пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабиритни и/или тежки ППС, като е намалил наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. на глоба в размер на 500 лева.

Наказателното постановление е издадено затова, че на 27.11.2024 г. в 13:46 часа на път I-3, км 67+300 на отбивна площадка в посока гр. Плевен - гр. Бяла, Г. В. Г. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси [Марка], модел Р 420 ЛА 4X2 МНА, с peг. № [рег. номер] и полуремарке с 3 оси с peг. № [рег. номер], като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на пшеница. При направеното измерване с техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 м, е констатирано следното:

1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 12.245 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 0.745 т;

2. При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.950 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 3.950 т.

Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания безспорно е установено, че на 27.11.2024 г. в 13:46 часа на път I-3, км 67+300 на отбивна площадка в посока гр. Плевен - гр. Бяла, Г. В. Г. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси [Марка], модел Р 420 ЛА 4X2 МНА, с peг. № [рег. номер] и полуремарке с 3 оси с peг. № [рег. номер], като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на пшеница, като при направеното измерване с техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка № 1311/18/5 м, е констатирано, че управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., с което виновно е нарушил чл.139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабиритни и/или тежки ППС и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства (ППС) трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабиритни и/или тежки ППС допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за единична ос - задвижваща: а) на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11,5 t, а съгласно и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабиритни и/или тежки ППС допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: б) над 1,3 m - 24 t.

В конкретният случай процесното ППС е било с измерено натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 12.245т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 0.745т., а при измерено разстояние между осите 1.36м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.950т. при максимално допустимо натоварване на оста 24т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 3.950т.

В тази насока са писмените доказателства – съставения АУАН, ползващ се с доказателствена сила за фактите в него, и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Р. Й. Г. и Е. Г. Г., чийто показания са взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал. Ето защо правилно РС- Плевен е приел, че са налице доказателства за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Данните по делото безспорно сочат на неизпълнение изискването по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на ППС с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават установените норми. Осъществен е съставът на посоченото нарушение, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, съобразно чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението на касатора, че е налице липса на административно-наказателна компетентност на министъра на МРРБ, респективно на началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, определен със Заповед №РД-11-1138 от 15.10.2024 г. на председателя на УС на АПИ за издаване на наказателни постановления по ЗДвП, тъй като съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП в приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.) службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка, като общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на органите, които могат да съставят АУАН, респективно да издават наказателни постановления за този вид нарушения по ЗДвП е намерила своята регламентация в чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, според който общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на АПИ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. В тази връзка с приложените по делото Заповед № РД-11-1138/15.10.2024 г. и Заповед № РД-11-1139/15.10.2024 г. на Председателя на УС на АПИ са определени и лицата от структурата на агенцията, които могат да съставят актове за нарушения, както по Закона за пътищата, така и по ЗДвП и да издават НП.

Правилно РС- Плевен е съобразил, че се касае за първо по ред нарушение от този вид, поради което е изменил НП, като е намалил наложеното административно наказание глоба в размер на 1500 лева на глоба в размер на 500 лева, както правилна е и преценката, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажен случай, а цитираната в касационната жалба съдебна практика не обвързва съда.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 231 от 17.04.2025 г., постановено по АНД № 160/2025 г. на Районен съд – гр. Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.