Решение по дело №2303/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1192
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Минчев Минчев
Дело: 20205330202303
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1192

гр. Пловдив 27.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2303/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0333-000269/17.03.2020 г. на Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР, с което на М.И.Д. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ.

          Жалбоподателят М.И.Д. не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуален представител се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Не се оспорва управлението на собственото на жалбоподателя моторно превозно средство при неизпълнение на задължението му за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но се твърди маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, като се акцентира на сключването на застраховка няколко дни след установеното нарушение.

Въззиваемата страна РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.

          Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

          Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Жалбоподателят М.И.Д. *** е правоспособен водач на моторни превозни средства, който въпреки възрастта си – към 13.03.2020 г. е бил на 74 години, и въпреки влошеното си здраве – с 58% трайно намалена работоспособност – по Експертно решение ***на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД гр. Пловдив и с водещо заболяване ***, управлявал моторни превозни средства.

          На 13.03.2020 г. в 16.25 ч. М.Д. управлявал собствения си автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ***, регистриран на територията на страната ни и не спрян от движение, като на път от Републиканската пътна мрежа – общински път № PDV2250, на територията на Община „Родопи“ обл. Пловдив, той бил спрян за проверка от *** служители към РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, сред които св. Т.М. – ***. При извършената полицейска проверка било установено, че за автомобилът „Фолксваген Пасат” с рег. № *** нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към този момент – 13.03.2020 г. 16.25 ч. Заради липсата на такава сключена задължителна застраховка, служителят на *** М. съставил на жалбоподателя акт – АУАН серия GA № 34472/13.03.2020 г., за прието за извършено административно нарушение с дадена му в акта правна квалификация по см. на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. При предявяване на акта нарушителят Д. не направил възражения по вписаните констатации.

На 16.03.2020 г. М.Д. сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за автомобила си „Фолксваген Пасат” с рег. № *** – по застрахователна полица № BG/07/***, с начало на валидност на застраховката 00.00 ч. на 17.03.2020 г.

          В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не подал възражение до административно – наказващият орган против АУАН.

          Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на нарушението по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ били изложени по сходен начин като в съставения на нарушителя акт.

          Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. М., АУАН, оправомощителна заповед, експертно решение, застрахователна полица.

          Съдът ползва като обективни и правдиви показанията на св. М., макар и същите да са ограничени откъм възпроизведени релевантни с оглед на предмета на делото факти и обстоятелства – относно месторабота, длъжност, авторство по съставения АУАН, извършена проверка за наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.    

По отношение на АУАН серия GA № 34472/13.03.2020 г. съставен от св. М. съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с поведението си на 13.03.2020 г. жалбоподателят М.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като на същата дата като притежател – собственик на автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ***, регистриран на територията на страната ни и не спрян от движение, не е изпълнил задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – задължителна застраховка съобразно чл.461 т.1 от КЗ, валидна към момента на управлението на автомобила – 13.03.2020 г. 16.25 ч.

Нарушението, което е изложено в НП, е подведено правилно от актосъставител в АУАН и от административно – наказващ орган в НП към уреждащата състава му разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, при излагане на обстоятелствата на това нарушение са изложени всички такива, така че нарушителят да е наясно за какво му се търси административната отговорност и да не бъде ограничаван в правото му да разбере пълния обем от вмененото му за осъществено административно нарушение.

Съгласно нормата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ „Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторно превозно средство, да сключи застрахователния договор;”. Законодателят с тази приета от административно – наказващият орган в обжалваното НП за нарушена разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ е въвел задължението, чието неизпълнение от субекта на административната отговорност ще съставлява административно нарушение, за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за собственика на моторното превозно средство – притежателят на превозното средство регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение. Всички елементи от състава на процесното административно нарушение откъм обективната му съставомерност се извеждат по категоричен начин от изложеното в описателните части на АУАН и НП, като не буди съмнение за това за какво нарушение Д. е подведен под административно – наказателна отговорност. Следва да се посочи и че липсата на изпълнение на задължението от собственика Д. за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата и часа на нарушението 13.03.2020 г. 16.25 ч. се затвърждава и от ползваното като писмено доказателство представено от процесуалния представител на санкционираното лице в хода на съдебното следствие заверено копие на застрахователна полица № BG/07/***, а и не се и оспорва с жалбата против атакуваното наказателно постановление. 

Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ. Относно вида и размера на наложеното наказание – глоба в размер на 250 лв. – същият е толкова, колкото и законодателят е предвидил в тази санкционна разпоредба, и не би и могъл да бъде изменян от съда в насока евентуално на неговото намаляване.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават в неговата цялост атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна изцяло като незаконосъобразно.

Няма и основания според съда за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно – заради евентуално неприет от административно – наказващ орган маловажен случай на стореното по см. на чл.28 от ЗАНН. Самото процесно нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ не се отличава с някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, нито пък по делото са налице доказателства, вкл. и такива, които да са ангажирани от страна на наказания, за наличие на многобройни и/или изключителни смекчаващи административно – наказателната отговорност обстоятелства. Единствените смекчаващи административната отговорност обстоятелства за М.Д. са, че е сключил след три дни – на 16.03.2020 г., след като спрямо него е било установено със съставяне на АУАН извършеното нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и наличната инвалидност на лицето – с 58% намалена работоспособност по Експертно решение. Но не може да се пренебрегне от съда и като отегчаващо отговорността обстоятелство влошеното здраве на лицето, доколкото водещата диагноза при Д. по същото Експертно решение е ***, с практическа слепота с дясно око – определящо по – висока степен на обществена опасност на нарушителя водач на пътно превозно средство. 

По горните съображения съдът прие да потвърди НП изцяло като правилно и законосъобразно. 

          Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0333-000269/17.03.2020 г. на Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР, с което на М.И.Д. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ