№ 12111
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110141017 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Предявен е иск правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от
ЗД"ФИРМА"АД срещу ЗАД "ОЗК Застраховане"АД за регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, заедно със законна
лихва от предявяване на иска до погасяване на вземането. Ищецът твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него
автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 1423,42лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на
обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза
на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че след
покана ответникът е погасил само част от задължението в размер на 924,14 лева, поради
което претендира остатъка в размер на 529,28лева с включени ликвидационни разноски от
15лв., заедно със законна лихва от датата на исковата молба.
Ответникът оспорва иска по размер , като твърди, че с извършеното плащане е погасил
изцяло регресния дълг, че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните
вреди.Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 31.01.2023 г. са обявени за безспорни следните обстоятелства: че
на посочените в исковата молба дата и място, между водач на МПС, застрахован при ищеца
по застраховка „Каско”, и водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което е покрит риск, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1423,42 лева. След отправена извънсъдебна покана ответникът е заплатил чрез прихващане
част от сумата в размер на 924,19лева . Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява механизма
на произшествието – обстоятелство , което не е оспорено от ответника , и доколкото е
налице извършено от ответника частично заплащане по щетата. Налице е следователно
основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е
възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния
контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която
при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери,
установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе
предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде
поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не
следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи
това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите
към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при
2
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема
предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза
пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 1100,24 лева.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на действителните вреди.
Доколкото ответникът е извършил погасяване на сума в размер на 924,14лева, на ищеца
следва да се присъди незаплатения остатък от 191,09лева с включени ликвидационни
разноски от 15лева, като претенцията за горницата над този размер до пълния предявен
размер от 529,28лв. / или за разликата от 338,19лева/ подлежи на отхвърляне. Ответникът не
доказа погасяване на сумата от 191,09лева, поради което искът следва да бъде уважен за
този размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, съразмерно на уважения иск , в размер на
162,47лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Предвид изхода на делото ответникът също има право на разноски, каквито следва да му
бъдат заплатени в размер на 63,89лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ********* да заплати на ЗД „
ФИРМА „ АД, ЕИК ********* на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от
191,09 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на л.а. „БМВ“ с рег. № СВ
6701АМ , заедно със законната лихва от 29.07.2022 г. до погасяване на задължението,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от
529,28лева / или за разликата от 338,19лева/.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ********* да заплати на ЗД „
ФИРМА „ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 162,47 лева,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА ЗД „ ФИРМА „ АД, ЕИК ********* да заплати на „ЗАД ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 63,89 лева,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърления иск.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4