№ 12478
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110167476 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. Д. Г., ЕГН **********, срещу Д. Г. Г., ЕГН
**********. Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК, обективно кумулативно
съединен с иск по чл. 149 СК за заплащане на месечна издръжка на учащо се пълнолетно
дете от родител в размер на 500,00 лв. месечно, считано от 12.11.2024 г. (датата на подаване
на исковата молба) до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, както и за минало време в размер на 500,00 лева от 04.10.2023 г. (деня, следващ
датата на навършване на пълнолетие на ищцата) до датата на депозиране на исковата молба.
Направено е и искане по чл. 146, ал. 1 СК за присъждане на законна лихва. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Твърди се, че последната е
навършила пълнолетие и е записана като студент в Техническия университет в гр. София,
Факултет по телекомуникации, специалност „Телекомуникации“. Сочи нужди за храна,
дрехи, консумативи, както и такива за обучението – закупуване на учебници, заплащане
на семестриални такси. Твърди наличие на възможност на ответника да заплаща издръжка,
како и липса на доходи на ищеца за собствената си издръжка. Претендира издръжка в
размер на 500,00 лв. месечно, считано от 04.10.2023 г. /деня, следващ датата на навършване
на пълнолетие на ищцата/ до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката / завършване на висше образование, но не по-късно от
навършване на 25-годишна възраст. Претендира се и присъждане на законна лихва за забава.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който искът се
оспорва изцяло, включително и в частта относно претенцията за издръжка за минало време,
при твърдения, че ищцата не изпълнява задълженията си, визирани в чл. 124, ал. 4 и ал. 5 от
СК, а именно няма нужното уважение и грижа към ответника, поради което той от своя
1
страна няма задължение да дава издръжка, включително и в частта относно претенцията за
издръжка за минало време. Твърди се, че ищцата има неморално и неуважително отношение
към ответника. Последният не разполага с високи доходи, няма жилище, кара стара кола,
налага му се да отделя средства и да се грижи за своите родители и да заплаща издръжка за
ненавършилото му пълнолетие дете. Всичко това не му позволява без особено затруднение
да заплаща издръжка на навършилото си пълнолетие дете. Счита, че финансовите му
възможности не биха му позволили да заплаща издръжка в претендирания размер от 500,00
лева. В случай че съдът намери претенцията за основателна, то моли съда да я уважи в
размер на 250,00 лева.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, ако учат, се дължи, само ако
не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице - трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят без особено затруднение да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Ищцата Л. Д. Г., ЕГН **********, е дете на ответника Д. Г. Г., ЕГН **********, и по
делото се доказа, че е навършила пълнолетие към датата на подаване на исковата молба, а и
към 04.10.2023 г. (началната дата, от която се претендира присъждане на издръжка за минало
време), като не е навършила двадесет години към датата на устните състезания по делото (л.
8 от делото). От представеното по делото Уверение с № 227 от 09.07.2024 г., издадено от
Технически университет София, Факултет по телекомуникации, се установява, че ищцата Л.
Д. Г. през учебната 2024/2025 година е записана като редовна ученичка в посоченото висше
учебно заведение (л. 9 от делото).
Съгласно постъпилата по делото справка от НАП за периода 01.03.2023 г. – 31.03.2025 г.
се установява, че реализира средномесечен осигурителен доход в размер на 3 578,53 лв. От
справката се установява, че ответникът има сключен трудов договор с Национална компания
„Железопътна инфраструктура“ (държавно предприятие). От представената по делото
свидетелство за регистрация на МПС, се установява, че ответникът е собственик на лек
автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“. По делото се установи, че ответникът има едно
ненавършило пълнолетие дете, на което съгласно Решение № 19462/25.11.2023 г.,
постановено по гр.д. № 20371/2023 г. по описа на СРС, III ГО., 138-ти с-в, следва да заплаща
месечна издръжка в размер на 350,00 лева месечно.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства. В това
число установения размер на реализирания от ответника доход, наличието на недвижимо
имущество, което също може да реализира доход за ответника, като се отчетоха и грижите
които полага ответника за своите възходящи, липсата на алименти задължения на ответника
2
към негови ненавършили пълнолетие деца, съдът намира, че ответникът би могъл без
особено затруднение да заплаща на пълнолетната си дъщеря месечна издръжка в размер на
300,00 лв. Безспорно е установено по делото, че ищцата към процесния период е била
записана като редовен студент и е навършила пълнолетие на 03.10.2023 г.
Като съобрази гореизложеното, съдът счита, че исковата претенция се явява основателна
до размер от 400,00 лв. месечно, предвид което ответникът следва да бъде осъден да заплаща
на дъщеря си месечна издръжка в размер на 400,00. на основание чл. 144 СК, за периода от
депозирана на исковата молба до настъпване на законно основание за нейното изменение
или до завършване на висшето си образование в Техническия университет в гр. София,
Факултет по телекомуникации, специалност „Телекомуникации“. Съдът при определяне на
размера на издръжката взе предвид извършените от отоветника плащания, т.е заплатената
издръжка от него за месеците октомври и ноември 2023г. Същите са заплатени от ответника
доброволно и по свое решение и осмутрение, тъй като ищцата и към онзи момент вече е
била пълнолетна.
По отношение на издръжката за минал период за време, съдът намира,че същата е
частично основателна. Това е така, тъй като по делото са представени платежни нареждания
за преведена издръжка в размер на по 400 лева за месеците – октомври и ноември 2023 г.
Осведн това издръжката по чл. 149 от СК може да се претендира за една година преди
предявяване на исковата молба. В случая исковата молба е предявена на 12.11.2024г., т.е
издръжка може да се претендира за период от 12.11.2023г. Предвид това исковата претенчия
за периода от 04.10.23г. до 12.11.2023г. е извън срока по чл. 149 от СК. Поради изложените
съображения претенцията се явява частично основателна с правно основание чл. 149 СК,
считано от 04.12.2023 г. /като се взе предвид извършеното от ответника плащане за месец
ноември/ до дата на депозирана на исковата молба - 11.11.2024 г. в размер на 400,00.
месечно, като претенцията следва да бъде отхвърлена до пълни претендиран размер от
500,00 лв. С оглед основателността на исковата претенция за заплащане на издръжка,
основателна се явява и акцесорната искова претенция по чл. 146, ал. 1 СК за заплащане на
законната лихва за забава на присъдената издръжка, считано от 04.12.2023 г.,
Относно изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
иска по чл. 144 от СК, а ответната страна - за отхвърлената част от тях. Ищцата не е
ангажирала доказателства по отношение на сторените разноски, следователно не следа да
бъдат присъждани такива. Ответникът е представил списък на разноските, съгласно чл. 80 от
ГПК, в който е описан адвокатски хонорар в размер на 500,00 лв. Същият обаче не е доказал
направата на същите, поради което и не следва да му бъдат присъдени разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса,
поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно
съединените искове следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същите в размер
на 762,00 лв. върху издръжките.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 СК Д. Г. Г., ЕГН **********, да заплаща на
пълнолетната си учаща редовно във висше учебно заведение дъщеря Л. Д. Г., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 400,00 лв., считано от 12.11.2024 г. до
завършване на висшето си образование в Техническия университет в гр. София, Факултет по
телекомуникации, специалност „Телекомуникации“ или до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 144 СК над
уважения размер от 400,00 лв. месечно до пълния предявен размер от 500,00 лв. месечно,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК вр. с чл. 144 СК Д. Г. Г., ЕГН **********, да заплати
на пълнолетната си дъщеря Л. Д. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400,00
лева считано от 04.12.2023 г. до дата на депозиране на исковата молба – 11.11.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 149 над уважения размер от 400,00 лева месечно до пълния
предявен размер от 500,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Д. Г. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата 762,00 лева, представляваща държавна такса върху
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от 26.06.2025 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4