Решение по дело №341/2022 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 22.11.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на петнадесети ноември през  две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                           СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  № 341 по описа на КАС за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от А.М.Х. от ***, чрез адв. М., против Решение №2153-08-313/26.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на А.Х. срещу разпореждане №О-08-000-00-01557946/16.06.2022 г., издадено от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи, че правото на парично обезщетение за временна неработоспособност е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство, към момента на възникване на необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, респ. към момента на възникване на временната неработоспособност лицата следва да са осигурени, по смисъла на чл.10, ал.1, във вр. с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Счита, че отговаря на изискванията на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО - регистрирана е по установения ред и е произвеждала продукция предназначена за продажба, поради което са налице предпоставките за отпускане на заявеното парично обезщетение за временна неработоспособност. Иска отмяна на оспореното решение и претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че жалбоподателката няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, както и такова на регистриран земеделски стопанин, съобразно дефиницията в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

От приложената по делото справка от информационната система на НОИ се установява, че от 30.12.2020 г. жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, и е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“.

Видно от справка от регистъра на земеделските стопани, изготвена на 20.12.2021 г. от ОД „Земеделие“ – Кърджали към МЗХГ, лицето е включено в регистъра на 30.12.2020 г. и е заявило стопанисването на 0,1000 ха естествени ливади. На 30.11.2021 г. жалбоподателката е направила пререгистрация, като съгласно приложените по делото анкетна карта и анкетен формуляр е увеличила площта на обработваната земя на  0,2134 ха.  Видно от посочените документи, заявената от лицето земя за стопанисване се намира в *** и представлява ниви, находящи се в имот с кадастрален номер *** и ***.

С Удостоверение /приложение №9, към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с вх.№***/*** г., жалбоподателката е заявила изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист №*** от 27.05.2022 г., издаден за периода 26.05.2022 г. – 11.07.2022 г., с причина за временната неработоспособност –– ***. По делото е приложена и справка от регистъра по чл.33, ал.5, т.12 от КСО /Електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им/, за издадените в полза на А.Х. болнични листове, според която лицето е в непрекъсната временна неработоспособност поради общо заболяване в периода от 04.11.2021 г. до 15.02.2022 г., както и поради бременност, считано от 27.02.2022 г. до 11.07.2022 г.

Във връзка с подаденото удостоверение, с разпореждане №О-08-000-00-01557946/16.06.2022 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист. В разпореждането е посочено, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 30.12.2020 г. и съгласно извършената на 30.11.2021 г. актуализация е засяло основни култури – естествени ливади, на площ от 0,2134 ха. Прието е, че от представените документи, в т.ч. и три броя фактури за реализирана продукция на обща стойност *** лв., не се установява, дейността по обработка и засяване на декларираната площ да е свързана с реалното полагане на труд от страна на заявителката. Посочено е, че горната площ се стопанисва от друго лице, за което са получавани субсидии по програми за развитие на селските райони. Прието е, че от страна на жалбоподателката не е упражнявана трудова дейност, свързана с производството на растителна продукция, предназначена за продажба, поради което лицето не е регистриран земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. По аргумент от горното е направен извод, че жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на КСО, поради което няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода на болничния лист, от 26.05.2022 г. до 11.07.2022 г.

С Решение №2153-08-313/26.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящото производство, е отхвърлена жалбата на А.М.Х. срещу разпореждане №О-08-000-00-01557946/16.06.2022 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В оспореното решение, постановено по повод жалба против горното разпореждане, административният орган е възприел изцяло констатациите на долустоящия орган. Във връзка с представените фактури от 05.08.2021 г., 11.09.2021 г. и 22.10.2021 г., за продажба на общо 75 бр. бали сено, решаващият орган намерил, че същите не доказват факта на реално упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката, предвид невъзможността да се реализира подобен добив от заявената за стопанисване ливада от около 1 дка. Въз основа на горното е формиран извод, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му.

По делото е приложено писмо на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, постъпило с вх.№9101-08-148#1/21.02.2022 г. в ТП на НОИ, според което по данни в ИСАК, имоти с кадастрален номер *** и номер ***, в периода 2019 г. – 2021 г., са заявявани за подпомагане по схемите за директни плащания на площ от Н. Ю. Х., респ. по подадените от същото лице заявление за подпомагане са изплащани и съответните субсидии.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

Според чл.50, ал.1 и ал.8 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Осигурено лице, по смисъла на  § 1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски производители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По аргумент от горните разпоредби, отнесени към случая, жалбоподателката ще се счита за осигурено лице, ако в периода 30.12.2020 г. – 27.02.2022 г., реално е осъществявала дейност като земеделски производител, за която е регистрирана, като е произвеждала продукция, предназначена за продажба, и за тази дейност са внесени или дължими осигурителни вноски.

В случая между страните няма спор, че А.Х. е регистрирана като земеделски производител в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, във връзка със стопанисването на естествени ливади. Безспорно е също, че лицето е избрало да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство и за периода на регистрацията е внесло осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. За да откаже исканото обезщетение за временна неработоспособност административният орган е приел, че въпреки извършената регистрация като земеделски производител, лицето не е извършвало трудова дейност, като регистриран земеделски производител, по смисъла, вложен в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. 

На първо място, съдът приема, че заявената от жалбоподателката дейност по стопанисване на 0,1000 ха ливада, чиято площ впоследствие е увеличена на 0,2134 ха, поради нейния обем, не може да се характеризира като такава, свързана с производство на продукция, предназначена за продажба. Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че в периода от регистрирането й като земеделски стопанин на 30.12.2020 г., до настъпването на осигурителното събитие на 27.02.2022 г., регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е свързана със стопанисването на 0,2134 ха „естествени ливади“. Според определението за ливади в §22, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ/отм./, това са постоянни пасища с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на фураж (сено) чрез коситба или за паша на селскостопански животни. На електронната страница на МЗХГ на адрес ***, е публикуван бюлетин № 407 - юни 2022 г. „Добиви от полски култури - реколта 2021“ на МЗХГ, видно от който, средният добив на сено от постоянни ливади за 2021 г. в Южен централен район, в обхвата на който е и регион Кърджали, е 1 819 кг за хектар, или 180 кг. сено от 1 дка. Предвид данните за  средния добив на сено от постоянни ливади, който за регион Кърджали е около 180 кг. сено от 1 дка /9 бали/, съдът намира, че дори да са налице продажби на продукция, добита от въпросната ливада, същата е крайно незначителна по обем и стойност, поради което дейността не може да се характеризира като такава, извършвана по занятие и с цел осигуряване на доходи, които да бъдат заместени от паричното обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.

На следващо място, установи се от обсъдените по-горе доказателства, че жалбоподателката първоначално е регистрирана като земеделски производител за стопанисване на площи (0,1000 ха), заети с естествени ливади. Установи се също така, че при последваща актуализация на дейността, според приложената анкетна карта и анкетен формуляр от 30.11.2021 г., лицето е увеличило стопанисваните площи на 0,2134 ха, находящи се в *** и представляващи 2 имота с кадастрални номера *** и ***. Като взе предвид предоставената от ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали информация, че в периода 2019 г. – 2021 г. горните имоти са заявявани по схемите за директни плащания на площ от друго лице, а именно- от Н. Ю. Х., съдът  приема, че от страна на жалбоподателката реално не е осъществявана дейност като регистриран земеделски стопанин, свързана със стопанисването на ливадите, намиращи се декларираните от земеделския стопанин площи. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че през този период жалбоподателката е била в напреднала *** бременност, за което свидетелстват издадените й болнични листове за периода от 04.11.2021 г. до 15.02.2022 г.

По изложените съображения, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, тъй като жалбоподателката не е извършвала трудова дейност като земеделски производител по смисъла, вложен в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, респ., не е осигурено лице и към момента на настъпване на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл.48а от КСО за получаване на обезщетението по чл. 50, ал.1 от КСО, за бременност и раждане.

Предвид горното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид заявеното искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

           Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Х. от ***, против Решение №2153-08-313/26.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на А.Х. срещу разпореждане № О-08-000-00-01557946/16.06.2022г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

ОСЪЖДА А.М.Х. от ***, ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ - Кърджали, ***, разноски по делото в размер на 100 лв.

На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

С  Ъ Д  И  Я :