№ 375
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20211100510256 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.463 ал.1 ГПК. СГС е сезиран с жалба от С.О., която е
присъединен по право взискател в изпълнението, срещу разпределение от 09.07.2021 г. на
ЧСИ М.М. по изп.дело N 20147860400670. Сочи се от жалбоподателя, че обжалваното
разпределение е незаконосъобразно в частта, с която в негова полза не е отредена сума за
погасяване на вземането му данък за недвижим имот за 2021 г. и за такса битови отпадъци, а
към момента на изготвянето съдебният изпълнител е следвало да вземе предвид данъчното
задължение за първото полугодие на 2021 г. с оглед нормата на чл.28 ал.1 ЗМДТ, както и
задължението за такса за битови отпадъци, които са публични вземания по смисъла на
чл.162 ал.2, т.1 и т.3 ДОПК и се ползват с привилегия по чл.136 ал.1, т.2 ЗЗД. Иска се да се
отмени разпределението и жалбоподателят да бъде удовлетворен за ДНИ и ТБО.
Ответникът по жалбата „Ю.Б.“ АД, който е взискател в изпълнението, е подал възражения,
с които оспорва жалбата с довода, че съдебният изпълнител е изпълнил задължението си по
чл.458 ГПК и е уведомил жалбоподателя, но до датата на разпределението не е постъпило
ново удостоверение по чл.191 ал.4 ДОПК. По отношение на задължението за такса за битови
отпадъци се оспорва то да е се ползва с привилегия по чл.136 ал.1, т.2 ЗЗД.
НАП в качеството на взискател по изпълнението не е подал възражения.
„А.“ АД в качеството на длъжник по изпълнението не е подал възражения.
Съдебният изпълнител е изготвил мотиви, в които сочи, че в разпределението са
включени сумите по удостоверение N 4789/09.06.2021 г., а други нейни вземания не са
1
включени, защото преди разпределението не е представил ново удостоверение по чл.191
ал.4 ДОПК.
Жалбата е подадена в срок /по пощата/ и е процесуално допустима, защото се атакува
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което следва да се
разгледа по същество.
По същество жалбата е неоснователна. На първо място следва да се спомене, че
съдебният изпълнител съгласно изискванията на чл.458 ГПК е изпратил до С.О., която на
основание чл.162 ал.2 ДОПК има качеството на присъединен взискател, съобщение за
натрупаните публични вземания. Жалбоподателят е получил на 31.05.2021 г. съобщението
на съдебния изпълнител и на 09.06.2021 г. е подал в табличен вид удостоверение /лист 2581/
за дължимите от длъжника данъци и такси. На 25.06.2021 г. жалбоподателят е получил
съобщение N 6971/21.06.2021 г. /лист 2622/ за насроченото разпределение, но доколкото до
изготвяне на разпределението не е подал друго удостоверение, съдът при решаване на спора
следва да преценя единствено посочените в удостоверение вх.N 4789/09.06.2021 г. публични
вземания.
В удостоверение вх.N 4789/09.06.2021 г., което се ползва с доказателствена сила по чл.191
ал.4 ДОПК, са включени вземания за „данък недвижим имот“ в размер на 1003,58 лв. и
лихви от 310,88 лв., т.е общо 1344,46 лв. В този размер е включено и данъчното задължение
за 2021 г. в размер на 121,94 лв.
Останалите включени в удостоверението публични вземания са за „такса битов отпадък“.
Видно е от процесното разпределение, че след удовлетворение на вземанията с
привилегия по чл.136 ал.1, т.1 ЗЗД, срещу която част не е подадена жалба, за
удовлетворение на публичните вземания на жалбоподателя С.О. е отредена сумата в размер
на 1344,46 лв. - с привилегия по чл.136 ал.1, т.2 ЗЗД, а остатъкът в размер на 280 957,30 лв. е
отреден за кредитора „Ю.Б.“ АД с привилегия по чл.136 ал.1, т.3 ЗЗД. След като с
процесното разпределение в полза на жалбоподателя е отредена единствено сумата от
1344,46 лв. – за удовлетворяване на публичните вземания за „данък недвижим имот“,
включително и за 2021 г., и за лихви, съдът приема, че вземането за такса „битов отпадък“ е
останало неудовлетворено за сметка на вземането на взискателя „Ю.Б.“ АД, който в
качеството на ипотекарен кредитор се ползва с привилегия по чл.136 ал.1, т.3 ЗЗД.
Според съда правилно и законосъобразно вземането за жалбоподателя за такса „битов
отпадък“ е изключено от разпределението, защото това вземане не се ползва с привилегия
по чл.136 ал.1, т.2 ЗЗД. Вземането на общината за такса „битов отпадък“, макар и по силата
2
на чл. 162 ал. 2, т. 3 от ДОПК да има качеството на публично общинско вземане, няма
характер на задължение за данък. Данъкът е публично държавно вземане, установено от
закона, срещу което държавата /съответно общината при дължим местен данък/, не дължи
насрещна престация.
Таксата „битов отпадък“ се дължи за една вече извършена от общината услуга,
изразяваща се в събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места" - чл. 62 ЗМДТ. Тази такса по същество представлява
заплащане цената на предоставена от съответната община услуга. Таксата се дължи за
услуга, която няма връзка с имота, а само начинът й на изчисляване се свързва с определен
имот - чрез данъчната му оценка.
Нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД има за предмет задължение за данък, но не и
задължение за такса, което се различава по характер от данъчното задължение. Местните
данъци, които се ползват с привилегията по чл.136 ал.1, т.2 ЗЗД, са тези, които се събират се
в полза на общинския бюджет - чл. 10, 44 и 52 ЗМДТ. Такса „битов отпадък“ няма характер
на данъчно задължение, поради което не се ползва с привилегия по чл.136 ал.1, т.2 ЗЗД
/решения на САС - № 810 от 09.04.2019 г. по в.ч.гр.д. № 653/2019 г., № 1896 от 25.07.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 3654/2019 г., № 2115 от 23.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2487/2019 г., № 2216 от 07.10.2019
г. по в.ч.гр.д. № 4707/2019 г., № 438 от 22.02.2018 по в.гр.д. № 507/2018 г. /.
Вземането за такса "битов отпадък" по ЗМДТ не е привилегировано вземане по чл.136
ал.1, т.2 ЗЗД, а вземане по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. По отношение на вземането за такса
„битов отпадък“ Общината има качеството на хирографарен кредитор, който не се ползва с
привилегия, поради което правилно и законосъобразно за това вземане не е отредена сума.
Вискателят „Ю.Б.“ АД в качеството на ипотекарен кредитор се ползва с привилегия по
чл.136 ал.1, т.3 ЗЗД, а след неговото удовлетворение не остава остатък за вземането на
Общината за такса „битов отпадък“.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.О. срещу разпределение от 09.07.2021 г. на
ЧСИ М.М. по изп.дело N 20147860400670.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4