№ 3862
гр. София, 04.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110126213 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу М. П. Д., Р. Д. Н. и Д. Г. Н., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да
се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото
дружество, сумите както следва: 2742,92 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането; 394,02 лв. – мораторна
лихва за периода 16.10.2020 г. –18.10.2022 г., 20,72 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането; 4,51 лева – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 18.10.2022 г., в условията
на разделна отговорност при квоти, както следва:
М. П. Д. – 1110/4320 или сумата от 1371,46 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането; 197,00 лв. –
мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. –18.10.2022 г., 10,36 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането; 2,25 лева –
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до
18.10.2022 г.;
Р. Д. Н. – 555/4320 или сумата от 685,73 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането; 98,50 лв. –
мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. –18.10.2022 г., 5,18 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането; 1,13 лева – мораторна
лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 18.10.2022
г.;
1
Д. Г. Н. – 555/4320 или сумата от 685,73 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането; 98,50 лв. –
мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. –18.10.2022 г., 5,18 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането; 1,13 лева – мораторна
лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 18.10.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 59172/2022 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от
10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Б. Б.“ О., съобразно сключения между посоченото дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае
за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
По делото е постъпил общ отговор на исковата молба от М. П. Д., Р. Д. Н. и Д. Г.
Н., като по отношение на М. П. Д. отговорът е извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответниците релевират възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят, че са
собственици на процесния имот считано от 23.11.2022 г., с оглед на което считат, че не
дължат претендираните суми. Оспорват размера на претенциите. Молят съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
2
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са искови претенции за задължения за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение за обект с абонатен № 140708,
представляващ ап. 9, находящ се в /адрес/.
От приложеното на л. 26 копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 30, том I, рег. № 1352, дело № 24 от 20.04.2011г., се установява, че П.П.С. е дарил на
сина си Б.П.С., ЕГН ********** процесния ап. 9, находящ се в /адрес/.
Надареният Б.П.С., ЕГН ********** е починал на 24.08.2017г., видно от
приложеното на л. 18 копие на удостоверение за наследници, като по силата на чл. 5 от
ЗН правото на собственост върху процесното жилище, по силата на наследствено
правоприемство е преминало в наследниците му по закон, индивидуализирани в
удостоверението на л. 18 по делото.
Ответниците в настоящото производство са наследници на Е. Н., починала на
26.01.2014г. / удостоверение за наследници л. 21 по делото/.
Правото на собственост върху процесния апартамент е възстановено на
ответниците М. Д., Р. Н. и Д. Н. с решение от 30.04.2017г., постановено по гр.д. №
39093/2013г., по описа на СРС по предявен иск с правно основание чл. 30 ЗН / решение
л. 34 исковото и л. 82 в заповедното производство /.
Решението, видно от отбелязването върху приложения на л. 82 в кориците на
заповедното производство препис, е влязло в законна сила на 23.11.2022г., от която
дата е възстановено правото на собственост на ответниците в настоящото
производство на индивидуализираните идеални части в съдебния акт.
Доколкото от материалите по делото се установява, че правото на собственост е
възстановено на М. Д., Р. Н. и Д. Н. на 23.11.2022г., а предмет на настоящото
производство са искови претенции за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение за период преди тази дата, съдът намира, че от страна на ищеца не се
доказа ответниците да са притежавали качеството потребители на топлинна енергия
през исковия период.
Отговорността за топлинна енергия и дялово разпределение преди 23.11.2022г. е
на наследниците на Б.П.С., който е придобил правото на собственост чрез дарение през
2011г.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая ищцовото
дружество не доказа, че през исковия период ответниците са били носители на правото
на собственост върху идеални части от процесния ап. 9, находящ се в /адрес/,
респективно същите не са имали качеството потребители преди 23.11.2022г., поради
3
което исковите претенции за доставена топлинна енергия и дялово разпределение се
явяват неоснователни, доколкото същите са заявени за период преди 23.11.2022г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за мораторна лихва върху претендираните суми за доставена,
но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********, срещу М. П. Д., ЕГН **********, установителни искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:
1371,46 лева – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021г. до обект с абонатен №
140708, представляващ ап. 9, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от
31.10.2022 г. до изплащане на вземането, 197,00 лв. – мораторна лихва за периода
16.10.2020 г. –18.10.2022 г., 10,36 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
31.10.2022 г. до изплащане на вземането, 2,25 лева – мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 18.10.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
59172/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Р. Д. Н., ЕГН **********, установителни искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:
685,73 лева – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. до обект с абонатен №
140708, представляващ ап. 9, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от
31.10.2022 г. до изплащане на вземането, 98,50 лв. – мораторна лихва за периода
16.10.2020 г. –18.10.2022 г., 5,18 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
31.10.2022 г. до изплащане на вземането, 1,13 лева – мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 18.10.2022 г.; за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
59172/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Д. Г. Н., ЕГН **********, установителни искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:
685,73 лева – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. до обект с абонатен №
140708, представляващ ап. 9, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от
31.10.2022 г. до изплащане на вземането, 98,50 лв. – мораторна лихва за периода
16.10.2020 г. –18.10.2022 г., 5,18 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
31.10.2022 г. до изплащане на вземането, 1,13 лева – мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 18.10.2022 г.; за които суми е
4
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
59172/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5