№ 1310
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110212065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 4167 от 17.08.2022 г., издадено от
вр.и.д.председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военно временни запаси", с
което на „Д.ЕН.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 62, ал. 1 от Закона за запасите
от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 96 815 лева, за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и
необосновано.Намира, че твърдяното нарушение е с ниска обществена опасност, като
деянието следва да се третира като маловажен случай, като по този начин ще се изпълнят
целите на закона. В съдебно заседание процесуален представител на жалбоподател моли да
се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание процесуален представител на въззиваемата страна поддържат
законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление. Претендира
изплащане на юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки. В последните
оспорва наведените доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, описва фактическа
обстановка. Сочи, че дружеството не следва да се освободи от отговорност, въпреки, че след
извършена проверка е изпълнило задълженията си да създаде определения му запас от
нефтопродукти за извънредни ситуации. Моли да се присъдят направени разноски по
делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
„Д.ЕН.“ ЕООД е дружество с предмет на дейност, включваща и внос и реализация на пазара
на гориво за дизелови двигатели. Това обстоятелство е било декларирано от жалбоподател
със справка-декларация по чл.4, ал.2 от ЗЗНН от дата 09.02.2022 година. „Д.ЕН.“ ЕООД е
вписано под №76 в Регистъра на задължени лица по ЗЗНН за периода 01.07.2022г.-
30.06.2023 г. На дружеството било определено количество на ниво на запаси за извънредни
ситуации от дизелово гориво, което възлизало на 193, 630 тона. Разпореждането било
връчено на лицето през месец май 2022 г., като му било указано че до 01.07.2022 г. същото
трябва да създаде и вложи на склад посоченото количество гориво. Дружеството започнало
консултации с фирми и на 14.09.2022г. успяло да постигне договореност с фирма „С.“ ООД
за съхранението на 193, 630 тона дизелово гориво, до 30.06.2023г., съгласно
разпореждането. Договорките били обективирани в Договор № 141/2022 г. от 30.09.2022 г. и
бил създаден Складов запис за влог на нефт и крайни нефтопродукти № 0004649.
На 06.07.2022г. била извършена планова проверка от страна на комисия от ТД Държавен
Резерв гр. София, на място в офиса на дружеството, която след преглед на документацията,
установила че към момента на проверка няма създадени запаси според определеното в
разпореждането. Това било отразено в констативен протокол №1342/06.07.2022г., в който е
дадено и предписание на жалбоподател да създаде и вложи за съхранение определеното му
количество дизелово гориво. На проверката присъствал управителя на дружеството /чужд
гражданин/. Същият бил поканен за съставяне на АУАН в качеството му на управител на
дружеството, като не бил уведомен, че следва да се яви с преводач на родния му език. На
06.07.2022 г. св.Б. съставила АУАН, който бил връчен на жалбоподател, като последния в
графа забележки посочил, че не му е ясно съдържанието на акта.
На 17.08.2022 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което на
дружеството жалбоподател се налага имуществена санкция от 96 815 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка, по която и страните не спорят,
се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетел Б.. Показанията на свидетеля са логични и се подкрепят от
събрания доказателствен материал, в частта касаещи извършена проверка и съставени въз
основа на същата констативен протокол и АУАН. Съдът констатира, че в показанията си
свидетеля заявява, че управителя на проверяваното дружество е чужд гражданин и нивото
на владеене на език било на „развален български език“. Горното намира подкрепа във факта,
че свидетеля сочи, че на проверката е имало и друго лице което написало възраженията в
АУАН, а управителя само го е подписал. Недоказани са показанията относно факта, че преди
2
проверката са проведени няколко телефонни разговора с управителя на дружеството, тъй
като всяко едно лице било то и служител на дружеството би могло да проведе този разговор.
Липсват категорични данни, че именно на управител на дружеството св.Б. е разяснявала
какви документи следва да се представят.
Гореописаната фактическа обстановка се установява и от приетите писмени доказателства,
както следва–АУАН 1343/06.07.20212г., като установената в него фактическа обстановка не
се оспорва и поради това съдът го счита за годно доказателство за посочените в него факти;
договор за създаване и съхранение на запаси в публичен склад по ЗЗНН 141/2022 от
30.09.2022 г., складов запис серия А -2020 № 0004649, констативен протокол от дата
01.10.2022.; декларация за съответствие на качеството на течните горива, констативен
протокол № 1342/06.07.2022г., заповеди: РД -10-239 и РД-10-159.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не се явява спорна между страните.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни
органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. В АУАН и наказателното
постановление е налице ясно и изчерпателно описание на фактическата обстановка, във
връзка с твърдяното нарушение. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Тук следва да се посочи, че съдът намира че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на годни писмени доказателства от наказващ
орган, че именно това нарушение е било преведено на гръцки език на управителя на
дружеството, тъй като и самия актосъставител заявява, че управителя не владее в
достатъчно добра степен писмено и говоримо български език. А горното намира подкрепа и
в отразеното във възраженията в съставен АУАН. А в последния не е посочено лицето което
е присъствало на проверката и дали същото е превело на управителя на дружеството
съдържанието на акта. Св.Б. сочи, че управителя на дружеството само подписал акта.
Поради горното не са спазени императивните изисквания на чл.43, ал.1 ЗАНН -същият не е
бил предявен по надлежния законов ред на нарушителя поради факта, че същият не е
български гражданин, не владее български език и е следвало административно наказващият
орган да приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НПК - да назначи преводач. Всички
документи са изготвени на български и в този вид са поднесени на жалбоподателя за
запознаване с тях.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат санирани в хода на
съдебното производство, тъй като е било нарушено правото на защита на жалбоподателя,
доколкото е бил лишен от една от фазите на процеса, тази пред административния орган,
като не е бил запознат с АУАН на родният си език, както и не е могъл ефективно на
осъществи същата поради това.
Съдът намира, че с оглед ролята на административнонаказаващия орган едновременно като
страна в производството и като властимащ субект, същият следва да следи за спазването на
3
правата на нарушителя, като му гарантира дадената от закона възможност да участва в
производството, за да разбира и да прави възражения относно съставяните му актове, при
съответно проявената добросъвестност от страна на нарушителя както е настоящия случай.
От правна страна:
Съдът намира, че безспорно установено се явява извършеното нарушение на чл. 17, ал. 1 от
ЗЗНН. Според т. 1 на § 2 от ДР на ЗЗНН, този закон въвежда изискванията на Директива на
Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки
да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9
октомври 2009 г.).
Съгласно чл.23, ал.3 ЗЗНН Всяко лице, което е осъществявало вътрешнообщностни
пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да
съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни
ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички
задължени лица, в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на
страната през предходната календарна година
Определянето на дружество като "задължено лице" е обусловено от прилагането на
разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, според която, всички български и/или чуждестранни
физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които
през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по
внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на
производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в
ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната
календарна година с информация за: произведените и/или продадените за потребление
количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; количествата нефтопродукти по
чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за
потребените от тях и/или продадените за потребление; количествата внесени, изнесени,
доставени от ВОП, както и тези напуснали територията на страната като
вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни
доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) №
1099/2008 и на тежки горива; наличните количества енергийни продукти по приложение А,
глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември;
количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания,
предназначени за запаси за извънредни ситуации; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал.
1 от внос и ВОП, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на
вътрешните работи и Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и
предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни
4
запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви
запаси от горива.
Няма спор между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че дружеството е
подало справка декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
На следващо място съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, всяко лице, което е внасяло енергийни
продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през
предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява
със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество,
пропорционално на участието му спрямо вноса през предходната календарна година. С
оглед осъществения от дружеството жалбоподател вътрешнообшностни пристигания на
гориво за дизелови двигатели през 2021г. е възникнало задължение да създаде и съхранява
запаси за извънредни ситуации.
Задължението възниква за срок от 01. 07 на текущата година до 30. 06 на следващата.
Безспорно се явява осъществяването на нарушението за 90 при дължимо поведение за 365
дни.
Не са констатирани други нарушения, към момента на установяване на нарушението, като
то е било преустановено единствено и само по инициатива на нарушителя и закъснението
би се дължало на трудности относно предхождаща пандемична обстановка и свързаните с
това последващи икономически сътресения. Отговорността е обективна и не се изследва
виновно поведение, не са настъпили вредни последици, които в действителност са и
несъставомерни.
С оглед на приетата за осъществен фактическа обстановка съдът приема, че определеното
спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН и не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като са налице и основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. е налице "маловажен случай" на административно
нарушение и наложеното административно наказание, макар и във фиксиран размер се явява
необосновано високо за нарушителя и обществената опасност на нарушението.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за
извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е
винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
имуществена санкция за 8 дни по-късно сключване на договор за едногодишно съхранение
на твърдо гориво за запаси за бедствени ситуации.
В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №
5
1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е
по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката
дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Още следва да се посочи, че макар нарушението да е формално по своя характер, съответно -
да не подлежат на изследване неблагоприятните последици от деянието, то последното по
никакъв начин не препятства съда да съобрази вече посочените особености на конкретното
деяние и обстоятелствата, при които последното е извършено.
Във връзка с горното на първо място следва да се посочи, че по делото непротиворечиво се
установи, че на дружеството жалбоподател за пръв път е било определено да поддържа
запаси от твърдо гориво. Закъснението 3 месеца за сключването на договора за съхранение
на дизелово гориво по никакъв начин не е поставило в опасност сигурността на държавата,
каквато цел по принцип има регламентацията на запасите от нефт и нефтопродукти.
Действително се установява, че лицето е закъсняло, но същото съвестно е изпълнило
задължението си за генериране и съхранение на 196,630 тона дизелово гориво и то
самоволно.
Съдът не споделя, че принципно характера на обществените отношения, които се защитават
с въвеждането на правилата за съхранение на държавен резерв изключват априори
наличието на маловажен случай на тяхното нарушаване. Такъв случай винаги е възможно да
има особено с оглед характера на нарушението, отражението което същото дава върху
обекта на защита, както и останалите фактори за определяне на казуса като маловажен.
В настоящия случай краткия период на забавяне, самоволното отстраняване на
нарушението, липсата на каквито и да е последици от нарушението, съвестното изпълнение
на задълженията и съвестното процесуално поведение на нарушителя и
непропорционалната санкция от 96 815лв. (а именно по 500 лв. за тон), която между другото
не може да бъде индивидуализирана и е една и също както за забава от 1 ден, така и за
изобщо неосигуряване на запаси от гориво за дизебови двигатели за 365 дни, характеризират
нарушението като маловажно и не разкриват особено висока степен на обществена опасност.
Напротив, съдът намира, че опасността е значително по-ниска от обикновените случаи на
принципно неосигуряване на запас от горива. Жалбоподателя е сключил в Договор №
141/2022 г. от 30.09.2022 г. с фирма „С.“ ООД и бил създаден Складов запис за влог на нефт
и крайни нефтопродукти № 0004649. Ниска обществена опасност крие и нарушителя, който
няма данни да не е изпълнил и други свои задължения или да са констатирани други
нарушения по ЗЗНН.
Отговорността му е обективна така, че личността, мотивите и подбуди не следва да се
изследват. Всички изброени елементи мотивират съда да приеме, че са налице многобройни
6
смекчаващи отговорността обстоятелства и деянието за което е ангажирана отговорността
на търговеца представлява "маловажен случай". Ето защо и на основание чл. 28 от ЗАНН,
административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а само да предупреди
нарушителя, че при друго такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му
посредством издаване на наказателно постановление.
Горното налага заключение за отмяна на обжалваното наказателно постановление на
самостоятелно основание.
Със законодателните промени въведени в ЗАНН в сила от 24.12.2021 г. е въведена ал. 4 на
чл. 63 от ЗАНН, която гласи, че когато съдът отменя наказателното постановление на
основание чл. 28 от ЗАНН, то следва да предупреди нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Същата норма следва да се приложи в случая и
лицето да се предупреди. По разноските:
По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от въззивната фаза на
административнонаказателното производство следва да се ангажира отговорността за
разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от
АПК. Жалбоподателят и неговия процесуален представител не са отправили претенция в
този смисъл, поради което не се дължи и произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4167 от 17.08.2022 г., издадено от
вр.и.д.председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военно временни запаси", с
което на „Д.ЕН.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 62, ал. 1 от Закона за запасите
от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 96 815 лв., за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.ЕН.“ ЕООД, ЕИК **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд - гр. София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7