РЕШЕНИЕ
№ ….
гр. София, 02.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5
състав, в публичното
съдебно заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
участието на секретаря К.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1879 по описа за 2013 год. на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от Л.Г.Л. против „В.р.2.” ООД/в
несъстоятелност/ иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 08.02.2008г. сключил с ответника
предварителен договор за продажба на недвижими имоти, които ответникът следвало
да построи и да му продаде – апартамент № 15, находящ се на четвърти етаж в
сграда № 6 с жилищна площ от 115.10 кв.м. и паркомясто № 16, находящо се в
сграда № 6 срещу договорена цена общо от 87 000 евро за апартамента и
паркомястото. Ищецът заплатил на ответника по вносна бележка от 08.02.2008 г.
сумата от 43 500 евро и с разписка
от 08.02.2008г. - 55 725 евро, като по този начин изцяло изплатил
стойността на апартамента и паркомястото. Ответникът поел задължение да построи
и предаде апартамента и паркомястото в срок до 01.07.2009 г., но изпаднал в
забава. Към датата на подаване на исковата молба, независимо от многобройните
покани до ответника, не бил сключен окончателен договор. Вместо това, след 2011
г. ответникът ипотекирал недвижимия имот срещу заем, получен от единия от
съдружниците. С оглед на изложените доводи, ищецът моли съда да обяви за
окончателен предварителния договор от 08.02.2008г. по отношение на апартамент №
15 с площ от 115.10 кв.м., находящ се на четвърти етаж на сграда № 6 в
апартаментен комплекс „Витоша вилидж”, находящ се в „Малинова долина –
Бункера”, гр.София, изграден върху УПИ № 502 и № 754 от кадастрални листове
738/755 по плана на гр.София, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на собственост върху земята, който имот е с
идентификатор 68 134.2044.1859.6.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на ИД на АГКК. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска, като поддържа
следните възражения: оспорва да е заплатена цената на апартамента и
паркомястото – твърди, че сумата по разписка от 08.02.2008г. от 55 725
евро не била получена от дружеството, плащането на цената следвало да бъде
извършено по банкова сметка ***, което задължение не било изпълнено; твърди, че
с решение № 1709/05.11.2014г. по т.д. № 5019/2013г. на СГС ответното дружество
било обявено в несъстоятелност и била наложена обща възбрана върху неговото имущество,
поради което прехвърлянето на собствеността върху имотите след датата на
налагане на общата възбрана се явявало непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността.
В хода на делото поддържа становището, че липсвала идентичност между апартамента,
за който бил сключен предварителният договор и апартамента, по отношение на
който се искало обявяване за окончателен на предварителния договор. Твърди, че в
хода на делото апартамент с идентификатор 68 134.2044.1859.6.15 бил
продаден по реда на чл.718 от ТЗ, която продажба била приравнена на публична продан,
поради което ответникът не бил собственик на имота към датата на приключване на
устните състезания по делото. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от предварителен договор от 08.02.2008г.
„В.р.2.” ООД е поело задължение да изгради и продаде на ищеца апартамент № 15 в
сграда № 6 с площ от 138.63 кв.м., от която чиста жилищна площ от 115.10 кв.м.,
при граници: апартамент № 16, стълбищна клетка, фаса, фасада, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху недвижимия имот, върху
който е построен комплекса, и съответните идеални части от правото на
собственост върху земята, с паркомясто № 16 в същата сграда, която се намира в
комплекс „Витоша Вилидж” в м.”Малинова долина – Бункера”, гр. София, който ще
бъде изграден върху УПИ № 502, и № 754 от кадастрален лист 738/755 по плана на
гр.София срещу сумата от 87 000 евро с ДДС, платими по банкова сметка ***,
от която сума 43 500 евро с включен ДДС, платими при подписване на
предварителния договор, а останалата част от 43 500 евро с включен ДДС при
подписване на нотариалния акт./чл.3 от договора/. Страните са се споразумели
подписването на нотариалния акт да бъде извършевно в двуседмичен срок от
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обектите. Продавачът е
поел задължение удостоверението за въвеждане в експлоатация да бъде получено не
по-късно от 31.03.2009 г.
Представена е вносна бележка от 08.02.2008 г.,
с която ищецът е превел на ответника по негова сметка в „ОББ” АД сумата от
43 500 евро за покупко-продажба на апартамент 15 в блок 6 и паркомясто 16.
/л.28/.
С разписка от 08.02.2008г. ищецът е заплатил в
брой на Н.П.И.сумата от 55 725 евро – вноска за покупка на апартамент 15 в
блок 6 на апартаментен комплекс „Витоша Вилидж”. В разписката е отразено, че Н.П.И.е
получил сумата в качеството на пълномощник на „В.р.2.” ООД./л.30/.
С нотариална покана, връчена на 08.10.2012г.,
ищецът е поканил ответника да сключат окончателен договор на 25.10.2012г. в
кантората на нотариус Ч. за процесния апартамент и паркомясто № 16, както и за
друг недвижим имот - паркомясто № 23 от блок № 10, което не е предмет на
делото. Представен е констативен протокол от 25.10.2012г., съставен от нотариус
Ч., според който ответникът не се е явил на 25.10.2012г. за сключване на
окончателен договор.
Видно от решение № 1709 от 05.11.2014г. по
т.д. № 5019/2013г. на СГС,VI – 5 състав, ответното
дружество е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на
предприето на търговеца и е наложен общ запор и възбрана върху имуществото на
длъжника, прекратени са правомощията на органите на длъжника и е е лишен от
правото да управлява и да се разпорежда с имущество, включено в масата на
несъстоятелността.
Представена е справка от Агенция по вписванията за „В.р.2.” ООД от 09.03.2016 г., в която в т.3
е отбелязано вписване на 02.12.2013г. на исковата молба по настоящото дело
/л.95/, което обстоятелство е удостоверено и върху печата на исковата молба.
Представено е удостоверение за вписвания, отбелязвания
и заличавания за имот-апартамент № 15 с площ от 115.10 кв.м. в м.”Малинова долина – Бункера” пл № 502,
сграда № 6, кадастрален лист 738/755, от което се установява, че на 09.10.2013г. върху имота е наложена възбрана
вх. № 49323/09.10.2013г., том 23 35/2013г., нот. дело 38518/09.10.2013г., дв. вх.
рег. № 48779/09.10.2013 г. На 10.10.2014г. е вписана ИМ вх. № рег. № 50873/10.10.2014г.,
том 12 4/2014г., вид дело – нот. дело № 38827/10.10.2014г. дв.вх. рег. №
50591/10.10.2014 г. В това удостоверение
липсва отбелязване за вписването на 02.12.2013г. на исковата молба по
настоящото дело./л.123 -125/.
Видно от схема № 15-326273-11.07.2017 г. процесният
апартамент № 15, находящ се в гр.София, район „Витоша”, кв. ”*********е с
идентификатор 68 134.2044.1859.6.15 с площ от 115.10 по кадстралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК.
Видно от нот. акт № 158/27.04.2017г., том
първи, рег. № 3125, нот.дело № 120/2017г. на нотариус с рег. № 637 на НК с район
на действие – районът на СРС, на 27.04.217г.
синдикът на ответното дружество Х.И.С. в съответствие с протокол от 05.04.2017 г.
за проведени преговори с потенциален купувач при условията на пряко договаряне
по смисъла на чл.718, ал.1 от ТЗ и постановените в хода на т.д. № 5019/2013г.
на СГС, VI – 22 състав разрешения и одобрения от Съда по
несъстоятелността с дати 06.10.2016г., 28.10.2016г. и 20.12.2016г., е продала
на „П.С.” ЕООД недвижими имоти, находящи се в гр. София, Столична община, район
„Витоша”, кв. „Симеоново” в обект „Апартаментни хотели с обществено обслужване”
– жилищна сграда № 6 със степен на завършеност след груб строеж 100 %, построен
в поземлен имот с идентификатор 68 134.2044.1859, сред които недвижими
имоти е и апартамент № 15 в сграда № 6 с площ от 115.10 кв.м. с идентификатор 68134.2044.1859.6.15./л.169
-179/.
Представено е удостоверение от 19.10.2018г.
от Столична община – район Витоша, в което е посочено, че жилищната сграда с
идентификатор 68 134.2044.1859.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на ИД на АГКК и заповед
за изменение № КД – 14-22-197/11.02.2013г. на Началника на СГКК – София, е с
административен адрес : гр. София, кв.”Сименово, ул.”Арх. ********, буква „З”.
Представено е удостоверение от 15.01.2018 г.,
според което данъчната оценка за ап.15, ет.4 в сграда № 6, комплекс „Витоша
вилидж”, е 124 825.90 лв./л.185/.
Видно от определение № 6173/01.10.2013г. по
т.д. № 5019/2013г. на СГС, на осноание чл.629 а, ал.1, т.1 от ТЗ, са допуснати предварителни обезпечителни мерки
в производство по несъстоятелност на „В.р.2.” ООД: назначен е временен сдиндик
с правомощията по чл.635, ал1 от ТЗ и са допуснати предварителни обезпечителни
мерки чрез налагане на възбрана върху имуществото на длъжника, а именно: върху
поземлени имоти № 502 и № 754 в зона ”Малинова долина - Бункера”, район „Витоша”
– Столична община, ведно с построените в имота десет сгради – апартаментни хотели
с обществено обслужване, описани в нот.акт за учредяване на договорна ипотека,
вписан под акт № 69, том 10/2011 г., дв. вх. рег. № 18218/11.05.2011 г. на
Службата по вписвания.
С постановление по изп.дело № 20138580401425
е наложена възбрана върху недвижими имоти на ответника - поземлени имоти
68 134.2044.754 и 68134.2044.502, находящи се в гр. София, район „Витоша”
и върху обекти, представляващи в съвкупност комплекс „Витоша Вилидж – Апартаментни
хотели с обществено обслужане”, сред които и сграда № 6, находяща се в западната
част на имот 68134.2044.502, както и върху находящия се в сградата апартамент №
15./л.187-215/.
При така събраните
по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД трябва да е
установен следният ФС: 1/между страните да е сключен предварителен договор за
продажба на недвижим имот в писмена форма, който да съдържа съществените
условия на окончателен договор(описание на имота и неговата цена); 2/да е
настъпила изискуемост на задължението на ответника за сключване на окончателен
договор; 3/правото на собственост върху имота да принадлежи на продавача към
датата на приключване на устните състезания по делото.
С ИМ ищецът иска да бъде обявен за окончателен
предварителен договор от 08.02.2008г. за продажба на апартамент № 15 с площ от
115.10 кв.м., находящ се на четвърти етаж на сграда № 6 в апартаментен комплекс
„Витоша вилидж”, разположен в „Малинова
долина – Бункера”, гр.София, изграден върху УПИ № 502 и № 754 от кадастрални
листове 738/755 по плана на гр.София, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на собственост върху земята.
В съдебно заседание от 12.07.2017
г. ищецът представи схема на процесния апартамент и твърди, че апартаментът е с
идентификатор 68134.2044.1859.6.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-311.01.2011г. на Изпълнителния директор
на АГКК.
В предварителния договор от
08.02.2008г., наред с апартамент № 15 в сграда № 6, е описано и паркомясто № 16
в сграда № 6, но с определение от 12.10.2016г., по искане на ищеца,
производството по делото по отношение на паркомястото е прекратено./л129 -
гръб/.
Така предмет на делото е предявеният
от ищеца иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен
на предварителен договор от 08.02.2008г. единствено
по отношение на апартамент № 15, находящ се в сграда № 6 на апартаментен комплекс
„Витоша Вилидж” в м.„Малинова долина – Бункера”, гр.София, изграден върху УПИ №
502 и № 754 от кадастрални листове 738/755 по плана на гр.София, който апартамент
е с идентификатор 68134.2044.1859.6.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-311.01.2011г. на Изпълнителния директор
на АГКК.
Видно от предварителния договор
от 08.02.2008г. ответникът е поел задължение да построи и продаде на ищеца апартамент
№ 15 в сграда № 6 на комплекс „Витоша
Вилидж” с площ от 115.10 кв.м. и паркомясто № 16 в сграда № 6 на същия комплекс,
като за двата обекта е определена обща
цена от 87 000 евро с ДДС, без да указано каква част от сумата представлява
цената на апартамента и каква част от нея е за паркомястото. Когато е
обещано прехвърляне на правото на собственост върху няколко недвижими вещи при
уговорена обща цена, а с
иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е заявено цялото
право, цената на всеки отделен обект е определяема. Искът не може да се
отхвърли, поради липса на цена за отделните обекти, тъй като цената може да
се установи с помощта на вещо лице. В този смисъл е постоянната съдебна
практика на ВКС - напр. решение
№ 475/8.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г., III
г. о., ГК/. По
делото не е назначена експертиза, която да определи цената на всеки от обектите.
Независимо от това цената на апартамента може да бъде определена, тъй като е
представен предварителен договор от 15.02.2008г. за покупко-продажба на друго
паркомясто – № 23 в сграда № 10 в същия
комплекс с чиста площ от 16.20 кв.м. за сумата
от 8 500 евро с ДДС, т.е към 15.02.2008г. ответникът е продавал паркоместата в
комплекса при цена за 1 кв.м. от 524.69 евро с ДДС. /8 500 евро с ДДС разделено
на 16.20 кв.м./. В процесния предварителен договор от 08.02.2008г. не е
посочена квадратурата на паркомясто № 16, но от удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за имот – паркомясто № 16 в сграда № 6 /л.126 от
делото/ се установява, че паркомястото е с площ от 27.30 кв.м. Така стойността
на паркомясто № 16 в сграда № 6 съдът определи на 14 324.03 евро с ДДС
/27.30 кв.м. х 524.69 евро с ДДС за 1 кв.м./. Следователно, цената за процесния
апартамент по предварителния договор от 08.02.2008г. е 72 675.97 евро с
ДДС. /87 000 евро с ДДС – цената на апартамента от 14 324.03 евро с ДДС/.
Спорен въпрос по делото е дали
цената на апартамента е била заплатена от ищеца. В подкрепа на твърденията си,
че е заплатил стойността на апратамента Л.Л. представи платежно нареждане от
08.02.2008г. за сумата от 43 500 евро и разписка от 08.02.2008г. за сумата
от 55 725 евро. Ответникът оспори плащането, направено с разписката от
08.02.200г. за сумата от 55 725 евро, като заяви, че това плащане не
отговаря на уговорения от страните начин на плащане – по банкова сметка ***,
както и че липсват доказателства сумата да е постъпила в патримониума на
ответното дружество.
Съдът намира възраженията на
ответника за неоснователни, поради следните съображения:
Ответникът не оспорва плащането,
извършено по банков път, за което е представено платежно нареждане от
08.02.2008. за сумата от 43 500 евро. В платежното нареждане изирично е
посочено, че със сумата от 43 500 евро е заплатена вноска за
покупко-продажба на апартамент 15 в блок 6 и паркомясто № 16.
Оспорено е плащането по разписка от 08.02.2008г. Видно от разписката
в нея е посочено, че на 08.02.2008г. Н.П.И.в качеството на пълномощник на „В.Р.2.” ООД е получил от ищеца сумата от
55 725 евро като вноска за покупка на апартамент 15 от блок 6 на
апартаментен комплекс „Витоша вилидж”. Разписката е подписана от Н.П.И.и върху
подписа му е поставен печат на „В.Р. 2.”
ООД. Действително в чл.3 от предварителния договор страните са се споразумели
плащанията да бъдат извършени по банков път, но разписката удостоверява, че лице,
което е пълномощник на ответника, е приело плащане на останалата част от цената
на апартамента в брой. Същият пълномощник – Н.П.Иванов, е подписал
предварителния договор от 08.02.2008г. от името на ответника и в този смисъл за
ищеца не е имало съмнение, че Н.П.И.е пълномощник на ответното дружество и
плащайки на него, изпълнява задълженията си към ответника. Автентичността на
разписката не е оспорена от ответника, нито е оспорено обстоятелството, че Н.П.И.е
негов пълномощник, поради което съдът приема, че е доказано плащането на сумата
от 55 725 евро на ответното дружество. Дори и да се приеме, че Н.П.И.не
е бил упълномощен да получи цената по предварителния договор от името на
ответника, то, на основание чл. 301 от ТЗ, действията му следва да се считат
потвърдени от ответника, тъй като след узнаване за плащането по разписката от
08.02.2008 г., не се е противопоставил незабавно на действията на пълномощника.
За плащането ответникът следва да счита уведомен на 08.10.2012 г. с връчването
на нотариалната покана, в която ищецът се позовава на разписката от 08.02.2008
г.
При така представените от ищеца
доказателства съдът приема, че с платежното нареждане от 08.02.2008 г. е
заплатена сумата от 43 500 евро с ДДС общо за апартамент № 15 и паркомясто
№ 16 в сграда № 6 на апартаментен комплекс ”Витоша вилидж”, а с разписката от
08.02.2008г. са заплатени 55 725 евро с ДДС само за апартамент № 15. Тъй
като стойността на паркомястото съдът определи на 14 324.03 евро с ДДС, то
с платежното нареждане от 08.02.2008г. са заплатени 29 175.97 евро с ДДС
за апартамента /43 500 евро с ДДС – 14 324.03 евро с ДДС за
паркомястотото/, а с разписката от 08.02.2008г. са заплатени още 55 725
евро с ДДС за апартамента. Така общата
сума, заплатена за апартамента, е 84 900.97 евро/29 175.97 евро +
55 725 евро/, а цената по предварителния договор за апартамента е 72 675.97
евро с ДДС. Следователно, ищецът е изплатил изцяло стойността на апартамент № 15
по предварителния договор.
Спорен въпрос по делото е дали описаният
в предварителния договор от 08.02.2008г. апартамент е идентичен с апартамент №
15 в сграда № 6 на комплекс „Витоша вилидж”, който е с идентификатор 68134.2044.1859.6.15.
По предварителния договор
апартамент № 15 е със следното описание – находящ се на 4 етаж на сграда № 6 с
площ от 138.63 кв.м., от които чиста
жилищна площ от 115.10 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски
бокс, тераса, предверие, баня, тоалетна, мокро помещение, при граници:
апартамент № 16, стълбищна клетка, фасада, фасада, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху недвижим имот, върху който е построен комплекс „Витоша вилидж”, находящ
се в м.„Малинова долина – Бункера”, гр.София, който ще бъде изграден върху УПИ
№ 502 и № 754 от кадастрални листове 738/755 по плана на София. Посочено е че
апартментът трябва да бъде построен в изцяло завършен вид, съобразно приложение
№ 1 към договора. Приложение № 1 не е представено по делото.
Представена е схема №
15-326273-11.07.2017г. за самостотелен обект/жилище, апартамент/ в сграда с идентификатор 68 134.2044.1859.6.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-3/11.01.2011г. Посочено е, че апартаментът се намира на адрес: гр.София,
район „Витоша” кв.”Симеоново”, ет.4, ап.15 в сграда № 6 и е с площ от 115.10
кв.м. Съседен самостоятелен обект в сградата на същия етаж е 68134.2044.1859.6.18,
а под обекта: 68134.2044.1859.6.11, 68134.2044.1859.6.12. Видно от схемата две
от границите на апартамента са: фасада на сграда № 6, третата граница е стълбищна
клетка и апартаментът граничи с още един обект на същия етаж в сградата –
апартамент № 18. Схемата е издадена въз
основа на съдебно удостоверение, в което е описан процесният апартамент по
предварителния договор. Схемата установява същата площ - 115.10 кв.м.,
граници – от две страни фасада, от трета – стъбищна клетка, на същия етаж –
четвърти в сграда № 6, поради което съдът приема, че е доказана идентичността
на процесния апартамент по предварителния договор с апартамент с идентификатор
68 134.2044.1859.6.15.
Спорен въпрос е дали ответникът е
собственик на процесния имот към датата на приключване на устните състезания по
делото и дали продажбата на апартмента на 27.04.2017 г. е противопоставима на
ищеца.
От фактическа страна относими към
спора са следните факти:
Върху имота на 09.10.2013г. е
наложена възбрана като обезпечителна мярка по чл.629а, ал.1 от ТЗ, съгласно
определение № 6173/01.10.2013 г. по т.д. № 5019/2013г. на СГС, ТО, VI – 5 състав./л.216-219/, което
вписване е отразено в удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за
ап.№ 15 – л.123-125/. Исковата молба по настоящото дело е вписана на 02.12.2013г.,
а на 27.04.2017г. процесният апартамент е продаден от синдика на ответното
дружество по реда на чл.718, ал.1 от ТЗ на трето за спора лице - „П.С.„ ЕООД /нот.акт
№ 158/27.04.2017г., том първи, рег. № 3125, дело № 120/27.04.2017г. на нотариус
Георги Г. с рег. № 637 на НК с район на действие – районът на СРС – л.169 - 179
от делото/.
Продажбата, която е извършена на
27.04.2017г., е по реда на чл.718 от ТЗ след разрешение от съда по
несъстоятелност. При извършването й синдикът действа като орган по принудително
изпълнение, а не като представител на длъжника.
Неоснователно е възражението на
ответника, че тази продажба, поради своето естество, тъй като е приравнена на
публична продан, е противопоставима на ищеца. Без значение е по какъв ред е
проведена продажбата, а дали е извършена след вписването на исковата молба. Независимо,
че продажбата по чл.718 от ТЗ е извършена
по особен ред от синдика на дружеството по несъстоятелност, с нея е осъществено
отчуждаване на имота след
вписване на исковата молба, поради което тази продажба е
непротивопоставима на ищеца.
Неоснователно е възражението на
ответника, че исковата молба не била вписана от ищеца. Видно от поставения
печат върху нея от Агенция по вписванията същата е вписана на 02.12.2013 г.
Вписването на исковата молба е отразено под № 3 и в справка от 09.03.2016г. на
Агенция по вписванията за „В.р.2.” ООД./л.95 от делото/. В удостоверението за вписвания,
отбелязвания и заличавания за апартамент № 15, издадено на 12.10.2016г.,
действително не е отразено вписването на исковата молба, но тъй като вписването
фигурира в другите документи, издадени от Агенция по вписванията – публикувана
справка по лице /л.95/ и в удостоверяването, извършено чрез поставяне на печат
и посочване на дата на вписване върху самата искова молба от служител на
агенцията /л.3/, съдът приема, че ИМ е била вписана на 02.12.2013г.
Неоснователно е възражението на
ответника, че договорът не може да бъде обявен за окончателен, тъй като върху
имота има вписана възбрана. Действително на 09.10.2013г., съгласно определение
№ 6173/01.10.2013 г. по т.д. № 5019/2013г. на СГС, ТО, VI – 5 състав, върху имота е вписана
възбрана като предварителна обезпечителна мярка по чл.629 а, ал.1 от ТЗ в производство по
несъстоятелност на „В.р.2.” ООД. Вписването на възбраната предхожда вписването на исковата молба./удостоверение
за вписвания, отбелязвания и заличавания за недвижим имот апартамент № 15 – л.123
-125/. Налагането на въбрана като обезпечителна мярка върху имота обаче не е
основание да се откаже обявяването на договора за окончателен./определение №
187/09.02.2015г по дело № 58/2015г. на ВКС, ГК, четвърто гр.отделение/. Законът
допуска сключването на окончателен договор, респ. обявяването на договора за
окончателен, независимо от възбраната върху недвижимия имот и урежда последиците
от подобна сделка. /чл.401 от ГПК, чл.451-453 от ГПК/. Съгласно чл.452, ал.1 от ГПК, извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане
след запора са недействителни спрямо
взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако трето лице –
приобретател, може да се позове на чл.78 от Закона за собствеността. Съгласно
чл.401 от ГПК, наложената за обезпечение на иска възбрана произвежда действието,
предвидено в чл.451 - 453 от ГПК – извършените от длъжника разпореждания с
възбранения имот са недействителни спрямо
взискателя; на него /на взискателя/ не могат да бъдат противопоставени
прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и решения по искови молби,
които не са били вписани преди възбраната. /ТР № 6/2013г., т.4 на ОСГТК на ВКС/.
Следователно, наличието на
възбрана върху имота е от значение, с оглед на възможността, кредиторите по
несъстоятелността, по чието искане е наложена обезпечителната мярка, да искат
обявяването на сделката за недействителна спрямо тях. Дали кредиторите по
несъстоятелността, по чието искане е наложена възбраната, ще поискат обявяване
за недействителен спрямо тях на окончателния договор е въпрос, който не е
предмет на настоящото дело и е без значение за уважаване на предявения иск по
чл.19, ал.3 от ЗЗД. При евентуално атакуване на окончателния договор от
кредиторите по несъстоятелноста в съдебния процес ще бъде изследван въпросът дали
процесният имот е част от масата по несъстоятелност, като се съобрази и
обстоятелството, че преобразуващото право по чл.19, ал.3 от ЗЗД по отношение на
недвижим имот не се включва в масата на несъстоятелността/така решение № 503 по
гр.д. № 2941/2008г. по описа на пето г.о на ВКС/.
Поради изложените доводи,
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 364, ал.1 ГПК с
решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски
по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до
изплащането на тези разноски.
Дължимата нотариална такса се
определя по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и
нотариалната дейност при основа по-високата оценка между данъчната оценка на
имота към датата на влизане на решението в сила и уговорената продажна цена. В
случая продажната цена е по – висока от данъчната оценка, поради което и дължимата
сума за прехвърляне на имота е в размер на 814.78 лв.
Съгласно ЗМДТ се дължи данък за
възмездно прехвърляне на имущество по сметка на Столична община по
местонахождение на имота. Размерът на този данък се определя от общинския съвет
и съгласно Наредба за определяне на размера на местните данъци, приета с
решение на Столичен общински съвет на 28.02.2008 г., е 2,5 на сто върху
оценката на прехвърляното имущество и възлиза на 3553.55 лв.
Ответникът следва да заплати на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски за ДТ в
размер на 1248.25 лв./1% от данъчната оценка на апартамента, която възлиза на
124 825.90лв. - л.185 от делото/. Не са представени
доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца, поради
което съдът не присъжда разноски за адвокат.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения
на 08.02.2008г. предварителен договор, с който ”В.р.2.”ООД/в несъстоятелност/,
ЕИК********, адрес за призоваване: гр.София, бул******, офис А1, представлявано
от синдика Х.И.С., продава на Л.Г.Л., ЕГН **********,***, район „Л.”, ул********ап.
№ 10, следния недвижим имот: апартамент N 15, находящ се в гр.София, район
„Витоша”, кв.”Симеоново”, сграда № 6, ет.4, в апартаментен комплекс „Витоша
вилидж”, находящ се в м.„Малинова долина – Бункера”, гр.София, изграден върху
УПИ № 502 и № 754 от кадастрални листове 738/755 по плана на гр.София, със
застроена площ на апартамента от 115.10 кв.м., който имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68 134.2044.1859.6.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-3/11.01.2011г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда № 6, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.2044.1859, при съседи на апартамента на
същия етаж: 68134.2044.1859.6.18, под обекта: 68134.2044.1859.6.11,
68134.2044.1859.6.12, над обекта: няма, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на собственост върху земята, при продажна
цена от 72 675.97 евро с ДДС, която е изплатена изцяло от Л.Г.Л. на ”В.р.2.” ООД/в несъстоятелност/.
ОСЪЖДА Л.Г.Л. да заплати по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, сумата от 814.78 лв. – такса по
прехвърлянето на имота, определена съгласно таблицата по т. 8 от Тарифата за
нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
ОСЪЖДА Л.Г.Л. да заплати в полза на Столична община, на
основание чл. 364, ал. 1 ГПК, сумата 3553.55 лв. – местен данък за възмездно
прехвърляне на имущество.
ОСЪЖДА ”В.р.2.” ООД/в несъстоятелност/ да заплати на Л.Г.Л.,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 1248.25
лв.
ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху гореописания апартамент до
заплащане на разноските по прехвърлянето на имота, определени в решението.
Решението следва да се впише в шестмесечен срок от
влизането му в сила, като след изтичане на шестмесечния срок вписването на
исковата молба губи действието си.
Препис от решението се издаде на Л.Г.Л. след представяне
доказателства за внасяне на определените местен данък и държавна такса, както и
на удостоверение, че ”В.р.2.” ООД/в несъстоятелност/ не дължи публични и
държавни общински вземания.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: