№ 6777
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела П.
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела П. Гражданско дело №
20241100102663 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявени са множество обективно и субективно съединени /кумулативно и
евентуално/искове по чл.26 от ЗЗД, чл.576 от ГПК, чл.33, ал.2 от ЗС и чл.124 от
ГПК – за прогласване нищожността на нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 2023г. поради неучастие на страните по сделката лично пред нотариуса, за
прогласяване на нищожността на договори за дарение и покупко – продажба на
недвижим имот, при условията на евентуалност – ако договорът за дарение бъде
обявен за привиден и или нищожен, предявен е иск за изкупуване на имота на
уговорената в договора за подажба цена, както и признаване за установено, че
последният приобретател на имота не е собственик на ½ идеална част от него.
Ищцата твърди, че е собственик по наследство и давностно владение на ½
идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ № 1, с
идентификатор № 68134.1003.203.3.1 в гр. София, като останалата ½ идеална част
била собствена на сестра й – ответницата А. О..
Твърди се, че на 24.03.2023г., А. О. дарила на втория ответник по иска – И. А.
Ал- М., 1/12 (една дванадесета) ид.ч. от процесния недвижим имот, като договорът
за дарение е обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58,
том 1, дело № 55 от 2023г., съставен на 24.03.2023г., от нотариус рег. № 438 при НК,
1
а на 04.04.2023г., продала на същото лице и останалите си 5/12 (пет дванадесети)
ид.ч. от съсобстения й с ищцата недвижим имот, който договор е обективиран в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том 1, дело № 64, съставен
на 04.04.2023г от нотариус рег. № 438 при НК.
На 21.12.2023г., ответникът И. А. А. дарил на третия ответник по иска Х. М.
И. общо 6/12 (шест дванадесети) или ½ (една втора) ид.ч. от процесния недвижим
имот, който договор е обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот № 121, том 1, рег. № 12085, дело № 112/2023, съставен на
21.12.2023г. от нотариус А. И., вписан в регистъра на НК под № 424
Твърди се, че при сключване на сделките от ответницата А. О. не е спазено
изискването на чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността, както и, че в отсъствието на
страните, бил изповядан Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том
1, рег. № 1053, дело № 55.
Предвид това твърди нищожност на нотариалното действие, както и
нищожност на Договор за дарение, сключен на 24.03.2023г. на основание чл. 26, ал.
2, предл. 3 от ЗЗД, поради липса на предписаната от закона нотариална форма, на
основание чл. 26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД - като противоречащ на добрите нрави.
При евентуалност твърди,че договорът за Дарение от 24.03.2023г. е нищожен, като
привиден, доколкото чрез него страните са прикрили продажбата на 1/12 (една
дванадесета) ид.ч. от процесния недвижим имот. По този начин, съсобственикът се
е разпоредил със своята идеална част, без да предложи на друг съсобственик да я
изкупи, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС. В
резултат на това за ищеца възникнало субективното потестативно право да изкупи
процесния имот от купувача по договора. Иска да бъде признато правото й на
изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС.
Твърди освен това, че продажбата от 04.04.2023г., с която А. О. продава на И.
А. А. 5/12 ид.ч. от процесния апартамент, е нищожна защото противоречи на
добрите нрави поради очевидна нееквИ.лентност на престациите. Твърди, че
посочената в договора продажна цена от 9 900 лева не отговаря на действително
заплатената от купувача сума. В тази част, договорът за продажба се бил
симулативен, като действително заплатената от И. продажна цена за 5/12 ид.ч. от
процесния недвижим имот се равнявала на сумата от 6 000 лева, която сума била
значително по-ниска от данъчната им оценка, посочена в Нотариалния акт от
04.04.2023г., а именно 28 779, 69 лева. Твърди освен това, че пазарната цена на
процесния имот възлиза на сума, надвишаваща 350 000 лева., т.е. пазарната цена на
2
5/12 ид.ч. от имота се равнява на повече от 145 833.33 лева.
Твърди, че договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 121, том I,
рег. № 12085, дело № 112/2023г. от 21.12.2023г., с който И. А. Ал - М. дарява на
третия ответник – Х. М. И., ½ ид.ч. от процесния имот, с адрес: гр. София, ж.к.
********, е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД (липса на
основание), евентуално - чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречието му с
добрите нрави, евентуално – чл. 226, ал. 3 от ЗЗД (мотивът, единствено поради
който е направено дарението противоречи на закона или на добрите нрави), с
твърдения, че приобретателят по сделката е недобросъвестно лице и в случая
дарението е извършено с единствената цел да бъде увредена ищцата – да й се
попречи да осъществи правото си на изкупуване на ½ ид.ч. от имота.
Иска освен това да бъде признато за установено, че Договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № 121, том I, рег. № 12085, дело № 112/2023г. от
21.12.2023г., с който И. А. А. дарява на третия ответник по иска – Х. М. И., ½ ид.ч.
от процесния имот, с адрес: гр. София, ж.к. ********, е нищожен на основание чл.
26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД (липса на основание), евентуално - чл. 26, ал.1, предл. 3 от
ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави, евентуално – чл. 226, ал. 3 от ЗЗД
(мотивът, единствено поради който е направено дарението противоречи на закона
или на добрите нрави).
Иска да бъде признато за установено и това, че ответникът Х. М. И. не е
собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, с адрес: гр. София, ж.к. ********.
Ответницата А. О. намира исковете за основателни. Признава, че в деня на
сделката – 24.03.2023г., когато е сключен договора за дарение е получила сумата от
3 000 лева от другата страна. Досежно договора да покупко продажба от м.04.2023г.
твърди, че насрещната страна е заплатила сумата по продажбата, която се явявала
крайно занижена и нееквИ.лентна на престацията, направена от нея. Признава
фактическите твърдения на ищцата за наличието на измама, крайна нужда и явно
неизгодни условия при сключване на покупко продажбата. Твърди освен това, че
доколкото договорите за дарение и покупко – продажба са нищожни, то ответникът
И. А. не е придобил правото на собственост върху имота, поради което не е могъл
да прехвърли право на собственост на третия ответник.
Ответникът И. А. оспорва предявените искове. Твърди, че договорът за
дарение е изповядан с участието и присъствието на страните, не противоречи на
добрите нрави, има основание. Оспорва да е предоставял средства, в т.ч. и сумата
от 3 000 лева на А. в деня на сключване на договора за дарение. По същите
3
съображения оспорва твърденията на ищцата и за нищожност на договора за
покупко продажба от м.04.2023г., както и договорът за дарение от 21.12.2023г.
Ответникът Х. И. оспорва предявените искове. Излага подробни
съображения относно действителността на договорите, сключени между ищцата и
праводателя му, както и липсата на сочените в ИМ основания за нищожност на
сключения от него договор за дарение през м.12.2023г.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор по делото и от представените писмени доказателства /Нотариален
акт № 176, том IV, рег. № 15538, дело № 726 от 2019г., съставен на 08.11.2019г., от
помощник-нотариус по заместване при Нотариус рег.№30 при НК/ се установява,
че ищцата М. Л. е собственик на ½ идеална част от недвижим имот – апартамент с
идентификатор № 68134.1003.203.3.1 в гр.София.
Няма спор по делото и относно това, че съгласно посочения НА, останалата
½ от имота е била собствена на сестра й – ответницата А. О..
На 24.03.2023г., А. О. дарява на втория ответник – И. А. Ал - М., 1/12 ид.ч. от
процесния недвижим имот, като договорът за дарение е обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от 2023г., съставен на
24.03.2023г., от Нотариус рег. № 438 при НК. Сделката е вписана в АВп на
24.03.2023г.
На 04.04.2023г., ответницата О. продава на същото лице – И. А. Ал - М. и
останалите си 5/12 ид.ч. от съсобстения й с ищцата недвижим имот. Договорът е
обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том 1, дело №
64, съставен на 04.04.2023г., от Нотариус рег. № 438 при НК. Сделката е вписана в
АВп на 04.04.2023г.
На 21.12.2023г., ответникът И. А. Ал - М. дарява на третия ответник - Х. М.
И., 6/12 ид.ч или ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, който договор е
обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот №
121, том 1, рег. № 12085, дело № 112/2023, съставен на 21.12.2023г. от Нотариус
рег. № 424 при НК.
От показанията на св.З. Т. – нотариус, пред който са сключени договора за
дарение и продажбата през м.03, съответно м.04.2023г., се установява, че при
изповядването на двете сделки страните са се явили лично, прочетени са актовете.
От показанията на св.Р.В. се установяват факти относно отношенията между
4
А. О. и И. А.. Свидетелката установява, че /като адвокат/ е консултирала страните.
Сочи, че при разговор с ответницата О., последната е заявила, че иска да прехвърли
част от частта си от имота на И. А., тъй като той й е помагал в годините. Когато й
били разяснени възможностите, А. О., решила да направи дарение. Представила на
свидетелката документи за собственост, схема, данъчна оценка, при което
свидетелката изготвила проект на договор за дарение. Свидетелката е категорична,
че документите са представени на нотариуса, изповядал сделката, страните са се
явили при него, актът е бил прочетен и подписан по надлежния ред. Сочи, че след
известно време, А. О. решила да прехвърли и останалите идеални части, за което
бил изготвен проект за договор за продажба, изповядан при същия нотариус.
По делото са изслушани и ответниците по реда на чл.176 от ГПК, чиито
обяснения обаче не допринасят за изясняване на фактическата обстановка,
доколкото всеки от тях поддържа твърденията си, изложени в отговора на ИМ.
От заключенията на приетата по делото СТЕ, които съдът възприема изцяло,
се установява че стойността на имота по пазарни цени към 04.11.2024г. е 472 100
евро, съответно 241 000 евро – за ½ идеална част.
Други относими доказателства към предмета на делото не са представени,
поради което и съдът не обсъжда събраните в хода на делото писмени такИ., в т.ч и
справка за задълженията на ответницата О., извършено плащане от нея към
кредитор, справка за извършени от ответника И. А. сделки с недвижими имоти.
Така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
По иска за прогласяване нищожността на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от 2023г. на Нотариус рег № 438 при НК
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от
2023г. на Нотариус рег № 438 при НК обективира Договор за дарение от
24.03.2023г., с който ответницата А. Б. О. дарява на втория ответник И. А. А. 1/12
(една дванадесета) ид.ч. от имот - апартамент, с идентификатор №
68134.1003.203.3.1 по КККР на гр.София.
Съгласно постоянната съдебна практика нотариалните действия са строго
формални действия и трябва да се извършват при спазване на съответната
установена законна форма и ред. Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне
на право на собственост върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с
нотариален акт. Последният следва да бъде сключен при спазване на всички
правила на нотариалното производство.
Съгласно Решение № 201/12.02.2015 г. по т. д. № 3351/2013 г. на ВКС, Т. К.,
5
ІІ т. о., нотариалната форма е предвидена като абсолютно задължително условие за
валидност на всички сделки, имащи за предмет разпореждане с право на
собственост или с ограничени вещни права върху недвижими имоти, с оглед
сигурността на гражданския оборот и стабилността на обществените отношения,
без значение дали страната е търговец или физическо лице. Регламентираните
правила относно нотариалната форма на сделките с предмет право на собственост
върху недвижим имот или ограничени вещни права и свързаните с нея нотариални
удостоверявания са императивни. Тези императивни правни норми са предвидени с
цел осигуряване на законосъобразно осъществяване на правната сделка относно
прехвърляне на право на собственост или ограничени вещни права върху
недвижим имот и са насочени към защита на сигурността, както на гражданския,
така и на търговския оборот, т. е. на по-голям кръг обществени отношения,
отколкото отношенията само по търговски сделки.
Съгласно Определение № 337 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
4001/2020 г., IV г. о., ГК, нотариалният акт за правни сделки е най-важното
нотариално удостоверяване както с оглед на своя предмет, така и с оглед на своите
правни последици, т. е. и за това нотариално удостоверяване е приложима
разпоредбата на чл. 576 ГПК. Нотариалното удостоверяване е нищожно, когато не
отговаря на изискванията за валидност. Съгласно разпоредбите на чл. 576
ГПК нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го
извърши /чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 574 и чл. 575/, както и когато при неговото
извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 /относно личното явяване на
участващите лица/, чл. 579, чл. 580, т. 1, 3 и 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2 ГПК.
Основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания са изрично уредени
с императивната разпоредба на чл. 576 ГПК, като могат да бъдат разделени в две
групи: нищожност поради нарушаване пределите на нотариалната компетентност
и нищожност поради допуснати процесуални нарушения в хода на нотариалното
производство.
Съгласно Решение № 39 от 20.01.1999 г. на ВКС по гр. д. № 841/98 г., V г.
о., нищожното нотариално удостоверяване подобно на всеки нищожен акт, не
поражда присъщите му правни последици. Когато е нищожен нотариален акт за
сделка по чл. 18 ЗЗД, удостоверената сделка няма да породи правни последици - чл.
26, ал. 2 ЗЗД и нищожният акт няма да се ползва с доказателствена сила. Тази
нищожност не може да бъде поправена. Компетентен да прогласява нищожността
на нотариален акт е само съдът.
6
Съгласно Решение № 223 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2011 г., I
г. о., ГК, Според чл. 578, ал. 4 от действащия ГПК лицата или техните
пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта на нотариалния акт,
трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да извърши акта, проверява
самоличността, дееспособността и представителната им власт. Когато при
извършването на акта е нарушено изискването за личното явяване на участващите
лица, то според чл. 576 ГПК, нотариалното действие е нищожно. Това е така,
защото нотариалните действия са формални действия и трябва да се извършват при
спазване на съответната установена законна форма и ред. Извод за това дали
участващите лица са се явили лично пред нотариуса следва да се формира при
преценка на цялостното съдържание на нотариалния акт, а не от записаното в
отделни негови части.
В Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от
2023г. на Нотариус рег № 438 при НК е удостоверено, че ответниците А. О. и И. А.
са се явили лично, и след като нотариусът се е уверил в тяхната самоличност и
процесуална дееспособност и представителна власт са сключили процесния
договор за дарение, който е бил прочетен на страните и след одобрението му е бил
подписан от тях и нотариуса
На основание чл. 179, ал. 1 ГПК съдът намира, че процесният
нотариалният акт за сделка като официален свидетелстващ документ с материална
доказателствена сила, удостоверява осъществилите се пред нотариуса факти,
включително явяването на страните по сделката. Лицето, което оспорва някой от
удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да докаже пълно/ по несъмнен
начин/ твърдените от нея различни факти.
В процесния случай, извън твърдението на ищцата, че е нарушена
разпоредбата на чл. 578, ал. 4 ГПК относно личното явяване на участващите в
сделката лица, единственото събрано по делото доказателство са обясненията на
ответницата О., дадени по реда на чл.176 от ГПК.
Съгласно постоянната съдебна практика принципно е допустимо със
свидетелски показания да се установява извършването на нотариално действие,
което законът свързва с валидността на нотариалния акт /така Решение №
711/07.04.1977 г. по гр. д. № 2922/1976 г. на I ГО на ВС, Решение № 500 от 18.06.09
г. по гр. д. № 1410/08 г. на I ГО на ВКС, и Определение № 526 от 28.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., I г. о., ГК./. Решенията са основани на идеята, че
съдържанието на нотариалния акт за сделка като официален документ по смисъла
7
чл. 164, т. 2 от ГПК, включва само удостоверителното изявление на нотариуса за
извършените пред него действия, но не и изявленията, свързани с валидността на
акта, сред които са личното явяване на страните и прочитането му от нотариуса.
По отношение на тези изявления няма забрана за опровергаването им със
свидетелски показания.
В процесния случай обаче по делото не са събрани гласни доказателства в
тази насока, а обясненията на ответницата О. не могат да бъдат годно
доказателство за фактите, които се съдържат в тях. Според настоящия състав,
същата е заинтересована от изхода на делото /предвид направеното от нея в
отговора на ИМ признание на всички факти, свързани с валидността на
извършените от нея сделки/. От друга страна се опровергават от показанията на
св.В., която сочи, че пред нотариуса е представен проект /неподписан от страните/
и представения нотариален акт за дарение, от който е видно, че същият е вписан в
АВп на датата, на който е съставен. Вписването на нотариалния акт не би могло да
бъде извършено, ако на датата, на която е съставен, същият не е подписан от
страните /противно на твърденията на ответницата О., съгласно които е подписвала
нотариални актове при сключване на договора за продажба през м.04.2023г./.
В същото време по делото няма събрани други доказателства, които да
опровергават констатациите на нотариуса за лично явяване на страните, както и за
прочитане на процесния нотариален акт.
Поради това съдът намира, предявения иск за прогласяване на
нищожността на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело
№ 55 от 2023г. на Нотариус рег № 438 при НК на основание чл. 576 от ГПК вр. чл.
578, ал. 4 от ГПК за неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
По исковете за проглясяване нищожността на Договор за дарение от
24.03.2023г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58,
том 1, дело № 55 от 2023г. на нотариус рег. № 438 при НК
С Договор за дарение от 24.03.2023г., обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от 2023г. на нотариус рег. № 438
при НК, ответницата А. Б. О. дарява на втория ответник И. А. А. 1/12 (една
дванадесета) ид.ч. от имот - апартамент, с идентификатор № 68134.1003.203.3.1 по
КККР на гр.София.
Ищцата сочи като основания за нищожност чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД
(липса на форма, свързана с недействителност на нотариалния акт на основание,
чл. 576 от ГПК вр. чл. 578, ал. 4 от ГПК ), евентуално - чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД
8
(противоречие с добрите нрави), чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД /привидност/, както и
всяко друго основание, посочено в чл.26 от ЗЗД
Вярно е, че съгласно разясненията, дадени в ТР 1/2022г. по т.д.№1/2020г. на
ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение
за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства. В настоящия случай обаче, съдът приема, че не следва да се
обсъждат всички основания по чл.26 от ЗЗД, доколкото те не следват нито от
самото съдържание на оспорената сделка, нито от събраните по делото
доказателства. Предвид това съдът ще се произнесе единствено и само по
заявените основания, в поредността, в която са заявени /независимо, че съгласно
трайно установената съдебна практика съдът не е обвързан от поредността,
заявена от страната, а следва да се произнесе по всеки един от тях в поредност,
съобразно естеството на твърдяния порок и според основанията по чл. 26 ЗЗД/.
Веднага следва да се посочи, че предвид установената по-горе валидност на
нотариалния акт, то договорът за дарение е сключен в предвидената от закона
форма, съответно липсва основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2
ЗЗД /липса на форма/, което налага извод за неоснователност на предявения на
това основание иск
Неоснователен е и искът за недействителност на договора, поради
противоречие с добрите нрави- чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД.
Съгласно сочената разпоредба нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. Понятието "добрите нрави" не е легално дефинирано в закона. С
оглед трайната и непротиворечИ. практика на ВКС обаче накърняването на
добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаването на други разпоредби, част от действащото право /Решение № 88 от
22.06.2010 г., по т.д. № 911/2009 г. на ВКС, Решение № 4 от 25.02.2009 г., по т.д. №
395/2008 г. на ВКС и Определение № 794 от 15.12.2011 г., по т.д. № 224/2011 г. на
ВКС/. ТакИ. са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на
несправедливото облагодетелстване. "Добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1,
пр.3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ.
търговски правоотношения, при приложението на която съдът прави конкретна
9
преценка на обстоятелствата във всеки отделен случай въз основа на доводите на
страните и събраните доказателства по конкретното дело.
Договорът за дарение е каузален. Основанието за сключване на всяка
казуална сделка е целта на основното задължение по договора. При договора за
дарение това е целта на дарителя да прехвърли нещо на дарения безвъзмездно, да
го надари. Основанието на договар за дарение съвпада с подбудите (мотИ.), поради
които се дарява . По делото бе установено / с кредитираните показания на св. В./,
че към момента на дарението, мотивът, накарал ответницата О. да го извърши, е
благодарност за оказана от страна на ответника И. А. помощ във времето, който не
е неморален към момента на извършване на сделката.
От друга страна, поведението на ответницата О., предхождащо
сключването на сделката не може да се характеризира като противоречащо на
морала и добрите нрави. Поддържаното основание за нищожност изисква да се
разкрие такова поведение от страна на ответниците /страни по оспорената сделка/,
което да е станало причина за сключване на договора за дарение и да е
несъвместимо с основни човешки ценности и морални категории. При положение
че собственикът прехвърля част от имота не съсобственика си, а на трето лице,
само от това не може да се заключи, че договорът е в противоречие с добрите
нрави, още повече, че съгласно Тълкувателно решение No 5 от 28.11.2012 г. на ВКС
по тълк. д. No 5/2012 г., ОСГК, тези сделки не противоречат на закона и не го
заобикалят. Дори и да се приеме, че целта на ответницата с извършване на
дарението е била да се открие възможността за продажба на останалата част от
собствената на ответницата О. идеална част от имота на трето лице, която цел,
респ. осуетяването на правото на изкупуване от съсобственик в последваща
продажба, е резултат, който не е забранен или непозволен и не прави сделката
нищожна.Морално и справедливо е да се зачете волята на прехвърлителя, а ако има
пороци при формиране или изразяване на волята му, те следва да се установят по
категоричен начин, ако съставляват основание за атакуване на сделката. От гледна
точка на приобретателя И. А. също не се установява такова поведение, което да е в
противоречие с добрите нрави, като само поради факта, че той е трето лице за
съсобствеността не може да се приеме, че е действал изключително по користни
подбуди и е подвел собственика да му прехвърли част от притежаваната от него
част от имота, като пренебрегне другия съсобственик.
С оглед на изложеното в настоящия случай съдът намира, че по делото не се
установява противоречие на процесната сделка /дарение/ с добрите нрави.
Предявеният иск за нищожност на договора на това основание е неоснователен и
10
следва да бъде отхвърлен.
Като трето основание за нищожност на договора за дарение ищцата
сочи чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, вр.чл.17 от ЗЗД – привидност, и относителна
симулативност като прикрИ.щ действителен договор за покупко-продажба.
Съгласно представения нотариален акт за дарение на недвижим имот
страните по договора за дарение са изразили съгласието си първата да дари, а - да
приеме 1/12 идеална част от притежаваните от дарителя идеални части от
недвижимия имот. От показанията на св. В. се установява, че ответницата О. е
решила да прехвърли част от собствеността върху собствените си идеални части от
имота поради това, че е изпитвала благодарност към И. А. за оказваната й помощ
във времето – било с парични средства, било по друг начин, което я е мотивирало
да дари част от идеалните части. Вярно е, че в показанията си свидетелят сочи, че
ответницата О. категорично е отказала да покани ищцата за продажба на
собствените си идеални части, но този факт не променя извода за наличието на
дарственото намерение. Дори и да се приеме, че това е индиция, че праводателят
/ответницата О./ е възнамерявала да извърши продажба на всичко, което
притежава, той сам по себе си не е достатъчен да се направи заключение, че
действителната воля на страните по договора за дарение е била да прехвърлят
възмездно процесната 1/12 идеална част. Тежестта да установи несъответствието
между външно обективираните волеизявления на страните и реалното им
намерение за сделката, се носи от ищцата, която в настоящия процес не го доказа, в
т.ч. не бяха доказани по никакъв начин твърденията, изложени в исковата молба за
плащане на суми по договора за дарение, в частност, че в деня на сключване на
договора ответницата О. е получила сумата от 3 000 лева от ответника И. А..
Предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за дарение на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По исковете за изкупуване
Като основание за осъществяване правото по чл. 33, ал. 2
ЗС заинтересованите лица - в качеството на ищец в производството, могат да сочат
различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен
установителен иск, като преюдициален, съединен с иска за изкупуване, Само при
уважаване на този установителен иск ще може да се упражни правото на
изкупуване. Двата иска следва да се предявят и разгледат заедно. Тяхното
предявяване предполага обективно кумулативно съединяване на исковете, поради
11
което, макар в настоящия процес да са заявени в друго съотношение /обусловено от
изхода на предявените искове за нищожност на договора за покупко – продажба от
04.04.2023г./, съдът приема, че следва да се произнесе след произнасяне на
исковете за нищожност на договора за дарение на идеални части.
В конкретния случай ищецът следва да докаже, че договорът за дарение е
нищожен, респ. относително симулативен и с него се прикрИ. договор за покупко-
продажба, а не някакъв друг договор, например за замяна, за гледане или издръжка,
тъй като производството по изкупуване, така като е уредено с нормата на чл. 33,
ал. 2 ЗС има за приложно поле само хипотези на разпореждане от страна на
съсобственик с идеалната си част от недвижим имот само по силата на договор за
покупко - продажба.
Такова главно и пълно доказване ищецът не проведе
С оглед неоснователността на исковите претенции с правно чл. 26, ал. 2,
предл. 3 от ЗЗД (липса на форма,), чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД (противоречие с
добрите нрави), както и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 – то от ЗЗД- за
прогласяване нищожност на явната сделка за дарение обективирана в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от 2023г. на нотариус рег.
№ 438 при НК, като привидна, обективно кумулативно съединени с иск по чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД за разкрИ.не на симулацията и установяване на прикритата
(дисимулативната) сделка - покупкопродажба от 23.03.2023 г., като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени обусловените от изхода на горните искове претенция с
правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на продадените от
съсобственика – ответницата О. на трето лице 5/12 ид. ч. от процесния недвижим
имот, съответно 6/12 идеални части от процесния имот /в случай на симулативност
на дарението/.
По исковете за прогласяване нищожността на Договор за покупко-
продажба от 04.04.2023г., обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 68, том 1, дело № 64, от 04.04.2023г. на Нотариус рег.№ 438
при НК,
С Договор за покупко-продажба от 04.04.2023г., обективиран в Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 68, том 1, дело № 64, от 04.04.2023г. на
Нотариус рег.№ 438 при НК, ответницата А. Б. О. продава на втория ответник И. А.
А. 5/12 ид.ч. от имот - апартамент, с идентификатор № 68134.1003.203.3.1 по
КККР на гр.София.
Ищцата сочи две основания за нищожност – чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД
12
(противоречие с добрите нрави), както и чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД – привидност
в частта относно уговорената продажна цена.
Твърдяното от ищеца основание за нищожност поради противоречие с
добрите нрави в случая е обосновано с наличието на нееквИ.лентност на
престациите по сделката, тъй като имотът бил прехвърлен на необосновано ниска
цена. От представения по делото нотариален акт се установява, че продажната
цена е 9 900 лева, а данъчната оценка е 28 778.69 лева, а според заключението на
вещото лице по СТЕ – пазарната стойност възлиза на 210 000 евро.
Данъчната оценка е призната от закона правно значима стойност като оценка
на определен имот. Въведена е като законов критерий и база за определяне на
задълженията на собствениците на оцененото имущество към Държавата и
общините при заплащане на данъци и извършването на сделки. Ето защо,
извършването на сделки по покупко - продажба на недвижими имоти по цена на
или близка до данъчната им оценка не е въведено като нарушение на закона и не
нарушава установените в обществото правни принципи.
От друга страна понятието "добри нрави" предполага известна
еквИ.лентност на престациите и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност на сделката, но ВКС в своята константна
практика приема, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически
да е сведена до липса на престация. Когато е налице отклонение от пазарната
стойност и заплащане на цена на имота по данъчната оценка не се налага извод за
такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на
"добрите нрави" и да води до нищожност на сделката при условията на чл. 26, ал.1
ЗЗД. Напротив, налице е ответна престация, която макар да се отклонява от
обичайната, не може да се приеме, че е така неравностойна, че да прави самата
сделка нищожна /в т.вр. /Решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на
ВКС, III ГО; Решение № 738 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 3516/2023 г., III
ГО; Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., I ГО; Решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., I ГО; Решение № 465 от 09.07.2024 г. по гр. д.
№ 3894/2023 г., IV ГО, Определение № 1734 от 8.04.2025 г. на ВКС по гр. д. №
137/2025 г., III г. о., ГК/.
Предвид това и независимо от установената пазарна стойност на имота,
надхвърляща в пъти продажната цена, съдът приема, че продажната цена от 9 900
лева не представлява липса на престация, която да обоснове нищожност на
договора поради противоречието му с добрите нрави.
13
В тази връзка следва да се съобрази установения в чл. 9 от ЗЗД принцип на
свободата на договаряне, който урежда възможността страните по своя воля да
уговорят съдържанието на договора в рамките на предвиденото от закона
ограничение – да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите
нрави. Сключването на договора с произтичащите от него права и задължения, е
обусловено от интереса /целта/ на всяка от страните, преценката за което е
субективна и е в зависимост от различни фактори. В този смисъл, от значение за
валидността на договора в контекста на посоченото основание за нищожност е не
обективното съотношение на имуществената стойност на насрещните престации, а
интересът на страната, намерил израз в изразената воля за неговото сключване.
При явна нееквИ.лентност на престациите дори и насрещната престация да е
практически нулева, следва да се държи сметка на интереса и волята на страната да
се задължи при уговорените условия. Значителното отклонение на уговорената
продажна цена от реалната пазарна стойност на имота не накърнява добрите нрави,
ако е следствие на свободно формирана и осъзната воля на страната.
В преценката по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, съдът не е ограничен до
формалното сравнение на уговорените насрещни престации, а поради естеството
на порока – нищожност поради накърняване на добрите нрави – е необходимо да
съобрази съпътстващите сключването й обстоятелства и преследваната от
страните цел, т. е. удовлетворяване на значим, допустим от закона, интерес,
съвместим с приетите в обществото норми за справедливост и добросъвестност.
Тогава когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при
което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и не е
очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и
накърнява добрите нрави, какъвто не е настоящия случай.
В настоящия процес не бяха ангажирани доказателства, които да сочат на
резултат, различен от постигнатия с нея – прехвърляне правото на собственост. Не
бяха представени доказателства, от които да се установи неправомерно поведение
на купувача, нито са ангажирани доказателства за отношенията между страните
към момента на сключване на договора, не са направени доказателствени искания
в подкрепа на поддържаните от ищцата доводи за знание от страна на
приобретателя за лошото финансово състояние на прехвърлителя, както и за
използване на неопитността му. Нещо повече – неподкрепени с доказателства и
противни на всякаква житейска логика са твърденията, че прехвърлителката не е
съзнавала, че е възможно да прехвърли притежаваните от нея идеални части на по-
14
висока цена. Житейски логично е лице, което има финансови затруднения да се
стреми да ги преодолее чрез продажба на имущество на възможно най-високата
цена. Предвид това съдът приема, че в случая значителното отклонение на
уговорената продажна цена от пазарната стойност на имота не накърнява добрите
нрави, защото е следствие на свободно формирана и осъзната воля на страната.
Предвид това и доколкото по делото не се установява твърдението за
нищожност на сделката на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищцата сочи освен това нищожност на договора за покупко – продажба в
частта относно уговорената продажна цена от 9 900 лева с твърдения, че
действително заплатената такава е 6 000 лева, за което доказателства по делото не
бяха представени.
В Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том 1, дело № 64,
съставен на 04.04.2023г. е удостоверено, освен, че страните са се явили лично и
след проверка на тяхната самоличност и процесуална дееспособност и
представителна власт са сключили процесната покупко- продажба, и това, че А. О.,
продава 5/12 ид.ч. от имота за сумата от 9 900 лева, която сума продавачът заявил,
че е получил напълно и в брой от купувача преди изповядване на сделката.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, процесният
нотариалният акт за сделка като официален свидетелстващ документ с материална
доказателствена сила, удостоверява осъществилите се пред нотариуса факти,
включително и изявлението на продавача относно продажната цена и нейното
получаване. Страната, която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти
носи тежестта да докаже пълно и главно твърдените от нея различни факти. В
процесния случай, твърденията на ищцата за заплатена по-ниска от посочената в
нотариалния акт цена остават недоказани, което води до неоснователност на
предявения иск и съответно – отхвърлянето му.
По исковете за прогласяване нищожността на Договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № 121, том I, рег. № 12085, дело № 112/2023г. от
21.12.2023г. на Нотариус рег.№ 424 при НК.
С Договора за дарение, обективиран в Нотариален акт № 121, том I, рег. №
12085, дело № 112/2023г. от 21.12.2023г., И. А. А. дарява на третия ответник по
делото – Х. М. И., ½ ид.ч. от процесния имот с идентификатор №
68134.1003.203.3.1 по КККР на гр.София.
Ищцата излага като основания за нищожността му чл. 26, ал. 2, предл. 4 от
15
ЗЗД (липса на основание), евентуално - чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД –
(противоречие с добрите нрави), евентуално – чл. 226, ал. 3 от ЗЗД (мотивът,
единствено поради който е направено дарението противоречи на закона или на
добрите нрави).
Съгласно чл. 225 от ЗЗД, с договора за дарение, дарителят отстъпва
веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Следователно трябва да
има постигнато съгласие между дарителя и надарения, по силата на което с
дарствено намерение дарителя отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на
надарения, който го приема и в резултат на това се увеличава имуществото на
надарения и намалява имуществото на дарителя. Основанието за сключване на
каузална сделка е постоянната и неизменна цел на основното задължение по
договора. При договора за дарение това е целта на дарителя да прехвърли нещо на
дарения безвъзмездно, да го надари. Мотивът /подбудите/ за сключване на една
сделка изначално няма правно значение, но при договора за дарение има съвпадане
между основанието на сделката и мотИ., поради който се дарява. Подбудите,
поради които се прави дарението са основанието на договора за дарение.
Не е налице "липса на основание" при дарението. При дарението
"основанието " или типичната причина за договора е да се облагодетелства
надарения. В случая ищцата не доказва, че със сключване на договора не може да
се облагодетелства ответника – приобретател Х. И., нито че прехвърлителят –
ответника И. А. е преследвал цел, различно от обективираната в договора за
дарение. Дарението е каузална сделка и каузата му се предполага до доказване на
противното. Съдебната практика на ВКС за уважени искове за нищожност поради
"липса на основание" е много оскъдна като липсва произнасяне от ВКС, в което да
се приема "липса на основание" за случаи като процесния / които иначе са доста
многобройни /.
Събраните по делото доказателства не опровергават наличието на
дарствен мотив, който е психологическата движеща сила, за да се стигне до
договорното волеизявление. Дарственият мотив принципно се разкрИ. само и
единствено в строго субективната лична сфера на дарителя, поради което и
доказването е силно затруднено. Следва да са налице доказани безспорно поредица
от косвени факти и обстоятелства, при съвкупната преценка на които съдът да
стигне до единствения логичен извод за наличие на мотив, различен от дарствения,
респ. нарушаващ закона и/или добрите нрави.
ТакИ. факти и обстоятелства по делото не се установяват. Нещо повече –
16
по делото липсват каквито и да било доказателства в тази насока. Сама по себе си
дарствената сделка не се доказва по делото да е нищожна поради липса на
основание, нито различен мотив от сочения в нотариалния акт. Ищцата не
ангажира никакви доказателства относно липсата на дарствено намерение, както и
мотив, противоречащ на закона, респ. на добрите нрави, поради което предявените
искове за установяване на нищожност на дарението на основание чл.26, ал.2 пр.4
ЗЗД и чл.226, ал.3 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователен е и искът за нищожност на сделката поради противоречие
с добрите нрави. Предвид изложеното относно съдържанието на понятието „добри
нрави“, по делото не бе доказано от ищцата, поведението на страните по сделката
да е в разрез с общоприетите морални норми и правила. Не бяха ангажирани
никакви доказателства в тази насока, нито бяха доказани твърденията на ищцата за
наличие на увреждащо спрямо нея намерение от страна на дарителя.
Както бе посочено, поддържаното основание за нищожност изисква да се
разкрие такова поведение от страна на ответниците, което да е станало причина за
сключване на сделката и да е несъвместимо с основни човешки ценности и
морални категории, което в случая не бе направено. Това налага извод за
неоснователност и на този иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По отрицателния установителен иск за собственост
В настоящия процес се иска да бъде признато за установено и това, че
ответникът Х. М. И. не е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот- апартамент с
идентификатор № 68134.1003.203.3.1 по КККР на гр.София
Искът се основава на твърдения на ищцата за нищожност на договора за
дарение, обективиран в обективиран в Нотариален акт № 121, том I, рег. № 12085,
дело № 112/2023г. от 21.12.2023г. на Нотариус рег.№ 424 при НК Договорът за
дарение обаче, както е посочено по-горе е действителен, поради което не може да
се приеме, че ответникът не е собственик на имота, прехвърлен с него. Доколкото
предявения иск се основава само на това обстоятелство, то същият следва да бъде
отхвърлен.
Дори и да се приеме, че искът е основан на твърдения за нищожност на
сделките, с които праводателят му се легитимира като собственик на процесните
идеални части, доколкото по делото бе установена тяхната валидност, то към
датата на извършване на дарението праводателят - И. А., се легитимира като
собственик на процесните ½ идеална част от имота въз основа на дарение от
23.03.2023г. и покупко – продажба от 04.04.2023г., поради което и с договора за
17
дарение от 21.12.2023г. същият е прехвърлил притежаваните от него идеални части
на Х. И.. Последният се легитимира като собственик на ½ идеална част от
процесния имот въз основа на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт
№ 121, том I, рег. № 12085, дело № 112/2023г. от 21.12.2023г. на Нотариус рег.№
424 при НК.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на делото, ищцата няма право на разноски.
В нейна тежест следва да бъдат възложени сторените от ответниците такИ.,
както следва - в полза на И. А. – 3 500 лева, в полза на Х. И. – 3 400 лева, двете -
заплатени адвокатски възнаграждения, които съдът не намира основание да
намали предвид фактическата и правна сложност на далото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. Л., ЕГН: **********, срещу А. Б. О., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. "********, И. А. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, бул. ******** и Х. М. И., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ж.к.
„********, ********, иск по чл. 576 от ГПК вр. чл. 578, ал. 4 от ГПК – за
прогласяване нищожността на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58,
том 1, дело № 55 от 2023г. на Нотариус рег.№ 438 при НК поради неявяването на
участващите лица лично пред нотариуса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. Л., ЕГН: **********, срещу А. Б. О.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. "********, И. А. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, бул. ******** и Х. М. И., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ж.к.
„********, ********, искове за прогласяване нищожността на Договор за дарение
от 24.03.2023г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58,
том 1, дело № 55 от 2023г. на Нотариус рег.№ 438, с който А. Б. О. дарява на И. А.
А. 1/12 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (АПАРТАМЕНТ № 1), с
идентификатор № 68134.1003.203.3.1, с адрес: гр. София, ул. „********, район
Триадица, ж.к. ********, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД (липса на
форма), чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД (противоречие с добрите нрави), както и чл.
26, ал. 2, предл. 5 – то от ЗЗД /привидност, прикрИ.щ договор за продажба/.
18
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. Л., ЕГН: **********, срещу А. Б. О.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. "********, И. А. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, бул. ******** и Х. М. И., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ж.к.
„********, ********, искове – за прогласяване нищожността на Договор за
покупко-продажба от 04.04.2023г., обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 68, том 1, дело № 64 от 04.04.2023г. на Нотариус рег.№ 438 при
НК, с който А. Б. О. продава на И. А. А. 5/12 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА (АПАРТАМЕНТ № 1), с идентификатор № 68134.1003.203.3.1, с адрес:
гр. София, ул. „********, район Триадица, ж.к. ********., на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД (противоречие с добрите нрави), а в частта относно уговорената
цена - като привиден на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. Л., ЕГН: **********, срещу А. Б. О., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. "********, И. А. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, бул. ******** и Х. М. И., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ж.к.
„********, ********, иск по чл.33, ал.2 от ЗС – за изкупуване на 6/12 (шест
дванадесети) ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (АПАРТАМЕНТ №
1), с идентификатор № 68134.1003.203.3.1, с адрес: гр. София, ул. „********, район
Триадица, ж.к. ********, в полза на М. Б. Л., като същата замести купувача И. А.-
Ал М. по, сключените между него и ответницата А. Б. О., договори, обективирани
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том 1, дело № 55 от 2023г., и
в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том 1, дело № 64,
съобразно действително уговорените в тях условия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. Л., ЕГН: **********, срещу А. Б. О., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. "********, И. А. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, бул. ******** и Х. М. И., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ж.к.
„********, ********, иск по чл.33,, ал.2 от ЗС – за изкупуване на 5/12 (пет
дванадесети) ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (АПАРТАМЕНТ №
1), с идентификатор № 68134.1003.203.3.1, с адрес: гр. София, ул. „********, район
Триадица, ж.к. ********, в полза на М. Б. Л., като същата замести купувача И. А.-
Ал М. по сключения между него и ответницата А. Б. О., договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том
1, дело № 64, съобразно действително уговорените в него условия.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. Л., ЕГН: **********, срещу А. Б. О., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. "******** и И. А. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, бул. ******** и Х. М. И., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ж.к.
„********, ********, искове за признаване за установено, че Договор за дарение,
19
обективиран в Нотариален акт № 121, том I, рег. № 12085, дело № 112/2023г. от
21.12.2023г., с който И. А. А. дарява на третия ответник по иска – Х. М. И., ½ ид.ч.
от процесния имот, с адрес: гр. София, ж.к. ********, е нищожен на основание чл.
26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД (липса на основание), евентуално - чл. 26, ал.1, предл. 3 от
ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави, евентуално – чл. 226, ал. 3 от ЗЗД
(мотивът, единствено поради който е направено дарението противоречи на закона
или на добрите нрави).
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. Л., ЕГН: **********, срещу А. Б. О., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. "********, И. А. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, бул. ******** и Х. М. И., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ж.к.
„********, ********, за признаване за установено, че Х. М. И. не е собственик на
½ ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (АПАРТАМЕНТ № 1), с
идентификатор № 68134.1003.203.3.1, с адрес: гр. София, ул. „********, район
Триадица, ж.к. ********.
ОСЪЖДА М. Б. Л., ЕГН: **********, да заплати на И. А. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, бул. ******** сумата от 3 500 лева - разноски по
делото.
ОСЪЖДА М. Б. Л., ЕГН: **********, да заплати на Х. М. И.,
ЕГН:**********, адрес: гр. София, ж.к. „********, ********, сумата от 3 400 лева
- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20