Решение по дело №203/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Д. Г. В. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], вх.Г, ет.З, ап.9, представляван от процесуалния представител адвокат В. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0851-000103/04.04.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич, с която на основание на чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни", като с Определение №896/26.04.2024 г. към настоящото производство е било присъединено и производството по жалбата на същия жалбоподател срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0851-000102/04.04.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". В жалбите се излагат подробни съображения за незаконосъобразността на обжалваните заповеди поради противоречие с материалния закон и неспазване на процесуалните правила. Посочва се, че жалбоподателят е оспорил дадената при полеви условия проба и впоследствие е дал кръвна проба пред съответните медицински органи. Резултатът от тази кръвна проба към настоящия момент не е готов, като същата има приоритет пред извършената проба при полеви условия и последната не следва да бъде ценена. Затова неправилно административният орган е издал обжалваните заповеди, като се настоява за тяхната отмяна.

Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич към съпроводителното писмо в представената преписка настоява за оставянето на жалбите без уважение, като прави и евентуалното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна.

В съдебното заседание Д. Г. В. чрез своя пълномощник пледира за отмяна на двете обжалвани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки; предписанието на закона, както и писменият отговор на изработената проба на жалбоподателя от ВМА-МБАЛ – Варна във връзка с назначената съдебно-химическа експертиза, според която резултатът за наличието на наркотично вещество е категорично отрицателен, подкрепят категорично неговата теза, в какъвто смисъл е и изследването от лаборатория „Кандиларов“ в деня на събитието, че той не е употребил наркотично вещество; този извод се подкрепя и от дадените свидетелски показания, от които става ясно, че не употребява наркотични вещества и категорично не одобрява употребата на такива вещества; желае присъждането на сторените разноски в съответствие с представения списък.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорените заповеди, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са основателни.

От данните по административната преписка се установява, че на 04.04.2024 г. от М. Г. Г. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №1168998 на Д. Г. В. за това, че на 04.04.2024 г. в 8.36 часа в гр. Добрич по бул.“25-ти септември“ до гара Север в посока към ПБЗН управлява собствения си лек автомобил „АУДИ А6“ с рег. №[рег. номер] след употребата на наркотични вещества, като проверката е извършена с техническо средство „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARME-0036; резултатът от проверката отчита наличието на бензодиазепини. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. На водача е издаден талон за медицинско изследване №096545, връчен в 9.10 часа, в който е определен срок от 45 минути за явяване в Спешна медицинска помощ към МБАЛ – Добрич; според отразеното в докладната записка (на лист 9 от делото) същият се е явил веднага и е дал проба от кръв и урина за химико-токсилогично лабораторно изследване на наркотици или техни аналози. Акт за установяване на административно нарушение серия серия GA №1168998 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля Д. С. И.. Въз основа на съставения АУАН са издадени двете оспорени заповеди – първата е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0851-000103/04.04.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич, с която на основание на чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни". Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание - управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Втората издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0851-000102/04.04.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание - управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Деянието на водача е квалифицирано като нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро от Закона за движението по пътищата. Според т.1.2. от изисканата Заповед №357з – 924/07.04.2022 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич с правомощия за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Добрич, да прилага с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.

В намиращата се на лист 50 от делото справка е посочено, че по назначената на жалбоподателя химико – токсикологична експертиза всички необходими лабораторни изследвания са окончателно приключени и резултатът е категорично отрицателен за наличието на наркотични вещества.

Обжалваните заповеди са издадени от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедите са посочени процесните законови разпоредби, регламентираща условията за налагане на обжалваните принудителни административни мерки - чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата и чл.171 т.2а) буква б) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административният орган да ги издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка.

В производството по издаване на оспорените заповеди не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не са спазени материалноправните разпоредби на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква б) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; другата принудителна административна мярка (чл.171 т.2а) буква б) от същия закон) е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който след употреба на наркотични вещества или техни аналози управлява моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до 1 година; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата установените стойности са определящи. Следователно необходимата предпоставка за прилагането на мерките по тези текстове е лицето да е управлявало моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по един от посочените в закона начини, което в случая не е налице. Редът за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017 г., приета на основание на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата; там са изброени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им. В чл.6 ал.10 от същата наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В настоящия случай Д. Г. В. е дал кръвна проба за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста, като единствено установените с кръвната проба стойности са определящи съгласно чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата и чл.6 ал.10 от Наредба №1/19.07.2017 г. Затова преди излизането на резултата от кръвната проба административният орган не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство („Drug Test 5000“), за да се приеме, че е налице употреба на бензодиазепини.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят е посочил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични вещества. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителните административни мерки при липсата на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваните заповеди са неправилни и противоречат на материалния закон, поради което са налице основания за тяхната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК и жалбите следва да бъдат уважени.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 2020 лева, включително внесени държавни такси в размер на 20 лева и заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 2000 лева (по 1000 лева за всяка от жалбите – в минималния размер съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно).

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалби на Д. Г. В. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], вх.Г, ет.З, ап.9 издадените от началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0851-000103/04.04.2024 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0851-000102/04.04.2024 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес гр. Добрич, [улица], представлявана от директора старши комисар К. Т., да заплати на Д. Г. В. с [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], вх.Г, ет.З, ап.9 направените разноски по административно дело №203/2024 г. по описа на ДАС в размер на 2020 (две хиляди и двадесет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.