Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. София, 11.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5702/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от А.Н.А. и Д.С.П., с която са предявени срещу Ю.Б. АД –
правоприемник на Б.П.Б. АД, искове, както следва:
- с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП за признаване на нищожност на
чл.28, б. „в“ от Договор за жилищен кредит от №2963/R/2008
г. от 09.10.2008 г.
- с правно основание чл.55, ал.1,
предл. първо ЗЗД за сумата от 60006,09 лв. общо (по 30003,045 лв. за
всеки ищец), представляваща подлежаща на връщане сума, платена за периода
28.04.2014 г. – 30.03.2015 г. на основание нищожна клауза относно валутата на
кредита.
Претендират законната лихва от
завеждане на иска и направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че на 09.10.2008 г.
са сключили договор за жилищен кредит, съгласно който банката се е задължила да
предостави сумата от 147100 швейцарски франка (чл. 1 от договора) за
покупка и довършителни работи на конкретен имот (чл. 2 от договора). Сумата е предоставена
от банката и усвоена по сметка в швейцарски франкове, след което е
превалутирана в лева и преведена на продавача на имота. Поради промяна в курса
на швейцарския франк кредитополучателите са заплащали много по-големи суми по
кредита от първоначално предвидените. На 27.03.2015 г. са изплатили изцяло
сумата по договора. Твърдят неравноправност и съответно – нищожност на клаузата
на чл. 28, б. в от договора предвиждаща, че кредитополучателят носи валутния
риск при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски
франк/лев; позовават се на това, че клаузата не отговаря на изискването за яснота
и разбираемост, банката не е предоставила цялата относима информация, която би
позволила на кредотополучателите да преценят икономическите последици от
клаузата за валутния риск; клаузата не е индивидуално уговорена.
Ответникът оспорва иска. Признава,
че на основание процесния договор за кредит се е задължил да предостави на
кредитополучателите кредитът в швейцарски франкове, че сумата е предоставена и
усвоена от кредотополучателите. Твърди, че кредитът е погасяван във валутата, в
която е предоствен; че при сключването му кредитополучателите са били уведомени
за последиците от сключването на договора, което е обективирано в оспорваната
договорна клауза, както и в последващ анекс; че информацията е предоставена по
ясен и разбираем начин. Навежда доводи, че лихвеният процент, който е договорен
в договора е по-нисък от предлагания за ипотечни кредити в друга конвертируема
валута и поради това оспорваната клауза не е уговорена във вреда на
потребителите. Прави възражение за погасителна давност.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП:
По делото не се спори, а и се
установява от представените писмени доказателства, че на основание сключен
между страните Договор за жилищен кредит №2963/R/2008
г. от 09.10.2008 г. банката се е задължила да предостави на кредитополучателите
банков кредит в размер на 147000 CHF за покупка
и довършителни работи на недвижим имот – апартамент, като от приложения договор
за кредит се установява, че крайният срок за издължаването му е 240 месеца. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че договорената
сума е предоставена от банката и усвоена на 27.11.2008 г. От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че на 26.11.2008 г. страните са
сключили анекс към договора за кредит за изменение на някои клаузи в договора,
но не и тези, свързани с валутата на договора и кой носи валутния риск.
Ищците
са физически лица, на които по силата на сключения с банката договор е
предоставен банков кредит за покупка и довършителни работи на недвижим имот - апартамент.
Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява
кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност
от страна на ищците, поради което същите имат качеството на потребители по см.
на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката–ответник съответно се явява търговец по
см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП. Следователно, за ищците са приложими
разпоредбите за защита на потребителите в същия закон. По тези съображения е
без значение образованието и професионалната изява на ищците, доколкото по
делото нито се твърди, нито се представят доказателства кредитът да е
предназначен за финансиране на търговска дейност или упражняване на свободна
професия.
Настоящият
състав споделя формираната съдебна практика с решение № 295/22.02.2019г. по т.
дело № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II отделение, според която е неравноправна
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. За формиране на този
извод съдебният състав се е позовал на задължителната практика на СЕС,
постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от
20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703, определение от 22.02.2018 г.
по дело С-119/17, EU:C:2018:103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13,
EU:C:2014:282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU:C:2015:262, решение
от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU:C:2010:309/, както и практиката на ВКС по
реда на чл. 290 ГПК /решение № 95/13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС,
II т. о./.
Съгласно чл. 28, б.„в“ от договора
кредитополучателят декларира, че е информиран от Б.П.Б. и приема, че ползването
на кредита в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната
цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от
първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франкове), при промяна на
валутния курс евро/швейцарски франки или швейцарски франк/лев. Б.П.Б. не носи
отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна
на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. Тази клауза не
е изменена със сключения анекс към договора за кредит и е повторена като
декларация след клаузите за изменение на договора.
Разпоредбата
на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно
ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин.
Договорната
клауза на чл. 28, б.„в“ не отговаря на изискването за
яснота и разбираемост. Не е предвидено в договора как конкретните изменения на
валутния курс ще се отразят на вноските на кредитополучателите. Още по-голяма
неяснота се създава и от смесването на двата курса: евро/швейцарски франк и
швейцарски франк/лев и не е предвидено при какви обстоятелства промяната на
един от курсовете ще се отрази на промяна във вноските по кредита и по какъв
конкретен начин. По делото не са представени доказателства банката да е
представила на кредитополучателите подробна информация и да им е разяснила
реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в
швейцарски франкове. Поради това, кредитополучателите не са могли да преценят потенциално
значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния
риск, който поемат със сключването на договора за кредит в швейцарски франкове.
Предвид липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните
курсове на швейцарския франк и изрична договорка за конкретното им отразяването
върху вноските по кредита, кредитополучателите не са могли да преценят потенциално
значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния
риск, който поемат със сключването на договора за кредит в тази валута, и се са
съгласили с установените предварително от търговеца /банката/ условия, без да
могат да повлияят на съдържанието им, вкл. на изявленията в чл. 28, б. „в“ за
информираност. С непредоставянето на необходимата информация на потребителя,
банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на
добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на
неговото изпълнение процесната договорна клауза на чл. 28, б. „в“ е довела до
значителна неравнопоставеност между страните. Тя се установява и от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, видно от която поради промяна във
валутния курс швейцарски франк/лев кредитополучателите са погасявали с
по-големи вноски по главница и възнаградителна лихва като вноските за главница
са с 1/4 по – високи от тези, които биха били дължими, ако кредитополучателите
не носеха валутния риск. Поради това че с клаузата на чл. чл. 28, б.„в“ във вреда на потребителя прехвърля изцяло върху него
валутния риск, в процесния договор е създадено значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Съгласно
чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, която е в негова вреда, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално. По делото не е доказано клаузата да е индивидуално договорена. Предвид
изложените по-горе съображения, клаузата на чл. 28, б. „в“ е неравноправна, тъй
като не е индивидуално договорена, последиците от нея са цялостно прехвърляне
на валутния риск върху потребителя, същата не е съпътствана с ясна информация, така
че кредитополучателят да може да прецени на основание разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и поемане на валутния риск.
Това води до извода, че клаузата е в нарушение на принципа за добросъвестност и
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията
на страните, произтичащи от договора. Предвид неравноправния й характер,
спорната клауза се явява нищожна на основание чл. 143, т. 19 във връзка с чл.
146, ал. 1 ЗЗП, а предявеният иск за признаване на нищожността следва да бъде
уважен.
По иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:
Ищците твърдят, че са погасили
предсрочно процесния договор, при което поради голямата разлика на курса швейцарски
франк/лев и в следствие на неравноправната клауза да носят изцяло валутния
риск, са надплатили недължимо – без основание исковата сума от 60006,09 лв.
От приложения по делото нотариален
акт за покупко-продажба на имот, се установява, че апартаментът, за закупуване
на който е предоставена сумата по кредита, е платен съобразно уговорките с
продавача в български лева. От текста на клаузата по чл. 28, б. „в“ от договора
за кредит, че промяната на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски
франк/лев е възможно да се отрази на „крайната цена на кредита в левова или
еврова равностойност“ и обстоятелството, че апартаментът, за покупка на който е
предоставен кредита, е платен в лева, се установява, че волята на страните е
била валутата на швейцарския франк да се използва като валута за изчисляване на
крайната цена на кредита в лева. Поради неравноправния характер на клаузата за
валутата и носене на валутния риск изцяло и единствено от кредитополучателите,
същата не следва да се прилага, съответно - платената сума по кредита следва да изчисли на база
валутния курс швейцарски франк/лев към датата на предоставяне на сумата по
кредита и така да се преценява налице ли е плащане над действително дължимото.
От приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза – допълнително заключение се установява,
че на 27.11.2008 г. е усвоена сума в размер на 147100,00 CHF с левова
равностойност равняваща се на 186552,22 лв. при валутен курс на Б.П.Б. АД за
27.11.2008 г. - 1,26820. За периода от 27.11.2008 г. - 30.03.2015 г. усвоената
и погасена сума за главница по договора е в размер на 147100,00 CHF с левова равностойност
в размер на 251150,11 лв., начислената и погасена възнаградителна лихва по
договора е в размер на 40136,65 CHF, с левова равностойност в размер на
61015,14 лв. За процесния период от 28.04.2014 г. до 30.03.2015 г. ищеца е погасил
120826,46 CHF, които преизчислени по валутен курс към датата на усвояване на
кредита (1,26820 лева за 1 швейцарски франк) представляват – 153232,12 лв. Тази
сума е действителният размер на задължението, ако не се прилага нищожната
валутна клауза. Реално заплатеното от ищците в периода е в размер на 213112,71
лв., изчислено по съответния валутен курс на Б.П.Б. АД към датата на всяко
плащане, т.е. 59880,59 лв. е разликата, която е надплатена поради промяна на
валутния курс. Съдът приема, че при изчисляване на платените суми следва да се
приложи съответния курс на банката към момента на плащането, доколкото
превалутирането не е извършвано по курса на БНБ, а по търговския курс на
банката. По този ред следва да се определи каква сума е платена в процесния
период. По тези съображения съдът приема за установено, че за периода
28.04.2014 г. – 30.03.2018 г. кредитополучателите са надвнесли сума в размер на
59880,59 лв., дължаща се на приложение на нищожна клауза за валутни разлики,
поради което получената от банката сума е платена без основание.
Неоснователно
е искането сумата да се намали с 5%, тъй като ищците са били уведомени за
възможна промяна на курса на швейцарския франк с 5%. Както бе посочено в
мотивите по установителния иск, клаузата, касаеща валутата на договора и
поемане на валутния риск изцяло от кредитополучателите е нищожна, поради което
кредитът следва да служебно да се превалутира в лева.
Неоснователно е възражението за
погасяване на вземането по давност. На основание чл. 110 ЗЗД давността при
неоснователно обогатяване е пет години, като когато претенцията е на нищожно
основание, погасителната давност започва да тече от деня на получаването на
престацията (виж т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, както
и ТР 5/2017г. от 21.11.2019 г. на ОСГТК). Плащанията, връщане на които се иска,
са извършени в периода
28.04.2014 г. – 30.03.2018 г., 5-годишния срок, считано от първото плащане,
изтича на 28.05.2019 г., а искът е предявен на 24.04.2019
г. – т.е. преди изтичане на установения в чл.110 ЗЗД 5-годишен срок. Поради
това възражението за погасяване на вземането по давност, е неоснователно.
По изложените съображения искът
следва да бъде уважен за сумата до 59880,59 лв. и отхвърлен за остатъка до предявения
размер.
По разноските:
С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото на ищците следва да се присъдят
направените разноски (за държавна такса, експертизи, съдебно удостоверение и
адвокатско възнаграждение), съразмерно с уважената част от исковете – за сумата
от 6122,41 лв. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
На
ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да се присъдят
разноски за експертизи и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 2.20 лв.
По
изложените съображения Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1,
вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, че клаузата на чл.28, б. „в“ от Договор за жилищен кредит
от №2963/R/2008 г. от 09.10.2008 г. относно носене на валутния риск от
кредитополучателя при ползване на кредит в швейцарски франкове, е нищожна като неравноправна клауза в
договор, сключeн с
потребител, по иска, предявен от А.Н. А., ЕГН **********
и Д.С.П., ЕГН **********, срещу Ю.Б. АД, ЕИК ********.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК ******** да заплати на А.Н.
А.,
ЕГН ********** и Д.С.П., ЕГН **********,
както следва:
на
основание чл.55, ал.1, сумата от 59880,59 лв. (по
29940,30 лв. на всеки ищец), представляваща подлежаща на връщане сума, недължимо
платена в периода 28.04.2014 г. – 30.03.2015 г. по Договор за жилищен кредит от
№2963/R/2008 г. от 09.10.2008 г., ведно със законната лихва от 24.04.2019
г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 6122,41 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55,
ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 60006,09 лв.
ОСЪЖДА А.Н. А., ЕГН **********
и Д.С.П., ЕГН **********, да
заплатят на Ю.Б. АД, ЕИК ********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2,20 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: