№ 913
гр. П., 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220103967 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от К. В. С., ЕГН
**********, с адрес с. Л., област П., ул.“С.“ № 2, против И. Й. М., с адрес с. Л., област П., ул.
„С.“ № 4.
В исковата молба се твърди, че страните са съседи, като на западната граница на
съседните им имоти била разположена плътна ограда, изградена от кирпич, която навлизала
в собствения на ищцата имот УПИ VII- 211, кв. 18 по плана на с. Л., общ. С., област П..
Непосредствено до оградата, имало изградена кирпичена фурна, покрита с керемиди,
сайвант, който бил частично премахнат с дължина от 10 м., изграден навес с дължина
8.20м./3.50м., южната страна, на който била изградена от тухли, с едноскатен покрив, покрит
с ламарина /уточнени със становище с вх. № 2728/29.01.2025 г../, както и изградена масивна
тоалетна с размери 1,60м/1,80м.. Посочва, че постройките с изключение на кирпичената
фурна били построени след 2012 г. и не представлявали търпими строежи.
Твърди, че посочените обекти, препятствали реализирането на плътна ограда,
разположена изцяло в собствения й имот с височина 2.20 м., за което притежавала
разрешение за строеж.
Посочва, че горепосочените обекти на М., навлизали в нейния имот и накърнявали
правото й на собственост.
Сочи, че многократно е разговаряла с ответника за разрешение на проблема, но без
резултат. Депозирала и сигнали до държавни институции, но без резултат.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да премахне посочените обекти, които препятства
нормалното и спокойното упражняване на правото на собственост на ищцата.
Претендира разноски.
В хода по същество ищцата се явява лично и с адвокат Ч. Ч. от АК П., като молят
съда да постанови решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Представя писмени
1
защита.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът, чрез адвокат Г. Т. от
САК депозира отговор, в който изразяват становище за недопустимост и неоснователност
на исковата претенция.
Твърди, че от представените доказателства не ставало ясно кой е имотът на ищцата,
тъй като липсвало актуална скица. Смята, че площта на имота несъответствала на реалната
му квадратура. Заявява, че процесните постройки (стопански сгради) са построени през 1965
година, като същите били търпими по смисъла на ЗУТ.
Прави възражение, че ответникът е собственик на основание давностно владение и
наследство на процесната постройка, тъй като била построена от покойния му баща през
1965 година и ответникът я владеел до момента, безпрепятствено, явно и непрекъснато.
Посочва, че оградната линия между двата имота не била променяна от 1965 г. и в
тази насока прави възражение за придобивна давност и наследство на УПИ VIII 210, кв.18,
както и на поземлен имот УПИ 210 по регулационния план, както и поземлен имот 210 по
кадастралния план.
Оспорва представените писмени документи към исковата молба.
По изложеното се иска от съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и
да присъди сторените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с адвокат Г. Т. от САК, като
молят съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от доказателствата се установява, че ищцата е
собственик на имот с ПН 211, за който е отреден - УПИ VII- 211, кв. 18 по плана на с. Л.,
общ. С., област П., а ответникът е собственик на съседния имот с ПН 210, за който е отреден
- УПИ VIII 210, кв.18. Не е спорно между страните, че между двата процесни имота, има
изградена плътна ограда от кирпич, непосредствено до оградата кирпичена фурна, сайвант,
който бил частично премахнат с дължина от 10 м., изграден навес, южната страна на който е
изградена от тухли, с едноскатен покрив, покрит с ламарина, както и масивна тоалетна.
По делото е приложено разрешение за строеж № 84/13.10.2021 г. и протокол за
откриване на строителна площадка на строителна линия и ниво за строеж на техническа
инфраструктура, от които се установява, че в полза на ищцата и на Стоян Костов е
разрешено да извършват строителство, съгласно представено конструктивно становище с
предписание за изпълнение и ситуация на обект плътна ограда, изцяло в имот УПИ VII-211
кв.18 по плана на с. Л..
По делото са приложени и множество сигнали до РДНСК гр. П. и общ. С., касаещи
процесните ограда и обекти.
Приложено е писмо от общ. С., адресирано до ищцата, в което е посочено, че във
2
връзка с получено писмо с вх. №2400-365/29.05.2024 г., от РДНСК - П., относно постъпил
сигнал касаещ извършено строителство на кирпичена ограда в собствения на ищцата УПИ
VII-211 в кв. 18 по плана на с. Л., както и други обекти в съседният имот, реализирани
непосредствено до оградата, уведомяват ищцата, че при проверката на място се установило,
че в имота й имало изградена стара кирпичена ограда между УПИ VIII-210 и УПИ VII-211.
До оградата имало изградена от кирпичени тухли стара фурна покрита с керемиди. В
същият УПИ имало изграден дървен навес с дължина 8,20м./ширина 3,50м., като южната му
фасада била изградена от тухлена зидария. Покривът бил едноскатен покрит с ламарина. В
западната частна навеса имало изградена масивна тоалетна с размери 1,60 м./1,80 м.
Приложен е констативен протокол от 30.09.2021 г. на общ. С., в който е отразено, че
при проверка в имота на ответника са констатирали, че е започнал премахването на стар
навес, при което комисията не установила започване на ново строителство.
Приложени са геодезически заснемания касаещи процесните обекти и ограда, както и
нотариална покана, изходяща от ищцата и адресирана до ответника, с която последният е
помолен да премахне в срок от 14 дни изградената ограда и постройки, навлизащи в имота
й.
За изясняване фактическата страна на спора, в качеството на свидетели са разпитани
Д. Г. Д. и А. Г. Н..
От показанията на Д. Д. се установява, че познава ответника, тъй като били комшии.
Посочва, че в началото като влизаш в двора, къщата на ответника била навътре. Имало и
една стара фурничка от кирпич на оградата. Посочва, че била от преди много години, „дали
няма и 100 години“. Дуварът му бил от кирпич, от едно време и бил на границата с К.. След
фурната имало сайвантче, пак кирпичено, което било на оградата, но момчето го бутнал.
Посочва, че навътре имало тоалетна, която била на около 6 метра от оградата. Имало и една
постройка с ламарина, с дървени греди, която е след тоалетната и не била опряна до
оградата, като уточнява, че била навътре около 2-3 метра. Посочва, че никога не е имало
спор между предишните собственици и ответника за оградата. Сочи, че някога имало и врата
между имотите на страните.
От показанията на свидетеля А. Н. – леля на ответника се установява, че знае къде се
намират имотите на страните. Посочва, че оградата между имота е изградена от кирпич и
кал. До оградата нямало постройки. Имало една постройка, но тя си била в неговия двор, на
доста метри. Имало преди фурна, но сега дали е там или не свидетелката не знае. Посочва,
че тази ограда била на около 100 години. Споделя, че не е имало никога спор за тази ограда.
Сочи, че имало врата между двата двора - на И. и старите собственици, от които К. купила
имота.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа на показанията на
свидетелката Н. съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.
От заключението на вещото лице Е. Т. А. по изготвената и приета по делото СТЕ се
3
установява, че оградената площ, която се ползва от ответника, е 1 285,30 кв.м.. Изчислена по
графични данни от действащия регулационен план на с. Л., общ. С., площта на имот с пл.
№210 е около 1 249 кв. м, а площта на дворищен парцел (УПИ) VIII-210, от кв. 18, е около 1
282 кв. м. Вещото лице е посочило, че УПИ VIII-210, кв. 18 по действащия регулационен
план на с. Л., общ. С., е идентичен с дворищен парцел Х-197 от кв. 15 по обезсиления план
на селото, утвърден 1920 г.. Имот с пл.№ 197, по плана от 1920 г. е с приблизителна площ 1
291 кв.м., а дворищния парцел Х-197, за който е отреден, е с приблизителна площ 1 133 кв.
м.. УПИ № VIII-210, кв. 18 по действащия Регулационен план на с. Л., общ. С., е идентичен с
дворищен парцел IХ-197 от кв. 15 по обезсиления план на селото, утвърден 1947 г.. Имот с
пл. № 197, по плана от 1947 г., е с приблизителна площ 1 276 кв.м., а дворищния парцел IХ-
197, за който е отреден, е с приблизителна площ 1 174 кв. м. Посочило е, че в имот с пл. №
210 от кв. 18 по плана на с. Л., общ. С., до общата имотна граница с имот пл. № 211, са
изградени две постройки на допълващото застрояване - фурна и навес със санитарен възел.
Фурната е със застроена площ около 6,0 кв. м и височина около 1,7 м. Изградена е основно
от кирпич, частично е ремонтирана и укрепена. Навесът е изграден със смесена конструкция
- южната надлъжна фасада е изградена от бетонов цокъл, стоманобетонови колони и тухлен
зид, а по северната фасада - с дървени колони и плоскости от дървесни частици.
Санитарният възел е изграден от бетонова основа, стоманобетонови колони и тухлен зид.
Покривната конструкция е обща, изпълнена от дървени ребра, върху които е поставена
поцинкована профилна ламарина. Навесът, заедно със санитарния възел, имат застроена
площ около 27,5 кв.м. и височина около 2,2 м.. Според вещото лице построената фурна в
УПИ VIII-210, кв. 18 по плана на с. Л., общ. С., отговаря на условията за търпимост в
хипотезата на § 16. (1) от „Закона за устройство на територията, aа изграденият навес и
санитарен възел в УПИ VIII-210, кв. 18 по плана на с. Л., общ. С., не се установило
наличието на условията за търпимост както по § 16. от ПР на ЗУТ, така и по § 127. от ПЗР
на ЗУТ. Посочва кога е изградена процесната фурна – 1920 г., както и че не се представят и
не се откриват данни за годината или периода от време, в който са построени навесът и
санитарния възел. Вещото лице е категорично, че не се установява навлизане в имот с пл.
№211, кв. 18 по плана на с. Л., общ. С., от постройките - фурна и навес, построени в имот с
пл. № 210. Не се установяват промени по общата имотна граница между имоти с пл. №№
210 и 211 от кв. 18 по плана на с. Л., общ. С., както и че източните фасади на постройките -
фурна и навес, изградени в имот с пл. № 210 от кв. 18 по плана на с. Л., общ. Септимври,
съвпадат с общата имотна граница между имоти с пл. №№ 210 и 211.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа и допълва заключението си.
От заключението на вещото лице Х. К. по изготвената по делото СТЕ се установява,
че обезсиления регулационен план от 1920 г. е бил на малки части и в много лошо
състояние, трансформацията била невъзможна и затова вещото лице не е изготвило
комбинирана скица на геодезическата снимка и плана от 1920 г.. По отношение на
обезсиления регулационен и кадастрален план от 1947 г. е посочено, че имотната граница от
геодезическата снимка, която е на място в момента навлиза в имота на ищците. Фурната
4
навлиза с 28 см. и 10 см. /двата края на фурната/. Стопанската сграда навлиза в имота на
ищците с 37 см. и 80 см. В дъното на имотите няма навлизане. По обезсилен регулационен и
кадастрален план от 1962 г. се установява, че границата навлиза в имота на ищците в дъното
с 89 см., стопанската сграда с 52 см. в единия край и в другия край с 1.20 м.. Фурната
навлиза в единия край с 1,18 м. и в другия край с 1,09 м.. По действащия регулационен и
кадастрален план от 1987 г. се установява, че имотът на ответника навлиза в имота на
ищцата в дъното с 30 см., стопанската сграда навлиза само с единия ъгъл на 21 см., а
фурната няма навлизане.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа и допълва заключението си.
Съдът счита, че по отношение налице ли е навлизане на процесните ограда и сгради
следва да кредита заключението на вещото лице Х. К., тъй като същата има геодезическа
компетентност. В останалата част следва да се кредитира и заключението на вещото лице Е.
Т. А..
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.109 ЗС.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна
защита на собственика срещу всяко неоснователно действие/ бездействие/, а също и
създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначените на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно
легитимиран по иска по чл.109 ЗС е всяко лице което извършва или поддържа
неоснователно действие към собственика. Правото на собственост е от категорията на т.нар.
в правната доктрина абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това
право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни
субекти да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ.
Основателността на иска предполага кумулативно наличието на следните
предпоставки: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни
противоправни действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на
собственик в пълен обем.
Не е спорно между страните, а и от доказателствата се установява, че ищцата е
собственик на имот с ПН 211, за който е отреден - УПИ VII- 211, кв. 18 по плана на с. Л.,
общ. С., област П., а ответникът е собственик на съседния имот с ПН 210, за който е отреден
- УПИ VIII 210, кв.18.
От събраните по делото доказателства и в частност заключенията на изготвените по
делото експертизи се установи, че за с. Л. има четири регулационни плана – 1920 г.
обезсилен, 1947 г. обезсилен, 1962 г. обезсилен и последният е от 1987 г.. Именно в
последния е предвидено, че от имота на ищцата се придават към имота на ответника 14 кв.м.
в процесния участък за „изправяне“ на общата граница. Т.е. следва да се даде отговор на
въпроса дали са настъпили предпоставките на отчуждаването, по последния план. /планът е
приет при действието на ЗТСУ отм./
Дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по
отношение на недвижимите имоти с подобренията и насажденията в тях, придадени към
парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост
настъпва още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Собствеността
върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава
5
значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена.
Стабилизирането на отчуждителното действие на плана настъпва при наличието на няколко
алтернативни хипотези - заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части;
заемането им по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ
(отм.) или чрез въвод във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по
регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на бившия
собственик по давност или след изтичане на 10-годишен срок на владение на придаваемите
места. Завземането на придаваемата част и владението й в продължение на десет години е
основание регулацията да се счита приложена, щом като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) в
тези случаи парцелните граници се заснемат като имотни. Разяснения в тази насока са
дадени в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, като в този смисъл са и Решение № 388 от
29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 679/2009 г., II г. о., ГК и Решение № 103 от 3.08.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 905/2010 г., I г. о., ГК. Тези предвиждания на закона са породени от
усложненията, които биха настъпили след един такъв дълъг период от време при отпадането
на отчужденията по план поради фактическите промени, които евентуално са засегнали
придаваемите имоти (например, разположение на сгради, извършване на строежи или други
подобрения в тях).
От събраните по делото доказателства и в частност показанията на разпитаните
свидетели и заключението на вещото лице Е. А. се установи, че границата между двамата
имота е била материализирана към момента на приемането на плана от 1987 г.. По нея има
кирпичена ограда, която според показанията на свидетелите е изградена преди повече от 40
годни. Установи се и че никога не е била премествана и че с категоричност съществува и към
настоящия момент. Поради това, следва да се приеме, че придадената към имота на
ответника част от имота на ищеца е била заета още към момента на одобряването на плана
от 1987 г.. От тогава до 31.03.2001 г., когато е отменен ЗТСУ, са изминали повече от 10
години, през които парцелите са се владели от страните, съответно праводателите им, в
границите, определени с регулационния план.
Съгласно Решение № 286 от 07.11.2011г. по гр.д. № 1242 от 2009 на ВКС, II г.о.,
дадените в ТР 3/1993г. на ОСГК на ВС разяснения за понятието „приложена регулация”
следва да бъде възприето и в хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ
дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било
изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10
години. В този случай разпоредбата на §8, ал. 1 ПР на ЗУТ не намира приложение и се
счита, че придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план получава
значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие
на регулационния план се стабилизират.
При това положение обстоятелството, че вещото лице не е открило данни за
прилагането на регулацията, не е основание да се приеме, че отчуждителното действие на
дворищнорегулационния план е отпаднало в хипотезата на § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ. Прилагането
на регулацията е правен извод и след като са изтекли повече от 10 години от заемане на
придадения имот, планът следва да се счита приложен.
Предвид това, че се установи прилагането на регулацията, границата между имотите
на страните минава по регулационната линия на комбинирана скица към СТЕ, находяща не
л.138 от делото, т.е. в тези предели ответникът е собственик на УПИ VIII 210, кв.18. Във
връзка с горното съдът не дължи произнасяне по възражението на ответника, че е придобил
спорната част по давност. От посочената скица и от отговора на въпрос № 4 от заключението
на вещото лице К. се установява, че процесната ограда и постройки, в т.ч. масивна тоалетна
не навлизат в имота на ищцата. Поради това съдът счита, че съществуването на оградата,
кирпичената фурна, масивна тоалетна и сайвант, който е частично премахнат с дължима от
10 м. не пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост, след като не
6
навлиза в нейния имот.
В действителност не се установява да се пазят строителни книжа, но това не променя
извода. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна
административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за
извършване на определени действия /строеж, реконструкция и др./, а от това, дали
обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска
по чл. 109 ЗС - Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о., ГК.
След като оградата, масивна тоалетна и сайвантът с частично премахната задна стена с
дължина 10 м и стара кирпичена фурна, не невлизат имота на ищцата, те не пречат на
последната да упражнява правата си. Поради това не е налице една от предпоставките на
фактическия състав на чл.109 ЗС и тази претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съдът не дължи произнасяне по навлизането на в дъното на имота /тЕ.та мрежа/, тъй
като не е сезиран с такова искане.
По отношение на останалата част от претенцията. От заключението на вещото лице
К. се установи, че е налице навлизане на стопанската постройка в имота на ищцата в единия
й ъгъл в размер на 21 см.. Според съда по този начин ответникът пречи на ищеца да
упражнява пълноценно правото си на собственост върху своя имот, а именно да реализира
намерението за изграждане на плътна ограда между двата имота, поради което предявената
искова претенция следва да се уважи, но като ответникът бъде задължен да премахне само и
единствено нейния ъгъл в размер на 21 см., който видно от скицата на вещото лице,
находяща се на л. 138 от делото, навлиза в имота на ищцата. Не следва ответникът да бъде
задължен да премахне изцяло постройката, в т.ч. и тоалетната, тъй като претендираната
защита следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване
само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху
вещното право на ищеца.
По разноските.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се
присъдят сторените разноски в размер на 316,40 лева, съразмерно на уважената част от
исковата претенция.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат и сторените от ответника разноски. Поради тази причина следва да се разгледа
направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК от ищеца. Ответникът претендира разноски в
размер на 3000 лева за процесуално представителство. Съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатската работа, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева. Дори съдът да не е ангажиран от
посочените размерни в наредбата счита, че възнаграждението, което съответства на
фактическата и правна сложност на делото е в размер на 1500 лева. Поради изложеното в
полза на ответника следва да се присъди възнаграждение в размер на 1884,80 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Й. М., ЕГН **********, с адрес с. Л., област П., ул. „С.“ № 4 ДА
ПРЕУСТАНОВИ неправомерните си действия, с които пречи на К. В. С., ЕГН **********,
с адрес с. Л., област П., ул.“С.“ № 2 да упражнява правото си на собственост върху УПИ VII-
211, кв. 18 по плана на с. Л., общ. С., област П., КАТО ПРЕМАХНЕ частта от стопанската
постройка отбелязана на комбинирана скица с „пМС“ и жълт цвят към СТЕ на вещото лице
7
Х. К., находящо се на л. 138 от делото, която навлиза в имота на ищцата с 21 см, която
приподписана от съда се явява неразделна част от решението, на основание чл.109 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. С., ЕГН **********, с адрес с. Л., област П., ул.“С.“
№ 2, против И. Й. М., ЕГН **********, с адрес с. Л., област П., ул. „С.“ № 4, иска с правно
основание чл.109 ЗС, ответникът да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на К. В. С., ЕГН **********, да упражнява правото си на собственост върху УПИ VII-
211, кв. 18 по плана на с. Л., общ. С., област П., като премахне кирпичена оградата, масивна
тоалетна, сайвантът с частично премахната задна стена с дължина 10 м и стара кирпичена
фурна, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА И. Й. М., с адрес с. Л., област П., ул. „С.“ № 4, ДА ЗАПЛАТЯТ на К. В.
С., ЕГН **********, с адрес с. Л., област П., ул.“С.“ № 2, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 316,40 лева, представляваща сторените в хода на производството разноски.
ОСЪЖДА К. В. С., ЕГН **********, с адрес с. Л., област П., ул.“С.“ № 2, ДА
ЗАПЛАТЯТ на И. Й. М., с адрес с. Л., област П., ул. „С.“ № 4, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 1884,80 лева, представляваща сторените в хода на производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8